РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1665
гр. Пловдив, 16.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р.П. и участието
на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като
разгледа докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА административно дело № 1267
по описа за 2023 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът, Г.А.С., ЕГН : **********,
с адрес ***, чрез пълномощника адвокат Д.Н.К.,***, със съдебен адрес ***, офис 8
иска ответникът Агенция „Митници” с адрес: град София, ул. “Г. С.Раковски“ № 47 да бъде осъден да заплати сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение по АНД № 20181230200261/2018 г. по описа на Петрички районен
съд/ПРС/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и сторените
съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.
Исковите претенции
се основават на факта, че на Г.А.С. е издадено Наказателно постановление/НП/ № 424/15.03.2018 г., от Началник на Митница Югозападна, с което на Г.А.С. е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на
чл. 26,ал.2,т.1,б.”а” от Закона за пътищата/ЗП/, което е обжалвано от С., и е било потвърдено с Решение № 550/04.11.2018г.
по АНД № 20181230200261/2018 г. по описа на Районен съд гр.Петрич. Решението на ПРС е обжалвано от С. пред Административен съд – Благоевград,
като с Решение № 575/22.03.2019г. постановено по КАНД № 20187030600691/2018г. на
Административен съд –Благоевград, е отменено решението на ПРС и е отменено Наказателно постановление/НП/ № 424/15.03.2018 г., издадено от Началник на Митница Югозападна, с което на Г.А.С. е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на
чл. 26,ал.2,т.1,б.”а” от Закона за пътищата/ЗП/.Решението на ПРС е влязло в
законна сила на 22.03.2019г. За да
упражни правото си на защита, ищецът е ангажирал адвокат, за което е сключил Договор
за правна защита и съдействие от 19.05.2018г. по АНД №20181230200261/2018 г. на Районен
съд Петрич. По този договор, С. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв., представляващи размера на
причинените му имуществени вреди.
С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.
Ответникът – Агенция „Митници” чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт Б.С. счита предявения от
ищеца иск за неоснователен и недоказан като оспорва същия както по основание
така и по размер. Подробни съображения излага в отговора на исковата молба и в
представено по делото писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Претендира се
съответното юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че
исковата молба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Пловдивският Административен Съд –
дванадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Съгласно новите разпоредби на чл.63, ал.3-5 от ЗАНН/Д.В., бр.94 от 29.11.2019г./, в сила от 03.12.2019г., е уреден
въпросът за присъждане на разноски в производствата по АНД и КАНД.
Законодателната промяна е с процесуален характер и има незабавно действие, като
намира приложение спрямо всички висящи съдебни спорове към датата на влизането
й в законна сила, тъй като в нормативен акт изрично не е предвидено друго. В
случая към момента на приключване на съдебното следствие пред ПРС, а именно 20.09.2018г.,
до който момент страната е могла за заяви претенцията си за присъждане на
разноски, въпросните законодателни промени не са били в сила, предвид на което
и към този момент не е бил предвиден ред за присъждане на разноски в
производствата по АНД и КАНД.
При така
изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковите претенции са
процесуално ДОПУСТИМИ, като предявени от активно легитимирано
лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения в исковата
молба, че като физическо лице, С. е претърпял вреди от незаконосъобразен
административен акт, издаден от административен орган по смисъла на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ.
Разгледани по същество са ОСНОВАТЕЛНИ.
От данните по делото се
установява, че на Г.А.С.
е
издадено Наказателно постановление/НП/ №
424/15.03.2018
г., от Началник на Митница Югозападна, с
което на С. е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на
чл. 26,ал.2,т.1,б.”а” от Закона за пътищата/ЗП/.Посоченото НП е обжалвано от С. пред
Районен съд Петрич, за което е образувано АНД № 20181230200261 по описа за 2018 г. на същия съд (приложено
по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 550/04.11.2018г. (влязло
в законна сила на 22.03.2019г.), с което е потвърдено наказателното постановление. Решение № 550/04.11.2018г.
по АНД № 20181230200261/2018 г. по описа на Районен съд гр.Петрич е обжалвано от С. пред
Административен съд – Благоевград,
като с Решение № 575/22.03.2019г. на Административен съд – Благоевград, постановено по
КАНД № 20187030600691/2018г., е отменено
решението на ПРС и е отменено
Наказателно постановление/НП/ №
424/15.03.2018 г., издадено от
Началник на Митница Югозападна.
Пред ПРС С. в е
представляван от адв.Д.К., въз основа на пълномощно от 19.05.2018г.. (приложено
в оригинал на л.40 от АНД №20181230200261/2018 г.) и договор за правна защита и съдействие от 19.05.2018г.(приложен в
оригинал на л.38 от АНД №20181230200261/2018 г.), като съответно е заплатил по него изцяло и в брой
дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно установената
съдебна практика подобно вписване в договора за правна помощ се счита за
разписка за реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този
смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.дело №
6/2012г. на ОСГК на ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на плащане
„в брой“, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характер на разписка.
Истинността
на въпросните документи не е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са
ангажирани доказателства опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания,
поставящи под съмнение доказателствената им стойност, поради което и следва да
бъдат ценени като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между
извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за
правна защита и съдействие.
След
анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от
правна страна:
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт е задължително, и от
което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл.1, ал. 1 ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК,
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/ЕФ/, следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от
административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна
дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното
постановление, с което се налага административно наказание, да не е
индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
На следващо място при разрешаване на
настоящия административноправен спор следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен
административен съд, според което при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена
последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да
възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на
няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена
или неимуществена; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да
бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление/електронен фиш, каза се следва да се преценява като
отменен незаконосъобразен административен акт). В
този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че
Наказателно постановление № 424/15.03.2018 г., издадено от Началник на Митница Югозападна е отменено (с Решение № 575/22.03.2019г.,постановено по КАНД № 201870306000691/2018 г. по описа на
административен съд Благоевград).
От материалите по приложеното
АНД № 20181230200261 по
описа за 2018 г. на ПРС и КАНД № 201870306000691/2018г. по описа на Административен
съд Благоевград и
според констатациите на решаващия съд,
изложени в отменителното решение, Наказателно постановление № 424/15.03.2018 г., издадено от Началник на Митница Югозападна, е издадено в нарушение
на закона и като такова се явява незаконосъобразно. Решението на ПРС е влязло в законна сила на 22.03.2019г., т.е. налице е първият елемент
от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се
за противоправно поведение от страна на администрацията, изразяващо в
издаването на незаконосъобразен акт.
Няма съмнение и
спор, че от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би заплатил
адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако
при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице
бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни
наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда. В
този смисъл, както бе казано е Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен
административен съд, според което при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
В обсъждания контекст и с оглед
доводите на ответника, следва да се посочи, че адвокатската защита е
конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и е
регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна
само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика
не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с
юридическо образование от всеки, който прецени, че не е в състояние сам да
упражни своевременно и в пълнота правото си на защита в съдебно производство и
в частност при обжалване на НП. Правото
на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в
Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че „държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице“. Едно от условията на чл. 204 ал. 1 от АПК за
допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за
вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, каза се, е административния акт да е отменен по
„съответния ред“, който е обжалване по административен или/и/ съдебен ред. Не е
задължително обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това,
както бе описано по – горе не изключва възможност за ангажиране на
квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на
производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по
съответния ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл по някаква причина сам да се защити, то хонорара,
платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен
имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт /в случая НП/ и е непосредствена
последица от него. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е
пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този
акт е законово регламентирано и е единствено правно средство за защита на
лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени
неправомерно от административния орган. В този смисъл заплащането на адвокатско
възнаграждение в случая не може да се възприеме като израз на доброволен акт и
резултат от свободното договаряне между равнопоставени страни, което не е било
задължително и неизбежно. (Така и в този смисъл е Решение № 5996 от 15.05.2017 г.
на Върховният административен съд на Република България - Трето отделение,
постановено по адм.дело № 2210/2016 г. и
други).
Неоснователни са и доводите на
представителя на ответника досежно формата на представения договор за правна
защита и съдействие пред ПРС, а именно, че същият не е по установен образец,
поради което и заплатения пред тази инстанция адвокатски хонорар не е
имуществена вреда в пряка и непосредствена връзка с отмененото НП. Съгласно Закона
за адвокатурата, адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено
пълномощно. Според чл. 36, ал. 1 от същия нормативен акт адвокатът има право на
възнаграждение за положения от него труд. Размерът на възнаграждението за всеки
отделен случай на представителство и правна помощ се определя посредством
договор. Нито Закона за адвокатурата, нито друг нормативен акт изискват този
договор да бъде в писмена форма, за да бъде действителен /да породи целените с
него права и задължения/, още по- малко наличие на нарочен образец на същия, в
твърдяния аспект. Принципната дължимост на адвокатското възнаграждение е
законово регламентирана. В тази насока са напр.: Определение № 7892 от
29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6617/2016 г., II о.; Определение № 163 от
13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., ГК /" не
установява изискване за писмена форма за действителност на договора за
адвокатска услуга ..."/; Определение № 236 от 16.05.2016 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1714/2016 г., IV г. о., ГК /"...съгласно ТР № 6/6.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, писмената форма не е за действителност, а за доказване, поради
което липсва пречка, договорът да е сключен дори и устно, като изпълнението му
- валидно извършеното плащане на сумата е установено с платежното нареждане и
фактурата"/; Определение № 731 от 9.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5256/2014 г., III г. о., ГК /"При договорът за правна помощ писмената
форма не е такава за действителност, нито дори липсата на писмен договор между
адвокат и клиент препятства упражняване на правото по чл. 36, ал. 2 от
ЗА..."/ и др. Нещо повече, дори и да не е уговорено възнаграждение, то на
основание чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. при липса на договор, по искане на адвоката,
адвоката от Европейския съюз или клиента, адвокатският съвет определя
възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая обаче,
очевидно е налице както изрична договорка, обективирана в писмена форма, така и
изпълнение посредством така направеното плащане в брой на адвокатското
възнаграждение, поради което и направеното възражение в тази насока е
неснователно.
Досежно размера на претендираното
обезщетение и с оглед доводите на ответника за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по АНД № 20181230200261/2018г. по описа на ПРС, е необходимо да се посочи следното:
В мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да
е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
приложимата редакция, е предвидено, че за изготвяне на жалба срещу наказателно
постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция, е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Минималният размер на адвокатските
възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да
договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на
писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер (на адвокатското
възнаграждение) не е
равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъла на чл. 36,
ал. 2 от ЗА.
В конкретния случай, оказаната от
адвокат Д.К. правна помощ по АНД №20181230200261/2018г. на ПРС се
изразява, както в изготвяне на
жалбата срещу НП, така и осъществено процесуално представителство в проведеното
по делото открито съдебно заседание.
В случая минималният размер на адвокатско възнаграждение, само за процесуално
представителство, с оглед материалния интерес по АНД № 20181230200261/2018г. (1000,00 лв.) е 300 лв. (съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата
редакция).
Ето защо, в процесния случай
уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение от 300
лв., който е в минималния размер за процесуално
представителство(без да се отчита изготвяне на жалбата
срещу НП, който каза се, не може да е по-малък от 50 лв.), следва да се определи като съразмерен
и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата -
"справедлив и обоснован".
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред),
за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи,
искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.
Настоящият състав намира за основателно и
направеното акцесорно искане, което следва съдбата на основното, за присъждане
на законна лихва върху обезщетението, което ще се присъди, като с оглед
заключението по т.4 на ТР № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, при незаконни актове на
администрацията, началният момент на дължимостта на законната лихва върху
сумата на обезщетението е влизането в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, а при нищожните – моментът на издаването
им. В случая се претендира законна лихва от по-късен от определения с
посоченото ТР момент, а именно завеждането на исковата молба пред настоящия
съд, поради което и с оглед принципа за диспозитивно начало, следва да се уважи
така, както е поискано, като от 17.05.2023г. се присъди законната лихва върху
сумата на обезщетението.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се
констатираха в размер на 460,00лева - заплатените държавна такса (10 лв.) и
адвокатско възнаграждение (450,00лв.). В случая, и с оглед възражението на представителя на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно договора за правна защита
и съдействие, следва да се посочи, че възнаграждението не е прекомерно, като не
са налице основания за присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им
част, по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. В
случая с оглед
материалния интерес по настоящото дело (300лв.),
минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 8, ал.1, т.1, във вр. с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата е 400,00 лв. Ето защо, в процесния
случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който е
ориентиран към минималния размер следва да се определи като съразмерен и съответстващ на
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и
обоснован", с оглед осъществената процесуална защита от адвокат К., изразяваща се в
изготвяне на искова молба и процесуално педставителство в проведеното по делото
открито съдебно заседание, посредством проведено пълно и главно доказване.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
Административен съд, ІІ
отделение, ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „Митници” с адрес: град София, ул. “Г. С.Раковски“ № 47, да заплати на Г.А.С., ЕГН : **********,
с адрес ***, сумата в размер на 300,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление/НП/ № 424/15.03.2018 г., издадено от Началник на Митница Югозападна, с което на С. е наложена
глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 26,ал.2,т.1,б.”а” от
Закона за пътищата/ЗП/, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 20181230200261/2018г. по описа на
Районен съд – Петрич) разноски за
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2023г. до окончателното изплащане на
посочената главница.
ОСЪЖДА Агенция „Митници” с адрес: град София, ул. “Г. С.Раковски“ № 47, да
заплати на Г.А.С., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата в размер на 460, 00 лв., представляваща направените по настоящото дело разноски за държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: