РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 659/10.4.2023г.
Град
Пловдив, 10.04.2023 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2963 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на с чл.156 и сл. във връзка с чл.129, ал.7 и чл.144 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
Образувано е по
жалба на „Магнолия 4" ООД – гр. Пловдив, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район „Северен", ул.“Пловдив-Север"
№ 64А, представлявано от управителя С.В.П., чрез пълномощника адв. Г., против акт
за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-1601)**********-004-001/26.08.2022
г. (АПВ), издаден от Д.К.К.-М.на длъжност старши инспектор по приходите при ТД
на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 544/04.11.2022 г. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“- гр. Пловдив при
Централно управление на Националната агенция за приходите, с който акт е
отказано възстановяване на законна лихва за периода 01.09.2021 г. 30.11.2021 г.
по реда на чл. 92, ал.10 ЗДДС в размер на 13 729.07 лв.
В жалбата се твърди,
че издаденият акт е неправилен и незаконосъобразен. Според жалбоподателя приетото
с АПВ и решението е неправилно. С РА е установено, че декларираният за
възстановяване ДДС за периода м. септември - м. ноември 2021 г. в размер па 268
612.19 лв. и на основание чл. 92. ал.8 ЗДДС подлежи на възстановяване. Данъкът
за посочения период (м. септември - м. ноември 2021г.) в размер на 268 612.19
лв. е възстановен на 19.07.2022г., като е извършено осчетоводяване на РА,
издаден на „Магнолия 4“ ООД. в качеството му на правоприемник на „ПСП -3“ ЕООД.
Счита за неправилно приетото в обжалвания АПВ, че законната лихва но реда на
чл. 92, ал. 10 ЗДДС е следвало да бъде възстановена с този ревизионен акт и че
щом същият не е обжалван и с влязъл в законна сила, то било недопустимо
преразглеждането на същия въпрос в хода на проверка, при условие че въпросът е
бил предмет на ревизионно производство, приключило е влязъл в сила ревизионен
акт. Позовава се на съдебна практика. Развива подробни съображения в писмена
защита. Иска се съдът да отмени издадения АПВ и решението, с което е потвърден,
както и да разпореди възстановяване в полза на дружеството на законната лихва в
размер на 13729,07лв.
Ответният
административен орган - директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” при ЦУ на НАП гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Д. излага
становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я остави без
уважение и да присъди в полза на Д”ОДОП” – Пловдив следващото се юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмени бележки.
Административен съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно
с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за
установено следното:
Процесният АПВ е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият
в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил. Така постановеният от директора на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
срок срещу акта, налагат извод за нейната процесуална допустимост.
Обжалваният
акт е издаден във връзка с извършена проверка по повод подадено от лицето
искане за прихващане или възстановяване с вх. № 1 *********/05.08.2022 г. за
извършване на прихващане/възстановяване на законна лихва по реда на чл. 92. ал.
10 от ЗДДС в размер на 13 729,07 лв.
В хода
на административното производство е извършена проверка по реда на ДОПК, при
която органът по приходите е установил, че за данъчни периоди от 01.09.2021 г.
до 30.11.2021 г. на дружеството „Магнолия 4“ ООД, в качеството му на
правоприемник на „ПСП - 3" ЕООД, е извършена ревизия по ЗДДС, документирана с РА №
Р-16001622000185-091-001/15.07.2022 г., връчен на 15.07.2022 г. по електронен
път. С този ревизионен акт е установено, че декларираният по СД за м.11.2021 г.
с вх. № 163422104266041/13.12.2021 г. в кл. 80 - данък за възстановяване по
реда на чл. 92. ал. 1, т. 4 от ЗДДС за периоди от 01.09.2021 г. до 30.11.2021
г. в размер на 268 612.19 лв. подлежи на възстановяване. При ревизията не са
установени основания за корекция на декларираните от дружеството данни. Констатирано
е още при проверка на данъчно-осигурителната сметка на дружеството, че към
датата на издаване на ревизионния акт „Магнолия 4“ ООД няма изискуеми
данъчно-осигурителни задължения и ДДС в размер на 268 612,19 лв., поради което
същият е възстановен на 19.07.2022 г. с осчетоводяването на РА, издаден на
„Магнолия 4“ ООД в качеството на правоприемник па „ПСП – 3“ ЕООД. Констатирано
е, че ревизионният акт не е обжалван по реда на чл. 152 от ДОПК и е влязъл в
законна сила към 30.07.2022 г.
За да
откаже възстановяването на претендираната лихва, органът по приходите е приел,
че във връзка с подаденото от дружеството искане за прихващане или възстановяване
по реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК на лихва в размер на 13 729,07 лв. по чл. 92.
ал. 10 от ЗДДС не са налице основания за възстановяване. Органът по приходите е
отказал установяването по основание и размерна вземането за лихви за забавено
изпълнение върху възстановения с влязъл в сила РА ДДС в размер на 268 612,19
лв.. касаещ данъчни периоди от 01.09.2021 г. до 30.11.2021 г.. и е издал нулев АПВ.
По-горестоящият
орган, въз основа на изложената фактическа обстановка също е приел, че законна
лихва е следвало да бъде определена от ревизиращите органи по приходите и
установена с РА № Р-160016220001 85-091-001/15.07.2022 г., но така лихва не е
установена, респективно възстановена с РА. Приел е, че законната лихва по чл.
92, ал. 10 от ЗДДС е следвало да бъде изчислена за периода от датата, следваща
изтичането на 30-дневния срок от подаване на СД за м. 11.2021 г. до датата, на
която на „Магнолия 4“ ООД е възстановен ДДС в размер на 268 612,19 лв., за
ревизираните данъчни периоди от 01.09.2021 г. до 30.11.2021 г. Ревизионният акт
е бил връчен на дружеството на 15.07.2022 г., не е бил обжалван (изцяло или в
отделни негови части) по реда на чл. 152 от ДОПК в 14-дневен срок от връчването
му пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
гр. Пловдив, поради което е влязъл в законна сила към 30.07.2022 г. Приел е, че
е недопустимо преразглеждането на въпроса за лихвата по чл. 92. ал. 10 от ЗДДС
в хода на възложена проверка във връзка с подадено от „Магнолия 4" ООД по
реда на чл. 129, ал. 1 от ДОПК искане за прихващане или възстановяване, след
като за периода 01.09.2021 г. - 30.11.2021 г. има влязъл в сила ревизионен акт.
Въз
основа на така установените по делото факти, по които не е налице спор, поради
което се възприемат така, както са описани, съдът намира за установено
средното.
В
настоящия случай няма спор, че дружеството е заявило правото на възстановяване
на деклариран ДДС за възстановяване с подадената справка-декларация за
м.11.2021 г. на 13.12.2021 г. на сума в размер на 268 612,19 лв. за периодите
м.09.2021 г. – м.11.2021 г. С ревизионния акт, приложен на л.50-56 по делото,
ревизиращите са приели, че през м.11.2021 г. завършва двумесечната процедура по
реда на чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС с резултат ДДС за възстановяване в сочения
размер, поради което при липсата на основания за корекция и други изискуеми
задължения, на дружеството е възстановен ДДС за периода м.09.-м.11.2021 г. в
размер на 268 612,19 лв.
Така
определени сумите за възстановяване, от които лихва в размер на 0,00 лв., не са
били оспорени от адресата на РА – „Магнолия 4“ ООД, връчен му на 15.07.2022 г.,
поради което същият е влязъл в законна сила.
Според
разпоредбата на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС данък, подлежащ на възстановяване,
невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание
(включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1,
т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата,
на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му
изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното
производство.
Нормата
на чл. 129 от ДОПК, като част от Глава шестнадесета "Особени
производства" на кодекса, Раздел I "Прихващане и
възстановяване", регламентира процедурата за прихващане и/или
възстановяване, съгласно чл. 128, ал. 1, на недължимо платени или събрани суми
за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите
глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване,
съгласно данъчното или осигурителното законодателство.
Съгласно
чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на
задължителните осигуровки, се връщат със законната лихва за изтеклия срок,
когато са внесени или събрани въз основа на акт на органите по приходите. В
останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е
следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1-4 от цитираната разпоредба.
Правилно
въз основа на посочените норми се твърди от жалбоподателя, че лихвата се дължи,
както впрочем и горестоящият орган е приел – „законна лихва е следвало да
бъде определена от ревизиращите органи по приходите и установена с РА №
Р-160016220001 85-091-001/15.07.2022 г., но каквато обаче лихва не е
установена, респективно възстановена с РА. Законната лихва по чл. 92, ал. 10 от ЗДДС е следвало да бъде изчислена за периода от датата, следваща изтичането на
30-дневния срок от подаване на СД за м. 11.2021 г.“
Съдът
намира, че няма пречка исканата лихва да бъде възстановена в едно последващо
производство по издаване на АПВ, каквото е настоящото, тъй като с цитирания РА
не се установяват никакви задължения за дружеството, а само се възстановява
дължима сума по заявен ДДС за възстановяване, поради което на практика същият
има характер на акт за прихващане и възстановяване, възстановен по по-тежката
процедура, а именно с ревизия.
Основателно
е възражението на жалбоподателя, че обратното би довело до нарушаване на един
от принципите в общностното право, който е възприет от Съда на Европейския
съюз, а именно принципа на пропорционалността. Цитираният принцип позволява на
държавите-членки да вземат определени мерки, а в случая да извършват проверка
или ревизия при искане за възстановяване на ДДС, но тези мерки не трябва да
надхвърлят необходимото за постигането на тези цели.
Съдът
намира, че доколкото е налице липса на влязъл в сила акт със същия предмет
/дължима лихва при възстановяване/ и страни, съдът намира, че производството по
издаване на оспорения акт е допустимо.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че издаденият АПВ е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен, но тъй като естеството на спора не
позволява решаването му по същество от съда и по отношение на АПВ не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 160, ал. 3 от ДОПК, то административната
преписка следва да бъде върната на органа, издал АПВ за издаване на нов акт по
искането за възстановяване на законната лихва по възстановения ДДС.
Предвид
посоченото, съдът намира, че оспорения АПВ следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
По
отношение на претенциите за присъждане на разноски, съдът намира, че следва да
присъди на жалбоподателя претендиратата сума от 50 лв., представляваща
заплатената държавна такса по делото.
Ето защо и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ акт за прихващане или
възстановяване /АПВ/ № П-1601)**********-004-001/26.08.2022 г. (АПВ), издаден
от Д.К.К.-М.на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив,
потвърден с решение № 544/04.11.2022 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно - осигурителна практика“- гр. Пловдив при Централно управление на
Националната агенция за приходите, с който акт е отказано възстановяване на
законна лихва за периода 01.09.2021 г. 30.11.2021 г. по реда на чл. 92, ал.10 ЗДДС в размер на 13 729.07 лв.
ВРЪЩА делото като преписка на административния
орган за произнасяне по искането за възстановяване съобразно указанията в
мотивите на съда.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да
заплати на „Магнолия 4" ООД – гр. Пловдив, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район „Северен", ул.“Пловдив-Север"
№ 64А, представлявано от управителя С.В.П., сумата от 50/петдесет/лева разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщението за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/