РЕШЕНИЕ
№ ……………../12.11.2021 г.
гр. Велики Преслав
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание,
проведено на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря
Марияна Василева,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 450 по описа за 2020 г.
по описа на съда,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.М.Ч. ЕГН ********** ***, чрез адв. А.М. срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес
на управление *** 67А, р-н С., с която са предявени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 15000лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди
в следствие на ПТП от 29.03.2019 г., настъпило на първокласен път 1-4 км.220+100 в района на местност „Боаза“ по вина на
водача на лек автомобил „м. 313 С. “ с per. № У .... АМ - М.М.В.и обхванат от действието на валидна към
момента на застрахователното събитие застраховка«Гражданска отговорност»по
застрахователна полица BG....., издадена от ЗК ЛЕВ със срок на действие от 02.01.2019 г. до
02.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата следваща тази на която
ответника се е произнесъл по щетата - 08.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 29.03.2019 г., на първокласен път 1-4 км.220+100 в района на местност „Боаза“ водача на лек автомобил „м. 313 С.“ с per. № У .... АМ - М.М.В.нарушил правилата за движение по пътищата, като
навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал челно лекият автомобил „О.А.“, управляван от Ч.. Твърди се, че ищецът бил
отведен в МБАЛ Търговище и приет в хирургическо отделение с оплаквания от болки
в главата, гърдите и отслабено дишане в ляво. След направени изследвания бил
изписан – на 01.04.2019 г. с окончателна диагноза – мозъчно сътресение без
открита вътречерепна травма. След инцидента на пострадалия бил извършен преглед
и в отделение Съдебна медицина в същата болница, при който се установило че
ищецът има болезнени кръвонасядания по предната лява половина на гръдния кош/по
предната гръдна стена в ляво на гръдната кост и под лявата ключица/с размер
около 10 см., палпаторни и спонтанни болки по гърба на носа, горните и долни
крайници. В линейката се сочи, че не бил на себе си, в шок, изгубил съзнание за
няколко минути. В края на месец април посетил и психолог, който установил, че
следствие на преживяното ПТП месец след инцидента изпитва високо напрежение,
силен стрес и тревожност, като наред с други симптоми посочените такива
показали наличие на посттравматичен синдром и посттравматично стресово
разстройство с повишена тревожност и депресивна симптоматика. Сочи, че вина за
настъпването на ПТП-то има водачът на лек автомобил „м. 313 С. “ с per. № У .... АМ -М.М.В., а „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД отговаря за
вредите причинени от него, т.к ГО е застрахована при посоченото дружество, като
остойностява
причинените му в резултата на ПТП-то неимуществени вреди на 15 000 лв.
Претенциите
се поддържат в съдебно заседание от процесуален представител, който претендира
и разноски.
В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, които изразяват становище за допустимост на
исковете, като потвърждават наличието на валидна застраховка ГО, оспорват
твърдението на ищеца за механизма на ПТП-то и твърденията относно това чии
действия са довели до настъпването на деликта. Прави се възражение и за
съпричиняване от страна на пострадалото лице.
Оспорва се на самостоятелно
основание твърденията за настъпили неимуществени вреди причинени от процесното
ПТП, оспорва се наличието на причинно-следствена връзка на констатираните
увреждания с оглед изтеклия период до установяването им, както и се оспорват твърденията за тежестта и
продължителността на оздравителния и възстановителния процес.
Оспорват се наличието на
следните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –
противоправност на деянието причинно-следствена връзка между всички травми и
процесното събитие и вина на лицето, като се твърди съпричиняване.
По тези съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове в оспорената част. Претендират се и сторените
разноски.
В съдебно
заседание ответникът поддържа направените оспорвания и настоява, че искът за
неимуществени вреди е неоснователен и недоказан.
В евентуалност, намира претенцията в завишен размер и не отговаряща на критерия
за справедливост. Поддържа се и направеното възражение за съпричиняване с
довод, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан. Моли за отхвърляне на
претенциите и присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и видно от представения по
делото двустранен констативен протокол за ПТП № 1629644/29.03.2019 г., АУАН 795690/29.03.2019 и
НП19-1292-000687/23.04.2019 г. се
установява, че на 29.03.2019 г.
около 19,20 ч. на
първокласен път 1-4 км.220+100 в района на местност „Боаза“ е настъпило ПТП, между лек автомобил „м. 313 С.“ с per. № У .... АМ, управлявано от М.М.В.и
МПС „О.А.“, управлявано от ищеца. Съобразно
отбелязването в протокола са настъпили щети в предната част на двата автомобила.
От представеното по делото медицинско удостоверение № 81/2019 г. от 01.04.2019 г., съставено от д-р Вл.Горанов,
се установява, че след извършен преглед на ищеца Ч.
е констатирано кръвонасядане по предната лява половина на гръдния кош
и под лявата ключица с кръгловата форма с диаметър 10 см., палпаторни и спонтанни болки по гърба на носа,
ръцете и краката, анамнезни данни за загуба на съзнанието.
Травмите отговарят да бъдат
получени в посоченото време и начин при ПТП.
Видно от представената по делото Епикриза на постъпилия на 29.03.2019 г. и изписан на 01.04.2019 г. ищец Ч.,
на същият е поставена диагноза мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма.
Видно от посочената анамнеза в изготвената от д-р
Алиосман Ахмед етапна епикриза от 15.10.2020 г на ищецът Ч., същият преди 1
година е участвал в ПТП, след което – приет в МБАЛ Търговище с множествени
травми по тялото за болнично наблюдение. Близо месец е бил със затруднено
движение и болки по гърди и крайници. В момента на анамнезата същият е с леки
болки на лявата ръка в областта на китката.
По делото, от ищеца е представено и психологично
становище касателно ищеца, изготвено от д-р Хараланова със заключение за наличие на осезаеми
психо-емоционални последствия у изследваното лице Д.Ч. във връзка с
претърпяното ПТП, като резултатите са показателни за наличието на
умерено-изразено тревожно-депресивно състояние, разгърнато по-конкретно като
посттравматичен синдром/пост-травматично разстройство с повишена тревожност и
умерено-изразена депресивна симптоматика. Съществени смущения, затрудняващи
нормалното психо-социално функциониране, трудова и житейска реализация също са:
нервното напрежение, тенденцията към задържане и натрупване на травматичния
материал, затруднения с актуалните обстоятелства за справяне предвид чувствата
на несигурност, несправедливост, състоянията на колебливост и нерешителност,
склонност към затваряне в социално отношение, които понижават съществено
годностите му в емоционален, когнитивен, личностен и житейски аспект.
На основание чл. 146 , т. 4 и т. 5 от ГПК е прието за безспорно че между водача на лек автомобил „м. 313 С. “ с per. № У .... АМ, М.М.В.и ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ...... към датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с полица BG....., издадена със
срок на действие от 02.01.2019 г. до 02.01.2020 г.
С изпратена на 18.04.2019 г. Претенция
към ответника, същият е уведомен е уведомен за настъпилото ПТП и е
поискано изплащане на обезщетение в размер на 26 000 лв. за
претърпените вреди, като е посочил същото да се заплати по предходно посочена
банкова сметка.
***. № 4884/07.06.2019 г. застрахователят е определил застрахователно обезщетение
в размер от 2 600 лева, отхвърлено от ищеца.
По делото са допуснати съдебномедицинска и автотехническа експертизи, неоспорени от страните
и приобщени към доказателствения материал.
От заключението на изслушаната СМЕ и изготвилото я вещото лице медик, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че в резултат на
произшествието Д.Ч. е получил:
кръвонасядания по предната лява половина на гръдния кош с характер на удар с
тъп предмет, както и психо-емоционални увреждания умерено изразено
тревожно-депресивно състояние. Вещото лице заключва,
че пострадалият Ч. е с
тежък посттравматичен психо-емоционален дистрес синдром, който може да бъде
разкрит в бъдеще с друга физиологична единица
и с времето да има други изяви, свързани с общия симптоматичен статус за
здравословното състояние. Допълва, че липсват обективни изследвания доказващи
получаване на мозъчно сътресение при ПТП, но същото може да бъде и моментно
такова, без съпровождащи оплаквания и доказващи го изследвания.
В частта от изготвеното от
автоексперт заключение се установява, че инцидентът е настъпил при
движение на автомобил „м. 313 С.“
с per. № У .... АМ, управляван от М.М.В.и
МПС „О.А.“, управлявано от Д.Ч., на 29.03.2019 г. около 19,20 ч. на първокласен път 1-4 км.220+100 в района на местност
„Боаза“. Сочи, че причината за станалото автопроизшествие е навлизането на товарен автомобил „м. 313 С.“ с per. № У .... АМ, движещ се с не по-малко от 70-80 км/ч в лентата на движение
на лек автомобил „О.А.“ с рег № Н 3318
ВМ, при предприемане маневра за изпреварване
при видимост не повече от 70-80 метра – недостатъчна за изпълнението й и
при непрекъсната осева линия на платното при ограничение на скоростта от 60
км/ч. Вещото лице заключава, че водачът на т.а. „м. 313 С.“ при спазване на въведените
ограничения същият е имал техническата възможност да предотврати настъпването
на ПТП.
По делото са ангажирани гласни
доказателства посредством разпита на един свидетел при режим на водене – Р.Л., пътувал в автомобила на ищеца, от чиито показания се установява, че след инцидента
ищецът бил в шоково състояние – не можел
да се придвижва, течало му кръв от носа, като при идването на екип на Бърза
помощ, в линейката на път за Спешното
отделение в гр.Търговище изгубил съзнание и докторът го „свестил“ , изпитвал затруднено дишане и се оплаквал от болки в гърдите и китките. Твърди, че и
двамата са били с предпазни колани, като предвид състоянието на водача се
наложило първо той да излезе от колата за да отиде и го свали от предна лява
врата, след като откопчал предпазния му колан. Разказва, че непосредствено след инцидента Ч. след като го изписали от болницата продължил да се
лекува около месец в домашни условия като имал проблеми с придвижването и болките, като поради психическата си травма
посетил и психиатър в гр.Шумен. Твърди, че и към настоящия момент същият е
травмиран и изпитва страх от придвижване с автомобил.
Въз основа на гореизложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на претенциите:
Съобразно разпоредбата на чл. 498, ал. 1–3 КЗ увреденото лице, което желае
да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното или изплатеното обезщетение.
Налице е
задължителна абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на
правото на иск в процесуален смисъл, за която съдът следи служебно.
Следователно, преди ищецът да предяви иска си
пред съда, той трябва да е преминал през описаната в чл. 498 КЗ процедура за
разглеждане на претенцията пред застрахователя, която по правната си същност съдържа
белезите на рекламационно производство. В случай, че увреденото лице не е
преминало през рекламационното производство пред застрахователя, предявения иск
е процесуално недопустим, като исковата молба подлежи на връщане по аргумент от
разпоредбата на чл. 130 ГПК.
В настоящия случай видно от приложените
доказателства ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ на 18.04.2019 г., като по претенцията за заплащане на
неимуществени вреди застрахователят се е произнесъл на 07.06.2019 г., определяйки застрахователно
обезщетение в размер от 2 600 лева, отхвърлено от ищеца. Следователно е налице предпоставката
на чл. 498, ал. 3 КЗ,
обуславяща процесуалната допустимост на предявения иск за неимуществени вреди.
По
изложените съображения предявените искове са допустими, поради което подлежат
на разглеждане по същество.
Предявените искове намират своето правно основание в
разпоредбите на чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
За основателността на предявените претенции ищецът следва да
докаже твърдените от него факти, а именно че застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност” виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил сочените неимуществени вреди, които от своя страна да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника -
застраховател. Вината съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага. Приносът на пострадалия, релевиран от застрахователя
чрез защитно възражение, следва да бъде бъде доказан при условията на пълно и
главно доказване от страната, която го е въвела, а именно от ответника в
настоящото производство. Същият следва да установи наведените от него
твърдения, че ищецът е бил без предпазен колан, с което е нарушил разпоредбите
на ЗДвП и което обстоятелство е довело до получаване на травмите.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства -
протокол за ПТП, АУАН и НП се установява
фактът на настъпилото произшествие и датата на настъпването му, което
обстоятелство и не е спорно между страните. Поради това и съдът намира за доказан факта на
настъпилия инцидент на тази дата.
Не е спорно, че към датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховката “Гражданска отговорност” между ответника и собственика на автомобил „м. 313 С. “ с per. № У .... АМ.
В настоящото
производство подлежат на установяване всички елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност - наличието на вредоносно деяние, неговата
противоправност, причинната връзка между деянието и вредата.
В случая механизмът на настъпване на ПТП се
установява от приобщените по делото писмени доказателства, в т.ч. съдебномедицинската и съдебноавтотехническа експертиза.
Съдът кредитира
заключението, дадено
от изготвилото АТЕ вещо лице като обективно и компетентно дадено
и основано на специалните знания и от което се установява механизма на
настъпване на инцидента, а именно че на процесната дата при движението си по първокласен път 1-4 км.220+100 в
района на местност „Боаза“, водачът на товарен автомобил „м. 313 С.“ с per. № У .... АМ, управляван от М.М.В., при
предприемане на маневра за изпреварване на движещ се пред него товарен
автомобил, навлиза в насрещната лента на движение при забранителна пътна
маркировка, недостатъчна видимост и скорост над разрешената, въведена с пътен знак
В26 и удря лек автомобил „О.А.“ с рег № Н 3318 ВМ, управляван от Д.Ч.. Показателен
за механизма на настъпване на произшествието са нанесените увреждания по
пътните превозни средства - в предната им част. Ето
защо, съдът намира, че с тези свои действия
водачът на товарен автомобил „м. 313 С.“ с per. № У .... А е
причинил
произшествието, нарушавайки по този начин разпоредбите на ЗДвП, които регламентират задължителни указания към участниците в
пътното движение, които следва да бъдат спазвани за осигуряване безопасността
на движението.
По изложените съображения от анализа на събраните по
делото писмени доказателства, съдът намира, че застрахованият при
ответника водач е нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в чл.6,
т.1 и чл.41-43а от ЗДвП, поради
което презумпцията за виновно поведение, установена в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Напротив, установява се, че водачът субективно е могъл
и е бил длъжен да предвиди, че при предприемането на изпреварваща маневра при нарушение както на указващото
ограничение, въведено с пътен знак, така и пътна маркировка и липсата на
достатъчна видимост с оглед релефа на местността, с поведението си касателно несъобразяване с правилата за движение може да причини инцидент.
Настъпилата вреда по вид и
характер, както и причинно-следствената връзка между вредата и произшествието
се установяват по категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства – медицинските документи, гласни
доказателства и съдебно-автотехническата и медицинска експертиза.
С оглед да гореизложеното, съдът приема за доказан
правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност.
Отговорността на застрахователя е функционално
свързана с вината на деликвента, поради което исковете са доказани по основание
и за застрахователя възниква задължение за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно, в резултат на ПТП-то са причинени телесни
увреждания и са настъпили
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, като ищецът следва да
установи техния интензитет и продължителност.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени
в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът
се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни
обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на
обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
За обосноваване размера на
претенцията за заплащане на неимуществени вреди са ангажирани писмени и гласни
доказателства. Установено е въз основа на заключението на вещото лице по назначената по делото в
съдебно-медицинска част, което съдът кредитира, като обективно и компетентно
дадено и непротиворечащо на събраните по делото доказателства, че в резултат на инцидента ищецът е получил кръвонасядания по предната лява половина на гръдния
кош с характер на удар с тъп предмет, както и психо-емоционални увреждания
умерено изразено тревожно-депресивно състояние. Заключението на експерта, поддържано и в с.з. е че ищецът Ч. е с тежък
посттравматичен психо-емоционален дистрес синдром, който може да бъде разкрит в
бъдеще с друга физиологична единица и с
времето да има други изяви, свързани с общия симптоматичен статус за
здравословното състояние.
От съвкупния анализ на тези доказателства, съдът
намира, че причиненото увреждане се е отразило неблагоприятно върху нормалния
ритъм на живот на пострадалия, като му е създало неприятни усещания от
здравословно и емоционално естество. Няколко месеца след инцидента
ищецът е изпитвал дискомфорт и това се е отразило на възможността да упражнява
трудова дейност в този период. Съдът кредитира като вътрешнологични и последователни показанията на
свидетеля и в частта, в която се установява, че след инцидента ищецът е
изпитвал стрес и неспокойство от случилото се. Това се потвърждава и от
заключението по СПЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
и от което се установи, че в резултат на инцидента ищецът е с тежък посттравматичен психо-емоционален дистрис синдром, който може да
бъде разкрит в бъдеще с друга физиологична единица. Събития от подобен характер неминуемо се
отразяват негативно на емоционалното състояние на пострадалия, като обхвата на
това засягане се установи безспорно по делото, както и характера му, като в
тази връзка следва да се посочи, че нарушенията на психичното здраве според
настоящия съдебен състав, в степен доказана в конкретния случай са от естество
да имат необратими и непредвидими последици за ищеца.
Съвкупната преценка на изложените факти, в това число
физическото и емоционално възстановяване на ищеца в период повече от няколко месеца и при отчитане на средното ниво на икономическото благосъстояние на
правните субекти в страната към момента на настъпване на увреждането при съобразяване и възрастта на пострадалия, налага извода, че справедливият размер на паричното
обезщетение за установените неимуществени вреди от причиненото увреждане е 7000 лева.
Съдът намира, че тази сума би репарирала изживените от ищеца негативни емоции и
съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Спорен момент в процеса е и
наличието на причинно - следствена връзка между нанесената телесна повреда и
поведението на пострадалия, т. е. в наличието на съпричиняване от негова
страна. Следва да се съобрази, че релевантен
за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение
вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може
да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди (в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ
т.о. по т.д. № 762/2010 г.).
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Приносът на
ищеца за причиняване на резултата - настъпилите травматични увреждания, не е доказан.
Събраният по делото доказателствен материал, не води до извода за наличие на
противоправно действие или бездействие от страна на ищеца, в
резултат на което може да се ангажира отговорността му, респективно да е налице
съпричиняване при осъществяване на ПТП. Съгласно практиката на ВКС изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не
може да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно
е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. При отсъствие на категорични доказателства за причинно -
следствена връзка между поведението на пострадалият по време на реализиране на произшествието и
настъпилия вредоносен резултат обезщетението не подлежи на редуциране и се
дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД / в този смисъл Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. №
596/2012 г./.
С оглед посоченото и
данните по делото в подкрепа на обратното , съдът намира, че релевираното от ответната страна
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия се явява неоснователно и определеното обезщетение не следва
да се редуцира.
По
изложените съображения искът за причинени неимуществени вреди се преценява от
съда за основателен и доказан в размер на 7000
лева, като за разликата до претендираната сума от 15000 лева, следва да се отхвърли.
Поради уважаване на иска за неимуществени вреди съдът намира за основателен
и акцесорният иск за мораторна лихва. Съобразно трайната съдебна практика, която настоящият съдебен състав
изцяло споделя, в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в
застрахователната сума по чл.429 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за
периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на
увреждането (в този смисъл Решение №128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на
ВКС, I т.о., Решение №167/30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, II
т.о.). В този смисъл и основателна се
явява претенцията за дължимостта на законната лихва
от датата следваща тази на която ответника се е произнесъл по щетата -
08.06.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед
изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски,
на ищеца се следват сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
съразмерно с уважената част от исковете. Срещу размера на адвокатско възнаграждение е релевирано възражение за
прекомерност от ответника, което съдът счита за неоснователно. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, както и като съобрази минималния размер на адвокатските
възнаграждения съобразно чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба
№ 1/2004 г. от 980 лв., намира,
че адвокатското възнаграждение на ищеца е в предвидения минимален размер. Ето защо, на ищеца се следват сторените разноски
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част от исковете, т.е. в
размер на 457,33 лева.
В тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските за държавна такса, които следва да бъдат
присъдени в полза на съда в размер
на 280 лева на осн. чл.
78, ал. 6 вр. ал. 1 от ГПК, както и да
заплати сумите заплатени от бюджета на съдебната власт на основание чл. 83, ал.
3 ГПК за депозити и допълнителни
такива (212 лв. - за изготвяне на
СМЕ, 290 лв.
– за изготвяне на САТЕ и, т. е. общо 502 лв.), които с оглед уважената част на
претенцията възлизат на 234,27 лв.
В полза на
ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и депозити за СМЕ и СТЕ, съобразно
отправеното искане и представените доказателства. Ето защо с оглед отхвърлената
част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника разноски в размер на 266,67лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление *** 67А,
р-н С. ДА ЗАПЛАТИ
на Д.М.Ч., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 7 000
лв. (седем хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на ПТП
от 29.03.2019 г., настъпило на първокласен път 1-4 км.220+100 в района на местност „Боаза“ по вина на
водача на лек автомобил „м. 313 С. “ с per. № У .... АМ, М.М.В., обхванат от действието на валидна към
момента на застрахователното събитие застраховка«Гражданска отговорност»по
застрахователна полица BG....., издадена от ЗК ЛЕВ със срок на
действие от 02.01.2019 г. до 02.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата
следваща тази на която ответника се е произнесъл по щетата - 08.06.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска
за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за горницата над 7000лв.
до предявения размер от 15 000лв.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление *** 67А,
р-н С. ДА ЗАПЛАТИ
на Д.М.Ч., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 457,33 лв.
(четиристотин
петдесет и седем лева 33 ст),
представляваща сторени разходи за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление *** 67А,
р-н С. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, сумата от 280,00 лева (двеста
и осемдесет лева), представляваща държавна такса, на осн. чл.78,
ал.6 вр. ал.1 от ГПК, както и сумата от 234,27 лева (двеста
тридесет и четири
лева и 27 ст.), представляваща разноски за вещи лица, заплатени от бюджета на основание
чл. 83, ал. 3 ГПК, съразмерно уважената част на иска
ОСЪЖДА Д.М.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес
на управление *** 67А, р-н С., сумата от 266,67лв.
(двеста шестдесет и шест лева и 67 ст),
представляваща разноски за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
Присъдените
по решението суми в полза на ищеца могат да бъдат заплатени по банков път на следната банкова
сметка: *** *** Д.М.Ч., ЕГН ********** при „Търговска банка“ АД.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд-Шумен в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Препис от
решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :