РЕШЕНИЕ
№ 3361
гр. Пловдив, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330104543 по описа за 2021 година
Предмет на делото са искове по чл.. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД и евентуален иск по чл. 59
ЗЗД, правна квалификация на насрещния иск – чл. 45 вр. с чл. 49 ЗЗД.
Ищец „Изи Финанс“ ЕООД чрез юрк. Ал. Г. твърди, че на 14.01.2020г. ответник А.
К. М. получила сумата от 500 лева по платежно нареждане с уникален номер *****. за
заплащане на дължими разноски по в.гр.д. № 1617/2019г. по описа на ПОС като вземането
било цедирано без ищца да бъде уведомен на Д. М., която образувала изп. дело № ***** въз
основа на изпълнителен лист по гр.д. № 13296/2018г. по описа на РС – Пловдив.
Заявява се че изплатената сума от 500 лева е неоснователно получена от ответник А.
М., тъй като с цедиране на вземането си същата не била вече титуляр на вземането.
Предвид на гореизложеното се иска осъждането на отв. А. К. М. да бъде осъдена на
основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, евентуално по чл. 59 ЗЗД да заплати сумата от 250 лева,
която представлява част от недължимо преведена сума в общ размер от 500 лева по
платежно нареждане с уникален номер ****** ведно със законната лихва за забава считано
от датата на получаването на исковата молба от ответника – 25.03.2021г. до окончателното й
изплащане.
Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
С отговор вх. № 20972/26.04.2021г. отв. А. К. М. чрез адв. С. М. оспорва предявените
1
искове. Отрича да е била извършена цесия на разноски в размер на 500 лева по гр.д. №
1617/2019г. по описа на ПОС като твърди, че с договора за цесия от 17.12.2019г. е
прехвърлено друго вземане в размер на 762,54 лева в полза на Д. М..
Заявява се и че изп. дело № ***** е образувано срещу ищеца за сумата от 762,54 лева
след прихващане.
Иска се отхвърлянето на предявените искове.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
По делото в срока за отговор е постъпил и насрещен иск вх. № 20974/26.04.2021г. с
който се иска на основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД „Изи Финанс“ ЕООД да бъде осъден
да заплати сумата от 280 лева, която представлява обезщетение за претърпени имуществени
вреди от злоупотреба с право от страна на ответника по насрещния иск, който
недобросъвестно инициирал изпълнителни процеси за сумата от 50 лева и 200 лева разноски
като е образувал две отделни изпълнителни дела № ***** по които са били извършвани едни
и същи изпълнителни действия, вместо взискателят да предяви своите претенции като ги
присъедини към вече образуваните от него изпълнителни дела № *****
Поддържа се, че с образуването на новите две изп. дело № ******ищцата била
финансово натоварена със сума от още 782.14 лева, които представляват такси за ЧСИ и
разноски за юрисконсултско възнаграждение и които разноски ищцата не би платила ако
ответникът по насрещния иск не беше злоупотребил с правото си да образува нови
изпълнителни дела.
Заявява се искане в случай на уважаването на главния и насрещния иск да се допусне
прихващане на претендираната сума с насрещното вземане до размера на по-малкото.
Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответник „Изи Финанс“ ЕООД чрез юрк. А.Г. оспорва насрещния иск като възразява
срещу неговата редовност, допустимост и основателност.
Завява, че не е налице противоправност при образуването на новите изпълнителни
дела като законът не задължава при наличие на висящи изпълнителни дела и нови
изпълнителни листове същите да се присъединяват към вече образуваните дела като
причините затова били много от следенето за перемпцията до съревнованието с други
взискатели като действията на дружеството почивали на принципа на диспозитивното
начало.
Поддържа се че и образуването на нови изпълнителни дела не е направено с цел
увреждането на А. М., респ. по новообразуваните дела не било заплатено нищо поради
което и отсъствал елемента от фактическия състав на деликта – вреда, заявява се и
възражение по чл. 51, ал.2 ЗЗД.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните намира за установено от
2
фактическа и правна страна следното.
По главните искове:
Установено е по делото е че съгласно Изпълнителен лист № *****по гр.д. №
13296/2018г. по описа на РС – Пловдив ищецът е осъден да заплати в полза на ответницата
сумата от 500 лева разноски по в.гр.д.№ 1617/2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив
като сумата е заплатена с платежно нареждане от 14.01.2020г. – л. 13 от делото по сметка на
ответницата преди получаването на ПДИ по изп. дело № ****** срещу ищец по издадения
изпълнителен лист.
Установено е също така че на 16.01.2020г. ответницата е уведомила ищеца, че е
цедирала вземанията си сред които и процесното за сумата от 500 лева в полза на цесионер
Д. Н. М. съгласно договор за цесия от 17.12.2019г., т.е ищецът е бил наясно за замяна
първоначалния кредитор с нов считано от 16.01.2020г. когато вече е изплатил задължението
си към А. М..
Фактът, че ищецът е уведомен за извършената цесия на 16.01.2020г., т.е след като е
бил заплатил дължимата сума юридически не води до отпадане погасителния ефект на
плащането, което се явява противопоставимо на новия кредитор, тъй като към 14.01.2020г.
ищецът не е знаел за кредиторовата замяна. С извършеното плащане ищецът се
освобождава от дълга си към стария кредитор в случаите в които не е уведомен за неговата
замяна с друг кредитор и това плащане е противопоставимо на новия кредитор. Целта на
уведомлението по чл. 99, ал.3 вр. с ал.4 ЗЗД е да бъде информиран длъжника на кого да
престира от стария си кредитор, като прехвърлянето има действие спрямо длъжника когато
то бъде съобщено се тълкува в смисъл, че новият кредитор не може да претендира плащане
на вземане, когато то е погасено от длъжника на стария кредитор, след като длъжникът не е
бил уведомен преди това плащане.
Следователно и плащането, което ищецът е извършил на редовния кредитор, цесията
няма действие за ищеца защото не му е съобщена преди погашението и ищецът се ползва от
погасителния ефект на плащането спрямо стария си кредитор, което плащане е
противопоставимо на новия кредитор. Или другояче казано в случая отсъства кондикция за
връщане на недължимо платено нито в хипотезата на чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, нито в
хипотезата на чл.59 ЗЗД, защото нито ищеца се обеднява, нито ответника се обогатява.
Ищецът има правен интерес при спор с новия кредитор за наличието на погасителния
ефект на плащането към стария кредитор да поиска съдебно установяване по реда на чл. 124,
ал.1 ГПК на този факт, какъвто иска не е предявен, респ. ищецът не може да получи защита
по реда на чл. 55, ал.1, предл.1 или чл. 59 ЗЗД тъй като е извършил плащане на валидно
правно основание – чл. 78 ГПК – разноски вменени му в негова тежест с оглед изхода на
спора по в.гр.д. № 1617/2019г. по описа на ПОС.
Предвид на гореизложеното главния и евентуалния иск предявени от ищеца се
отхвърлят като неоснователни.
По насрещния иск.
3
Установено по делото е че ответника по насрещния иск е инициирал изпълнителни
процеси против ищцата по насрещния иск за сумата от 50 лева и 200 лева разноски като е
образувал две отделни изпълнителни дела № ******, първото по изпълнителен лист от
05.08.2020г. издаден от ПОС за юрисконсултско възнаграждение, а второто по
изпълнителен лист от 29.07.2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Установено е също така, че преди тези изпълнителни дела е имало образувани против
ищцата други две изпълнителни дела № ******, първото по изпълнителен лист от
31.12.2019г., а второто по изпълнителен лист от 07.01.2020г.
И по четирите изпълнителни дела са извършвани изпълнителни действия като
хронологично първият изпълнителен лист е от 31.12.2019г, вторият от 07.01.2020г., а
третият от 29.07.2020г. и четвъртият от 05.08.2020г.
Действително за ответника е съществувала правна възможност да образува едно
изпълнително дело по листовете от 31.12.2019г. и по този от 07.01.2020г. към което да
присъедини листовете от 29.07.2020г. и от 05.08.2020г., за да не натоварва с разноски по
всяко изпълнително дело ищцата по насрещния иск, но това е процесуално право, а не
задължение за взискателя, респ. изложените от ответника съображения за следенето за
перемпцията до съревнованието с други взискатели не са относими, тъй като наличието на
множество или едно изпълнително дело не води до отпадане на присъединените по право
взискатели, не води и до невъзможност за следене на предпоставките за перемпция до
колкото законът позволява частично перемиране на делото за вземанията за който не са
искани и извършвани съответните изпълнителни способи.
Подробно развитата теза от адв. А. М. за злоупотреба с право и превратно вредоносно
упражняване на потестативното право да се иска образуването на изпълнителни дела, което
води до нарушението на чл. 57, ал.2 от Конституцията на Р.България и чл. 3 ГПК би била
резонна в случай че беше използвано правното средство уредено в чл. 213 ГПК, който е
приложим и в изпълнителния процес и съгласно което страната в процеса може да поиска в
случаите на висящност на няколко дела, в които участват едни и същи страни съответното
дело да бъде присъединено към по-рано образуваното дело, още повече че в случая се касае
до парични вземания за които изпълнителните способи за принудителното им събиране са
идентични съгласно уредбата на Част V, Дял II от ГПК.
По делото няма данни ищцата по насрещния иск да е поискала такова
присъединяване, респ. злоупотребата с процесуални права, която е вредоносна по
дефиниция предполага липсата на ефективна процедура за защита в рамките на която да се
осъществи противодействието на злоупотребата или пък липса на процедура в която да се
елиминира възможността за причиняване на вреда. Общата уредба на материалното
позитивно деликтното право не може по аналогия да се разпростира върху случаите на
вредоносна злоупотреба с процесуални права след като процесуалния закон предвижда
правно средство за защита. Да се сподели тезата на ищцата по насрещния иск би означавало
да се отрече правото на ответника да образува изпълнителни дела за всеки изпълнителен
лист, който държи, т.е да се отрече по същество правото му на достъп до принудителна
4
съдебна процедура, което право е също конституционно закрепено в Конституцията на
ЕКЗПЧОС.
Предвид на гореизложеното настоящата инстанция не установява противоправно
вредоносно поведение осъществено от ответника чрез неговия юрисконсулт, което да се е
изразило в злоупотреба с процесуални права за образуването на изпълнителни дела №
****** с оглед на което и предявения насрещен иск по чл. 45 вр. с чл. 49 ГПК се отхвърля
като неоснователен.
На основание чл. 78 ГПК в полза на адв. А. М., в качеството й на процесуален
представител на ответницата по главния иск, който се явява неоснователен следва да се
присъди възнаграждение в размер на сумата от 300 лева на основание чл. 38, ал.2 вр. с чл.38,
ал.1, т.3 ЗА, а в полза на ответника по насрещния иск, който се явява неоснователен следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 200 лева с оглед
фактическата и правна сложност на насрещнияи иск.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Балша № 17, ап.1 с управител ***** – главен по чл.55,
ал.1, предл. 1 ЗЗД и евентуален по чл. 59 ЗЗД против А. К. М. с ЕГН ********** с адрес:
****** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 250 лева, която представлява част от недължимо преведена
сума в общ размер от 500 лева по платежно нареждане с уникален номер ******. ведно със
законната лихва за забава считано от датата на получаването на исковата молба от ответника
– 25.03.2021г. до окончателното й изплащане като неоснователни и недоказани;
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. М. с ЕГН ********** с адрес: ****** против „Изи
Финанс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Балша
№ 17, ап.1 с управител ****** насрещен иск по чл. 45 вр. с чл. 49 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ
сумата от 280 лева, която представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди от
злоупотреба с право от страна на ответника по насрещния иск, който недобросъвестно
инициирал изпълнителни процеси за сумата от 50 лева и 200 лева разноски като е образувал
две отделни изпълнителни дела № ****** по които са били извършвани едни и същи
изпълнителни действия, вместо взискателят да предяви своите претенции като ги
присъедини към вече образуваните от него изпълнителни дела № ******;
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Балша № 17, ап.1 с управител ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
адв. С. Г. М. БУЛСТАТ ********* с адрес: ******сумата от 300 лева адвокатско
възнаграждение за адвокатска защита по главен и евентуален иск по чл. 55, ал.1, предл. 1
ЗЗД и по 59 ЗЗД по гр.д. № 4543/2021г. по описа на РС – Пловдив на основание чл. 38, ал.2
вр. с чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
5
ОСЪЖДА А. К. М. с ЕГН ********** с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Изи
Финанс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Балша
№ 17, ап.1 с ****** сумата от 200 лева за юрисконсултско възнаграждение по насрещен иск
по чл. 45 вр. с чл. 49 ЗЗД по гр.д. № 4543/2021г. по описа на РС – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
6