по
АНД № 294 / 2020 година
Производството е по
реда на Глава двадесет и осма от НПК.
С Мотивирано
постановление от Териториално отделение - Първомай на Районна прокуратура - Пловдив
е повдигнато обвинение против обвиняемите Г.А.Х., ЕГН **********,***, и М.В.Н.,
ЕГН **********,***, за това, че на 15.10.2018 година в град Първомай, област Пловдив, всеки от тях е
потвърдил неистина в частен документ, в който по изрична разпоредба на закон е
специално задължен да удостовери истината – в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, том IV, рег.
№ 4162, дело № 627 от 2018 г. на Нотариус с район на действие – Районен съд
Първомай, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 428, писмено е
декларирал, че обявената в акта цена е
действително уговореното плащане по сделката, което се изисква съгласно чл.
25, ал. 9 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност - При извършване на възмездни сделки, с които
се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими
имоти, участниците в нотариалното производство декларират в извършвания акт, че
сумата, посочена в него, е действително уговореното плащане по сделката, и е употребил този документ като доказателство
за невярно удостоверените обстоятелства – пред Нотариус с район на действие – Районен съд Първомай, вписан в регистъра
на Нотариалната камара под № 428 – престъпление по чл. 331, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по
делото обвиняемите да са осъществили състава на престъплението, предмет на
делото, и фактическата обстановка, подробно описана в постановлението. Намира,
че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага всеки от тях да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба в размер около минимума на съответно предвиденото.
За обвиняемия Г.А.Х. съдебното
производството е при хипотезата на чл. 378, ал. 1, изречение 2. от НПК –
редовно призовано, лицето не се явява за лично упражняване право на защита.
Обвиняемата М.В.Н.
признава вината си и се възползва от правото си да не дава обяснения, освен
кратки такива за семейното си положение и имотно състояние, като потвърждава
разказаното от нея при предварителното разследване. В хода по същество заявява,
че няма какво да каже. При последна дума предоставя на Съда.
Съдът, след запознаване
с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено
следното:
Обвиняемият Г.А.Х. е
роден на *** ***, ЕГН **********, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно
образование, с постоянен и настоящ адрес:***, с посочен адрес на местоживеене:***.
Обвиняемата М.В.Н. е
родена на *** ***, ЕГН **********, българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана,
със средно образование, пенсионер по болест, с постоянен и настоящ адрес:***.
Около 6-7 години преди
инкриминираната дата Г.А.Х. и В.А.А. живеят на съпружески начала,
като от съвместното си съжителство имат дете Г..
Към 2017 година двамата
решават да си купят къща с двор в село Виница, община Първомай, област Пловдив,
и бабата на В. Т.И.И. желае да им помогне финансово за това. След позаинтересуване
разбират, че М.В.Н. продава такъв имот – УПИ *** в
квартал * по действащия регулационен план на село Виница, целият с площ от 1030
кв. м, предназначен за жилищно строителство с приложена дворищна регулация,
с построени в него 35 кв. м жилищна сграда и две стопански постройки от 43 кв.
м и 37 кв. м.
Обвиняемата действа от
името на майка си С.Г.И., чиято собственост е имотът, но нито обвиняемият, нито В.
и Т. знаят това.
Водят се телефонни
разговори между страните по сделката и се постига договорка за окончателна цена
от 10500 (десет хиляди и петстотин) лева, като първоначално на обвиняемата следва да се заплатят 4000 (четири хиляди)
лева и до края на 2018 година останалите 6500 (шест хиляди и петстотин) лева, а
дворът с къщата и стопанските постройки трябва да се прехвърли на името на Т.И., която, след като получи от Г. и В. дадените от нея пари, ще им дари имота.
На 11.02.2017 година Н.,
Х., А. и Т.И. се срещат при Кмета на село Виница и секретарката там. Обвиняемата получава от Т. 4000,00 лева и й изготвя
декларация във връзка с договорките по цената на имота и срока на продажбата му,
като документът е подписан и от тогавашния кмет Т.П.Т..
В средата на 2018 година
Г.Х. и В.А. се разделят. Тогава
обвиняемият решава сам да закупи имота и се свързва с М.Н.. От своя страна, за
финализиране на сделката обвиняемата се снабдява от
майка си С.И. със Специално пълномощно (рег. № 35 за
удостоверяване на подпис и рег. № 36 за удостоверяване на съдържание от
04.10.2018 година, том І, акт 4), със скица и с данъчна оценка за УПИ *** в
квартал * по плана на село Виница и отива при познатия си юрист П.А.П. с Х. за помощ по изготвянето на нотариалния акт.
П. подготвя документа за изповядване на сделката и като цена на имота вписва
посочената от обвиняемите – 3000 (три хиляди) лева.
На 15.10.2018 година Г.Х.
и М.Н., придружени от П.П., посещават кантората на Нотариус рег. № 428 с район
на действие Районен съд - Първомай. Там нотариусът Н.Е.К. прочита на
обвиняемите съдържанието на нотариалния акт, включващ и клауза за деклариране,
че обявената в него цена е действително уговореното плащане по сделката, както
и че на лицата е известна наказателната отговорност за деклариране на неверни
данни, разяснява им и останалото съдържание с последиците от подписването на
акта. Пред К. Х. и Н. заявяват че разбират, потвърждават волята си по сключване
на сделката при посочените в акта условия и го подписват – обвиняемата за
„продавач“, а обвиняемият за „купувач“.
Нотариалният акт за
покупко-продажба на УПИ *** с площ от 1030 кв. м в квартал * по регулационния
план на село Виница, с построени в него 35 кв. м жилищна сграда и две стопански
постройки от 43 кв. м и 37 кв. м е заведен при Нотариус рег. № 428 под № 59,
том IV, рег. № 4162, дело № 627 от 2018 година.
След това Г.Х. плаща на
М.Н. останалите 6500,00 лева съгласно Декларацията от 11.02.2017 година.
В края на 2018 година В.А. е в дома на своя приятелка и телефонира на Г.Х. да
дойде, за да се разберат за нещо по повод Г.. Обвиняемият отива с автомобил и
без да слиза показва от прозореца Нотариалния акт, като казва на В., че е доплатил
цялата сума, имотът е прехвърлен на негово име и тя е изгоряла с 4000,00 лева,
след което си тръгва, а, ядосана от случилото се, А. телефонира на баба си Т. и
й разказва.
След това двете жени с
помощта на адвокат проучват въпроса и разбират, че действително имотът е
прехвърлен от Н. на Х. за посочена цена от 3000,00 лева, но тъй като не могат
да се разберат с обвиняемия да им върне дадените преди това 4000,00 лева, Т.И.
се чувства измамена и на 22.05.2019 година сезира Районна прокуратура -
Първомай.
След предварителна
проверка е образувано наказателното производство.
Горната фактическа
обстановка Съдът приема за безспорна и категорична от приложените по делото писмени доказателства: Пълномощно рег. №
35 и рег. № 36 от 04.10.2018 година, том І, акт 4 (л. 17 от делото), справки за
съдимост (л. 20, л. 22 от делото), характеристични справки (л. 28, л. 33 от досъдебното
производство), протоколи за вземане на образци от почерк и подпис за
сравнително изследване (л. 42, л. 43, л. 44 от досъдебното производство), нотариални
актове (л. 48, л. 49 от досъдебното производство), протокол за доброволно
предаване (л. 50 от досъдебното производство), Декларацията
от 11.02.2017 година (л. 51 от досъдебното производство), Разпореждане за
възлагане на проверка и Жалба (л. 61, л. 62 от досъдебното производство), от обясненията
на обвиняемите на досъдебното производство (л. 16, л. 18), от дадените
от М.В.Н. в съдебно заседание за материалното си положение и имуществено
състояние, от показанията на свидетелите
(л. 34, л. 35, л. 39, л. 40/41 от досъдебното производство) – всички приобщени
по реда на чл. 277 и чл. 283 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите и самопризнанието на всеки обвиняем
като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените по
предвидения в НПК ред писмени доказателства – всички кореспондиращи помежду си
и в цялост на установената по делото фактическа обстановка, и не са налице
противоречия, свързани с предмета на доказване, които да влияят върху
преценката на Съда, изградена по вътрешно убеждение, за виновно извършеното от
обвиняемите деяние.
При така установената
безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си
и Г.А.Х., и М.В.Н. осъществява обективните и
субективни признаци от състава на престъплението по чл. 313, ал. 3 във връзка с
ал. 1 от НК, тъй като на 15.10.2018 година в град Първомай, област Пловдив,
потвърждава неистина в частен документ, в който по
изрична разпоредба на закон е специално задължен да удостовери истината – в
нарушение на изискването по чл. 25, ал. 9 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност: При извършване
на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват
вещни права върху недвижими имоти, участниците в нотариалното производство
декларират в извършвания акт, че сумата, посочена в него, е действително
уговореното плащане по сделката, в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 59, том IV, рег. № 4162, дело № 627 от 2018 година на Нотариус
рег. № 428 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд -
Първомай писмено декларира, че обявената в Нотариалния акт цена е действително
уговореното плащане по сделката и употребява този документ пред Нотариуса като
доказателство за невярно удостоверените обстоятелства.
От
обективна страна
обвиняемите осъществяват признаците от състава на престъплението, за което на
всеки е повдигнато обвинение – с действията си постигат обществения
противоправен резултат, тъй като на инкриминираната дата с полагане на подпис
върху Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 59, том IV, рег. №
4162, дело № 627 от 2018 година в раздела, в който документът по правната си
природа е частен, декларират неистина в разрез с императива на чл. 25, ал. 9 от
Закона за нотариусите и нотариалната дейност, че действително уговорената цена
на УПИ *** с площ от 1030 кв. м в квартал * по регулационния план на село Виница,
с построени в него 35 кв. м жилищна сграда и две стопански постройки от 43 кв.
м и 37 кв. м е 3000,00 лева при реално договорени и платени 10500,00 лева.
От
субективна страна
деянието е осъществено при форма на вината пряк
умисъл – всеки обвиняем съзнава обществено опасния характер на извършеното
от него, защото разбира укоримостта на поведението си, в разрез с общоприетите законови
правила, и с целенасоченото деклариране на неверни обстоятелства за цената на
имота настъпва и обществено опасният неправомерен резултат.
С оглед на така
установената правна квалификация на извършеното от обвиняемите престъпление,
Съдът намира, че всеки от тях следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК, тъй като са налице всички
кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт – за извършеното
деяние се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или глоба
от сто
до триста
лева и същото е умишлено; и Г.А.Х., и М.В.Н. е пълнолетно лице, с чисто
съдебно минало и друг път не се ползвал от привилегията на Глава осма, раздел ІV от НК; от престъплението няма причинени имуществени
вреди и не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
За да определи размера
на предвиденото по закон наказание за това деяние, Съдът отчита липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства за всеки обвиняем, като за смекчаващи отговорността
обстоятелства се приемат признаването на вината на досъдебното производство и
оказването на съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната
истина (чистото съдебно минало се отчита във връзка с реда, по който се
разглежда делото), а за М.Н. смекчаващи обстоятелства са и тежкото й материално
и социално положение – вдовица с пенсия заради трудова неработоспособност от
340 лева (чистото съдебно минало се отчита във връзка с реда, по който се
разглежда делото).
Всички тези
обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест и имащи значение за
отговорността на всеки обвиняем, го характеризират като лице с ниска степен на
обществена опасност, а обществената опасност на деянието е квалифицирана със
систематичното място на това престъпление в специалната част на НК и
предвидената за него санкция.
По посоченото Съдът
намира, че наказанието глоба и за Г.А.Х.,
и за М.В.Н. следва да се определи в минимума на посоченото в нормата на чл.
78а, ал. 1 от НК, а именно 1000 (хиляда) лева.
Този размер на
наказанията е най-справедлив, съответства на обществената опасност на деянието
на всеки деец и на имотното му състояние и е в състояние да постигне целите на
генералната и специалната превенции, предвидени по НК да се повлияе
превъзпитателно на виновния и предупредително на другите членове на обществото.
Причини за извършване на деянието – ниска правна култура
и незачитане на установения в страната правов ред във връзка с документооборота.
Воден от горните
съображения, Съдът постанови Решението.
Районен
съдия: (п)
СЗ
