№ 195
гр. Велико Търново , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000168 по описа за 2021 година
С Решение № 260016/15.02.2021 год. по т. д. № 160/2020 год. Плевенският
окръжен съд осъдил „ЗК Лев Инс“ АД – гр. София да заплати на осн. чл. 432 ал. 1 от
КЗ на М. П. МЛ. от гр. Плевен сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, вследствие на телесни
увреждания при ПТП, причинено на 22.11.2019 год. виновно от Д. Ю. Г. като водач на
лек автомобил „Форд Мондео“ с ДК № ЕН 72 ****, със застраховка „Гражданска
отговорност“ в „ЗК Лев Инс“ АД съгласно полица № BG/22/119001051365 от
11.04.2019 год., ведно със законната лихва от 13.03.2020 год. до окончателното
изплащане, като отхвърлил иска за разликата до претендираните 150 000 лв.
Осъдил „ЗК Лев Инс“ АД да заплати на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ на М. П. МЛ.
сумата 2 340.63 лв. обезщетение за претърпени от него имуществени вреди – разходи
за медицински изделия, консумативи и лекарства, направени във връзка с телесните
увреждания, претърпени в същото ПТП, ведно със законната лихва от 13.03.2020 год.
до окончателното изплащане, като за разликата до претендираните 7 910.05 лв.
отхвърлил иска.
Осъдил „ЗК Лев Инс“ АД да заплати в полза на ПлОС ДТ върху уважените
искове в размер на 1 293.63 лв., а в полза на адв. П. К. – адвокатско възнаграждение по
чл. 38 от ЗА в размер на 1 500.22 лв.
Осъдил М. П. МЛ. да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД сумата 612.30 лв. разноски по
делото съобразно отхвърлената част на исковете.
Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск за
1
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до 120
000 лв., е подадена от ищеца М. П. МЛ. чрез адв. П. К.. Неправилна е преценката на
съда за размера на справедливото обезщетение за констатираните травми и
предизвиканите от тях болки, неудобства, затруднения и други негативни отражения
върху физиката и психиката на жалбоподателя. Неправилно също така съдът е приел,
че е налице принос от страна на ищеца за настъпване на удара и за увреждането в
размер на 40%. Изложени са подробни аргументи по всяко оплакване. Моли съда да
отмени решението в частта, с която искът на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до 120 000 лв. и вместо това да присъди още
90 000 лв. обезщетение, ведно със законната лихва от 29.11.2019 год., евентуално – от
13.12.2019 год. до окончателното изплащане. Направено е искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
Насрещна въззивна жалба против решението в частта, с която искът за
обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 15 000 лв. до 30 000
лв., е подадена от „ЗК Лев Инс“ АД чрез адв. Н. М.. Твърди нарушение на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Отделно, определеното парично обезщетение, ведно с
компенсаторната лихва, е недължимо поради недоказаност на твърденията за
проявление на нематериалните вреди съобразно заявеното в исковата молба. Съдът
неправилно е преценил приноса на ищеца, тъй като той е много по-голям, а именно –
70%. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли претенцията за
сумата над 15 000 лв. като неоснователна и недоказана, ведно със законните последици
от това. Направено е искане за присъждане на разноски, включително и адвокатско
възнаграждение за две съдебни инстанции.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбите и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Ищецът М. П. МЛ. е предявил против „Застрахователна компания Лев инс“ АД
(ЗК „Лев инс“ АД) искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на
сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди - болки и страдания, от телесни увреждания, получени в ПТП на 22.11.2019 год.
в гр. Плевен, причинено от Д. Ю. Г. при управление на л. а. „Форд Мондео“ с рег. №
ЕН 71****, чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована при ответното
застрахователно дружество и сумата 7 910.05 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат на същото ПТП. Претендира и законната лихва върху
двете суми от 29.11.2019 год. до окончателното изплащане.
В частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
уважен до размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от 13.03.2020 год. до
окончателното изплащане; в частта, с която е уважен иска за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2 340.63 лв., ведно със законната лихва от 13.03.3030
год. до окончателното изплащане; както и в частта, с която са отхвърлени исковете за
обезщетения за неимуществени вреди за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв. и за
имуществени вреди за разликата над 2 340.63 лв. до 7 910.05 лв., ведно със законната
лихва от 29.11.2019 год. до окончателното изплащане, решението не е обжалвано от
страните и е влязло в сила.
Механизмът на ПТП е установен по делото чрез допуснатата от съда
2
автотехническа експертиза. Безспорни са авторството на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, предвид влязлото в сила Решение №
260049/17.09.2020 год. на Плевенски районен съд по АХД № 1535/2020 год. Безспорно
е също така, че гражданската отговорност на водача на автомобила, с който е
причинено произшествието, е застрахована при ответника ЗК „Лев инс“ АД.
С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.
269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в
производството неимуществени вреди, претърпени от ищеца и справедливия размер на
обезщетението, което следва да ги репарира, като обсъжда и своевременно въведеното
от ответника възражение по чл. 51 ал. 2 от КЗ за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца.
Относно размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди:
Настоящата инстанция намира за правилен определения от съда общ размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, а именно - 50 000 лв.
С оглед на това, неоснователни са доводите и на двамата жалбоподатели за
незаконосъобразност на този извод на първостепенния съд.
Не са налице основания за намаляване на обезщетението, в каквато насока е
искането на жалбоподателя – ответник, предвид естеството на телесните увреждания,
получени от ищеца и проведеното лечение. От представените писмени доказателства
(епикризи) и от заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-
медицинската експертиза, изготвена от д-р П. Тотев, се установява, че при процесното
ПТП ищецът е получил счупване на костите на дясната подколенница; счупване в
областта на лявата коленна става; навяхване в областта на дясната раменна става. На
25.11.2019 год. е извършена интрамедуаларна стабилизация на фрактурата на дясна
подбедрица в статичен вариант, а на 03.12.2019 год. - оперативна интервенция –
открита репозиция и елевация на вътреставните фрагменти до обичайно ниво,
остеопластика на формирания метафизиарен дефект с присадък от крилото на
хълбочната кост и стабилизация с медиално поставена подпорна ъглостабилна плака.
На 22.05.2020 год. е извършена още една оперативна интервенция – проксимална
динамизация на синтезата. Счупванията са довели до трайно затруднение движението
на двата крака, а травмата на дясната ръка – до затруднено движение на ръката за
месец и половина.
Отделно от това при ПТП ищецът е получил счупване на седмо и осмо ребро в
дясно, което е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както
и охлузни рани по главата и чуждо тяло в едното око.
От показанията на свидетелите Петя Кирилова М.а – майка на ищеца и Ян
Анатолиев Савов – негов приятел, се установява, че непосредствено след инцидента и
няколко дни след това по време на престоя му в болницата, ищецът бил неадекватен и
стресиран. Изпитвал болки и му давали медикаменти. Имало опасност и от вътрешни
травми. В първите две седмици в болницата свидетелката М.а му била придружител. В
болница бил малко повече от месец. Тя и други роднини се грижели за него, тъй като
бил абсолютно обездвижен – двата крака и дясната ръка. Изпитвал голямо неудобство,
че майка му трябва да го обслужва, защото бил на подлога, с катетър. Около 3-4 месеца
след изписването не можел сам да се обгрижва. Движил се с две патерици в период от
3
7-8 месеца, като след 6-тия месец започнал да прави разходки. След 8-мия месец
започнал да ходи първоначално с една патерица, а после самостоятелно. При
рехабилитацията ползвали специалисти, които идвали в къщи и му помагали да се
раздвижва. Бил депресиран, уплашен. И сега се стресира, когато чуе бърз автомобил
или спирачки. Променили се социалните му контакти. Преди спортувал, сега вече не
може. Оплаква се, че му изтръпват краката, усеща болки при по-продължително
движение. Започнал да ходи на училище, но имал затруднения при наваксване на
материала. Все още е стресиран и в определени ситуации реагира импулсивно.
От представената служебна бележка от 07.05.2020 год. е видно, че считано от
22.01.2020 год. ищецът – ученик в XI клас на ПГМ – гр. Плевен, е преминал в
самостоятелна форма на обучение.
Като се съобрази всичко това, следва да се приеме, че в резултат на
произшествието ищецът е претърпял значителни по интензитет и продължителност
неимуществени вреди. В първите дни и седмици е изпитвал силни болки, а в рамките
на около година е бил обездвижен, принуден да търпи неудобствата от това състояние
и притеснения от необходимостта да ползва чужда помощ при обслужването си и
поддържането на хигиена. В рамките на около година се е променил коренно начина
му на живот – обучението му в училище, социалните контакти, психическото и
емоционалното му състояние. Ищецът е в млада възраст и невъзможността да
поддържа присъщата за тази възраст физическа и социална активност допълнително го
обременява и депресира, и това е житейски обяснимо.
От друга страна, няма основания и за увеличаване размера на дължимото
обезщетение над 50 000 лв., в каквато насока е искането на жалбоподателя-ищец. По
делото не е установено травмите да са от такова естество, че да е невъзможно пълно
възстановяване на физическото здраве на ищеца или да има трайни последици за него
по отношение на физическото и психическото му здраве. Подобно заключение не е
направено от вещото лице и липсва в медицинските документи, според които
лечението на травмите е протекло нормално и статусът на ищеца при изписване от
болницата е „добро общо и локално състояние“. В случая младата възраст на ищеца е
положителен фактор за физическото му възстановяване и за преодоляване на
емоционалните последици от инцидента.
Настоящият състав намира за правилен и извода на първостепенния съд за
основателност на направеното от ответника възражение по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, както и за възприетия
процент на този принос, а именно – 40%.
Още с отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е
въвело в процеса възражения за съпричиняване на вредата от страна на ищеца поради
неспазване на правилата на ЗДвП - преминаване на пътното платно не по пешеходна
пътека и без да се съобрази с приближаващите пътни превозни средства. По делото е
установено – чрез автотехническа експертиза, а е видно и от приложеното ДП № Д-
1822/2019 год. по описа на РП – Плевен, че мястото на произшествието е в гр. Плевен,
в междублоковото разстояние на жк „Дружба“ – между бл. 313 и бл. 411А, в тъмната
част на денонощието, с преваляване на дъжд и мокър сняг, на главния път по линията
на тролейбус № 9. Автомобилът се е движел в дясната лента около осовата линия.
Ищецът е пресичал пътното платно отляво надясно (от бл. 414 към бл. 313), при което
4
е настъпил ударът между него и автомобила (Констативен протокол от 01.12.2019 год.
за ПТП с пострадали лица, представен с исковата молба). Въззивният съд намира за
установено по делото нарушението на правилата на чл. 113 ал. 1 от ЗДвП от страна на
ищеца, а именно – той е преминал пътното платно на място, което не е обозначено с
пешеходна пътека. Такава пешеходна пътека се намира в близост до мястото на удара
(схемата в досъдебното производство) и ищецът е бил длъжен да премине по нея, още
повече, че пътното платно, което е пресякъл, е с ширина 13.60 м., за двупосочно
движение, с по две пътни ленти за всяка посока, разделени с двойна непрекъсната
линия. Вместо да премине известно разстояние и да пресече пътя по обозначената
пешеходна пътека, ищецът е предприел преминаване на това пътно платно, поставяйки
се в риск и опасност от движещите се в две посоки автомобили. Без всякакво значение
е наличието на „земна отъпкана пътека“ в областта на ПТП, по която обичайно
пресичали пешеходци – според процесуалния представител на ищеца, тъй като тя не
представлява „пешеходна пътека“ по см. на & 6 т. 54 от ДР на ЗДвП. Изложените в
жалбата на ищеца твърдения – че мястото, от което е излязъл пешеходецът, е
продължение на пътното платно, отвеждащо към паркинга на бл. 414 А; че излизайки
от алеята, водеща към паркинга, ищецът се е движел именно по продължението на
банкета (поради липса на тротоар), освен че са напълно недоказани, са и нови. Видно
от исковата молба и от уточняващата молба на ищеца от 06.10.2020 год., подобни
твърдения за механизма на ПТП не са въведени в процеса. Дори и да се приеме, че
пешеходната пътека, по която е следвало да премине ищецът, не се е намирала „в
близост“ до него по см. на чл. 113 ал. 2 от ЗДвП и той е имал право да пресече пътното
платно извън нея, то това е следвало да стане при спазване на задължението му по ал. 1
т. 1 на същата разпоредба, а именно: преди да навлезе на платното за движение да се
съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. Той е бил длъжен да направи
това, след като предприема рисковано преминаване на пътно платно с двупосочно
движение с непрекъсната разделителна линия, в тъмната част на деня и при валеж от
дъжд и сняг. При това, излизането на платното е от ляво на автомобила, чийто водач
към този момент е бил намалил скоростта, за да завие надясно към паркинга на бл. 313
(свидетелските показания на водача на автомобила Д. Ю. Г.). Житейски обосновано е
да се приеме, че вниманието му е било насочено надясно, а не в посока на
непрекъснатата разделителна линия, от където не е могъл да очаква преминаване на
пешеходец. В този смисъл, появата на ищеца от тази необичайна посока е било
внезапна за водача на автомобила.
С оглед на всичко изложено по-горе, правилен и обоснован е изводът на
първостепенния съд, че както поведението на деликвента, така и това на ищеца се
намират в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, като
съотношението между техния принос е съответно 60% към 40%. Предвид това, общо
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали с определения
процент съпричиняване и сумата, която следва да бъде присъдена в полза на ищеца
възлиза на 30 000 лв., ведно със законната лихва, така както е определена от
първостепенния съд. Решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, разноските остават за страните, така както са
направени.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260016/15.02.2021 год. на Окръжен съд – Плевен
по т. д. № 160/2020 год. по описа на същия съд в обжалваните части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6