Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 28.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито
публично заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова
сложи за разглеждане гр. дело № 18594 по описа за 2018 година, докладвано от
съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по иска на И.А.А., ЕГН **********,*** срещу Р. В.Н., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 535 от ТЗ за приемане
за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата по
издадената Заповед за изпълнение ***по ч.г.д. № 6790/***., на ВРС, XXXIV
състав, а именно: 2000.00 лева /две хиляди лева/, представляваща задължение по запис
на заповед от 31.03.2016 год., с падеж 01.06.2016 год.
Претендират се и разноските в заповедното производство, както и разноските в исковото
производство.
В исковата молба ищецът
твърди, че е подадено заявление по чл. 417 от ГПК, като е издадена Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, но същият е възразил
в срока, поради което е налице правен интерес да бъде предявен настоящия иск.
Въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано и изпълнително дело ***по описа на ЧСИ Захари
Димитров.
Твърди се, че вземането на
ищеца произхожда от запис на заповед от 31.03.2016 год., с падеж 01.06.2016
год.
Записът на заповед бил
издаден като обезпечение на задължение в същия размер по сключен по – рано
договор за заем от 31.03.2014г. При получаване на сумата от 2000 лева по
договора за заем, ответницата Р. Н. собственоръчно написала и подписала разписка в деня
на предаването й, основанието на което я получава - заем, и задължението за
връщане най-късно до 01.05.2014г.
Предаването на сумата било извършено в присъствието на лицата, които също се
подписали: Кр. М. Т. и Р. С. Н.. Оригинала на разписката е написана на гърба на
банково бордеро от същата дата - 31.03.2014г., с което ищецът изтеглил сумата
от негова разплащателна сметка. В последствие ответницата помолила за
продължаване на срока й за връщане на сумата, тъй като била финансово
притеснена. Ищецът се съгласил, но при условие да подпише процесния запис на
заповед.
Отговор по чл. 131 от ГПК е
подаден от ответника в законоустановения срок.
В
същия не се оспорва, че е сключен договор за заем на сочената дата и при
посочените условия – размер и срок за връщане. Не се оспорва и връзката на
записа на заповед със заемното правоотношение, а именно, че поради финансови
затруднения у ответницата бил продължен срока за връщане на заеманата сума,
като за обезпечение за задължението по заема бил подписан и записа на заповед.
Твърди,
че при подписването на записа на заповед била направена устна уговорка, че
дължимата сума ще бъде изплатена след продажбата на машини, които и към днешна
дата се явяват обсебени от трети лица. Освен това, от датата на подписване на
записа на заповед се случили поредица от трагични събития, които сочи като
форсмажорни обстоятелства, поради които до днес не е погасила задължението си.
Предлага споразумение.
В съдебно заседание ищцовата страна чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
Ответната страна с писмена молба
моли за постигане на споразумение.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК да бъде прието за установено, че
ответникът дължи сума, представляваща вземане по запис на заповед, като е
въведено и каузално правоотношение от страна на ищеца, а именно – договор за заем.
Съгласно т. 17 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото
при предявен установителен иск по реда
на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата
на издадена заповед за изпълнение
по чл.417, т.9 ГПК е съществуване
на вземането, основано на записа
на заповед. При въведени от страните
твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, на
изследване подлежи и каузалното правоотношение.
В производството по установителния иск, предявен по
реда чл.422, ал.1 ГПК, ищецът
– кредитор доказва вземането си, основано
на менителничния ефект – съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или
във връзка с което е издаден записът на заповед,
всяка от страните доказва фактите, на които
са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното
право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по
записа на заповед..
В конкретния случай не е налице оспорване
от страна на ответника на менителничното правоотношение /валидността на записа
на заповед/, нито на наличието и валидността на каузалното правоотношение,
въведено от ищеца, а именно договор за заем. Не се оспорва и реалното предаване
на сумата по заемния договор, както и че падежът на задължението за връщане на
заемната сума е настъпил. Няма твърдение и за осъществено връщане на заемната
сума от ответника. Не се оспорва и връзката между каузалното и менителничното
правоотношение. Налице са всички предпоставки за уважаване на иска.
Ответникът сочи, че е била налице
устна уговорка, че процесната сума ще бъде върната след продажбата на
определени движими вещи, които към момента не са продадени, тъй като са
обсебени от трети лица. Тази уговорка няма правно значение, доколкото не е в
състояние да промени падежа на задължението за връщането на заемната сума, като
го постави под отлагателно условие. Връщането на заетите средства се дължи в
определен срок, а не под условие. С настъпването на падежа, заемателят е длъжен
да върне заемната сума.
Отделно ответникът твърди, че са му се случили поредица
от трагични събития, които сочи като форсмажорни обстоятелства. Трагичните събития от
личен характер не са основание за неизпълнение на договорните задължения, нито
могат да бъдат квалифицирани като форсмажорни обстоятелства.
Под “непреодолима сила” (форсмажорно обстоятелство)
се разбира обстоятелство (събитие) от извънреден характер, което е възникнало
след сключване на договора, не е могло да бъде предвидено и не зависи от волята
от страните като: пожар, производствени аварии, военни действия, природни
бедствия – бури, проливни дъждове, наводнения, градушки, земетресения,
заледявания, суша, свличане на земни маси и др. природни стихии, ембарго,
правителствени забрани, стачки, бунтове, безредици и др.
Няма твърдения за наличие на такива обстоятелства,
съответно няма доказване на такива.
От друга страна липсата на пари не извинява,
съгласно чл. 81, ал.2 от ЗЗД, като и с оглед на трайната съдебна практика. Обстоятелството,
че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не
го освобождава от отговорност. В този смисъл искът се явява изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
Предвид изхода на спора, и на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК и ТР 4/2013г., съдът намира, че разноски се следват в полза на ищеца, както
за исковото, така и за заповедното производство, които съгласно представения
списък на разноските и доказателствата са в размер на 480лв., от които адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв., платено
съгласно разписката, инкорпорирана в договора за правна защита и съдействие, заплатени
д.т. за исковото производство в размер на 40 лв., и за заповедното производство
размер на 40лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Р.В.Н., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА И.А.А., ЕГН **********,***, сумата по
издадената Заповед за изпълнение ***по
ч.г.д. № 6790/***., на ВРС, XXXIV състав, а именно: 2000.00 лева /две хиляди лева/, представляваща задължение по запис
на заповед от 31.03.2016 год., с падеж 01.06.2016 год., на
основание чл.415 от ГПК във
вр. с чл. 535 от ТЗ.
ОСЪЖДА Р. В.Н.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА И.А.А., ЕГН **********,***, сумата от 40лв. /четиридесет лева/, представляващи разноски в заповедното производство, за които е издадена Заповед
за изпълнение ***по
ч.г.д. № 6790/***., на ВРС, XXXIV състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. В.Н.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА И.А.А., ЕГН **********,***, сумата от 440лв. /четиристотин и четиридесет лева/, представляващи разноски в исковото производство, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на
съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от
решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: