Р Е Ш Е Н И Е
№ 471/7.6.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти
състав, в открито заседание на деветнадесети май две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1252 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 и сл. от
Кодекса за социалното осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба на В.С.П.,***
против Решение № 1012-12-287#1/22.10.2021г., издадено от директора
на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
121-00-1561-3/16.09.2021г. на ръководител на осигуряването за безработица, с
което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а,
ал. 1 от КСО.
В жалбата се сочи, че оспореният акт е
издаден в нарушение на материалния закон. Оспорват се изцяло констатациите в
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане.
В съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от адв. П., който поддържа жалбата. Претендира разноски съгласно
представен списък.
Ответникът по жалбата - Директор на ТП
на НОИ - Пазарджик чрез представител по пълномощие - юрисконсулт С.-Б. в
съдебно заседание оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и да се
потвърди акта на административния орган. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, след
като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с приетите по
делото писмени доказателства, намира за установено, от фактическа страна,
следното:
На 11.10.2018 г. е сключен Трудов
договор № 114/11.10.2018 г. между „Деза Лукс“ ЕООД, в качеството му на
работодател и В.С.П., в качеството ѝ на служител, на длъжност „секретар“,
с уговорено месечно възнаграждение в размер на 3000 лева. Трудовият договор е
вписан в ТД на НАП с уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ на 11.10.2018 г.
Трудовото правоотношение е прекратено на
30.04.2019 г., със заповед от същата дата, по взаимно съгласие на страните.
На 30.04.2019 г. е сключен Трудов
договор № 011/30.04.2019 г., между „Роялмоторс 777“ ЕООД, в качеството му на
работодател и В.С.П., в качеството ѝ на служител, отново на длъжност
„секретар“, с уговорено месечно възнаграждение в размер на 1000 лева. Трудовият
договор е вписан в ТД на НАП с уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ на 01.05.2019
г. Със Заповед № 001/08.05.2019 г. това трудово правоотношение също е
прекратено, с мотиви „по решение на работодателя“.
Със Заявление № 121-00-1561/14.05.2019
г. до ТП на НОИ - Пазарджик, подадено от В.С.П. се иска отпускане на парично
обезщетение за безработица. С Разпореждане № 121-00-1561-1 от 20.05.2019 г. на
основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на парично
обезщетение за безработица, образувано по Заявление № 121-00-1561/14.05.2019 г.
е спряно поради наличие на доказателства, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ или изменение на паричното обезщетение.
С оглед горните и след събиране на
допълнителна информация и извършване на надлежни проверки, с Разпореждане №
121-00-1561-2/14.09.2021 г. е възобновено производството по заявлението за
отпускане на обезщетение за безработица, на основание чл. 55 от АПК, с мотиви,
че са заличени данни в Регистъра на осигурените лица по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО въз основа на издадени от контролните органи на ТП на НОИ – Пазарджик
Задължителни предписания № ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020 г.
С Разпореждане № 121-00-1561-3/16.09.2021.
на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пазарджик, на
основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1 от КСО, на жалбоподателя, за
периода 07.11.2017 г. до 06.05.2019 г., вкл. е отказано отпускане на парично
обезщетение за безработица за 12 месеца, от последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването. Разпореждането е потвърдено изцяло с Решение №
1012-12-287-1/22.10.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.
При извършена проверка от контролните
органи на ТП на НОИ - Пазарджик в осигурителя „ДЕЗА - ЛУКС“ ЕООД, с. Алеко
Константиново, ЕИК *********, обективирана в Протокол № КП - 5 - 12 - 00720923
от 14.02.2020 г., с оглед установено подаване на информация в Регистъра на осигурените
лица за голям брой лица наети от „Деза лукс“ ЕООД, с. Алеко Константиново с
висок осигурителен доход, близък до
максималния, е установено, че по време на проверката представляващият
осигурителя е отказал да представи изискани от контролните органи документи. На
основание чл. 44-46 от АПК такива сведения и съотносими документи са изискани и
от самия жалбоподател, който обаче не е дал обяснение пред ТП на НОИ, въпреки
изрично изпратената покана за това (съобразно информацията от протокола).
Ревизия на осигурителя „ДЕЗА - ЛУКС“
ЕООД била извършена и от контролните органи на Националната агенция по
приходите. Заключено било, че осигурителят без правно основание е подавал данни
за осигуряване по реда на чл. 5. ал. 4, т. 1 от КСО.
На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО били издадени и влезли в сила задължителни предписания № ЗД-1-12-00736655
от 17.03.2020 г., въз основа на които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО данни за жалбоподателя били заличени.
За изясняване на относимите по делото
факти и обстоятелства е изслушана и съдебно-икономическа експертиза, която
съдът кредитира като обективна и изготвена от компетентно лице. От изслушаното
по делото заключение става ясно, че „Деза лукс“ ЕООД и „Роялмоторс 777“ ЕООД
имат съставени протоколи за добити количества продукция от работниците и
служителите на съответното дружество. Протоколите са съставяни по дни и
съдържат пореден номер, дата на издаване, местност. Описани са видове
диворастящи гъби и горски плодове с техните количества за съответния ден от
месеца. Протоколите съдържат имена и подписи на председател и членове на
комисия, измерила добитите количества и съставила протокола. Съдържа се текст,
че протоколът е съставен на база добити и претеглени по видове количества
продукция от работниците и служителите на съответното дружество.
В счетоводните регистри на „Деза лукс“
ЕООД количествата добита продукция са заведени по сметка 303 „Продукция“ по
количества и видове. Продадените количества са отразени по сметка 701 „Приходи
от продажба на продукция“. Данните по протоколите за добив за месец 10.2018 г.
са съпоставени с данните отразени по счетоводна сметка 303 „Продукция“ за същия
месец и е констатирано, че отразените по протоколи количества съответстват на
счетоводно отразените количества.
В счетоводните регистри на „Роялмоторс
777“ ЕООД количествата добита продукция са заведени по сметка 3031 „Заприходена
продукция“ по количества и видове. Продадените количества са отразени по сметка
7011 „Приходи от продажба на продукция - диворастящи растения“.
Вещото лице е установило, при проверка
в счетоводствата на „Деза лукс“ ЕООД и „Роялмоторс 777“ ЕООД, че реализирани
продажби от дружествата са декларирани в НАП по реда на ЗДДС.
С оглед извършените справки по документи
са описани и дружества, които са контрагенти на „Деза лукс“ ЕООД и „Роялмоторс777“
ЕООД, вкл. е установено на същите да са извършвани насрещни проверки по
ЗДДС.
Със заключението се дава отговор и на въпроса
какъв е бил средно списъчния брой на наетите лица в дружествата, а именно: Средният
списъчен брой на персонала на „Деза лукс“ ЕООД за периода от октомври 2018г. до
април 2019г. включително е 88,57 бр.
Средният списъчен брой на персонала на
„Роялмоторс 777“ЕООД за периода от май 2019г. до април 2020г. включително е
71,31 бр.
По делото е разпитан и свидетелят И. Л.,
който посочва, че е имал служебни взаимоотношения с „Деза лукс“ ЕООД за периода
май 2018 г., май 2019 г., като в този период е работел заедно със
жалбоподателката, която изпълнявала длъжност секретар. Твърди, че
жалбоподателката работела там от края на лятото на 2018 г. до края на месец май
2019 г., като заедно се били преместили в дружеството „Роялмоторс 777“ ЕООД.
Свидетелят твърди жалбоподателката да е получавала редовно трудовото си
възнаграждение в брой. Излага твърдения да е виждал трудови договори на
работници, както и че бил контактувал с контрагенти на дружеството „Деза лукс“.
Твърди да е изпълнявал в същото дружество длъжността „търговски представител“,
като впоследствие посочва, че бил и „счетоводител на фирма „Деза лукс““.
Впоследствие работел като „мениджър“ в „Роялмоторс 777“. Твърди, че
жалбоподателката работела и в това дружество „една година без прекъсване“. С
оглед дадените показания, които са противоречиви и се опровергават от част от
събраните по делото писмени доказателства, а именно по отношение на срока на
изпълняваните длъжности от страна на жалбоподателя в двете дружества и липсата
на възможност да се установи на каква точно длъжност е бил свидетелят, съдът не
кредитира показанията му като обективни и пълни.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице,
което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане
на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния
и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Оспореното решение е издадено от
Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“
от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или
неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица.
В настоящия случай процесното решение е именно от вида на посочените в чл. 117,
ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО, касаещо отказ за отпускане на парично
обезщетение за безработица. Издателят на
акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното
решение.
Съобразно чл. 98 от КСО е издадено
Разпореждане № 121-00-1561-3/16.09.2021г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица към ТП на НОИ – Пазарджик. Същото е връчено на жалбоподателя на 24.09.2021
г. В срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО лицето е подало жалба срещу
разпореждането до компетентния орган – Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.
Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят
на териториалното поделение– Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по жалбата
с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването му. С решението
Директорът на ТП на НОИ е потвърдил разпореждането на ръководителя на осигуряването
за безработица към ТП на НОИ – Пазарджик, като допълнително е изложил мотиви по
съществото на спора.
Оспореният акт е издаден в писмена
форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа,
който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно
идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и
задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да
се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване
на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 117,
ал. 3 от КСО са изложени всички фактически и правни основания за издаване на
акта. С оглед горните, следва да се приеме, че актът е издаден в предвидената
от закона форма, като съдът не констатира нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на решението на Директора
на ТП на НОИ - Пазарджик.
Събраните в хода на административното
производство доказателства са довели органите на ТП на НОИ гр. Пазарджик до
извода, че жалбоподателят реално не е извършвал трудова дейност в изпълнение на
задълженията си по сключения трудов договор с „Деза - Лукс“ ЕООД. Тези изводи
съдът намира за правилни.
Материалното право на парично
обезщетение за безработица е регламентирано в чл. 54а от КСО, като изплащането
се извършва въз основа на акта на органа по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Право на
парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица" най-малко 12 месеца през
последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1/ имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2/ не са придобили право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168; 3/ не
упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО
или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.
114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
От легалното определение за „осигурено
лице“ следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да
се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото
и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в
повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е
достатъчно. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена
в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване
по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
ѝ. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща
определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО, е лицето реално
да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за
което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството
осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в
случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто не е процесният.
Въпреки наличието на сключен трудов
договор, не може да се приеме за установено извършването на действия по
изпълнението му от страна на В.П.. В хода на административно производство е
доказано, че от „Деза-Лукс“ ЕООД не са подавани годишни данъчни декларации по
ЗКПО за периода 2018 г. – 2019 г. въпреки твърденията, че П. е изпълнявала
дейност като секретар на дружеството. Отделно от изложеното, по делото са
налице убедителни доказателства, за това, че административният офис на
дружеството в с. Алеко Константиново реално е действащ. Установено е от
надлежна проверка на контролните органи, че адресът на управление, посочен като
офис е едноетажна къща, оградена с масивна ограда и без каквито и да е
означения за осъществяване на търговска дейност или означения на юридическо
лице, което се помещава в същата. В този смисъл, недоказани остават
твърденията, че дружеството е осъществявало дейност, съответно П. е полагала
труд в полза на осигурителя, като е изпълнявала дейност като секретар.
С оглед дадените показания на свидетеля
Л., с които се цели да се установи реалното полагане на труд за „Деза лукс“
ЕООД от страна на П., същите не могат да бъдат кредитирани от съда, тъй като са
противоречиви и се опровергават от част от събраните по делото писмени
доказателства, касаещи срок на изпълнение на длъжностите в двете дружества от П.
и липсата на възможност да се установи на каква точно длъжност е бил свидетелят Л., за да може да установява реалното
изпълнение на трудови функции от П. и реалното получаване на заплащане от
същата, респ. неговия размер.
С оглед горното и установеното със
съдебно – счетоводната експертиза по делото, че дружеството има контрагенти и
реално обработва и изнася гъби, липсва информация за изкупените, реализирани и
намиращи се на склад недървесни горски продукти за 2018 г. Липсват данни за
издавани превозни билети на дружеството за 2018 г. Няма списък на лица за добив
на странични горски продукти. Липсва информация за регистрирани открити
временни пунктове за изкупуване на горски продукти. Посочени са данни само за
контрагенти, оформени посредством търговска и счетоводна информация. При липса
на доказателства, безспорно установяващи извършването на стопанска/търговска
дейност от дружеството през периода 2018 г. – 2019 г., не може да бъде
подкрепен извод за осъществяването от лицето на трудова дейност в полза на
„Деза-Лукс“ЕООД.
Предвид наличните по делото документи и
данни са налице достатъчно убедителни доказателства, относно липсата на
упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството през
процесния период.
Наличието на справки - декларации по
ЗДДС за процесния период, платежни ведомости и пътни листи не установяват по
категоричен начин реалното изпълнение на трудова дейност от П. в полза на
дружеството. Горепосочените доказателства, сами по себе, и разглеждани в
контекста на събрания в хода на делото доказателствен материал, не
свидетелстват по безспорен начин за реализиране на търговска дейност от
дружеството. Действително, те могат да бъдат индиция за такава, но установените
с тях факти следва да кореспондират на останалите доказателства, обосноваващи в
тяхната съвкупност безспорен извод за реално осъществени доставки на стоки и
услуги от дружеството, респ. реално осъществяване на дейност. В този смисъл, не
може да се заключи, че воденето на процесните счетоводни документи и пътни листи
означава, че дружеството е реализирало търговска дейност за процесния период.
Не е достатъчно сключването на трудов
договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо
условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма
данни. В този смисъл Решение № 4739 от 07.05.2022 г., постановено по адм.д. № 274/2022
на Върховния административен съд, Шесто отделение.
С оглед на гореизложеното съдът намира,
че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик е
правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и направеното
своевременно искане от пълномощника на ответника, жалбоподателят ще следва да бъде
осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно
от АПК, Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.П. *** против
Решение № 1012-12-287#1/22.10.2021г., издадено от Директора
на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане №
121-00-1561-3/16.09.2021г. на ръководител на осигуряването за безработица.
ОСЪЖДА В.С.П., ЕГН ********** *** да
заплати на ТП на НОИ - Пазарджик направените по делото разноски в размер на 100
(сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно, съгласно разпоредбата на чл. 119
от КСО във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО.
СЪДИЯ:
/П/