Решение по дело №964/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 декември 2009 г.
Съдия: София Икономова
Дело: 20091200500964
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

54

Година

30.06.2008 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.05

Година

2008

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Пламен Александров Александров

Секретар:

Христина Златомирова Костова

Мария Дановска Кирил Димов

Прокурор:

Светлозар Лазаров

като разгледа докладваното от

Кирил Митков Димов

Въззивно наказателно общ характер дело

номер

20085100600123

по описа за

2008

година

Производството е по чл. 318 и сл. от НПК, във вр. чл.425, ал.1, т.1 от НПК.

С решение № 224/17.04.2008 г., постановено по НД № 104/2008 год., Върховният касационен съд е отменил по реда на възобновяването решение по ВНОХД № 217/2007 г. по описа на ОС – Кърджали и е върнал делото за ново разглеждане на Кърджалийския окръжен съд от стадия на съдебното заседание.

С присъда № 87/16.07.2007 год., постановена по НОХД № 766/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал Стефан Тодоров Христов от с.Глухар, общ.Кърджали, с ЕГН ********** за виновен в това, че на 09.07.2007 год. около 23,15 часа в гр.Кърджали, по ул.”Тина Киркова” управлявал моторно превозно средство – собствения си лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с ДК № К 92 29 АВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.33 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1 НК, във вр. с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание "глоба" в размер на 500 лв. С присъдата на основание чл.78а, ал.4, във вр. с чл.334г във вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК на подсъдимия е наложено и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година, считано от датата на отнемане на свидетелството за управление на МПС. Подсъдимият е осъден и да заплати по сметка на РС-Кърджали, направените по делото разноски в размер на 24 лева.

Против така постановената присъда е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура – Кърджали, в който се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като не бил приложен законът, който трябвало да бъде приложен от първоинстанционния съд. Излагат се съображения относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 78а от НК, което се обосновава с текста на ал.6 на същия член, съгласно която разпоредбите на чл.78а ал.1-5 не се прилагат, ако дееца е бил в пияно състояние. Подсъдимият Стефан Христов бил в пияно състояние, извършвайки процесното деяние, което било видно от приетото в т.4, б.”а” на диспозитива на Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС на РБ. Налице били юридическите основания Кърджалийският окръжен съд да измени присъдата на Кърджалийския районен съд в частта й относно приложението на чл.78а от НК, като вместо това наложи наказание на подсъдимия Стефан Христов в съгласие с поисканото такова от представителя на обвинението пред първата инстанция. Сочи се, че по този начин въззивният съд би упражнил правомощието си по чл.337, ал.2, т.1 от НПК – да увеличи наказанието на подсъдимия Стефан Христов, като въззивният съд възприеме доводите, изложени в протеста. Твърди се също, че присъдата на Кърджалийския районен съд не била постановена в съгласие с направените от прокурора искания по смисъла на чл.318, ал.2, изр. 2 от НПК, относно наказанието, което следвало да се наложи на подсъдимия. Видът на поисканото от прокурора наказание изключвало приложението на чл.78а от НК. Предлага се Окръжният съд да постанови решение, с което измени протестираната присъда на Кърджалийския районен съд в частта й относно освобождаването от наказателна отговорност на подсъдимия Стефан Христов с налагането на административно наказание, вместо което на подсъдимия да бъде наложено наказанието, поискано от представителя на обвинението пред първата инстанция и по този начин да се увеличи последното по смисъла на чл.337, ал.2, т.1 от НПК. Не сочи нови доказателства. В съдебно заседание Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа протеста Сочи, че бил нарушен материалният закон, като разпоредбата на чл.78а, ал.6 от НК не била приложима, в който смисъл била съдебната практика.

Ответникът по протеста Стефан Тодоров Христов не се явява в съдебно заседание и не взема становище по протеста.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протеста е основателен.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, поради което не е било необходимо провеждането на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият Стефан Тодоров Христов живее постоянно в с.Глухар, общ.Кърджали, с основно образование е, женен е и не е осъждан. Притежава свидетелство за правоуправление на МПС. На 09.07.2007 г¯д. подсъдимият се намирал в дома си в с.Глухар, където употребил алкохол. Около 23.10 часа подс. Христов се качил на личния си автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с ДК № К 9229 АВ, привел го в движение и се насочил към заведение „Престиж” в кв.”Гледка” в гр.Кърджали. В близост до същото заведение подсъдимият извършил маневра на заден ход без да се огледа и да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, след което продължил по ул.”Тина Киркова” в посока с.Опълченци, общ.Кърджали. Междувременно автопатрул на РПУ – Кърджали в състав – свидетелите Атанас Комитов и св.Радослав Чаушев станали свидетели на извършената маневра от страна на водача на посоченото МПС и решили да извършат проверка. Те потеглили след превозното средство, управлявано от подсъдимия, и когато били в непосредствена близост до него му подали светлинен сигнал (синя лампа) да спре. Водачът спрял в дясната лента на пътното платно. При извършената проверка същият бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство – „Дрегер” № 0090, който отчел концентрация на алкохол в кръвта му 1.69 на хиляда. На подсъдимия Христов бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 3187/09.07.2007 год. за извършено нарушение по чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП. Издаден му бил и талон за медицинско изследване на кръвта. Видно от Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв № 278/10.07.07 г., в кръвта на подсъдимия Стефан Христов се доказва етилов алкохол в количество 1.33 на хиляда. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 09.07.2007 г. на Началника на РПУ-Кърджали, свидетелството за управление на МПС на подс.Христов било временно отнето до решаване на въпроса за отговорността му.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - обясненията на подс.Христов и показанията на свидетелите Комитов и Чаушев, дадени на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, от протокол за извършена химическа експертиза, които съдът кредитира изцяло като последователни, логични и безпротиворечиви; както и от останалите писмени доказателства по делото, събрани и приети от първоинстанционният съд, които от своя страна кореспондират с гласните такива. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Стефан Тодоров Христов е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.1 от НК, като на 09.07.2007 год. в гр. Кърджали, управлявал моторно превозно средство – собствения си лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с ДК № К 92 29 АВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.33 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно авторството на деянието и формата на вината при осъществяването му от подсъдимия, няма между страните, като единственото оплакване, изложено във въззивния протест по същество е относно неприложимостта в конкретния случай на разпоредбите на чл. 78а от НК.

В тази връзка неправилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая по отношение на подсъдимия Христов са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. За предявеното на подсъдимия престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година, същият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от Глава осма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да е необходимо да бъдат възстановени. Същевременно, обаче, с разпоредбата на чл. 78а, ал.6 от НК, в редакцията й след изменението й със ЗИДНК (ДВ бр. 75/2006 год., в сила от 13.10.2006 год.) е предвидено, че ал.1-5 на същият член не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления. Ограничението на посочената алинея води до неприложимост на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като деянието е извършено в пияно състояние. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 29.11.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 2/2007 г. на ОСНК, съгласно което институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е неприложим за престъпленията по чл. 343б, ал. 1 НК и когато законовите предпоставки в чл. 78а, ал. 1 - 5 НК са налице. Цитираното решение е задължително за органите на съдебната власт предвид разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ, въпреки че същото е постановено след постановяване на протестираната присъда на Кърджалийския районен съд. Ето защо неправилно първоинстанционният съд е освободил подсъдимия Стефан Тодоров Христов от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание на основание чл.78а от НК, а присъдата в тази й част е неправилна и следва да бъде изменена, като се отмени приложението на чл.78а от НК. С оглед на изложеното и като съобрази смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства – типичната степен на обществена опасност на деянието, ниската степен на обществена опасност на дееца, направените самопризнания, изразеното съжаление за извършеното, съдействието му за разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало, настоящата инстанция намира, че на подсъдимия Христов следва да бъде наложено наказание в рамките на предвиденото от разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК към минималния размер или 3 месеца “лишаване от свобода”. Изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, тъй като са налице предпоставките за това - наложеното наказание “лишаване от свобода” е за срок до три години, подсъдимият не е осъждан на наказание “лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. За постигане целите на наказанието, както и за поправянето на Христов не е наложително същият да изтърпи ефективно наказанието “лишаване от свобода”.

Като последица от отмяната на приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, следва присъдата на Кърджалийския районен съд да бъде изменена и в частта и, с която на подсъдимия Христов е наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” на основание чл.78а, ал.4 от НК, въпреки че не е налице протест в този смисъл. С оглед разпоредбата на чл.343г от НК, във вр. с чл.343б, ал.1 от НК, във вр. с чл.37, т.7 от НК, на подсъдимия следва да бъде наложено и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година, считано от датата на отнемане на свидетелството за управление на МПС. При определяне вида и размера на това административно наказание съдът съобрази смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито съображения бяха изложени по-горе. При определяне на това наказание съдът отчита и високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия.

В заключение следва да се посочи, че така наложените на подсъдимия наказания „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК и административното наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 1 година са справедливи и напълно в състояние да постигнат целите на личната и генералната превенция на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия, както и да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и спрямо другите членове на обществото.

Имайки предвид изложеното, следва се постанови решение с което да се измени присъдата на Кърджалийския районен съд в частта й, с която подсъдимият Стефан Тодоров Христов освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв., като бъде отменено освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагането на административно наказание „глоба” в размер на 500 лева и му се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години. Следва също така присъдата на Кърджалийския районен съд да бъде изменена и в частта й, с която на основание чл.78а, ал.4 от НК, във вр. с чл.343г от НК, във вр. с 37, ал.1, т.7 от НК, подсъдимия Христов е лишен от право да управлява МПС за срок от срок от 1 година, като се отмени лишаването на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 година, считано от отнемането на свидетелството за управление на МПС на основание чл.78а, ал.4 от НК, във вр. с чл.343г от НК, във вр. с 37, ал.1 т.7 от НК, като на същия се наложи наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година, считано от датата на отнемане на свидетелството за управление на МПС, но вече на основание чл.343г от НК, във вр. с чл.343б, ал.1 от НК, във вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК. В останалата й част присъдата, като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание с чл.337 ал.2 т.1, във вр. с чл. 334 т.3 и чл.338, във вр. с чл.334 т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 87/16.07.2007 год., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 766 по описа за 2007 год. на същия съд, В ЧАСТТА, с която подсъдимият Стефан Тодоров Христов от с.Глухар, общ.Кърджали, с ЕГН ********** е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв., като ОТМЕНЯВА освобождаването му от наказателна отговорност с налагането на административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. по реда на чл.78а от НК и му НАЛАГА наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 години.

ИЗМЕНЯВА присъда № 87/16.07.2007 год., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 766 по описа за 2007 год. на същия съд, В ЧАСТТА, с която подсъдимият Стефан Тодоров Христов от с.Глухар, общ.Кърджали, с ЕГН ********** е лишен от право да управлява МПС за срок от срок от 1 година, считано от отнемането, като ОТМЕНЯВА лишаването на подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 година, считано от отнемане на свидетелството за управление на МПС на основание чл.78а, ал.4 от НК, във вр. с чл.343г от НК, във вр. с 37, ал.1 т.7 от НК и му НАЛАГА наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година, считано от датата на отнемане на свидетелството за управление на МПС, на основание чл.343г от НК, във вр. с чл.343б, ал.1 от НК, във вр. с чл.37, ал.1 т.7 от НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове: 1.

2.