Решение по дело №5991/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1099
Дата: 31 май 2022 г.
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20215330205991
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1099
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Г.а
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330205991 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-
006357/07.07.2021г. на Началника на Група към ОДМВР – гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с
което на И. И. С., ЕГН **********, с адрес: село **** е наложено
административно наказание за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за
движение по пътищата и на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от Закона за движение
по пътищата е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/лева; е наложено
административно наказание за нарушение на чл.150 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл. 177 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата е
наложена ГЛОБА в размер на 100 /сто/лева; е наложено административно
наказание за нарушение на чл.137Е от Закона за движение по пътищата и на
основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от Закона за движение по пътищата е
наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/лева.
Жалбоподателят И. И. С., не се явява, редовно призован. В съдебно
заседание се представлява от процесуалния си представител - адв. Г.. Иска
отмяна на НП като незаконосъобразно по доводи изложени в жалбата.
1
Административнонаказващия орган – ОД на МВР гр. Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител, взема писмено становище по подадената
жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 29.03.2021 г. от актосъставителя П. Д. Д. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ против И. И. С. за това,
че на 29.03.21г г. в 14:23 часа в село Първенец ул. Христо Ботев пред номер
11 управлява мотопед КТМ, като МПС-то е без регистрационен номер и не е
регистрирано по надлежния начин на територията на Република България. Не
представя СУМПС и контролен талон. Справката ОДЧ показала, че водачът е
неправоспособен. Управлява мотопеда без защитна каска.
Актосъставителят квалифицирал извършените от жалбоподателя
нарушения по чл.10 ал.1 пр. от ЗДВП, чл.150 от ЗДВП и чл.137Е от ЗДВП.
Въз основа на така съставения акт за констатирани нарушения по чл.140
и чл.150 от ЗДВП е била извършена предварителна проверка от РП -Пловдив,
приключила на 25.06.21г с отказ да се образува досъдебно производство по
Преписка УРИ №432ЗМ-2772021г на 01.РУ при ОДМВР, гр.Пловдив
Във връзка с горното било издадено процесното наказателно
постановление.
По отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.140 от ЗДвП, съдът намира следното:
Съдът счита, че са допуснати съществени нарушения при съставянето
на АУАН и при издаването на процесното НП, касателно нарушението по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, като описанието на нарушението е непълно, тъй като
превозното средство е недостатъчно индивидуализирано и не са събрани
доказателства за неговите техническите характеристики, които го
характеризират като „мотопед”. За да се установи, че действително пътното
превозното средство е мотопед, то следва да бъдат установени неговите
характеристики, тъй като според разпоредбата на §6, т.14 от ЗДвП "Мотопед"
е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен
2
обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45
km/h. В конкретния случай не са ангажирани доказателства, от които да се
установи, че превозното средство, управлявано от жалбоподателят притежава
технически параметри за обем на двигателя и конструктивна максимална
мощност посочени в §6, т.14 от ЗдвП и че представлява мотопед, като това се
оспорва от жалбоподателят.
Доказателствената тежест е на АНО, който следва да докаже, че
действително пътно превозното средство е мотопед. Била е образувана
предварителна проверка, приключила с отказ за образуване на досъдебно
производство, в събраните доказателства за техническите параметри на
превозното средство, не може да се даде обоснован отговор дали ППС е
подлежащо на регистрация и такива не са събрани в хода на
административно наказателното производство. В тази връзка следва да се
отмени НП. Относно регистрацията на ППС само за яснота следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От значение е в случая дали
превозно средство подлежи на регистрация са техническите му
характеристики. При положение, че не е посочено превозното средство
управлявано от жалбоподателя с неговите индивидуализиращи белези, които
да позволят определянето на типа му съобразно с категориите предвидени в
чл.150а от ЗДвП, не може да се извърши преценка дали жалбоподателят е
управлявал моторно превозно средство подлежащо на регистрация по реда на
наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях по чл.140, ал.2 от ЗДвП. Без съмнение мотопедите подлежат на
регистрация и следва да са с табела с регистрационен номер поставен на
определеното за това място. В случая обаче, след като не е доказано, че
управляваното от жалбоподателя ППС е именно мотопед по смисъла на § 6,
т.14 от ДП на ЗДвП, не може да се направи извод, че за него е възникнало
задължение да го регистрира. АНО е следвало да назначи експертиза и да
установи техническите параметри на ППС и прецени подлежи ли на
регистрация. Така допуснатите съществени процесуални нарушения налагат
издаденото НП да бъде отменено - по отношение на извършено нарушение по
3
чл.140, ал.1 ЗДвП.
По отношение на вмененото нарушение на жалбоподателя на
разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, съдът констатира следното:
В акта и наказателното постановление е посочено само, че
жалбоподателят е неправоспособен водач. Същият е санкциониран на
основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП - за управление на МПС, без да
притежава съответно СУМПС. В обстоятелствените части и на двата акта
липсва посочване на онези обстоятелства, които са релевантни за
квалифициране на нарушението, а именно: дали се касае за изначална липса
на правоспособност, дали същата е била налична, но е изгубена впоследствие
и на какво основание. Налице е съществено процесуално нарушение на
разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Релевантните
обстоятелства за правилната квалификация на деянието, освен че следва да се
посочат задължително в двата акта, подлежат и на доказване от ответната
страна, каквито доказателства в настоящото производство не са ангажирани, а
това е пречка за съда да прецени правилно ли е приложен материалния закон.
Разграничителният критерий, между правилото по чл.150 и чл.150а от ЗДвП е
в обстоятелството, дали деецът има придобита правоспособност по
предвидения в закона ред или не, съгласно т.6 от Постановление №1/1983 г.
по н.д. №8/82 г. на Пленума на ВС. Като не са представени доказателства в
този смисъл, съдът не може да провери дали не става въпрос за нарушение на
разпоредбата на чл.150а от ЗДвП, доколкото последната конкретизира общата
забрана, че водачът няма право да извършва тази дейност, без свидетелство за
управление на МПС от съответната категория.
От друга страна, съдът констатира, че процесният мотопед е
индивидуализиран в акта и наказателното постановление по вид и модел, с
номер на рама и номер на двигател. Но в двата акта нито е описано, нито са
представени надлежни доказателства от административно-наказващият орган,
относно конструктивната максимална скорост на процесния мотопед. В този
смисъл се явява основателно направеното от защитата възражение, че за
съставомерността на деянието, административно-наказващият орган е
следвало да докаже, освен че управлявания мотопед е бил с двигател с
вътрешно горене, но и факта, че е с конструктивно максимална скорост на
движение по-висока от 25 км./ч., съобразно изключението в разпоредбата на
чл.150а, ал.2, т.1 от ЗДвП, за да може процесния мотопед да се третира като
пътно превозно средство, за управлението на което, съгласно чл.150а от
ЗДвП, жалбоподателят е следвало да притежава валидно СУМПС от
съответната категория.
И на посочените самостоятелни основания, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено в тази му част, като
незаконосъобразно издадено.
По отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.137е от ЗДвП, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП водачите и пътниците на
мотоциклети и мотопеди, следва да използват защитни каски.
4
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са
нарушени разпоредбите на чл. 42,т.4 от ЗАНН и съотв. на чл. 57,ал.1,т.5 от
ЗАНН, тъй като в тях липсва описание на нарушението и по-конкретно
описание на мотопеда, който е управлявал жалбоподателя. И в акта и в
наказателното постановление се сочи,че същият е управлявал мотопед,но не е
конкретизиран същия. Конкретизиране на управлявания мотопед е
необходимо на първо място,за да може да прецени съда дали не се касае за
велосипед с допълнително монтиран двигател, тъй като съгл.
чл.1,ал.4,т.4 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр.
67 от 2012 г.), същият не подлежи на регистрация т.е водачът управлявайки
го не би извършил нарушение по чл. 140,ал.1 от ЗДвП,за да му бъде наложено
адм. наказание на основание чл. 175,ал.1,т.1 от ЗДвП. На второ
място - описанието на управляваното ППС е необходимо условие,за да
прецени съдът дали водача следва да има съотв. правоспособност с оглед на
разпоредбата на чл. 150а,ал. 2,т.1 от ЗДвП – в сегашната й редакция
- категория АМ - мотопеди - двуколесни или триколесни превозни средства с
конструктивна максимална скорост не по-висока от 45 km/h, както са
определени в чл. 4, параграф 2, букви "а" и "б" от Регламент (ЕС) № 168/2013
(категория L1е и категория L2е), с изключение на тези с конструктивна
максимална скорост, по-малка или равна на 25 km/h, и леки четириколесни
превозни средства, както са определени в чл. 4, параграф 2, буква "е" и
приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L6e);респ.
предходната редакция - категория АМ - мотопеди - двуколесни или
триколесни превозни средства с конструктивна максимална скорост не по-
висока от 45 km/h, както са определени в чл. 149, ал. 1, т. 1, букви "б" и "г"
(категория L1е и категория L2е), с изключение на тези с конструктивна
максимална скорост, по-малка или равна на 25 km/h, и леки четириколесни
превозни средства, както са определени в чл. 149, ал. 1, т. 1, буква "л"
(категория L6e).Следователно законодателят е предвидил и мотопеди,за които
не следва да се притежава съотв. правоспособност. Поради това следва и
извода,че съдът не може да направи такъв и за нарушение на чл. 137е от
ЗДвП,който въвежда задължение за водачите и пътниците на мотоциклети
5
и на мотопеди да използват защитни каски.
По делото не се претендират разноски, поради което съдът не дължи
произнасянето им по реда на чл.63д от ЗАНН
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-006357/07.07.2021г.
на Началника на Група към ОДМВР – гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,
упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, с което на И. И. С.,
ЕГН **********, с адрес: **** е наложено административно наказание за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание
чл. 175 ал.3 пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложена ГЛОБА в
размер на 200 /двеста/лева; е наложено административно наказание за
нарушение на чл.150 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.
177 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата е наложена ГЛОБА в размер
на 100 /сто/лева; е наложено административно наказание за нарушение на
чл.137Е от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 183 ал.4 т.7
пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложена ГЛОБА в размер на 50
/петдесет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6