№ 166
гр. Варна, 26.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000133 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба на
КОНСТАНТИНУС АНАСТАСИУ -98 ЕООД, гр.Нова Загора, чрез адв.Кр.П. от ВТАК,
срещу решение №15/16.01.2025г., постановено по т.дело №303 по описа за 2023г. на
Окръжен съд -Варна, с което са били отхвърлени предявените от настоящия въззивник
искове срещу ИЗВОРОВО АГРО ЕООД, с правно основание чл.82 вр.чл.79, предл. второ
от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от **********
лева, представляващи обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба, вкл.
компенсаторна неустойка от ******** евро, дължима за финансовата 2015г., обезщетение
за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на ********* евро за периода от
01.01.2016г. до 30.03.2020г. и съдебно-деловодни разноски в размер на ******** евро, които
суми са платени от ищеца в полза на Й.К. въз основа европейска заповед за плащане
№287/2018г. на РС– Волос, Република Гърция по сключен между Константинос Анастасиу -
98 ЕООД и Й.К. частен договор от 14.11.2014г., които вреди са настъпили в резултат
неизпълнение на задължението за доставка на договорени количества животински фураж от
200 000 кг., поради лишаване на ищцовото дружество от възможността да ползва
недвижимите имоти по договори за аренда и договори за наем, всички вписани в СВп,
поради незаконосъобразното им прекратяване от ИЗВОРОВО АГРО ЕООД, ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба на 19.09.2022г. до окончателното
изплащане на задължението.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно,
постановено при противоречиви мотиви и правни изводи, при неправилно приложение на
материалноправните разпоредби и противоречие с доказателствата и закона. Претендира
отмяната на решението изцяло и уважаване на иска. На първо място, оспорва правният
извод на съда, че ищецът не е бил длъжен да заплаща компенсаторната неустойка по
издадената в полза на трето лице европейска заповед за плащане, чийто размер
предопределя и интереса по иска. Въззивникът оспорва приложението на чл.81 ЗЗД и
изводите на съда, че ищецът с доброволното заплащане на неустойката /а така и
неоспорване на издадената срещу него европейска заповед за плащане/ е довел до
прекъсване на причинната връзка между неправомерното прекратяване на договорите за
наем и аренда от страна на ответното дружество и претендираните вреди под формата на
претърпяна загуба. Счита, че ЕЗП - неоспорена от ищеца, не може с категоричност да се
1
приеме, че е издадена въз основа на частния договор от 14.11.2014г. /между ищеца и третото
лице/ поради неизпълнение на поети с него задължения. Твърди се, че неправилно съдът е
приел, че приложима за конкретното неизпълнение на задължението по частния договор, е
разпоредбата на чл.81, ал.1 ЗЗД. Въвеждан довод, че между страните е било налице
правоотношение по договор за търговска продажба по смисъла на чл.286 ТЗ, поради което
спрямо същото важат нормите на ТЗ. Ищецът не би могъл да се освободи от изпълнението и
на основание чл.306/чл.307 ТЗ, а освен това лишаване на ищеца от правото да обработва
предоставените му площи поради неправомерното поведение на ответника не представлява
непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Въззивникът въвежда
аргументи срещу изключителния характер на това неизпълнение. Дори при полагане
грижата на добрия търговец ищецът не би могъл да изпълни до края на 2015г., т.е. същият е
бил в забава за изпълнение на задължението си по договора за цялата финансова 2015г.
Въззивникът отново поддържа изложените и в исковата молба фактически твърдения за
отношенията между него и третото лице Й.К.. Твърди, че плащайки неустойката по
издадената заповед на третото лице, ищецът всъщност е осъществил предпоставката за
предявяване на осъдителния иск спрямо арендодателя. Ищецът е заплатил същата на
законно основание -въз основа на несъдебно изпълнително основание. Поддържа се, че
заплащането на тази неустойка е закономерна и пряка последица от неизпълнение
задължението на ответника да предостави за ползване точно тези земи – налице е
неизпълнение на договорно задължение да осигури безпрепятственото ползване на имотите.
Неизпълнението на ответника е необходимото и достатъчно условие за настъпване на
вредите за ищеца. Неправилни се твърдят, че са изводите на съда за прекъсване на
причинно-следствената връзка между неизпълнението на ответника и търпените от ищеца
вреди. Напротив, въззивникът твърди, че причинно-следствената връзка е пряка и
непосредствена и не се прекъсва от това, че ищецът е платил и не се е позовал на
непреодолима сила. Развиват се съображения във връзка с противоправното поведение на
ответното дружество и причинната връзка с претърпяната от ищеца загуба в размер на
заплатената на третото лице неустойка. Тези вреди са и предвидими. Необосновано съдът
бил приел, че именно плащането на неустойката прекъсва връзката между причина и
вредоносните последици за ищеца. При неплащане последният би претърпял още по-големи
вреди, вкл. разноските за образувано изп.производство. В случая не е приложима уредбата
на обективната отговорност и ищецът не е могъл да се позове на такава. Неправилно съдът е
приел, че е налице безвиновна невъзможност за изпълнение на договора от страна на ищеца
/по частния договор/, на която същият е следвало да се позове.
Въззивникът оспорва извода на съда, че процесната европейска заповед за плащане
не можела да се свърже с частния договор от 14-11-2014г. Същевременно съдът бил приел,
че се установявал сключен между ищеца и третото лице договор за доставка на годишно
200 000 кг. животински фураж, изпълняем всяка година до 2022г., в който била включена и
процесната компенсаторна неустойка. Съответно, съдът е приел и извършеното въз основа
на заповедта плащане в размера, посочен по-горе, въз основа на издаден по договора
финансов документ -менителница. Твърди се, че съдът е приел за доказани предпоставките
по предявения иск – въззивникът преповтаря поотделно визираните в съдебното решение
подлежащи на доказване релевантни факти. Твърденията си ищецът бил установил с
посочени и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, вкл. експертизи.
Счита, че не е налице непреодолима сила и/или стопанска непоносимост, респ.
неизпълнението на задължението на ответника да не препятства ползването на наетите
имоти не би могло да се квалифицира като такава. Цитираното от съда решение №
449/17.06.2009г. по гр.д.№ 3696/2007г. на ВКС. IV г.о., чийто мотиви съдът е възпроизвел,
намира за неотносимо към настоящия спор. За ищеца задължението да достави количеството
продукция на своя контрагент не е отпаднало и е продължило да съществува до края на
всяка календарна година съгласно подписания помежду им договор от 14.11.2014г.
Последният, предвиждащ в себе си неустоечна клауза, намира за валиден и действителен.
Заплащането на неустойката, ведно с лихви и разноски, е проява на добросъвестност в
търговския оборот, като представлява непосредствена вреда – загуба, последица от
2
невъзможността да се реализира продукцията по договора с гръцкия контрагент от
предоставените му под аренда имоти в резултат на лишаването му от ползването им предвид
поведението на ответника. Ето защо, като вреда -загуба платената неустойка подлежи на
обезщетение от страна на ответника в пълен размер. От друга страна, заплащането им по
ЕЗП е установено с приложените по делото платежни нареждания. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което бъде уважена исковата
претенция по обективно съединените осъдителни искове с присъждане на сторените по
делото разноски. Поддържа се, че заплатените от ищеца неустойка, лихви и разноски
представляват за него пряка вреда от насрещното неизпълнение на договора за наем/аренда.
Съдът от друга страна бил приел, че плащането на посочените суми е доказано по делото
чрез приложените платежни нареждания. Въззивникът поддържа всички направени вече по
делото твърдения за факти с правно значение за спора. Твърди, че за стопанските 2014/2015,
2015/2016 и 2016/2017г. ответното дружество не е изпълнило задължението си договорите за
наем/аренда спрямо ищеца, с което е предпоставило неизпълнението на последния по
договора му с трето лице, чрез заплатените неустойка и други разноски, представляващи
пряка вреда. Претендира се отмяната на решението и вместо това уважаване на предявените
осъдителни претенции ведно с присъждане разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната стрaна „Изворово Агро“ ЕООД, представлявано от П.Й.Г.Г., чрез адв.И. А. от
ВАК, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за
законосъобразност и обоснованост на решението, с подробно изложени съображения за това.
Страната поддържа изводите на съда за приложение нормата на чл.81 от ЗЗД като
твърди, че развалянето на договорите за наем/аренда не е могло да бъде предвидено от
ищеца, поради което има за него извънреден характер и същият е могъл /и е бил длъжен/да
се позове на това обстоятелство и да откаже изпълнение на договора, вкл. да откаже
заплащането на предвидената в този договор неустойка, а при предявяване на иск за
компенсиране на щети, да привлече като трета страна ответника Изворово Агро ЕООД.
Твърди, че в договора с гръцкия контрагент ищецът е имал клауза за изключване на
отговорността му поради непреодолима сила и е следвало да се позове на същата. Оспорва,
че финансовият документ, въз основа на който е била издадена заповедта за плащане
представлява сам по себе си изпълнително основание, а още по-малко изпълнителен титул.
Поддържа, че частният договор може да бъде само и единствено доказателство по дело за
получаване на обезщетение за неизпълнен договор под формата на неустойка, а такова дело
не било водено от страна на кредитора по този документ. Твърди, че ищецът не е упражнил
и правата си срещу издадената заповед за плащане. Отделно от изложеното, ответникът
поддържа, че представеният от ищеца „частен договор“, сключен с третото лице Кацанис, е
нищожен като симулативен, а също и с невъзможен предмет. Оспорва се датата на
подписването му като се твърди, че същата не е достоверна и противопоставима на
ответника по спора. Излага се, че в договора липсват посочени срок и график на доставките,
без индивидуализация на обработваните от ищеца земи, продукцията от които ще се доставя
на гръцкия контрагент, без уговаряне на разходите по договора и начина на формиране на
цената и изпълнението по договора. Според ответника, тези пропуски сочат на
симулативността на договора. Според ответника, спорният предмет по делото е: дължи ли
трета страна обезщетение за мними вреди, настъпили от облигационна връзка, установена
без нейно участие. Изложени са аргументи срещу наличието на пропусната полза за ищеца
/при липса на въведени съответни твърдения за такива/. Твърди се още във връзка с
възражението за нищожност на договора поради невъзможен предмет, че ищецът не би
могъл обективно да изпълни договора – да предостави на третото лице уговореното
количество животински фураж – смес от зърно и детелина, тъй като повече от 20% от
площите са необработваеми и от всички тях биопроизводството не би могло да осигури
нужният добив. Твърди се, че процесните терени представляват напълно непродуктивно
пространство. В тази връзка ответникът по същество оспорва допълнителната експертиза с
посочване от вещото лице на засетите култури и добивите от съответните терени, изготвена
въз основа на данни от предходна стопанска година. /заключението е било оспорено и в
3
заседанието, в което е било изслушано/ Не се подновява направеното пред съда искане за
повторна СТЕ. Оспорва се верността на представената към частния договор, таблица/опис/ с
одобрените лично от контрагента Кацанос земеделски терени за обработка и биопродукция.
Твърди се, че този документ е създаден с оглед нуждите на процеса като е апликиран
допълнително към договора. Оспорва се неговата дата. Твърди се, че същият не е
възпроизведен в друг официален документ, от което следвало, че приложима по отношение
на същия е презумпцията на чл.181 ГПК като посочва датата на исковата молба. Твърди се,
че нито наемодателят, нито приобретателят са могли да знаят за сключването на договора с
третото лице от 2014г. от страна на наемателя, съответно не са могли да предвидят
последиците от това, за да бъдат ангажирани с отговорността съгласно нормата на чл.82
ЗЗД. В заключение, въззиваемата страна моли за потвърждаване на съдебното решение
ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
При преценка редовността на жалбата, съдът намира, че същата е подадена от
легитимирана страна, чрез надлежно упълномощения процесуален представител, в
преклузивния срок и при интерес от обжалването.
Страните не правят нови доказателствени искания и не навеждат нови твърдения за
факти с доказателствено или правно значение. Не се позовават на процесуални нарушения
на съда и не правят искане за събиране на доказателства в условията на чл.266, ал.3 ГПК.
Съобразно изложеното, за изслушване становищата на страните по въведените във
въззивното производство доводи и възражения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№3643/07.02.2025г. на
регистратура на ВОС, подадена от КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98 ЕООД чрез
адв.К. П. от ВТАК срещу решение №15/16.01.2025г., постановено по №303/2023г., с което са
били отхвърлени предявени от ищеца, сега въззивник КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98
ЕООД срещу ИЗВОРОВО АГРО ЕООД, осъдителни искове с правно основание чл.82
вр.чл.79, предл. второ от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от ********** лева, представляваща обезщетение за вреди под формата на
претърпяна загуба, вкл. компенсаторна неустойка от ******** евро, дължима за
финансовата 2015г., обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на
********* евро, за периода от 01.01.2016г. до 30.03.2020г. и съдебно-деловодни разноски в
размер на ******** евро, които суми са платени от ищеца в полза на третото лице Й.К. въз
основа европейска заповед за плащане №287/2018г. на РС– Волос, Република Гърция, по
сключен между Константинос Анастасиу -98 ЕООД и Й.К. частен договор от 14.11.2014г. за
годишни доставки на животински фураж, които вреди са настъпили в резултат
неизпълнението на задължението за доставка на договорените количества животински
фураж -смес от зърно и детелина, от 200 000 кг. за стопанската 2014/2015г., поради лишаване
на ищеца от възможността да ползва недвижимите имоти, обект на обработка, по договори
за аренда и договори за наем, всички вписани в СВп, поради незаконосъобразното им
прекратяване от ИЗВОРОВО АГРО ЕООД през април 2015г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба на 19.09.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 15.04.2025г. от 14.00 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело
на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала
ЕПЕП.
4
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на
крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за
представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването
им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
ПРЕПИС от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, както и препис от подаден писмен отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5