Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260930
19.10.2020 година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XI
граждански състав, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 14046 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Образувано е по искова молба на Т.М.М. против „Профи кредит
България“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит от 25.05.2017г., който бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В
исковата молба се излагат съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 11,
ал. 1, т. 10, 11, 12, 7 и 20 ЗПК. Излагат се съображения за недействителност на
клаузата за възнаградителна лихва и за допълнителен пакет услуги. Твърди, че по
договора е платил без основание 3272.34 лева. Иска осъждането на ответника да
върне сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Признава
сключването на договора с посочените в исковата молба параметри. Твърди, че
правоотношението е действително, тъй като договорът имал всички изискуеми от
закона реквизити. Счита, че клаузата за вънаградителна лихва е действителна,
предвид изискванията на ЗПК по отношение на ГПР. Относно пакета да допълнителни
услуги намира, че не е налице противоречие и заобикаляне на закона. Сключването
на допълнителното споразумение не било задължително за предоставянето на
кредита, а избор на ищеца. Изтъква, че с него страната си осигурявала
възможност за отлагане и намаляване на вноски, при настъпване на неблагоприятни
събития. Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира за безспорно установени по
производството следните обстоятелства:
Между страните е подписан договор за потребителски кредит от
25.05.2017г. С посочения договор на ищецът по производството е предоставена сума
в размер на 4200 лева (получена съгласно приетата ССЕ). Уговорена е между
страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41.17
%, а годишният процент на разходите (ГПР) 49.89 %. Ответникът се е задължил да
върне сумата на 36 месечни погасителни вноски в размер на 204.94 лева всяка,
като общия размер на всички плащания е записан на 7377.84 лева. Било е уговорено и закупуването на пакет за допълнителни
услуги на стойност 2454.84 лева, във връзка с който е подписано и допълнително
споразумение, като сумата е разсрочена на равни части по 68.19 лева към всяка
вноска.
Относно
възнаградителната лихва:
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения
и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от
страните, за сметка на другата. Необходимо е да е налице значителна липса на
еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в
размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това
несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване.
В настоящия случай, кредиторът попада в обхвата на
определението за небанковите финансови институции по смисъла на чл. 3, ал.
1, т. 3 ЗКИ. Върху небанковите институции не се упражнява постоянен надзор,
а тяхната дейност е уредена с подзаконов нормативен акт – Наредба № 26 от
23.04.2009 г. за финансовите институции. Основната им характеристика, която
предпоставя и посочените различия с банките е, че те отпускат кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими начини. Поради тази причина тяхната дейност не би могла да бъде
финансирана от друго място освен от лихвоносни заемни средства, поради което и
лихвите по тях са в пъти по-високи от тези предлагани от банките. От друга
страна, в случая се касае за потребителски договор, при който едната страна е
по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита. Обратното
би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг.
Поради това в съдебната практика трайно се приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на
законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната
лихва). В тази насока: Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на
ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г.
о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.;
Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о., както и практиката на ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018 г.Решение № 943 от 5.07.2018 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г.; Решение № 85 от 16.01.2019 г. на ОС
- Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 г.; Решение № 1274 от 7.11.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1671/2019 г.; Решение № 1398 от 27.11.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2171/2019 г.; Решение № 1374 от 22.11.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1780/2019 г.; Решение № 1232 от 31.10.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 1325/2019 г. и др.
Съдът намира, че посоченият критерий не може да бъде възприет
за абсолютен, тъй като противоречието на добрите нрави следва да се прецени
съобразно всеки конкретен случай, но при изследването на този въпрос, трябва да
се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна
лихва и законната лихва, наред с останалите условия и характеристики на
договора.
В случая отчитайки, че възнаградителната лихва е цена за
предоставеното ползване на заетата сума, както и конкретния й размер от 3177.84
лева, представляващ 75% от предоставената сума от 4200 лева, непродължителния срок
на ползване- 36 месеца, наличието на обезпечение чрез физическо лице солидарен
длъжник, предишната кредитна история на ищеца (отразено е участието в програма
„Клуб на добрия клиент“) и липсата на други данни увеличаващи риска, настоящият
състав счита, че размерът на лихвата от 41.17% противоречи на добрите нрави,
тъй като е необясним с разходите, които прави ответникът и с размера на
добросъвестно очакваната от сделката печалба.
Възражението на ответника, че е приложима разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК е неоснователно. Съгласно нея годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Законоустановеният максимален размер на ГПР е относим към
него и не следва да се прилага към възнаградителна лихва по договора за
потребителския кредит. В този смисъл Решение № 1210/12.10.2018 г. по в. гр. д.
№ 1426/2018 г. на ПОС, Решение № 938/04.07.2018 г. по в. гр. д. № 1067/2018 г.
на ПОС, Решение № 934/05.07.2018 г. по в. гр. д. № 1214/2018 г. на ПОС и др. Определение
№ 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС.
Относно възнаграждението за допълнителни услуги:
Предвид тази
допълнителна уговорка, се констатира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В допълнителното споразумение за услугите е уговорено, че
пакетът включва предоставяне от кредитора на една или всички от посочените
услуги– 1.приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2.възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; 4.възможност за смяна на дата на падеж и 5.улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Разпоредбите на чл. 10а от Закона за потребителския кредит
(ЗКП) дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да
получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги
във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към
насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на
паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и
на определения падеж.
В настоящия случай, услугата по т. 1 представлява действие по
усвояване на кредита във времево отношение, а тези по т. 2, 3 и 4 имат за
предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да
помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по
него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични
средства, също представлява действие по усвояване на кредит, а реално, не е
предоставяна, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането
на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него,
става по съгласие на страните.
Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на
кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да
бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото
ограничение. Така с тази сума, реално се увеличава
печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения (каквото се установява
от представения следващ договор) се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен
процент на разходите от 49.89% не отговаря на действителния такъв.
Посочването
в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д,
ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. В този смисъл: Решение № 1411 от
29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.;Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.
Не е
спазено и последното изискване на т. 10- да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при
изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи
на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и
общо дължимата сума по договора.
Следователно
процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Относно размера:
Съгласно чл. 23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. От приетата основна и допълнителна ССЕ се установява, че по договора е
била платената сумата в размер на общо 4100.15 лева и сумата от 3375.39 лева
при рефинансирането, или общо 7475.54 лева. Съгласно чл. 23
във вр. с чл.
22 ЗПК разликата над 4200 лева главница, или 3275.54 лева се явява платена при
начална липса на основание и подлежи на връщане на потребителя. С предявения
иск се иска присъждането на по-малка стойност, а именно 3272.34 лева, поради
което следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица върху тази сума
следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 130.89 лева за д.т. и 180 лева за ССЕ.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на адвокатско дружество „К., Д. и ****“ следва
да бъде присъдена сумата от 550.87 лева за адв. възнаграждение с ДДС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на Т.М.М., ЕГН **********, сумата от 3272.34 лева– получена без
основание по сключения между страните договор за потребителски кредит № *****
от 25.05.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба – 28.08.2019
г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на Т.М.М., ЕГН **********, сумата от 310.89 лева разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на Адв. др. „К., Д. и *****“,
Булстат *****, с адрес: гр. П., бул. М. № **, сумата от 550.87 лева–
адвокатско възнаграждение с ДДС за оказана безплатна правна помощ Т.М.М. по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
/п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Д. К.