№ 6452
гр. София, 14.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110125095 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е
образувано по подадена от „М.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, искова молба насочена
против „К.И.“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови
претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ, с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ответното дружество дължи на ищеца сумите както
следва: 8 422.40лв. – неизплатена главница по спедиционни договори, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2018г. до
окончателно изплащане на задължението и 4 193.78лв. – мораторна лихва, формирана
от дължимата се лихва за забава върху всяка една от индивидуализираните в исковата
молба фактури, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39603/2018г., по описа на СРС, 180-ти състав
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между него и ответното дружество са налични договорни отношения, по силата на
1
сключени договори за спедиция, като за извършените от него спедиционни услуги са
издадени фактурите както следва: Фактура № 000000****/15.06.2013г. на стойност
2 581.20лв., като се сочи, че част от задължението, а именно 1000.00лв. са заплатени от
ответника, респективно неизплатената част е 1581.20лв., Фактура №
000000****/05.07.2013г. на стойност 2 581.20лв и Фактура № 000000****/12.08.2013г.
на стойност 4 260.00лв. или общо се сочи, че не е изплатено възнаграждение по
спедиционните договори в размер на 8 422.40лв. На следващо място се сочи, че
ответното дружество дължи и мораторна лихва, както следва 802.94 лв. – за периода
15.06.2013г. до 14.06.2018г. върху вземането, за което е издадена Фактура №
000000****/15.06.2013г., 1296.37лв. – за периода 05.07.2013г. – 14.06.2018г. върху
вземането, за което е издадена Фактура № 000000****/05.07.2013г. и 2 094.47лв. – за
периода 12.08.2013г. – 14.06.2018г. върху вземането, за което е издадена Фактура №
000000****/12.08.2013г. В заключение се прави искане да се постанови решение, с
което заявените искови претенции да бъдат уважени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца –
производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК като са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 361, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал.1 ТЗ в тежест
на ищеца, при условията на пълно и главно доказване е да установи по делото
възникването на търговски отношения с ответника, породени от спедиционен договор,
че е изпълнил задължения си по същия, като е сключил възложените му от ответника
договори за превоз на товари, както и размера на дължимите се възнаграждения, за
които са издадени фактури, а именно Фактура № 000000****/15.06.2013г. на стойност
2 581.20лв. / от които 1000.00лв. платени от ответника /, Фактура №
000000****/05.07.2013г. на стойност 2 581.20лв и Фактура № 000000****/12.08.2013г.
на стойност 4 260.00лв. или че има вземане в общ размер от 8 422.40лв. – неизплатени
задължения по процесния спедиционен договор.
В тежест на ответника е, при доказване на горните факти, да докаже
2
положителния факт на плащането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ в тежест на
ищеца е да установи възникването на главен дълг и забава в погасяването на същия за
процесния период.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 39603/2018г., по описа на СРС,
IIIГО, 180-ти състав.
ПРИЕМА представените от ищцовото дружество документи като писмени
доказателства по делото.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, че ако ответникът
не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или да оттегли иска.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.12.2021г. от 09.45ч., за
които дата и част да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, като същите могат да изразят становище и да
ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3