Р Е Ш Е Н И
Е№238
30.04.2015г. гр. Хасково
ТОМ 3, СТР. 89-92
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковски
Районен съд четвърти граждански състав
На
седми април
две хиляди и петнадесета
година
в
публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретаря
Дарина Петрова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. №2645 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са иск с правно основание чл.108 от ЗС – за собственост на недвижим имот срещу Д.А.Д.,
като главен иск съединен при условията на евентуалност с иск по чл.108 от ЗС –
за собственост на същия недвижим имот срещу А.В.Д. /съгласно уточнения от
с.з./.
В исковата молба се твърди, че ищцата била
собственик по силата на дарение, извършено в нейна полза от дарителите Е. Т. Д.
и Д.А.Д. с н.а.№167 от 29.12.1999г. на нотариус Колева, на следния недвижим
имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VIII в кв. 34 по плана на с. К., Хасковска област,
одобрен със Заповед № 709/1991г., отреден за имот с пл. № 198 с площ по скица
703 кв.м, а по документ за собственост - 720 кв.м, при граници: парцели VI -196, VII - 199, улица и IX - 197, ведно с
построените в парцела ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА И СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА. При
извършване на дарението дарителите си запазили пожизнено правото да ползват
дарения имот заедно и поотделно. Това право било погасено по отношение на
дарителката Е. Т. Д., поради смъртта й на
09.05.2002г., след която дата ищцата и съпругът й П. Д. Г. установили върху
имота самостоятелно владение, което са съвместявали с
ползването на имота от страна на другия дарител Д.А.Д.,
без между тях да е имало конфликти или спорове относно притежаваните върху
имота вещни права. В периода от м.май 2002г. до м.март 2010г. ищцата и съпругът
й стопанисвали дарения имот и ремонтирали и подобрили жилищната сграда. През
есента на 2002г. извършили ремонт на втория етаж на жилищната сграда, като
облепили стените на една от стаите с тапети, и подобрили обзавеждането на етажа
с поставяне на нови мебели; през 2003г. и 2004г. ремонтирали стълбището пред
къщата с поставяне на нова мозайка; през 2005г. направили замазка на пода на
приземния етаж и го покрили с балатум; през 2006г. направили баня с тоалетна на
приземния етаж на жилищната сграда, като преградили част от едната стая и
извършили основен ремонт на канализацията; през 2008г. положили балатум на пода
на една от стаите на втория жилищен етаж. В периода от м.май 2002г. до м.март
2010г. ищцата и съпругът й обработвали непрекъснато и дворното място, като го
засаждали с редица земеделски култури. През този период полагали непрекъснато и
грижи за дарителя Д.А.Д., като ищцата му носела ежедневно храна, грижела се за
него по време на заболявания, перяла дрехите му и спалното бельо, почиствала
периодично цялата къща. Всяка година ищцата и съпругът й осигурявали на
ответника Д. фураж за овцете, които отглеждал в имота, снабдявали го с дърва за
огрев, които съпругът на ищцата режел, цепел и подреждал, за да са готови за
ползване. Ищцата организирала и финансирала и всички помени на починалата
дарителка Е. Т. Д.. Влошаване на отношенията между ищцата и ответника Д.
настъпило през лятото на 2009г., когато той установил връзка с Х. М. Д. и в
началото на 2010г. заживял на съпружески начала с нея в дарения имот. Х. Д.
успяла да настрои ответника Д. срещу ищцата и съпруга й, в резултат на което
през м. март 2010г. той поискал от тях да изнесат личните си вещи от жилищната
сграда в имота. Ищцата се опитала да убеди ответника Д., че не се отказва от
него и имота си и не желае да изнася вещите си, но не успяла да промени
решението му. За да предотврати създалата се конфликтна ситуация, през м. април
2010г. изнесла личните вещи на семейството си от жилищната сграда в дарения
имот, но отношенията й с ответника Д. не се подобрили. През м.август 2011г.
ищцата получила нотариална покана per.№4257, т.1, акт 162 от 12.08.2011г. чрез нотариус
Колева, с която ответникът Д. поискал да му заплаща месечна издръжка в размер
на 250 лв., считано от 01.08.2011г., в противен случай заявил, че ще предприеме
разваляне на дарението, извършено с н.а.№167 от 29.12.1999г. по съдебен ред. На
29.11.2011г. се провела среща при нотариус Христина Колева, на която ищцата
оспорила предявеното към нея искане с довода, че Д. получава пенсия, достатъчна
да покрие нуждата му от издръжка, и сам неоснователно се е отказал от
оказваната му допълнителна помощ под влияние на жената, с която живее
съпружески. След тази среща ответникът Д. не предявил иск за разваляне на
дарението, а завел делбен иск за прекратяване на съсобствеността върху
земеделски имоти, притежавани от него, ищцата и други родственици, по който е
било образувано гр.д.№1502/2013г. на ХРС, приключило със съдебна спогодба,
одобрена с Определение от 20.12.2013г. Въпреки влошаване на отношения между
ищцата и ответника Д. след м. април 2010г., ищцата продължила да се интересува
от дарения имот, да се счита негов собственик, и да изпълнява задълженията си
на собственик, което се потвърждавало
от приложенията - скица
№1591/26.09.2014г., издадена от Община Хасково, и удостоверение за
данъчна оценка изх. № ДО005998/03.10.2014г., посочващи нея като собственик на
процесния имот, а ответника Д.А.Д. - като ползвател на имота. През есента на
2014г. при извършена справка в Службата по вписвания -Хасково ищцата с изненада
установила, че на 25.07.2014г. ответникът Д. се е снабдил с нотариален акт за
собственост върху дарения й с н.а.№167 от 29.12.1999г. недвижим имот на
основание давностно владение. Давностното владение било установено по реда на
обстоятелствената проверка и констатирано в н.а. №35 от 25.07.2014г., издаден
от нотариус Сиртова. Ищцата установила също, че след снабдяването си с
нотариален акт ответникът Д. продал процесния имот на ответницата А.В.Д. с
договор за покупко - продажба, сключен с н.а. №85 от 03.09.2014г. на нотариус
Сиртова, за сумата 3000 лв. Счита, че към 25.07.2014г. не били налице
законовите предпоставки на чл.79, ал.1 от ЗС ответникът Д. да придобие
собствеността върху процесния имот на основание давностно владение, поради липсата
на осъществявано от него непрекъснато и несмущавано владение в продължение на
повече от 10г. Считано от 29.12.1999г. - датата на извършеното дарение на имота
с н.а.№167/1999г., ответникът Д. не бил владял, а ползвал процесния имот на
основание запазеното си пожизнено вещно право на ползване, без да променя
отношението си към имота. След смъртта на дарителката Е. Т. Д. през 2002г. той
ползвал имота заедно с осъществяваното върху него владение от страна на ищцата,
отблъснато през м. април 2010г., от когато и до 25.07.2014г. не би могло да
изтече 10 - годишно давностно владение - обективно и субективно. Тези факти се
установявали и от съдържанието на изпратената от ответника Д. до ищцата
нотариална покана per. №4257 от 12.08.2011г., с която той признавал
правото й на собственост по силата на извършеното през 1999г. дарение. Счита,
че констатациите на н.а. №35/2014г. не били верни и създавали правния интерес
за ищцата да го оспорва по съдебен ред и да иска отмяната му. Тъй като ответникът
Д. не бил придобил собствеността върху процесния имот на основание давностно
владение с оспорения н.а. №35/2014г., то той не бил могъл и валидно да
прехвърли тази собственост на ответницата А.В.Д. с договора за покупко -
продажба, сключен с н.а. №85 от 03.09.2014г., поради което и тя не била
придобила тази собственост. Снабдяването на ответницата Д. с нотариален акт за
собственост върху процесния имот и обстоятелството, че владее този имот като
собственик, обосновавало правния интерес на ищцата да предяви и срещу нея иск
за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС. Иска на основание чл. 108 от
ЗС съдът да се приеме за установено по отношение на ответника Д.А.Д., че ищцата
И.Д.Г., е собственик на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VIII е кв. 34 по плана на с. К., Хасковска
област, одобрен със Заповед № 709/1991г., отреден за имот с пл. № 198 с площ по
скица 703 кв.м, а по документ за собственост - 720 кв.м, при граници: парцели VI - 196, VII -199, улица и IX - 197, ведно с построените в парцела
ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА И СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, който се владее от него без
основание, както и бъде отменен н.а. №35, т.ІІ,
per. №4215, дело №222/2014г., и бъде осъден ответника да предаде владението на
ищцата и отстъпи собствеността върху 1/2 ид.ч. от имота. При условията на
евентуалност иска на основание чл. 108 от ЗС да приеме за установено по
отношение на ответницата А.В.Д., че ищцата И.Д.Г. е собственик на УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VIII в кв. 34 по плана на с. К., Хасковска област, одобрен със Заповед №
709/1991г., отреден за имот с пл. № 198 с площ по скица 703 кв.м, а по документ
за собственост - 720 кв.м, при граници: парцели VI - 196, VII -199, улица и IX - 197, ведно с построените в парцела ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА И
СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, който се владее от ответницата без основание, както и
ответницата бъде осъдена да предаде владението и отстъпи собствеността на
имота, като и бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответницата А.В.Д. не взема становище по делото.
В отговор ответникът Д.А.Д. оспорва предявения срещу него иск. Владението включвало обективен и субективен момент. Ответникът ползвал явно и необезпокоявано и непрекъснато имота от 1960г., като това не се било променило до настоящия момент. След дарението през 2004г. отблъснал надарената и не я бил допускал в имота. Не били налице данни за прекъсване на давността. Владеел самостоятелно имота от 2004г., предприел действия и пратил покана на ищцата, но това не прекъсвало давността. Съгласно чл.81 от ЗС единствено изгубването на владението и отпадане на който и да е от двата елемента в продължение на 6 месеца, независимо от причината за това, води до прекъсване на давността, т.нар. прекъсване на давността по „естествена причина”. Този термин се противопоставял на останалите случаи на прекъсване на давността. Поради това счита, че по отношение на него била изтекла придобивната давност и му бил съставен нотариален акт. Неоснователни били твърденията на ищцата, че извършвала ремонт в имота. Имотът се владеел изключително и само от ответника, като всички ремонти били осъществени с негови лични средства. Периодът на извършването им бил до 2004г., след което преустановил отношенията с ищцата поради нетърпимост спрямо него. Не било истина и че ищцата и съпругът и ползвали празното дворно място. Дарили имота на племенницата си, защото я приемали за свое дете. С напредване на възрастта смятали, че могат да разчитат на нея, като тя им помага при болест и старческа немощ. Освен това и били предоставили сумата от 5000 лева за много други неща и 7000 лева – за автомобил. Въпреки доверието към нея и обещанията и две години след дарението били изоставени и системно обиждани от страна на съпруга и. Това наложило през 2004г. да прекратят отношенията си. От този момент ищцата само веднъж се опитала да дойде в къщата, но ответникът я изгонил. Оттогава не била правила опити, а и ответникът категорично заявил, че няма да я допусне. С напредване на възрастта се разболял и имал нужда от помощ, опитал да говори с ищцата за това, че му трябват средства и изпратил покана, но ищцата отказала, което се установявало от отговора на поканата. Така самата ищца опровергавала своите твърдения за извършени ремонти в предходен период с лични средства. През периода след дарението до 2004г. и тъй като ищцата била безработна предоставял на същата различни суми месечно от 150 до 300 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от н.а.№167, т.VІ, рег.№8756, д.1751/1999г. се установява, че Е. т. Д. и Д.А.Д. дарили ищцата с процесния имот, като запазили пожизненото право на ползване заедно и поотделно. Е. д. починала на 09.05.2002г., като оставила за наследник своя съпруг – ответника по главния иск, заедно с низходящите наследници на починалите и сестри, между които и ищщата – удостоверение от 16.03.2013г.
С нотариална покана от 12.08.2011г. ответникът Д. поканил ищцата като надарена с процесния имот да му заплаща 250 лева месечно, за да осигури с тях издръжка и закупуване на лекарства. При срещата между двамата пред нотариус Колева е съставен констативен протокол от 29.11.2011г., като ищцата е отказала да заплаща исканата сума, тъй като считала, че чичо и разполага с необходимите средства за издръжка.
В представеното по делото удостоверение за данъчна оценка от 03.10.2014г. ищцата е вписана като собственик, а като ползвател – ответника Д.. С приходна квитанция от 28.01.2015г. е платен дължимия данък и такси за 2015г. за процесния имот, като платец е ищцата.
С н.а. №35, т.ІІ, рег.№4215, д.222/2014г. на нотариус Сиртова при извършената обстоятелствена проверка НА 25.07.2014Г. ответникът Д. е признат за собственик по давност на процесния имот. На 03.09.2014г. ответникът като собственик на основание съставения нотариален акт продал имота на втората ответница – А.Д., като си запазил правото на ползване върху имота /н.а. №85, т.ІІ, рег.№5119, д.№268/2014г. на нотариус Сиртова/.
По делото като свидетели са разпитани П. Д. Г, М Р И, Л Г П. и Д А В, ангажирани от ищцовата страна, като всички те дават показания, че им е известно, че И. била собственик на къщата и дворно място около 700 кв.м. в с.К. Имотът и бил дарен от лелята на И. – Е, и чичо и Д. през 1999г. Отношенията между тях били много добри до смъртта на Е през 2002г. След това продължили добрите отношения с Д. – правили ремонти в къщата с негово съгласие и съдействие. Свидетелят Г дава подробни и обстоятелствени показания относно ремонтите - в една стая сменили тапетите, купени от ищцата; през 2003г.- есента, и 2004г.- пролетта, направили подновени външни стълби, като ищцата и той купили материалите; през 2005г. на приземния етаж правили замазка на пода и положили балатум; през 2006г. направили баня, като преградили две стени на приземния етаж, като самият свидетел прокопал канализация; през 2008г. в стая на горния етаж сложили балатум; от месец май 2002г. постоянно работили в градината, засявали зеленчуци и така всяка година до месец март 2010г; през месец март 2007г. свидетелят посял лозички, а като пораснали тези лозички, тогава удължил асмалъка. Свидетелят дава показания и че Д. гледал овце в двора доста години, а свидетелят му помагал - косили люцерна, сено, от начало на ръка, след това с механични косачки, балирали ги и така било от 2002г. до 2010г. През това време носили и храна на Д. редовно. Д. се отоплял на дърва, като си плащал дървата за огрев, но именно свидетелят му ги режел, цепех и ги прибирал в двора. Свидетелят Г си спомня и точния ден, когато отношенията между страните по делото се влошили - на 14.04.2010г. Д. казал на И., че от утре не иска да ги вижда в къщата, настоянал да си приберат багажа и ги изгонил. Не искал да се сдобрят, бил непреклонен, понеже си намерил някаква жена – Х., и заживял с нея на семейни начала. От тогава И. нямала достъп до имота, защото Д. взел ключовете и сменил бравите. Свидетелката М. Р. И. била роднина на страните, като знаела за техните отношения. След като леля Е. починала, всички се грижили за Д., а И. била насреща за всичко. Така било до 2010г. - И. и П. направили подобрения по къщата /външното стълбище, тапети, замазка на под, баня и тоалетна/. Д. не се противопоставял, не се карал с тях, но през 2010г. съседите започнали да говорят, че някаква жена на име Х. – Х., от ромски произход, посещава често Д.. И. се оплакала няколко пъти, че Д. и казвал да си вземете багажа, защото ще запали къщата. Така накрая И. и П. прибрали част от вещите си. После през 2012г. Х. – Х. починала, но след нейната смърт не се подобрили отношенията между Д., И. и П. При Д. се настанил един роднина на Х.-Х. – С. Д., който работел оранжерията на Д., но явно не се разбрали и той си събрал нещата. След това се настанили едно голямо семейство калайджии, които и в момента живели там - С. и А., имали 4 деца, а с Д. в къщата живеели общо около 6-7 човека. Свидетелката дава показания, че най – големия син на фамилията – П., живеел на квартира, бил женен за А.. Хората от селото разбрали, че Д. продал къщата на А., снахата на семейството, което живеело в къщата. Другата разпитана по делото свидетелка Л. Г П. била съседка на страните - едно срещу друго били къщите им. След 2002г. ищцата и мъжа и започнали ремонти – „козметичен” ремонт долу и след това на горния етаж, правили замазка, сложили балатум, донесли торби с цимент, оправили стълбите на горния етаж. Всичко това не било наведнъж, а през 2005г. копаели, за да се включат в канализацията. Д. я поканил и да види, че в северната стая правят преграждане за баня и тоалетна. Свидетелката си спомня, че бай Д. и казал, че ването и Петко правят нещата за себе си, защото тази къща била тяхна и те щели да живеят там. Ремонтите продължили до 2010г. Преди това през 2009г. една ромка започнала да посещава бай Д. - Х. От тогава отношенията на страните се влошили, като ищцата дори споделила това със свидетелката. През 2010г. Х. се настанила трайно при дядо Д., В. и П. продължавали да идват, но после били изгонени. Х. живяла в къщата кратко и през 2012г. починала. След това в къщата дошъл друг ром, който си направил оранжерия и гледал домати. Понастоящем в къщата живеели други роми – две семейства с 5 деца, заедно с Д.. Свидетелката Д. А. В. също била съседка по имот, като двата имота ги разделяла оградна мрежа и имала видимост към процесния имот. През годините до сега този двор се обработвал от П. Г, И. и дядо Д. - обръщали земята, сеели зеленчуци, картофи и така до към 2009г. Всеки ден след смъртта на баба Е. И. и П. носели храна на дядо Д., И. му чистела и готвела, П. разтоварвал бали слама, люцерна за овцете, пръскал асмите, рязъл дърва и ги внасял. Така продължили до 2009г.-2010г., но после при Д. започнала да идва една жена – Х. Д. През 2012г. тази жена починала. Лятото на 2012г. или началото на 2013г. С. Д. направил оранжерия и работел градината на процесния имот, а през 2013г. – есента, С. развалил оранжерията и после дошли калайджии в имота. В момента в къщата живеели дядо Д., С. и А., Д. и Д. с жена си.
Ответната страна ангажира като свидетел С. Х. М., който познавал от 15-20 години Д.А. и жена му, която починала преди 7-8 години и от тогава той сам си живеел в къщата. Не познавал И. и мъжа и, а за ремонтите в къщата знаел, че били правени преди 2-3 години от самия Д. - направил стълби, покрива сменил. Самият Д. му споделял, а и свидетелят бил виждал майсторите като работят. В имота имало и една жена – баба Х., която работела градината 3-4 години, но после починала. След нея градината около година работил С., а сега в къщата живеела А. със семейството си от 4-5 човека. Бай Д. я извикал да обработва градината. Свидетелят познавал снахата на А., но не знаел името и. Другият разпитан свидетел С. Й. Д. дава показания, че работил при Д. през 2012г., имал оранжерия в къщата на Д.. Когато бил в тази къща - 2012г., не бил виждал И.. След него в тази къща дошли семейството на Ч. Последната разпитана по делото свидетелка А. К. Г живеела от 2013г. при Д.А., в неговата къща. Според дадените показания свидетелката „го гледала” от 2013г. В съседство обаче живяла от 1990г., като познавала и съпругата на Д., която починала около 2004г. Познавала и И.Г. - виждала я около десетина пъти да идва за 5-10 минути, да влиза и да излиза от къщата. Съпруга на И. свидетелката била виждала два- три пъти. Категорична е, че не била виждала двамата да обработват двора, да сеят в градината, както и да правят ремонти. Свидетелката плащала на Д. пари за квартира, а сега плащала на А., която купила имота. А. имала направена стая в къщата и си живеела там.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
За да бъде уважен иска по чл.108 от ЗС следва да са налице кумулативно три предпоставки. Първата от тях е ищецът да докаже своето право на собственост. На следващо място - да установи, че ответникът владее имота, както и на последно място, че това владение е без правно основание.
В случая е безспорно, че ищцата е придобила по
силата на извършено дарение в нейна полза процесния имот, както и е безспорно,
че ответникът има запазено право на ползване върху имота и към настоящия момент
именно той ползва имота, като ищцата е отстранена от имота. Безспорно е и че
правото на ползване е учредено от ответника и неговата починала съпруга, като
ползването е заедно и поотделно. Няма спор и по отношение на другите установени
факти в производството – ответникът е извършил сделка с имота
/покупко-продажба/, като втората ответница /по евентуално съединения иск/ е
закупила от него процесния имот. Не се спори между страните и че трети лица живеят
в имота, заедно с ответника Д..
Основният спорен момент е дали ищцата е загубила своето право на собственост, след като е била отблъсната от ответника. Следва да се има предвид обаче, че всеки от двамата дарители по нотариалния акт е запазил за себе си правото на ползване върху целия дарен имот и може да го ползва независимо от другия. Това е и изрично посочено в нотариалния акт – двамата запазват пожизнено право на ползване на имота, заедно и поотделно. След смъртта на другия ползвател – Е. Д., ищецът Д.Д. – съпруг на починалата, е останал единствен ползвател на имота. Така правото му на ползване се разпростира върху целия процесен имот, тъй като е учредено не за ид.ч., а за целия имот, а той не може да придобие собствеността на имота, докато осъществява владението на това правно основание – запазеното право на собственост при извършване на дарението. В този смисъл е несъстоятелно възражението за придобивна давност, изтекла в полза на ответника, тъй като по отношение на него разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС не може да произведе действие. Не следва да се обсъди правопогасяващото възражение на ответника за придобиване на правото на собственост на основание изтекла в негова полза 10-годишна давност, защото той владее имота на основание вещно право върху чужда вещ - запазеното право на собственост. Ответникът владее имота на правно основание – правото на ползване, и докато това право не бъде прекратено по съответния ред, то той не може да промени своето субективно отношение и да започне да свои имота, за да го придобие по давност. Така следва да се направи извод, че собствеността върху имота е на ищцата, която се лигитимира с договора за дарение. Тя притежава правото на собственост, но тъй като върху процесния имот съществува право на ползване, то като собственик ищцата е лишена от всяка възможност да използва вещта, т.е. притежава т.нар „гола собственост”. Ответникът не може да трансформира своето право на ползване, запазено при сключване на същия договор за дарение, във владение, което при осъществяване при условията на чл.79, ал.1 от ЗС да го направи собственик на имота. Още повече, че на основание чл.58 от ЗС като ползвател ответникът Д. е длъжен да съобщава на собственика за всяко отнемане на владението, което би било извършено от трето лице, както и за всяка претенция, предявена от трето лице. Но пък следва да се има предвид, че именно ответникът е предприел действия по снабдяване с нотариален акт за собственост на същия имот, върху който той има запазено право на ползване, с което е нарушил и оспорил правата на собственост на ищцата. Така предявеният собственически иск по чл.108 от ЗС следва да бъде уважен в установителната му част, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, но следва да бъде отхвърлен по отношение искането да бъде предадено владението на имота относно ½ ид.ч. Последното искане е аргументирано с разбирането, че след смъртта на съпругата на ответника и на основание чл.59, ал.1 от ЗС е прекратено правото на ползване в нейната част и имотът в тази част следва да се предаде на ищцата. Съдът не приема тази теза и счита, че ответникът и съпругата му са дарили имота и са запазили за себе си правото на ползване пожизнено, като могат да го упражняват заедно и поотделно. Така към настоящия момент и след смъртта на съпругата си ответникът Д. има доказано право да ползва целия имот, а не само ид.ч. от него, поради което ползва процесния имот на правно основание и не следва да бъде отстранен от ползването на ½ ид.ч. от имота.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК и при така направеното оспорване на охранителния акт от ищцата - н.а. за собственост върху недвижим имот №35, т.ІІ, per. №4215, дело №222/2014г. на Нотариус Сиртова следва да се отмени.
Предвид изложеното, предявеният иск за собственост
срещу Д.Д. е основателен и на основание чл.124 ог ГПК по отношение на него
следва да се признае, че ищцата е собственик на процесния имот, но искането за
предаване на владение на същия имот следва да се отхвърли.
Като счита главния собственически иск за
основателен, то съдът не дължи произнасяне по евентуално съединения за
разглеждане иск – относно собствеността на същия процесен имот, но предявен
срещу А.Д..
С оглед уважаване на иска за собственост ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски по главния иск – 800 лева адв.възнаграждение, 50 лева – д.т., 12 лева – за вписване на исковата молба.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на Д.А.Д., ЕГН ********,***, че И.Д.Г., ЕГН ********, е собственик на УПИ VIII е кв. 34 по плана на с. К., Хасковска област, одобрен със Заповед № 709/1991г., отреден за имот с пл. № 198 с площ по скица 703 кв.м, а по документ за собственост - 720 кв.м, при граници: парцели VI - 196, VII -199, улица и IX - 197, ведно с построените в парцела полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка, като ОТХВЪРЛЯ искането Д.А.Д., ЕГН ********, да предаде владението и отстъпи собствеността върху 1/2 ид.ч. от същия имота на И.Д.Г., ЕГН *******, като неоснователно.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК н.а. №35, т.ІІ, per. №4215, дело №222/2014г. на Нотариус Сиртова, по силата на който Д.А.Д., ЕГН ******, е признат за собственик на УПИ VIII е кв. 34 по плана на с. К., Хасковска област, одобрен със Заповед № 709/1991г., отреден за имот с пл. № 198 с площ по скица 703 кв.м, а по документ за собственост - 720 кв.м, при граници: парцели VI - 196, VII -199, улица и IX - 197, ведно с построените в парцела полумасивна жилищна сграда и стопанска постройка.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН *******,***, че И.Д.Г., ЕГН *******, направените по делото разноски 800 лева адв.възнаграждение, 50 лева – д.т., 12 лева – за вписване на исковата молба.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – град Хасково в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия:/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Вярно с оригинала!
Секретар:Й.Д.