РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Плевен , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ С. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430200334 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на “***“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление – ***, складова база ***АД, представлявано от
управителя ***, с ЕГН: *** против Наказателно постановление № 15-0000915
от 07.01.2021 г. на *** на Дирекция “Инспекция по труда” - Плевен, с което
на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложил на
“***“ ООД – гр. Плевен, имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лв., за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2
от КТ.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно и своевременно
призован, се представлява от *** от АК – гр. Плевен, който моли съда да
1
отмени издаденото наказателно, като навежда доводи в депозирани до съда
писмени бележки.
Ответната страна по жалбата Дирекция “Инспекция по труда” – Плевен,
редовно и своевременно призована, се представлява от ***, която моли съда
да потвърди издаденото наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление № 15-0000915 от 07.01.2021 г.
е издадено от ***а на Дирекция “Инспекция по труда” – град Плевен, въз
основа на Акт № 15-0000915 от 13.11.2020 г. за установяване на
административно нарушение, от който е видно, че при проверка на място,
извършена на 11.11.2020 г. в 15:00 часа в обект - Предприятие за
производство на класически /машинно или ръчно плетени/ пуловери, жилетки
и др.подобни изделия, намиращ се в ***, стопанисван от „***" ООД, със
седалище и адрес на управление: *** АД, с ЕИК: *** с управляващ и
представляващ дружеството *** с ЕГН:*** и документална проверка,
извършена на 13.11.2020г. в 13,30 часа в офиса на Дирекция „Инспекция по
труда" - Плевен се констатира нарушение на разпоредбите на трудовото
законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно:
„***" ООД, в качеството си на работодател на 11.11.2020г. в 15:00 часа е
приел на работа в горецитирания обект лицето ***, с ЕГН:*** да изпълнява
трудови функции, а именно - „ръчник“ без да има със същия сключен трудов
договор в писмена форма. При извършената проверка на място в обекта на
11.11.2020г. в 15:00 часа лицето е установено да престира работна сила като
2
„ръчник".
Лицето заяви, че работи на 11.11.2020г., без сключен трудов договор с
работно време от 08:20 часа до 17:00 часа, с определено работно място цех
„***" на „***" ООД гр. Плевен.
- нарушен: чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен от
актосъставителя *** на длъжност главен инспектор при Дирекция
“Инспекция по труда” – град Плевен в присъствието на свидетеля ***.
При издаване на обжалваното наказателно постановление
административно наказващият орган правилно е съобразил събраните
доказателства и приложил въз основа на тях материалния закон.
Административно-наказващият орган след като е проверил акта, с оглед
неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните
доказателства е установил, че нарушителят е извършил деянието виновно, и е
издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416,
ал. 5, и във вр. с чл.414, ал. 3 от КТ на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 1500 лв.
Съдът при извършената служебна проверка констатира, че при
съставяне на АУАН и издаването на обжалваното НП, са спазени всички
процесуални правила.
В АУАН са посочени лицето актосъставител-***, както и свидетел ***.
Обстоятелството, че двете лица са служители на Дирекция „Инспекция по
труда“, присъствали на проверката на 11.11.2020 г., като в АУАН едното от
тях е посочено като свидетел, а другото като актосъставител, не е нарушение
на чл.40 ал.1 ЗАНН.
Съгласно посочената разпоредба Актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението.
3
Актът е съставен от свидетеля *** в качеството на актосъставител, а
лицето *** е посочена като свидетел, тъй като е присъствала при извършване
на нарушението и при съставянето на АУАН-а.
Тези реквизити изрично са отбелязани в него, с което са спазени
изискванията на чл.42 от ЗАНН относно съдържанието на акта.
Цитираните – АУАН и НП съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН реквизити.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво следва да се
защитава.
Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
при постановяване на наказателното постановление. По никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с
подаването на жалба до настоящата инстанция.
В наказателното постановление правилно е посочена нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Не се констатират нарушения на материалния и процесуалния закон,
тъй като деянието е правилно квалифицирано, няма нарушение на чл.52, ал.4
от ЗАНН, тъй като актът е законосъобразен – описанието на нарушението е
ясно, като административно-наказващият орган е спазил и разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на атакуваното наказателно
постановление, тъй като са описани нарушенията, посочена е датата и
местото на извършване на нарушението, и са посочени законовите разпоредби
които са нарушени.
Съдът счита, че в процесния случай констатациите в АУАН не само, че
не се опровергават, но и се затвърждават от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства.
На първо място отразеното в АУАН изцяло съответства на показанията
на актосъставителя, който разпитан в съдебно заседание категорично
4
потвърди фактическите положения от АУАН.
Изложеното в АУАН изцяло кореспондира и със събраните по делото
писмени доказателства- декларация от ***, която съгласно изричната
разпоредба на чл. 402 от КТ е годно доказателство за отразените в нея
обстоятелства при трудови спорове.
В тази връзка са и дадените обяснения от страна на управителя на „***“
ООД – гр. Плевен – ***, който заяви, че – цитат:
„…просто аз не съм знаел, че това което съм направил е
трудово нарушение“.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител и свидетел, чиито показания съдът кредитира изцяло, с оглед
тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие с приложените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите, относно
които от една страна не намира никакво основание за предубеденост, тъй като
възпроизвеждат факти и обстоятелства, станали им известни във връзка с
рутинните им контролни правомощия и от друга показанията им са
кореспондиращи и взаимно допълващи се, между тях няма противоречия и те
възпроизвеждат по идентичен начин фактите от значение за делото.
Същите се потвърждават и от приложените по делото документи.
Поради изложеното съдът намира, че така установените обстоятелства
по делото, потвърждават фактическата обстановка възприета от
административно наказващия орган в обжалваното наказателно
постановление.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от
Кодекса на труда.
Съгласно визираните разпоредби отношенията между страните по
предоставяне на работна сила следва да се уредят безусловно с трудов
5
договор в писмена форма.
В конкретния случай не е спорно, че такъв трудов договор между
жалбоподателя и лицето *** не е сключван, а точно обратното представен е
граждански договор, който лишава престиращия труда си работник от
облагите на трудовото законодателство.
С оглед гореизложеното същественият въпрос относно
съставомерността на деянието е преценката дали с оглед действителните
отношения между страните в случая е било наложително сключването на
трудов договор или отношенията е могло валидно да се регулират от
граждански договор.
Като в теорията, така и в практиката безспорно се приема, че въпреки
някои прилики трудовият договор и гражданския договор /за изработка/ имат
съществени разлики, които дефинират и различното им приложно поле.
На първо място различен е предмета на двата договора.
Договор за изработка се сключва за постигане на определен трудов
резултат, за изработване на готов продукт, произведение или указване на
услуга с ясно очертани и уговорени между страните параметри и
характеристики.
Предмет на трудовия договор е предоставянето от работника и
използването от работодателя на работната сила на работника или „живия
труд в процеса на неговото отдаване“, при условия създадени от
работодателя. Работната сила е благо, което се съдържа в личността на
нейния носител и е неотделимо от нея. Поради това предоставянето й на
друго лице да я използва може да стане единствено като самата личност на
нейния носител се постави в известна икономическа и юридическа
зависимост от волята на този, комуто се предоставя.
-различни са и вътрешните отношения между страните.
При договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и
независим от този, който му поръчва работата. Поръчващият не се
интересува от организацията на труда, нито я създава. Изпълнителят сам
6
организира своята дейност и постига резултата.
При трудовия договор изпълнителят- работник е подчинен и зависим
от работодателя. Той работи под негов контрол, указания и трудов ред. В
този смисъл същностна характеристика на задълженията на работника е
спазването на работно време и трудова дисциплина.
-договорът за изработка предполага еднократно изпълнение на
определена задача. С изпълнението й той изчерпва значението си и се
прекратява.
Трудовият договор предполага продължаващо и многократно
изпълнение на трудови операции, които следват една след друга, повтарят се
неограничен брой пъти и никога не се изчерпват.
-Различно е разпределението на риска.
При договора за изработка риска е за изпълнителя. Той се задължава
да постигне и достави определен трудов резултат и ако не го постигне, той
няма право на възнаграждение.
При трудовия договор рискът е за работодателя. Работникът дължи
работната си сила, тоест полагане на известни трудови усилия, като
заплащането на трудово възнаграждение се дължи безусловно.
В тази връзка в чл. 247 от КТ са предвидени две системи за
заплащане на труда при трудовото правоотношение - повременна и
според изработеното (сделна).
При повременната система размерът на трудовото възнаграждение се
определя според продължителността на работното време и може да бъде
определено за час, за ден, за седмица, месец, както и за повече от един месец.
При този начин на определяне на трудовото възнаграждение не се измерва
количеството извършена работа, а времето през което работникът или
служителят е престирал труда си.
При сделната система работодателят определя т.нар. разценка или
трудови норми, които определят желаната и изискуема интензивност на
простирания труд.
7
-различно е мястото на изпълнение на договора.
Мястото за изпълнение на договора за изработка се определя от самия
изпълнител и поначало е по мястото на осъществяване на неговата дейност.
Трудовият договор се изпълнява в мястото на работа, което се
определя по взаимно съгласие на страните, представлява един от
съществените елементи на трудовия договор и поначало е в седалището или
мястото на дейност на работодателя.
-договорът за изработка се изпълнява по правило със средства за
производство на изпълнителя, а трудовият договор се изпълнява с материали,
оръдия и предмети на труда на работодателя.
Използването на „живия труд“ на работника става винаги при
веществени условия, създадени от работодателя, който е техен собственик.
В този смисъл Трудово Право, Шесто издание, автор ***, стр. 197-200,
както и Коментар на Кодекса на труда, десето издание, авторски колектив, стр
28-33.
В този смисъл и трайната съдебна практика на Административен съд
Пловдив- Решение № 559 от 12.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 163 / 2019 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 52 от
10.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3356 / 2018 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 391 от 20.02.2018 г. по к. адм.
н. д. № 3705 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1616 от 11.10.2017 г. по н. д. № 1500 / 2017 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1233 от 15.06.2016 г. по н. д. №
1189 / 2016 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 1226 от 15.06.2016 г. по н. д. № 1252 / 2016 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай от писмената декларация на работника, на която
чл. 402 от КТ придава силата на годно доказателствено средство за
обстоятелствата отразени в нея (за разлика от правилата на общия граждански
и наказателен процес, които по правило не допускат свидетелски показания в
писмена форма) се установява, че работникът се е задължил да предоставя
8
работната си сила като „ръчник“, на обект на жалбоподателя.
Уговорено е седмично трудово възнаграждение, което е дължимо на
разценка.
Определено е и работно време от понеделник до петък от 08:20 до
17:00 часа, като почивни дни са събота и неделя. Уговорена е и една почивка
в рамките на работния ден. В напълно аналогичен смисъл са и показанията на
актосъставителя.
В тази връзка следва да се отбележи, че уговореният начин на
заплащане на трудовото възнаграждение- седмично на разценка отговаря на
един двата алтернативно предвидени метода в чл. 247 КТ- според
изработеното (т. нар в доктрината и съдебна практика сделна система за
заплащане на труда)
От гореизложеното е видно, че действителният предмет на договора
между жалбоподателя и *** е работната й сила, срещу определено трудово
възнаграждение и при уговорено работно време и място на работа, което
определя трудовия характер на отношенията и необходимостта от сключване
на трудов договор в писмена форма.
В процесния случай доколкото по делото не са налице отегчаващи
обстоятелства и нарушението е извършено за първи път, но в същото време,
както вече се отбеляза, нарушението по чл. 62, ал.1 от КТ разкрива много по-
висока степен на обществена опасност от останалите нарушения
санкционирани по реда на чл. 414, ал.3 от КТ, то съвсем правилно и
законосъобразно санкцията е ориентирана към минимума 1500 лева.
Така изрично Решение № 532 от 26.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 104 /
2020 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1428
от 26.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1298 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 70 от 11.01.2019 г. по к. адм. н.
д. № 3563 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1868 от 18.10.2016 г. по н. д. № 1575 / 2016 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
9
Особеностите на конкретния случай не го разкриват като такъв
отличаващ се с по-ниска конкретна степен на обществена опасност в
сравнение с типичните нарушения по чл. 62, ал.1 КТ поради което и
случаят не може да се приеме за маловажен и чл. 28 ЗАНН е неприложим.
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище и в
открито съдебно заседание, протекло с разпит на свидетели, намира, че
справедливият размер на юрисконсултско възнаграждение, който следва да се
присъди възлиза на 100 лв.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия
орган.
В случая това е Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен, която видно
от чл. 2 и 3 от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на
бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към
министъра на труда и социалната политика.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. 1-во от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 15-0000915
от 07.01.2021 г. на *** на Дирекция “Инспекция по труда” - Плевен, с което
на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложил на
“***“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – ***, складова
база ***АД, представлявано от управителя ***, с ЕГН: ***, имуществена
санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв., за извършено
нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
10
ОСЪЖДА „“***“ ООД, ЕИК: *** да заплати на Дирекция "Инспекция
по Труда" – гр. Плевен сумата от 100 лева, представляваща разноски за
защита пред районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК
пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11