Р Е Ш Е Н И Е
№ ____
гр. София, 25,07,2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 14 с-в., в публичното
заседание на деветнадесети юни през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
при участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова т. дело №4747 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 от ГПК.
Образувано е по предявени от З. „Б.В.И.Г.“ АД срещу А.Д. искове с правна
квалификация чл.274, ал.1, т.1, предл.1 от КЗ /отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 31129,08лв., от които 30000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди и имуществени
вреди в размер на 1129,08лв.,
платени от ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ по повод
възникнало на 19,04,2015год. ПТП /по щета № 471014151503299/, ведно със законна лихва
от датата на ИМ- 18,04,2016год. до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че пътно транспортното
произшествие е настъпило по вина на А.Д.- водач на застрахован при ищеца л.а.
марка „Деу“, модел „Нубира“, с ДК № ********.
Виновният водач е управлявал посоченото МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над допустимата по закон норма, а именно 1,48%. Налице е одобрено от съда
споразумение по НОХД № 19388/2015 г. по описа на СРС, НО, 3-ти състав, с което
е призната вината на ответника. Твърди се на пострадалия при ПТП В.Х. да е
изплатено застрахователно обезщетение в процесните размери, въз основа на
сключено между ищеца и пострадалия на
18,06,2015год. извънсъдебно споразумение.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-А.Д. в указания законоустановен
срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на
исковата претенция. Не оспорва плащането на застрахователно обезщетение в
процесния размер. Оспорва механизма на ПТП, както и наличието на причинна
връзка между него и твърдените увреждания. Поддържа да липсва виновно противоправно
поведение при настъпването на застрахователното събитие. Излага доводи за липса
на предпоставките за възникване на отговорност на ищцовото дружество за плащане
на обезщетение по повод процесното ПТП. Поддържа, същото да е причинено изцяло
по вина на пострадалия В.Х., който е нарушил чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП.
При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване от страна на
Х.в размер над 50%, което твърди, че не е отчетено при изплащането на
застрахователното обезщетение. Оспорва вида и характера на твърдените
увреждания, както и продължителността на оздравителния период. Релевира доводи
за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност
на исковата претенция. Претендира разноски. Релевира възражение по чл.78, ал.5
от ГПК.
Софийски
градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, преценени по реда на първоинстанционното производство, приема от фактическа страна следното:
Не е спорно
между страните настъпването на ПТП в гр.София, на бул.Сливница, на 19.04.2015год.,
около 01.15часа между лек автомобил „Деу ”, модел Нубира, с ДКН ********,
управляван от А.Д. и мотоциклет с рег.№*****,
управляван от В. Й. Х..
От приложеното по делото споразумение от 02,02,2016год., по НОХД №19388/2016год. по описа на СРС, НО, 3
състав, е видно ответникът А.Д. да е признат за виновен за реализираното на
19,04,2015год. на пътнотранспортно произшествие като нарушил правилата на
чл.37, ал.1 от ЗДВП, чл.63, ал.1, и ал.2, т.2 от ЗДВП, поради което и по
непредпазливост причинил средна телесна
повреда на мотоциклетиста Веселин
Йорданов Харалампиев-престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.а, пр.2, вр.ал.1, б.Б, вр.чл.342 от НК.
По реда на чл.146 от ГПК, с определение постановено
в съдебно заседание от 19,06,2017год., е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че е налице валидно възникнало правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” за МПС- л.а. „Деу ”, с
ДКН ********, със застрахователно покритие към 19,04,2015год., както и че
водачът е управлявал МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над
допустимата по закон-1,48 на хиляда.
На осн.чл.146 от ГПК е
прието за безспорно и обстоятелството, че З.Б.В.и.г. АД е заплатило на
пострадалия от ПТП застрахователно обезщетение общо в размер на 31129,08лв., от
които 30000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 1129,08лв.-обезщетение за
имуществени вреди.
При ищеца е
образувана щета №471014151503299, във връзка с процесното ПТП като е сключено
извънсъдебно споразумение с пострадалия на 18,06,2015год.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Предмет на настоящото производство е иск с правно основание чл.274, ал.1 т.1, пр.1
от Кодекса за застраховането/отм./.
По иска с пр.кв.чл.274, ал.1 т.1,пр.1 и
ал. 2 от КЗ/отм./.
Съгласно чл.
257, ал.1 от КЗ/отм./ обект на застраховане по З.ължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Качеството
застраховани лица имат собственикът на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание.
Съгласно нормата на чл.274, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ/отм./
застрахователят има право на регрес и възможността да получи от застрахования
платеното застрахователно обезщетение, когато застрахования при настъпване на
ПТП е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон.
Следователно
за да се ангажира отговорността на ответника следва да бъде установено
наличието на деликтно правоотношение, във връзка с което да е ангажирана
отговорността на застрахователя по гражданска отговорност, изплатил
застрахователно обезщетение на
увреденото лице, въз основа на валиден застрахователен договор и управление на
МПС с концентрация на алкохол над допустимата.
Безспорно по делото е установено и не се спори за
наличието на реализирано ПТП на процесната дата-19.04.2015год.
На осн.чл.300 от ГПК,
съдът приема за установено осъществено от страна на ответника противоправно
деяние, извършено виновно с оглед одобрено споразумение от 02,02,2016год., по НОХД №19388/2016год. по описа на СРС, НО, 3
състав.
От приложените
доказателства се установява, че спрямо ответника е установена концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон- 1.48 промила. Установи се, че въз
основа на валидно застрахователно правоотношение по договор „Гражданска
отговорност” ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице в
размер на процесната сума.
В хода на настоящото производство ответникът е релевирал възражение,
че изплатеното на пострадалия обезщетение
не е съобразено с приноса за настъпване на ПТП, както и с вида, характера и степента на увреждането. Поддържа, че постигнатото
между застрахователя и пострадалият споразумение за размера на
неимуществените вреди, не го обвързва.
Тъй като
действително при сключването на споразумението ответникът не е участвал,
то възражението съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД
подлежи на разглеждане. Установи се по делото, че водачът на мотоциклета при
ПТП също е нарушил правилата за движение по пътищата като се е движил със
скорост от 69км.ч. при разрешена за населеното място от 50км.ч. Нарушението на правилата за движение
от страна пострадалия
не обуславя съпричиняване на резултата, тъй като от заключението на КСАМЕ се
установи, че и при движение с разрешената скорост на движение от 50км.ч., ПТП
отново би настъпило, но ударът би бил в друга част на лекия автомобил, както и не
биха могли да бъдат предвидени травматичните увреждания.
Относно размера
на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази вида на причинените
травматични увреждания, описани в т.2 от заключението на КСМАЕ-контузии и
разкъсно-контузна рана в юголарната област на шията, контузии на гръден кош и
корем, частичен пневмоторакс в ляво върхово, счупване вътреставно на лявата
лъчева кост и стилоидния израстък на лява лакътна кост, които са в причинно следствена връзка с ПТП, възрастта
на пострадалия към датата на ПТП-27години, общия възстановителен процес от
около 3-4 месеца, проведените две оперативни интервенции, поставянето на
гипсова имобилизация на ръката, както и икономическата конюнктура в страната
към датата на събитието и съобразно чл.52 от ЗЗД определя справедлив размер на
обезщетението от 30000лв.
Обезщетените
имуществени вреди в размер на 1129,08лв. са в причинна връзка с транспортния
инцидент, като част от лечебния процес и
необходими за провеждане на оздравителния процес, поради което и
подлежащи на обезщетяване. Съобразно представените в настоящото производство
доказателства за извършено плащане от страна на ответника на 01,03,2016год., на
сума в размер на 989,66лв.-по регресна покана във
връзка с щета №471014151503299 за изплатени имуществени вреди, то на осн.чл.235, ал.3 от ГПК посочената сума следва да бъде
съобразено или от ответника се дължи обезщетение в размер на 139,42лв., в който
размер исковата претенция е основателна.
Върху присъдената сума се дължи лихва от датата на исковата
молба-18.04.2016год. до изплащане на вземането.
По разноските:
Предвид изхода от спора на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер
на 6066,08лв., от които 1250.00-държавна такса, гаранция по обезпечението в
размер на 3113,00лв, 225,00лв.-в.л. и 1730,84лв.-адв.възнаграждение,
съгласно заявеното в списъка по чл.80 от ГПК./Възражението на ответника по
чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като минималния размер на адв.хонорар по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ съобразно цената
на иска, е в размер на 1756,64лв. с ДДС. Не се присъждат 15,00лв.-разноски за
вписване, тъй като няма доказателства за извършени такива/.
С оглед изхода от спора на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 21,75лв. от общо
725,00лв., от които 225,00лв.-в.л. и 500,00лв.-адв.хонорар/
договорен е 1400,00лв. адв.хонорар, но е отразено
плащане за сумата от 500,00лв./
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
З. „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес *** на основание чл. 274, ал.1, т.1, предл.1 от КЗ /отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД сума в размер на 30000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди и
сума в размер на 139,42лв.-обезщетение
за имуществени вреди, платени от ищеца по застраховка
„Гражданска отговорност“ по повод възникнало на 19,04,2015год. ПТП /по щета № 471014151503299/,
ведно със законна лихва от датата на ИМ- 18,04,2016год. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за имуществени вреди за разликата над 139,42лв. до предявения
размер от 1129,08лв. поради плащане.
ОСЪЖДА А.Д., с
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес *** на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
от 6066,08лв.-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: