Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София,
29.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити
врати на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Н. Масова, като разгледа т.д. № 2289/2020 г., намери следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Д.В.А.“
ООД твърди, че сключил с ответника „Е.Е.Д.Г.“
ЕООД договор за посредничество от 01.11.2018 г. и договор за посредничество от
07.01.2019 г. Поддържа, че двата договора били развалени поради неизпълнение на
ответника и последният се задължил да върне авансово платеното по тях
възнаграждение в общ размер от 288 000 лв. на три вноски, първата от която
– в размер от 50 000 лв. - била дължима в срок до 30.09.2019 г. Част от
задължението (в размер от 30 000 лв.) била погасена чрез плащане от
солидарен длъжник, а плащане от ответника не било извършено. За непогасената
главница в размер от 258 000 лв. била издадена заповед за незабавно
изпълнение на основание чл. 417, т. 3 ГПК, с която в полза на молителя били
присъдени и разноски в размер от 9 000 лв. В хода на образуваното
изпълнително производство молителят не получил удовлетворение на вземанията си,
поради което същият счита, че длъжникът му е в състояние на неплатежоспособност
и моли съда да открие спрямо него производство по
несъстоятелност на това основание. Претендира разноски.
Ответникът „Е.Е.Д.Г.“
ЕООД не оспорва кредиторовото качество на
молителя. Твърди, че е в процес на доброволно уреждане на отношенията с него,
както и че в хода на делото е извършил плащане в размер от 26 000 лв. В
етапа на устните състезания не взима становище по молбата.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Относно активната легитимация на молителя:
На 24.02.2020 г. по ч.гр.д. № 7993/2020 г. е
издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на молителя срещу ответника за
сумата от 258 000 лв., дължима по споразумение от 11.09.2019 г., ведно със
законната лихва от 14.02.2020 г., и за сумата от 9 000 лв. съдебни разноски.
Съгласно удостоверение от 03.11.2020 г., издадено от ЧСИ рег. № 838-СРС, на
длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 14.04.2020 г. Няма данни,
а и не се твърди, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК да е подадено възражение срещу
заповедта, което означава, че същата е влязла в сила. Ето защо вземанията на
молителя се явяват установени по задължителен между страните начин, който съдът
е длъжен да зачете. Дори да се приеме, че заповедта е била оспорена в срок, то
съществуването на процесните вземания се явява
установено в настоящия процес от събраните писмени доказателства (договори за
посредничество и споразумение от 11.09.2019 г.), а и поради неоспорването им от
ответника.
Тъй като задълженията на ответника към
молителя са от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ (произтичат от разваляне на
търговска сделка), то молителят се явява активно легитимиран да иска
откриване на производство по несъстоятелност на своя длъжник, стига да са
налице и останалите предпоставки за това.
Следва да се даде отговор на въпроса неплатежоспособен
ли е ответникът. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от посочения в закона вид, като това
състояние не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) и
именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на
изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е
налице, само ако неизпълнението се дължи на трайно влошеното финансово
състояние на длъжника.
Съгласно презумпциите, установени в чл. 608,
ал. 3 и 4 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял
плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид, както и когато
вземането на молителя е останало неудовлетворено в период от шест месеца от
получаване от длъжника на покана за доброволно изпълнение в рамките на
образувано индивидуално изпълнително производство. В настоящия случай са налице
и двете презумптивни предпоставки: длъжникът е
преустановил плащанията не само към молителя, но и към други кредитори (в
частност – спрени са плащанията на публичните задължения и то в значителен
размер), като същевременно, считано от 14.04.2020 г. до устните състезания е
изтекъл период, по-голям от шест месеца, в който вземането на молителя, предмет
на индивидуално принудително изпълнение, не е било изцяло удовлетворено.
Презумпциите за неплатежоспособност не бяха
оборени от ответника, а напротив – съществуването на презюмирания факт се доказва от служебно събраните писмени
доказателства и от заключението на СИЕ. Според извършения от вещото лице анализ
дружеството-ответник има непогасени парични задължения освен към молителя, също
към НАП - в размер от 304 541,76 лв., като през 2019 г. размерът на
задълженията се е увеличил с 463 % спрямо 2017 г. През 2019 г. коефициентът за
обща ликвидност спада под препоръчителната стойност (0,9885), коефициентите за
финансова автономност и задлъжнялост са напълно нереферентни, а считано от
01.05.2020 г. дружеството преустановява осъществяването на стопанска дейност
(извод, формиран от данните в подаваните декларации по ЗДДС). В допълнението
към СИЕ вещото лице е коригирало балансовите стойности за 2020 г., отчитайки,
че ответникът не е представил доказателства за стоки, вземания, инвестиции и
парични средства, и въз основа на това е заключило, че към 31.12.2020 г.
коефициентите за ликвидност са нула. Този експертен извод следва да бъде
възприет, тъй като той почива на приложение на разпоредбата на чл. 161 ГПК, за
което ответникът е предупреден в о.с.з. на 27.01.2021 г., а и се подкрепя от представените
от молителя доказателства относно несъществуването на един от значителните
активи, представляващ вземане към третото лице „С.“ ЕООД, което вземане е
оспорено от задълженото по него лице с изявление от 01.10.2020 г.
От служебно изисканите справки относно
наличностите по банкови сметки се установява незначителен спрямо изискуемите задължения
размер на паричните средства в банка, като същевременно върху вземанията на
длъжника по тези сметки е наложен запор в рамките на предприетото срещу него
публично изпълнение. С не голяма балансова стойност са и дълготрайните
активи – според заключението на СИЕ към
31.12.2019 г. стойността на недвижимите имоти е 30 хил.лв., а балансовата
стойност на притежавания лек автомобил след прилагане на амортизация следва да
е нулева.
Всичко изложено дава основание на вещото лице
да заключи, че ответникът не разполага с достатъчно краткотрайни активи за
покриване на паричните му задължения, като тенденцията на влошаване, започнала
през 2019 г., не е с благоприятна прогноза, включително поради спирането на
стопанската дейност.
При тези факти съдът приема, че по отношение
на молителя е налице състояние на неплатежоспособност както като икономическо
понятие, така и като юридическо основание за откриване на производство по
несъстоятелност – влошеното финансово състояние, установимо
от коефициентите за ликвидност и автономност и от спиране на плащанията към
кредиторите, има траен характер. Молителят не
доказа да осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, нито
има достатъчно активи, с които да възстанови осъществяването й. Тези факти
дават основание на съда да заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е
временно, а необратимо.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
Състоянието на неплатежоспособност се характеризира с три
елемента: наличие на непогасено изискуемо задължение от посочения в чл. 608,
ал. 1 ТЗ вид, финансова невъзможност за погасяването му, трайност и
необратимост на това състояние. За установяване на това състояние съдът трябва
да изследва всички доказателства по делото, а въведените в разпоредбата на чл.
608 ТЗ презумпции за неплатежоспособност имат само спомагателен характер и не
могат да послужат за определяне на датата на неплатежоспособността, ако от
доказателствата за финансовото състояние някой от трите елемента на
неплатежоспособността не е наличен към презумтивната
дата.
В настоящия случай се установява наличие на непогасени парични
задължения, падежирали още през 2019 г. – съгласно
заключението на СИЕ през тази година ответникът е изпаднал в забава в
погасяване на публичните си задължения, като според данните в Таблица № 2 на
СИЕ (л. 115) първото непогасено публично задължение е за главница в размер от
23 296,70 лв. с падеж 14.08.2019 г. Просроченото към молителя задължение е
с падеж 30.09.2019 г.
Към 2019 г. експертизата установява влошени коефициенти за ликвидност. Действително, коефициентът за
обща ликвидност е незначително под референтната стойност, но следва да се
отчете обстоятелството, че поради неоказване на необходимото съдействие от
страна на ответника вещото лице не е изследвало първични счетоводни документи,
които да обосноват достоверността на счетоводните записвания, поради което на
основание чл. 161 ГПК може да се заключи, че и изведените въз основа на ГФО за
2019 г. коефициенти обективно са по-занижени (както тези за 2020 г.). Този
извод се подкрепя и от обстоятелството, че съгласно справката от НАП спрямо
ответника са предприети действия по принудително изпълнение на публичните
задължения още през 2019 г., но
същите са останали безрезултатни. Същевременно през 2019 г. коефициентите за незабавна и за абсолютна
ликвидност са много под препоръчителните стойности (0,0074), което според
вещото лице сочи, че дружеството не е имало достатъчно бързоликвидни активи, с
които да погаси задълженията си. Към този момент коефициентът за финансова автономност също е значително под референтната
стойност, което се дължи на увеличената стойност на пасивите. В тази насока
е и констатираното от експертизата многократно нарастване на задълженията на
ответника през 2019 г. (с 463 %).
Изложеният анализ сочи, че спирането на плащанията,
настъпило през 2019 г., не е било израз на временно затруднение,
преодолимо чрез осъществяваната търговска дейност, а напротив – отразява вече
настъпилата спрямо ответника неплатежоспособност. Ето защо съдът намира, че
датата на неплатежоспособността на ответника следва да се отнесе към
най-ранното падежирало и непогасено задължение от
2019 г., а именно – публичното задължение с падеж 14.08.2019 г. (в
обстоятелствената част на експертизата е посочено като най-старо задължението с
падеж 16.09.2019 г., но от табличното приложение към заключението, съдържащо
всички публични задължения на ответника, е видно наличието на по-рано падежирал дълг). Действително, към този момент ответникът е
предприел действия по преструктуриране на дълга към молителя, но последващото неизпълнение на подписаното споразумение сочи,
че разсрочването
не е било базирано на обективна възможност за погасяване на дълга. Извършеното
на 09.12.2020 г. частично погасяване на задълженията към молителя чрез плащане
на сумата от 26 000 лв. също не може да обоснове по-късен момент на
настъпване на неплатежоспособността предвид разпоредбата на чл.
608, ал. 3, изр. 2 ТЗ – касае се до погасяване на част от дълга и то
само към един кредитор, извършено при условията на нулеви коефициенти за
ликвидност и преустановена търговска дейност.
Поради изложеното съдът счита, че датата на
неплатежоспособността на ответника е 14.08.2019 г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
Длъжникът притежава право на собственост върху
дълготрайни материални активи (недвижими имоти и МПС) и парични средства по
банкови сметки. Тези активи обаче не могат да се третират като средства,
достатъчни за покриване на разноските по несъстоятелността. По отношение на
дълготрайните материални активи това следва от разпоредбата на чл. 639б, ал. 4 ТЗ, съгласно която предварителното им осребряване е обусловено от съгласие на
събранието на кредиторите, т.е. тази възможност е неприложима в настоящия етап
на производството, когато такъв орган не е сформиран. Същевременно, на
основание чл. 193 ДОПК за налично имущество не могат да се считат и средствата
по банкови сметки, тъй като същите са запорирани по
реда на ДОПК и публичното изпълнение спрямо тях не се спира с откриване на
производството по несъстоятелност, а може да продължи в период от шест месеца след
този момент.
Ето защо по реда на чл. 629б ТЗ съдът е указал на
кредиторите възможността да бъдат привнесени разноски за покриване на началните
разходи по производството. Това не е сторено в дадения срок (изтекъл на 26.03.2021
г.), поради което съдът следва да постанови решение при условията на чл. 632,
ал. 1 ТЗ.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на молителя разноски за
настоящото производство в размер от 2 700 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Е.Е.Д.Г.“ ЕООД, ЕИК ******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 14.08.2019 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Е.Е.Д.Г.“ ЕООД,
ЕИК ******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Е.Е.Д.Г.“ ЕООД,
ЕИК ******.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Е.Е.Д.Г.“ ЕООД, ЕИК ******.
СПИРА производството по т.д. № 2289/2020 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се
постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „Е.Е.Д.Г.“ ЕООД, ЕИК ****** да заплати на „Д.В.А.“ ООД, ЕИК ******, сумата от
2 700 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията
за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: