Р Е Ш Е Н И Е № 332
/неприсъствено/
гр.Видин, 26.06.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия,
в публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ
при секретаря Оля Петрова и в присъствието на
прокурора ..........…...… като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело
№ 1266 по описа за 2019 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова
молба от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско
шосе” 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, с която против Н.С.Б. с ЕГН **********,
с адрес: *** 13 е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК.
Твърди
се от ищеца, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника, които
се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, които са общоизвестни и са публикувани са в
редица издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за
енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях
ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за
периода 03.10.2015 г. до 03.12.2016г. От своя страна ответницата, не е
изпълнила задължението си да заплати доставената ел. енергия по издадени от
ищеца фактури.
Ищецът
излага, че е доставчик на електрическа енергия на обособената територия,
определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло
на ответницата Н.С.Б. с електроснабден имот, находящ се в гр. Видин, ул. Стефан
Малиновски 13, с ИТН 300256812048 ел. енергия за периода от 03.10.2015 г. до
03.12.2016г., за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно
дължими суми, а именно:
1. Фактура № ********* от 08.11.2015г. на стойност 25.40
(двадесет и пет лв. и четиридесет ст.) лева за периода 03.10.2015 - 02.11.2015;
2. Фактура № ********* от 11.12.2015г. на
стойност 189.66 (сто осемдесет и девет лв. и шестдесет и шест ст.) лева за
периода 03.11.2015 - 03.12.2015;
3. Фактура № ********* от 11.01.2016г. на
стойност 121.61 (сто двадесет и един лв. и шестдесет и една ст.) лева за
периода 04.12.2015 - 03.01.2016;
4. Фактура №
********* от 12.02.2016г. на стойност 253.99 (двеста петдесет и три лв.
и деветдесет и девет ст.) лева за периода 04.01.2016 - 03.02.2016;
5. Фактура № ********* от 11.03.2016г. на
стойност 44.60 (четиридесет и четири лв. и шестдесет ст.) лева за периода
04.02.2016 - 05.03.2016;
6. Фактура № ********* от 11.04.2016г. на
стойност 110.96 (сто и десет лв. и деветдесет и шест ст.) лева за периода
06.03.2016 - 05.04.2016;
7. Фактура № ********* от 11.11.2016г. на
стойност 0.22 (двадесет и две ст.) лева за периода 04.10.2016-02.11.2016;
8. Фактура № ********* от 11.10.2016г. на
стойност 11.77 (единадесет лв. и седемдесет и седем ст.) лева за периода
03.09.2016 - 03.10.2016;
9. Фактура № ********* от 09.12.2016г. на
стойност 0.22 (двадесет и две ст.) лева за периода 03.11.2016-03.12.2016;
10. Фактура № ********* от 11.06.2016г. на
стойност 0.22 (двадесет и две ст.) лева за периода 05.05.2016-02.06.2016;
11. Фактура № ********* от 11.09.2016г. на
стойност 12.80 (дванадесет лв. и осемдесет ст.) лева за периода 03.08.2016 -
02.09.2016.
Поддържа,
че така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй
като съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на
задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време
вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането
става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите
условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава
потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
Ищецът
сочи, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано
ч. гр. д. № 2919/2018 г. по описа на ВдРС, по което е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
В
съответствие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите задължения, която
съдържа всички претендирани и посочени по-горе фактури. По всички тях до
момента на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило.
Ищецът
поддържа, че съгласно действащото законодателство има право и е начислил на
лихвата за процесния период, както следва:
1. 7.44 (седем лв. и
четиридесет и четири ст.) лева за периода от 04.12.2015 - 09.11.2018г. за фактура № *********.
2. 54.02 (петдесет и четири лв. и две ст.)
лева за периода от 05.01.2016 - 09.11.2018г. за фактура № *********.
3. 33.59 (тридесет и три лв. и петдесет и
девет ст.) лева за периода от 06.02.2016 - 09.11.2018г. за фактура № *********.
4. 67.93 (шестдесет и седем лв. и деветдесет
и три ст.) лева за периода от 08.03.2016 - 09.11.2018г. за фактура № *********.
5. 11.57 (единадесет лв. и петдесет и седем
ст.) лева за периода от 05.04.2016 - 09.11.2018г. за фактура № *********.
6. 27.74 (двадесет и седем лв. и седемдесет и
четири ст.) лева за периода от 10.05.2016 - 09.11.2018г. за фактура №
*********.
7.
0.05 (пет ст.) лева за периода от 08.12.2016 - 10.10.2018г. за фактура №
*********.
8.
2.32 (два лв. и тридесет и две ст.) лева за периода от 08.11.2016 -
09.11.2018г. за фактура № *********.
9. 0.05 (пет ст.) лева за периода от
05.01.2017 - 10.10.2018г. за фактура № *********.
10.
0.06 (шест ст.) лева за периода от 07.07.2016 - 10.10.2018г. за фактура №
*********.
11.
2.66 (два лв. и шестдесет и шест ст.) лева за периода от 06.10.2016 -
09.11.2018г. за фактура № *********.
Твърди
се, че общата стойност на непогасения паричен дълг на ответницата към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение възлиза на
771.45 (седемстотин седемдесет и един лв. и четиридесет и пет ст.) - главница
по неплатени фактури; 207.43 (двеста и седем лв. и четиридесет и три ст.) лева
законна лихва за забава, считано от 04.12.2015 г. до 09.11.2018г.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответницата, че дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 771.45
(седемстотин седемдесет и един лв. и четиридесет и пет ст.) лева - главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 03.10.2015 г. до
03.12.2016г..; сумата от 207.43 (двеста и седем лв. и четиридесет и три ст.)
лева – законна лихва за забава, считано от 04.12.2015 г. до 09.11.2018г., съгласно
приложената по делото справка за възникнали задължения; Законна лихва за забава
върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Претендират
се и направените разноски.
Ответницата редовно призована, не се
представлява и не взема становище по исковете. Въпреки
дадената й възможност за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
такъв. На същата са указани последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК,
както и на чл. 238, ал.1 ГПК, а
именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
С молба вх. № 5042/29.05.2020 г. ищецът
чрез процесуалния си представител е поискал постановяването на неприсъствено
решение на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответницата
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването й в съдебно заседание, намира, че са налице предпоставките по чл.
239, ал. 1 и 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото
са писмени.
Съдът намира, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК,
поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки.
За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1
т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства.
В случая съвкупността от
фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са
достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като
истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е
оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по
делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Ето защо исковата претенция
като основателна следва да бъде уважена като се признае за установено, че
ответницата дължи претендираната парична сума.
Във
връзка с изложеното предявеният иск следва да бъде уважен като се признае за
установено по отношение на ответницата,
че дължи на ищеца сумата в размер на 771.45 лева - главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 03.10.2015 г. до 03.12.2016г.;
сумата от 207.43 лева – законна лихва за забава, считано от 04.12.2015 г. до
09.11.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.11.2018 г.
до окончателното изплащане.
В случая основателна се
явява и претенцията за присъждане на направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС
ГТК на ВКС и изхода на делото ответницата следва да понесе отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да
заплати на ищеца направените разноски по настоящето производството, в общ размер
от 112.00 лв. /25.00 лв. внесена държавна такса и 87.00 лв. адвокатско
възнаграждение/, както и тези, направени в заповедното производство, в общ размер
на 83.00 лв. /25.00 лв. - заплатена държавна такса и 58.00 лв. - адвокатско
възнаграждение/.
Водим от
горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Н.С.Б. с ЕГН **********, с адрес: *** 13, че дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” 159, бл. Бенч
Марк, Бизнес Център сумата в размер на 771.45 лева - главница за
използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 03.10.2015 г. до
03.12.2016г.; сумата от 207.43 лева – законна лихва за забава, считано от
04.12.2015 г. до 09.11.2018г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 19.11.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.С.Б.
с ЕГН **********, с адрес: *** 13 да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район
„Младост”, бул. „Цариградско шосе” 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, сумата
в общ размер от 112.00 лева - разноски по
исковото производство /25.00 лв. внесена държавна такса и 87.00 лв. адвокатско
възнаграждение/.
ОСЪЖДА
Н.С.Б. с ЕГН **********, с адрес: *** 13 да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район
„Младост”, бул. „Цариградско шосе” 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център сумата
в общ размер от 83.00 лева - разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 2919/2018
г. по описа на ВдРС /25.00 лв. - заплатена държавна такса и 58.00 лв. - адвокатско
възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване.
На
страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: