№ 3647
гр. Варна, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110112665 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от К.Т. ЕИК ...... със
седалище и адрес на управление гр. Балчик, ж.к. „Б.“ бл.............. проход, № 69 ет.4 срещу
„П.А.К.“ ООД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление грВ., Л. №... иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 367 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане
против ответника за сумите, както следва: 2070,10лева, представляваща главница по
неформален договор за превоз на товар – 123,22т. речен пясък по маршрут гр. Силистра – с.
Красен, за което е издадена фактура с № **********/05.06.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 13.06.2023г. до
окончателното изплащане на задължението; 422,07лева, представляваща лихва за забава за
периода 05.06.2021г. - 08.06.2023г., за която сума е издадена Заповед № 3503/14.06.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 7597/2023г. по описа на
Районен съд-гр.Варна.
Ищецът обосновава предявения иск, навеждайки следните фактически
твърдения: Твърди, че по силата на заявка от 02.06.2021г., направена от ответника за
извършване на транспорт, ищецът в качеството му на превозвач, се задължил за извърши
превоз на товар – 123,22т. речен пясък, по маршрут гр. Силистра – с. Красен. Цената на
услугата била 2070,10лева с ДДС. За целта били изготвени товарителници с № № 001295 и
001294, пътен лист № 020823 и експедиционни бележки. Твърди, че е извършил уговорената
транспортна услуга, но до настоящия момент ответникът не е изпълнил поетото от него
задължение за плащане на уговореното възнаграждение. Била издадена фактура с №
**********/ 05.06.2021г., като плащане по нея не било осъществено. Моли в този смисъл за
уважаване на исковата претенция по предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил бланкетен отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва исковете по основание и размер.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа.
1
Ответникът редовно призован не се явява, не се представлява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по
съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената защита
се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 7597/2023г. по описа
на Районен съд- Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК. Налице е субективен и
обективен идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това,
чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.
За неговата основателност, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да
установи следните факти от фактическия състав на правото си, а именно: съществуването на
твърдяното вземане в негова полза по основание /в т.ч. валиден договор за превоз;
изправността си по договора – че е изпълнил поетите с договора задължения; факта на
настъпилата изискуемост на главното вземане/, както и по размер; че ответникът е изпаднал
в забава от твърдяния момент.
Успешно проведеното им доказване възлага в тежест на ответника да докаже своите
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
По делото като относими към спора са приобщени като писмени доказателства:
фактура № **********/05.06.2021г. с предмет превоз на 123т. речен пясък, с доставчик „К.Т.
и получател „П.А.К.“ ООД; пътен лист № 020823/02.06.2021г.; 4бр. експидиционни
бележки; товарителници с № № 001294/03.06.2021г. и 001295/04.06.2021г. с посочен в тях
превозвач- К.Т. и получател на товара – речен пясък - „П.А.К.“ ООД, ЕИК ...... по маршрут
гр. Силистра – с. Красен.
По делото са събрани гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля
К.М. /син на управителя на ищцовото дружество/, които съдът цени при условията на чл.
172 ГПК. Същите са логични, последователни и безпротиворечиви, което не подлага под
съмнение тяхната достоверност.
Свидетелят излага пред съда, че работи в ищцовото дружеството. Дейността на
последното е свързана с транспорт на стоки. Сочи, че с тази цел на 02.06.2021г. дружеството
ищец е превозило пясък по маршрута гр. Силистра – с. Красен, като крайната точка била
седалището на „П.А.К.“ ООД. Базата на дружеството представлявала кравеферма, която
използвала пясъка във връзка с дейността й с животните. Били извършени общо четири
курса с приблизително количество на курс около 30т. пясък, според товароносимостта на
камиона. За превоза били съставени нужните документи – товарителница и кантарна
бележка, подпечатани от съответния работник на ответното дружество. След това обичайно
се издавала и фактура. Свидетелят сочи, че курсовете не били заплатени. Не знае дали са
водени разговори в тази насока.
Съобразно заключението на изготвената по делото ССчЕ процесната фактура с №
**********/05.06.2021г. е осчетоводена в счетоводството на „К.Т. по дебит сметка 411/52 на
стойност 2070,10лева. Фактурата е вкл. в дневника за продажба на ищеца през м. юни 2021г.
След проверка в НАП експертът е установил още, че фактурата е включена и в дневника на
покупки на „П.А.К.“ ООД през м. юни 2021г., като за това от ответното дружество е ползван
данъчен кредит в размер на 345,02лева за същия месец. От проверката на счетоводството на
ищеца не са установени данни за извършени плащания по фактурата към 27.05.2024г.
2
Правният режим на договора за превоз е уреден в чл. 367 и сл. ТЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 367 ТЗ с договора за превоз, превозвачът се задължава срещу
възнаграждение да превози до определено място багаж или товар. Договорът за превоз е
консенсуален, неформален и двустранен. За сключването му е необходимо съвпадане на
насрещните волеизявления на съконтрахентите по него относно съществените му елементи –
превозваните товари и превозното възнаграждение. В настоящия случай от писмените и
гласните доказателства се установи, че между страните е постигнато съгласие по
съществените елементи на договор – превозвания товар – речен пясък и превозното
възнаграждение с ДДС. Ответникът не е навел конкретни оспорвания досежно претенциите
на ищеца. Съвкупния анализ на приетите писмени доказателства и заключението по ССчЕ,
сочи на извода, че е налице изпълнение на задълженията на ищеца като превозвач по
договора - осъществен превоз/транспорт на товара предмет на договора; предаването на
товара на местоназначението при уговорените между страните условия. Следователно,
ответникът дължи плащане на така уговореното превозно възнаграждение, което в случая е
в размер на 2070,10лева с ДДС. Твърдения, респ. доказателства за неговото плащане по
делото няма. При преценка доказателствената стойност на процесната фактура с №
**********/05.06.2021г. за извършената услуга, както и за значението на осчетоводяването й
от ответното дружество, настоящият състав съобрази формираната по реда на чл. 290 ГПК
задължителна практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 46 от
27.03.2009 г. по т. д. № 454/08г., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/09 г., на ІІ т.о,
решение № 211 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1120/10 г., на ІІ т.о, решение № 109 от 07.09.2011 г.
по т.д. № 465/10 г. на ІІ т.о., решение № 92 от 07.09.2011 г. по т.д. № 478/2010 г. и др., според
която практика съдът е длъжен да прецени доказателственото значение на фактурата за
удостоверените в нея факти, заедно с всички останали доказателства по делото, включително
с осчетоводяването й в счетоводството на съконтрахентите. Осчетоводяването на фактурата
в счетоводството на ответното дружество, вкл. и включването й в дневника му за покупките
за съответните данъчни периоди, представлява недвусмислено признание, както за
съществуването на правоотношение по договор за превоз /наличието на които договор не се
оспорва от страните, а и се доказва и от приложените по делото доказателства/, така и за
извършването на превоза. Искът е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната
лихва от върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 13.06.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, така както е било поискано.
Ищецът претендира и обезщетение за забава от падежа на фактурата до 08.06.2023г. в
размер на общо 422,07лева. Доколкото обаче същата е издадена на 05.06.2021г., то следва да
се приеме, че падежът е следващ деня на издаването й, т.е. обезщетението се дължи, считано
от 06.06.2021г. до претендираната дата. Използвайки програма Апис Финанси, съдът
изчисли дължимата лихва за забава, за главница 2070,10лева и за периода 06.06.2021г -
08.06.2023г. в размер на 434, 49лева; Обезщетението за забава е заявено в по – нисък размер
от 422,07лева, поради което следва да се присъди в пълен размер, като единствено искът
следва да се отхвърли за датата 05.06.2021г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните такива
в настоящото производство са в общ размер на 949,70лв., съобразно представеният от ищеца
списък на разноските, от които 600лева адв. възнаграждение, 300лева депозит за вещо лице
и 49,70лв. държавна такса.Тези разноски следва да бъдат присъдени в цялост.
На осн. т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на 350лева за
платена ДТ и адв. възнаграждение.
Видно от протокол от о.с.з. от 25.09.2024г. съдът е определил допълнително
възнаграждение в полза на вещото лице в размер на още 100лева, при отчитане на внесения
3
първоначален депозит. Указал е на ищеца в едноседмичен срок от о.с.з. да представи
доказателства за довнесен допълнителен депозит по сметка на съда в размер на още 100лева,
като го е предупредил, че при бездействие сумата ще бъде събрана по принудителен ред.
Като се запозна с материалите по делото и след справка в ЕИСС съдът констатира, че
страната не е представила доказателства за внасянето на указания допълнителен депозит,
което обуславя крайния извод за постановяване на принудителното му събиране по реда на
чл. 77 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „К.Т., ЕИК ...... със седалище и адрес на управление гр. Балчик, ж.к. „Б.“ бл..............
проход, № 69 ет.4 съществува вземане против ответника „П.А.К.“ ООД, ЕИК ...... със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Лоза № 16 за сумите, както следва:
2070,10лева, представляваща главница по неформален договор за превоз на товар – 123,22т.
речен пясък по маршрут гр.С.-с.К, за което е издадена фактура с № **********/ 05.06.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 13.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението; 422,07лева,
представляваща лихва за забава за периода от 06.06.2021г. до 08.06.2023г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за забава за датата - 05.06.2021г., за които суми е издадена Заповед №
3503/14.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№
7597/2023г. по описа на Районен съд-гр.Варна, на осн. чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА „П.А.К.“ ООД, ЕИК ...... да заплати на „К.Т., ЕИК ......, сумата от
949,70лв, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „П.А.К.“ ООД, ЕИК ...... да заплати на „К.Т., ЕИК ......, сумата сумата от
350лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д.№ 7597/2023г. по описа на
ВРС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Т., ЕИК ...... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Варна сумата от 100лева, представляваща допълнителен депозит за
вещо лице по назначената ССчЕ, на основание чл. 77 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4