Р Е Ш Е Н И Е № 391
14.11.2023г.,
гр. Стара Загора,
Административен съд – Стара Загора,
седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две
хиляди и двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Кр. Костова-Грозева
при
секретаря Албена Ангелова
изслуша
докладваното от съдия Костова-Грозева исково адм. дело №358 по описа на съда за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.34б, ал.5 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба от Нотариус Р.Х.М. ***, чрез адв. Г.Х.,*** против Заповед №
СД-05-122/02.06.2023г. на Министъра на правосъдието, с която е отказано
преместване района на действие на Нотариус Р.М., вписана в регистъра на НК под
№ 685, с район на действие – съдебен район на РС Сливен в съдебен район на РС
Казанлък.
Оспорващата
твърди, че жалената заповед била нищожна на осн. чл.173, ал.2 от АПК. Този
довод се обосновава чрез твърденията за наличие на влязло в сила Решение №
7833/27.05.2019г. на ВАС, постановено по а.д. № 7040/2018г., с което била
отменена Заповед № СД-05-60/04.04.2018г. на Министър на правосъдието, с която било
отказано преместване на Нотариус М. *** действие РС Сливен в района на РС
Казанлък. С това решение, съдът изпратил преписката за ново поизнасяне от
Министъра на правосъдието по заявлението на жалбоподателката
при съобразяване на дадените задължителни указания в решението, за наличие на
условията за преместване по чл.34б, ал.1 от ЗННД. Министърът обаче не изпълнил
влезлия в сила съдебен акт и не издал заповед за преместване. Вместо това,
органът издал обжалваната заповед, с която правел съждения, събирал
доказателства и пререшил спор, решен със сила на присъдено нещо. Тъй като в
случая решението на ВАС отменяло акта на Министъра, то имало действие по
отношение на всички и нито съд, нито орган можел да извършва контрол по
законосъобразността и валидността, каквото се правело в този случай. При
анализа на чл.34б, ал.4 от ЗННД се следвал извод, че министърът дължал изрично
мотивирано писмено произнасяне и то в условията на обвързана компетентност. В допълнение са сочи, че заповедта била и
незаконосъобразна. В акта се сочело, че отказът бил постановен, защото нямало
вакантно място за преместване на района на нотариуса, но в същото време имало
обявен конкурс за заемане на две вакантни места в района на РС Казанлък.
Жалбоподателката,
редовно призована в с.з., се представлява от
пълномощника си, който поддържа оспорването. Поддържа основното искане за
прогласяване нищожност на заповедта. Допълнително мотивира доводи и за нейната
незаконосъобразност, като цитира практика на административни съдилища.
Претендират се разноски по делото.
Ответникът,
редовно призован в с.з., се представлява от
пълномощник, който оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като
неоснователна. Мотивира, че именно с оглед указанията на ВАС ответникът
изпълнявайки ги изключително подробно изследвал всяко обстоятелство, подлежащо
на установяване и съобразил материалния закон. По отношение на твърдението за
незаконосъобразност предвид наличието на обявен конкурс за две вакантни места в
района на РС Казанлък се поддържа представено по делото становище. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като съобрази данните от събрания по делото доказателствен материал намира за
установено от фактическа страна следното:
Не
е спорно, че оспорващата е вписана в Нотариалната камара като Нотариус под №
685 с район на действие РС Сливен на основание заповед на Министър на
правосъдието от 25.06.2015г. Също не е спорно, че със заявление вх. рег. №
94Р-133 от 15.08.2017г. /л.117/ Нотариус Р.М. подала искане до Министъра на
правосъдието за преместването й като нотариус от района на РС Сливен в района
на РС Казанлък. По това искане била издадена от Министър на правосъдието
Заповед № СД-05-60/04.04.2018г., с която било отказано преместване на нотариус М..
По жалба на Р.М. против тази заповед пред ВАС било образувано а.д. №
7040/2018г., по което било постановено Решение № 7833/27.05.2019г. отменящо
акта на Министър на правосъдието. С решението било постановено връщане на
преписката на органа за ново произнасяне съобразно указанията, дадени от съда.
С Решение № 1542/30.01.2020г. на петчленен състав на ВАС било оставено в сила
решението на тричленния съдебен състав на ВАС /л.8-17/. Върнатата от ВАС
преписка постъпила в Министерство на правосъдието на 05.02.2020г. /вж. л.91/.
Със
заявления вх. № 94-Р-133 от 25.11.2020г. /л.93/ и № 94-Р-133 от 21.12.2022г. /л.81/
Р.М. поискала произнасяне от Министър на правосъдието съобразно постановеното в
решението на ВАС. Министърът на правосъдието изпратил до Нотариалната камара
писма, съотв. № 94-Р-133 от 03.11.2020г., №
94-Р-133/08.01.2021г. и писмо № 94-Р-133-30.03.2023г. /л.60/ за становище по
заявлението за преместване. Такова било предоставено с писмо рег. № 87/20.01.2021г.
/л.86-87/, което потвърждавало становището, дадено по заявление на Р.М. от
15.09.2017г.
Междувременно
Съветът на нотариусите на Нотариалната камара информирал Министър на
правосъдието с писмо изх. № 352/26.04.2023г. /л.58-59/ за прието Решение от
21.04.2023г. по Протокол № 4 /л.54-56/, с което въпросният Съвет не давал
съгласие за промяна района на действие на нотариуса. С ново писмо рег. №
94-Р-52/02.05.2023г., подадено от Р.М., чрез адв. Х., била отправена нова молба
до Министър на правосъдието за изпълнение на съдебното решение на ВАС.
Експертен консултативен съвет към МП приел Решение по т. 1 от Протокол
44/11.05.2023г. за липса на важни причини от семеен и здравословен характер,
които да налагали преместването на нотариуса в друг район на действие. Със
заповед № СД-05-122/02.06.2023г. и по заявление рег. № 94-Р-133 от 21.12.2022г.
отказал преместване района на действие на нотариус Р.М..
Процесната
заповед била изпратена по електронен път /на електронна поща на Р.М./ на
02.06.2023г. и чрез куриерска служба получена съотв.
на 15.06.2023г. /л.41/. Жалбоподателката сочи, че
получила заповедта по електронна поща именно на 02.06.2023г.
По
делото се прилагат още: писмо на „Информационно обслужване“ /л.158-161/; Заповед
№ СД-05-2/10.01.2023г. на Министър на правосъдието за откриване на допълнителни
места за нотариуси /л.172-174/;
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:
Същата е процесуално допустима, като направена в 14 дневен срок от съобщаване на жаления акт, от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт и пред местно компетентния административен съд. Не са налице други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК, които да правят оспорването недопустимо.
Разгледана по същество подадената жалба, съдът намира основното искане на Нотариус М. за обявяване на осн. чл.177, ал.2 от АПК нищожността на Заповед № СД-05-122/02.06.2023 г. на Министър на правосъдието за напълно основателно. Съгласно чл.177, ал.2 от АПК, актове и действия на административен орган, които са извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са НИЩОЖНИ, като всеки заинтересован може да иска от съда да я обяви.
Жалбоподателката Нотариус М. е инициирала пред ответника още през 2017г. /вж. заявлението на л. 136/ особено административно производство за преместването на района й на действие от района на РС Сливен в района на РС Казанлък. По това искане е постановен изричен административен акт – отказ, обективиран в Заповед № СД-05-60/04.04.2018г., законосъобразността на който е била оспорена пред съд, в случая ВАС, който се е произнесъл с две решения /на тричленен и петчленен състав/, признавайки, че заповедта е издадена в нарушение на материално-правните предпоставки на чл.34б от ЗННД, поради което е постановил нейната отмяна. Със съдебните актове на ВАС е прието, че са били налице кумулативно изискуемите се две предпоставки за уважаване искането на Нотариус М. за праместване района й на действие, вкл. наличие на причини от личен характер и наличие на вакантна бройка за нотариус в района на РС Казанлък. Съдебното решение е влязло в законна сила на датата на постановяване на акта от касационната инстанция – 30.01.2020г. Освен отмяната като незаконосъобразна на въпросната заповед от 2018г., ВАС е постановил връщане на преписката на административния орган, в случая Министър на правосъдието за ново произнасяне по заявлението на Нотариус М. от 15.08.2017г. и това така на осн. чл.173, ал.2 от АПК, тъй като поради естество на спора, неговото разрешаване следва да се извърши с акта на Министъра на правосъдието по чл.34б от ЗННД, но съобразно указания от съда начин.
Преписката е постъпила при административния орган на 02.05.2020 година /л.91/, от който момент Министърът на правосъдието дължи произнасяне при стриктно спазване на задължителните указания, дадени в акта на съда, а именно да издаде административен акт в позитивен смисъл на отправеното от Нотарус М. искане по чл.34 б от ЗННД, тъй като съдът е постановил вече, че са налице материално-равните предпоставки за това. Въпреки това по неясни и не почиващи на закона причини, Министърът на правосъдието не е постановил такъв акт в срока по чл.57, ал.1 от АПК, т.е. до 16.05.2020г. Такова произнасяне е направено едва с процесната тук заповед от 02.06.2023г., т.е. над три години след този срок, която обаче е в пълен разрез с дадените от ВАС задължителни указания по прилагане на закона. Напълно в противоречие със същите, ответникът е предпочел да бездейства не малко време, което бездействие е наложило оспорващата няколкократно да подава искания за изпълнение на влязлото в сила решение на ВАС, които ответникът изцяло превратно е изтълкувал като нови заявления /каквито те не са/ и не е съобразил, че производството пред него, започнато по заявлението на Р.М. от 15.08.2017 година не е приключило по начина, по който съдът е постановил – издаване на акт, с който се разрешава преместването на района на дейтвие на Нотаруис М.. Визираното в процесната заповед завяление с рег. № 94-Р-133 от 21.12.2022г., възприето угодно от органа, като ново искане, съотв. и като поставящо начало на ново производство по чл.34б от ЗННД, което да налага издаване на нов акт по чл.34б от ЗННД, е неправилно интерпретирано и в разрез, както с действителната воля на заявлителката, така и с действителното правно положение, постановено от ВАС – върната за ново произнасяне преписка по завляние рег. № 94-Р-133 от 15.08.2017г., подадено от Нотариус М. до министър на правосъдието. Видно от неоспореното доказателство на л. 81 от делото, с това заявление от 21.12.2022г. М., чрез пълномощника си, прави искане за произнасяне от Министъра съобразно влязлото в сила решение на ВАС, т.е. за издаване на акт, разрешаващ преместването й от района на РС Сливен в района на РС Казанлък, по нейното заявление от 15.08.2017г., по начина, който е указан в решението на ВАС. В същото няма изобщо обективиране на ново искане за иницииране на производство по чл.34 б от ЗННД, което да подлежи на ново разглеждане, съотв. на ново произнасяне.
Диспозитивът на процесната заповед обаче е показателен, че органът чрез издадения от него административен аскт по никакъв начин не е зачел силата на присъдено нещо на Решение № 7833/27.05.2019г., по а.д. № 7040/2018г. на ВАС и вместо Министърът да постанови /макар и цели три години по-късно/ позитивен на искането /заявлението/ акт по чл.34б от ЗННД, отново и в пълен разрез с дадените от ВАС задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, ответникът повторно постановява отказ да премести района на действие на Нотариус М.. В този смисъл изцяло правилно, основателно и в съответствие със законовите постановки на чл.177, ал.2 от АПК оспорващата претендира нищожност на жалената заповед от 02.06.2023г. на това основание, тъй като акт на административен орган, който е издаден в противоречие с влязло в сила решение на съд, следва да се обяви за нищожен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че за проявеното и надхвърлящо разумни граници бездействие на органа да се произнесе в срок по преписката върната от ВАС през 2020 година по указания му задължителен за изпълнение начин, ответникът носи административно-наказателна отговорност по чл.304 от АПК, в който смисъл са и указанията, дадени в Определение № 148/28.02.2023г. по а.д. № 102/2023г. по описа на Административен съд Стара Загора.
Оспорващата прави своевроменно искането си за присъждане на разноските по делото. Предвид крайния резултат на спора, същото се явява основателно и следва да се уважи в размер от 810 лева, от които 10 лв. ДТ и 800 лева платено в брой възнаграждение за един адвокат, /л. 7/.
Водим от
горното и на осн. чл.177, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
нищожността на Заповед
№ СД-05-122/02.06.2023г., издадена от Министъра на правосъдието.
ВРЪЩА преписката по заявление рег.
№ 94-Р-133 от 15.08.2017г. на
Министъра на правосъдието за издаване на заповед по чл.34б от ЗННД за
преместване района на действие на Нотариус Р.М., вписана в регистъра
на НК под № 685, от район на действие – съдебен район на РС Сливен в съдебен
район на РС Казанлък, при стриктно
изпълнение на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Определя срок
14 дни от съобщаване на настоящото решение за неговото изпълнение.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието на Р. България
да заплати на Ралице Х.М.,***, ЕГН ********** сумата от 810лв. разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Административен съдия :