Решение по дело №459/2024 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 174
Дата: 2 септември 2024 г. (в сила от 2 септември 2024 г.)
Съдия: Татяна Митева
Дело: 20244300500459
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Ловеч, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА
ТЕНЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244300500459 по описа за 2024 година
Постановено е решение № 195/ 13.05.2024 година на Ловешкия районен
съд по гражданско гр.дело № 203/ 2024 година, по описа на същия съд, с което
уволнението на И. Н. Ц., ЕГН **********, извършено със Заповед № ЧР-ТП-
НТУ-58/**.**.**** г. на председателя на Управителния съвет на А"ПИ" е
признато за незаконно, заповедта е отменена и Ц. е възстановен на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТр на заеманата от него длъжност преди
уволнението – „******“ в отдел „************“, сектор „************“ В.Т.,
Национално ТОЛ управление при А"ПИ". На основание чл. 225, ал. 1 КТр
А"ПИ" с БУЛСТАТ *********, е осъдена да заплати на И. Н. Ц., сумата от 7
176,00 лв. - обезщетение за оставане без работа в резултата на незаконно
уволнение за периода **.**.**** г. до **.**.**** г., ведно със законната лихва
от 02.02.2024 г. до изплащане на вземането, като искът за горницата до сумата
от 10 764,00 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Присъдени са и
съответните разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
А"ПИ". Считат,че е неправилно и необосновано и моли да се отмени и
1
постанови ново решение,с което се отхвърли искът на И. Н. Ц.. Излага,че
решението е немотивирано,съгласно изискването на чл.236,ал.2 от ГПК.Съдът
не се е запознал с представените от ответника доказателства и не ги е
обсъдил,поради което не е отчел правнорелевантните факти.От изложеното не
става ясно кои доказателства са кредитирани и кои не.Голяма част от
представените от ответника представляват официални свидетелстващи
документи и ангажират съда и страните с формална и материална
доказателствена сила,но не са отчетени от съда. Счита,че съдът не е разбрал
причината да се представят тези документи,а именно да се илюстрира
всеобхватно в какво се състоят основните задължения на ищеца като
длъжностно лице по чл.167а от ЗДвП, какви са особеностите на работата му и
какви са били задълженията му. Моли въззивният съд да напари анализ на
тези доказателства,вкл.и доводите,изложени в отговора на исковата молба.
Счита,че решението е необосновано,тъй като съдът не е съобразил
доказателствата и не е направил обосновани изводи за относимите факти.
Конкретизира,че обстоятелствата,наложили уволнението на Ц. са изложени в
Доклад №09-9915942/21.11.2023г.на Директора на Националното Тол
управление-Г.Т.. Датата на прекратяване на трудовото правоотношение е
считано от **.**.****г.,на която дата е влязло в сила и ново щатно разписание.
Поради обстоятелството,че Ц. е излязъл в отпуск по болест на предходна дата,
представители на работодателя са го посетили,за да му връчат заповедта. В
последната изрично е посочена датата,на която произвежда действието й.Не
споделя възражението за неоснователност на заповедта,с оглед връчването й
по време на отпуск по болест,като счета,че връчването е техническо действие
по съобщаване на административния акт и не е относимо към съдържанието
му и правните му последици.Моментът на узнаване има значение единствено
за правото на жалба,за което не спори,че е упражнено надлежно. По
изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение и
постанови ново,с което исковете на И. Н. Ц. се отхвърлят като неоснователни
и недоказани. Претендира присъждане на направените разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от И. Н. Ц.,чрез адв.Б. Л.-
ЛАК,с който моли да се остави в сила обжалваното решение,като правилно и
законосъобразно. Счита жалбата за неоснователна и необоснована. Решението
не страда от пороци,водещи до отмяната му, не са допуснати твърдините
нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Правилно
2
е определено правното основание на спора и относимите към него факти и
обстоятелства. От значение е преценката притежавал ли е Ц. необходимите
качества за ефективно изпълнение на възложената му работа и факта,че
правоотношението е прекратено по време на ползване на отпуск поради
временна неработоспособност.В този смисъл правилно съдът е отчел факта,че
прекратяването е извършено без изискваното разрешение на Инспекцията по
труда, с оглед установената в чл.333 от КТ,което не се спори от работодателя.
Неоснователно е и възражението за липса на мотиви на решението по
представените доказателства. За първи път с въззивната жалба се сочи и нов
факт-влизане в сила на ново щатно разписание,считано от **.**.****г.,довел
до прекратявана на трудовото правоотношение.В оспорваната заповед такова
не е изложено и е недопустимо да се въвежда едва пред възизвната инстанция.
Моли да се остави без уважение въззивната жалба и потвърди обжалваното
решение.Претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява, представено е
писмено становище, в което моли да бъде уважена подадената въззивна жалба
и отменено решението на първоинстанционния съд, като неправилно и да
бъде отхвърлена изцяло исковата претенция. Претнедира разноски, прави
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалния
представител на другата страна
За въззивваемата страна се явява адв. Б. Л., която оспорва въззивната
жалба, представя доказателства, установяващи, че доверителят й не работи и
следва да бъде уважена претенцията за обезщетение за оставането му без
работа в шестмесечен срок. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело
№ 203/ 2024 година на РС-Ловеч, както и от становището на страните,
преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът приема за установено
следното:
Между А"ПИ" и И. Н. Ц., ЕГН ********** е сключен трудов договор №
ЧР-ТП-575/ 19.09.2019 година, съгласно който Ц. е назначен на длъжност
„*********” в Отдел „************“, сектор „************“ – В.Т. при
Национално ТОЛ управление, с трудово възнаграждение в размер на 1300
лева, за неопределено време със срок за изпитване 6 месеца при пълно
работно време – 8 часа, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
3
Връчена му е и длъжностна характеристика
Със Заповед № ЧР-НТУ-575/ 11.09.2023 година, считано от 01.03.2024
година основната месечна заплата е определена в размер на 1 794 лева.
Видно от атестационните формуляри за оценка работата на И. Ц. за
периода 2020 - 2023 година, той се справя отлично с възложените цели и
задачи, проявява самоинициативност и желание за постигане на подобри
резултати; предложенията и действията му водят до подобряване на екипната
работа и резултатите в сектора, разполага с потенциал да надгражда
способностите си за по-адекватна реакция във връзка с по-различни от
обичайните казуси на правоприлагане.
На 21.11.2023 г. и 08.12.2023 г. са съставени доклади от Г.Т. – директор
на Национално тол управление. В първия доклад председателят на УС на
А"ПИ" е уведомен за допуснати нарушеня от Ц., изразяващи се в това, че в
рамките на установеното работно време не е изпълнявал задълженията си
верифициране на нарушенията с помощта на автоматизирана система и не е
постигнал ефективност при упражняване контрол на пътните превозни
средства по отношение заплащане на пътните такси. Посочено е още, че е
налице отклонение от онова, което служителят следва да постига в работата си
и реалните резултати, като се касае за един продължителен период от врем. В
доклада е направено пледложение трудовото му правоотношение да бъде
прекратено, тъй като в проитивен случай, ще настъпят неблагоприятни
последици – демотивиране на други служители на сектор „************ –
В.Т.“, осъществяващи същата трудова функция. Докладът е съгласуван, като
началника на отдел УЧР и старши юрисконсулта на същи отдел са отразили в
забележка, че в него липсват мотиви какви качества не са налични у служителя
за изпълнение на възложената му работа.
В последващия допълнителен доклад е отразено, че при направена
проверка в графика на Ц. за м. октомври 2023 година и на 21.11.2023 г. –
22.11.2023 г. е установено, че поради неправилно използване на функцията
„доказателството не може да се ползва“, съставените от него снимки на три
ППС с конкретно посочени регистрационни номера не могат да се ползват
като доказателства. Посочено е още, че съгласно графика за м. Октомври 2023
г. Ц. е бил на работа, като е съставил само четири АУАН, за сравнение колегата
му П. е съставил 11 акта през същия месец. Към доклада е приложен график за
4
дежурства на служителя през месеците октомври и ноември и снимки.
От представените по делото болнични листо в периода от 01.12.2023 г. -
26.01.2024 г. на Ц. е бил в отпуск по болест, с режим на лечение – болничен и
впоследствие домашен – амбулаторен.
Със Заповед № ЧР-ТП-НТУ-58/ **.**.**** година председателя на
управителния съвет на А"ПИ", трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТр, във връзка с доклад от
08.12.2023 г. от Г.Т. – директор на Национално тол управление, поради липса
на качества за ефективно изпълнение на работата, изразяващо се в
непосредствено изпълнение на поставените задачи, неправилно използване на
системата МIV, недостатъчна ефективност при упражняване контрол на
пътните превозни средства по отношение заплащането на таксите за ползване
на пътната мрежа; липса на професионални качества и самоинициатива, за да
участва с изискваната прецизност при изпълнение на текущите задачи;
рутинно изпълнение на работата, с грешки, което се отразява на
ефективността и води до слаби резултати, считано от **.**.**** година.
Заповедта е връчена на Ц. на **.**.**** г., като ответникът признава, че това
се е случило в дома на служителя.
Съгласно писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ се установява, че
няма данни А"ПИ" да е изискала становище във връзка с прекратяване
трудовото правоотношение на И. Н. Ц.. От представените доказателства, за
което страните не спорят, е видно че след прекратяване на трудовото
правоотношение, ищецът е регистриран като лице активно търсещо работа и
към датата на приключване на устните състезания в първоинстанционното
производство (**.**.**** г.) на негово име няма регистрирани действащи
трудови договори.
С оглед правилното изясняване на спора по делото пред първата
инстанция е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е дала
заключението за дължимото обезщетение по чл. 225 от КТ.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че е сезиран с искови претенции по чл. 344, ал.1, т.т. 1,2 и 3 от КТ за
признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на
предишната работа и заплащане на обезщетение за времето, през което
работникът е останал без работа поради уволнението.
5
По иска по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.
Исковата претенция се основава на нарушено право на закрила при
уволнение по чл. 333, ал.1 т.4 от КТ. Трудовото правоотношение на Ц. е
прекратено на основание чл. чл. 328, ал. 1, т.5 от КТ. Съгласно разпоредбата
на чл. 333, ал.1, т. от КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл.
330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или
служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск. В
настоящия казус безспорно към датата на връчване на заповедта **.**.****
година служителят е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност.
Меродавният момент към който следва да бъде проведена процедурата по чл.
333, ал.2 от КТ е до датата на връчването на заповедта. Видно от
представеното писмо от Инспекцията по труда – Ловеч, такова предварително
разрешение не е искано.
С оглед тези съображения заповедта за уволнение се явява
незаканосъобразна и следва да бъде отменена.
Предвид изложеното основателна е и акцесорната претенция по чл. 344,
ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заемата преди уволнението длъжност.
По отношение на предявения на основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225
от КТ иск за заплащане на обезщетение за времето през което е осатнал без
работа, но не за повече от шест месеца, настоящата инстанция, с оглед
представените във въззивното производство доказателства счита, че е
основателен за сумата от 10 764 лева. Към датата на приключване на устните
състезания в производството пред районния съд, този период не е изтекъл,
поради което първоинстанционният съд е присъдил съответната сума в размер
на 7 176 лева и е отвърлил претенцията за бъдещ период до пълния
претендиран размер от 10 764 лева. С молба-декларация от 20.08.2024 година
ищецът е поискъл във въззивното производство присъждането на
обезщетението до пълния размер, като е представил доказателства, че е
безработен. Въззивният съд е обвързан от липсата на въззивна жалба от страна
на ищеца срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с
която искът за присъждане на обезщетение за оставането на ищеца без работа,
поради незаконното уволнение, е отхвърлен за периода след **.**.**** година
за сумата над 7 176 лева до предявената от 10 764 лева. В този смисъл
6
решението в тази част е влязло в сила, като необжалвано.
Предвид изложеното първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78, ал.1,вр. ал.5 от ГПК, вр. чл. 7, ал.1,т.1 от НМАВ, с оглед
направеното възражение, А"ПИ" следва да бъде осъдена да заплати на И. Н.
Ц. сумата от 933 лева за въззивното произвоство, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 195/ 13.05.2024 година на Ловешкия
районен съд по гражданско гр.дело № 203/ 2024 година, по описа на същия съд
в обжалваната част, като правилно.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1,вр. ал.5 от ГПК, вр. чл. 7, ал.1,т.1 от
НМАВ А"ПИ" с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявано от председателя на УС –
Я.Й. да заплати на И. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 933
(деветстотин тридесет и три) лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подрежи на касационна жалба пред ВКС от обявяването му
при наличие на основанията по чл. 280 и чл. 281 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7