Определение по дело №170/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

23.04.2020 г.

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Росица Савова

ЧЛЕНОВЕ:                   Татяна Костадинова

                                        Симона Навущанова

като разгледа докладваното от  мл.съдия С. Навущанова в. ч. гр. д. № 170 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 436 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по депозирана от О.М.А. частна жалба с вх. № 167/11.02.2020 г., насочена против действия на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) по изпълнително дело № I 28/2020 г. по описа на съдебно-изпълнителната служба (СИС) при Дупнишкия районен съд (ДРС). Жалбоподателят, в качеството си на длъжник по изпълнението обжалва образуването на изпълнителното производство. Сочи, че съдебното решение, послужило като изпълнително основание, не е влязло в сила, т.е. изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е издаден неправомерно. Жалбоподателят твърди, че е обжалвал с частна жалба определението, издадено по ч.г.д. № 1389/2018 г. по описа на ДнРС и че след указания е внесъл длъжимата се за обжалването държавна такса. Бил изненадан при получаване на поканата за доброволно изпълнение, тъй като не бил получавал нито решение на КнОС, нито определение за връщане на жалбата му. Моли съда да отмени това незаконосъобразно действие и да спре изпълнителното производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от взискателя по изпълнителното дело Районен съд - Дупница.

По реда на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК не са постъпили мотиви по обжалваните действия от страна на съдебния изпълнител.  

Кюстендилски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:

Жалбата е подадена от длъжника по изпълнителното дело  № I 28/2020 г. на 11.02.2020 г., в размките на законоустановения  срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, считано от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение - на 06.02.2020 г. /приложена на л. 4 от копието на изпълнителното дело/. Същата обаче е насочена против действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в образуване на изпълнително производство и налaгане на запор ( няма данни такъв да е наложен по ИД), като на това основание се явява процесуално недопустима и съображенията за това са следните.

 Изпълнително дело № I 28/2020 г. по описа на СИС при ДРС е било образувано на основание чл. 264, ал. 2 от ЗСВ, по възлагателно писмо депозирано от Районен съд- Дупница за събиране вземанията срещу длъжника О.М. А. по издаден изпълнителен лист № 5/ 28.01.2020 г. по ч.г. д. № 1389/2018 г., с който последният е осъден да заплати на сумата от 50 лева, представляваща глоба в полза на бюджета на съдебната власт и сумата от 5 лева, предствляваща държавна такса за издадване на изпълнителен лист.

Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и, ал. 3 от ГПК, длъжникът може да обжалва конкретно и лимитативно определени изпълнителни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в: постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението, както и постановлението за възлагане и то само на две основания: наддаването при публичната продан да не е извършено надлежно или имуществото да не е възложено на най-високата предложена цена. Други възможности за обжалване действията на съдебния изпълнител, като незаконосъобразни, от страна на длъжника не са посочени, и такива са налични единствено за изрично предвидените в отделните производства - разпределението по чл. 462 и сл. от ГПК, постановлението за определяне на равностойността по чл. 521, ал. 3 от ГПК, 527, ал. 4 от ГПК. Приложимите норми отричат правото на длъжника да обжалва действията на съдебния изпълнител свързани с образуване на изпълнителното производство по представен изпълнителен лист и изпращането на покана за доброволно изпълнение, тъй като тези действия на съдебният изпълнител, не представляват същински изпълнителни действия и не подлежат на съдебен контрол. В конкретния случай предмет на обжалване е действие по образуване на изпълнителното дело и твърдение за наложен запор (какъвто в действителност дори не наложен), което не попада в кръга на изчерпателно изброените от закона подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител.

Независимо от това, за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че изпълнителното производство е образувано законосъобразно и не са налице сочените от жалбоподателя основания за спирането/прекратяването му: Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 433 от ГПК. В случая не е налице нито едно от предвидените в закона основания. По оплакването в жалбата, че изпълнителният лист е издаден незаконосъобразно, съдът намира следното: Изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява правото на принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като задължава съдебния изпълнител да пристъпи след сезиране от взискателя към принудително изпълнение на притезанието, чието съдържание листът възпроизвежда. Страните в изпълнителното производство и размера на вземането се определят от изпълнителния лист. Докато същият не бъде обезсилен по надлежния ред, той обуславя процесуалната законосъобразност на принудителното изпълнение. В случая изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на съдебно изпълнително основание - съдебно определение. Издаден е служебно за присъдени суми в полза на държавата на осн. чл.404, т. 1, вр. чл. 405, ал. 6 от ГПК. При твърдения за порочност на съдебния акт, послужил като изпълнително основание, в случая – определение № 197/12.02.2019 г. по ч. гр. дело № 1389/2018 г. на РС- Дупница, длъжникът в изпълнителния процес може да иска обезсилване на издадения изпълнителен лист едва след отмяната на съответното изпълнително основание. Дотогава изпълнението е процесуално законосъобразно.

С оглед това съдът намира, че жалбата срещу действията на съдебния изпълнител е недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, а особеното искане по чл. 438 ГПК за спиране на принудителното изпълнение- без уважение.

По разноските:

При това положение разноски на жалбоподателя не се следват.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 167/11.02.2020 г., по описа на съдебно-изпълнителната служба при Дупнишкия районен съд, подадена от длъжника по изп. дело № I 28/2020 г.  О.М.А., с адрес: ***,  като НЕДОПУСТИМА.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особеното искане по чл. 438 ГПК за спиране на принудителното изпълнение.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 170/2020 г. по описа на КнОС.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                        2.