Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№ 86 29.06.2018 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, наказателно отделение
На осемнадесети
май година 2018
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ
ПЕТЯ
ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Жанета Кръстева
Прокурор:
Мануел Манев
Като
разгледа докладваното от съдия Пепеляшев
ВНОХ дело №
48 по описа за 2018 год.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
Образувано е
по жалба на И.С.С., чрез неговия защитник адв. Пламен Найденов от БАК, против
Присъда № 27/14.12.2017 г., постановена по НОХД № 314/2017 г. по описа на РС –
Царево.
С
обжалваната присъда подс. И.С.С. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 07.08.2016
год., в гр. Приморско, обл. Бургас по ул. „Перла”, управлявал МПС – л.а. марка
„Ауди”, модел „А-4”, рег. № РА 0570 ВХ с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0.5 на хиляда, а именно 1.30 на хиляда, установено по надлежния ред (СМЕ №
472/2016 г.), след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б,
ал. 1 от НК – Споразумение № 1/11.01.2016 г. по НОХД № 2/2016 г. на РС –
Панагюрище, влязло в законна сила на 11.01.2016 г. – поради което и на
основание чл. 343б, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на 500 лева.
На
основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието лишаване
от свобода за срок от 4 месеца, наложено на И.С.С. със споразумение по НОХД №
2/2016 г. по опис на Районен съд – Панагюрище.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС съдът е определил начален общ
режим за изтърпяване на присъдата.
На
основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е лишил И.С.С. от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година, считано от влизане
на присъдата в сила.
Подсъдимият
е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 98,80 лв. по
сметка на ОД МВР – Бургас и 158,60 лв. по сметка на Районен съд – Царево.
В
жалбата се претендира за допуснати съществени процесуални нарушения и за
допуснати тежки нарушения на материалния закон,
като не се сочи конкретика, като се моли подсъдимият да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 2 от НК. Алтернативно се отправя
молба обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на
прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на подсъдимия, като отново не се сочат какви са тези
съществени процесуални нарушения.
Подаден е и протест от Районна
прокуратура - Царево против присъдата. В протеста се излагат съображения за незаконосъобразност
на присъдата, поради допуснато нарушение на материалния закон. Според прокурора
съдът неправилно е определил наказанията съобразно правилата на чл. 55, ал. 1
от НК без да са налице законно установените условия, позволяващи
индивидуализация на наказанието по този ред. Според прокурора по делото не са на
лице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Прокурорът предлага присъдата да бъде изменена в частта относно
определените и наложени наказания лишаване от свобода, глоба и лишаване от
право да управлява МПС, като им бъде завишен размера.
В съдебно заседание подсъдимият,
редовно призован, се явява лично и с адв. Пламен Найденов, поддържа жалбата, като развива
съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, а именно
че първоинстанционният съд в мотивите си не е установил и изложил при
противоречие на определени групи доказателства кои приема и кои не, и защо.
Според защитата първоинстанционният съд е изключил показанията на свидетеля М. М. без ясна
обосновка за това. Според защитата съдебното следствие не е проведено
всестранно и пълно, тъй като на местопроизшествието е присъствала и В.М. – приятелка
на свид. А. М., която не е
разпитана по делото. Поддържа се молбата за оправдаване на подсъдимия С..
В последната си дума подс. С. моли да
бъде оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Бургас поддържа въззивния протест, като изразява становище, че посочените от първоинстанционния
съд смекчаващи вината обстоятелства: липсата на ПТП, липсата на увреждане на
физически лица, непричиняването на материални вреди, не следва да се
квалифицират като такива. Според представителя на Окръжна прокуратура – Бургас
на лице са само две смекчаващи вината обстоятелства, а именно: младата възраст
на подсъдимия и незначителния брой извършени нарушения по ЗДвП. Прокурорът моли
присъдата да бъде изменена, като наказанието лишаване от свобода бъде
определено в размер от около една година и глоба от 500 лв., а наказанието
лишаване от право да управлява МПС да бъде увеличено на 1 година и 10 месеца.
Бургаският окръжен съд, след като се
запозна с първоинстанционната присъда, направените с жалбата и протеста
оплаквания и искания, и събраните по делото доказателства, намери следното:
Жалбата
и протестът са процесуално допустими като подадени в срок и от лица, имащи
право и интерес от обжалване и протестиране. Разгледани по същество жалбата се
преценя като неоснователна, а протестът като основателен.
При
извършената служебна проверка по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК въззинвият съд
не констатира съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното
производство при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и
постановяване на атакуваната присъда. От тук следва да се обсъди обосноваността
и приложението на материалния закон при постановяването ú.
По делото е установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият И.С.С. е осъждан с
влязло в сила на 11.01.2016 г. определение по НОХД № 2/2016 г. по описа на
Районен съд – гр. Панагюрище, с което е било одобрено споразумение за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. За това деяние на подсъдимия е било
наложено наказание в размер на 4 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване
е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, както и
наказание глоба в размер на 200 лв. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК
съдът е приспаднал времето на задържане на подс. С. за срок от 24 часа и на
основание чл. 343г от НК вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК го е лишил от право да
управлява МПС за срок от 1 година и 4 месеца.
На
06.08.2016 г. срещу 07.08.2016 г. полицейските служители свидетелите Н. И. И. (на длъжност „младши автоконтрольор” към РУ –
Приморско), П. Д.В. (на длъжност „младши автоконтрольор” към Сектор
ПП при ОД МВР – Сливен), Д. Д. П. (на длъжност „младши автоконтрольор” към РУ –
Приморско) К. Б. В. (на длъжност „полицай” към ООР към РУ – Приморско)
изпълнявали служебните си задължения, като били заели КПП на ул. „Перла” в гр.
Приморско.
Към
6 часа на 07.08.2016 г. и четиримата свидетели полицейски служители възприели,
че срещу полицейския автомобил по ул. „Перла” се движи лек автомобил марка
„Ауди” модел „А-4” с рег. № РА 0570 ВХ. Преди да достигне до полицейските
служители водачът на автомобила отбил в страни от пътя и спрял. Това
обстоятелство направило впечатление на полицейските служители и св. Д. П. веднага се
отправил към автомобила за да извърши проверка. Приближавайки се към автомобила
свидетелят П. не го изпускал от поглед и забелязал, че вътре в автомобила има
две лица, седящи на предните две седалки. Веднага със спирането на автомобила
водачът слязъл и отишъл зад автомобила и отворил багажника на автомобила. Когато
свидетелят П. стигнал до автомобила поискал документите за проверка на водача,
както и тези на автомобила. Свидетелят П. установил, че водачът на автомобила е
подс. И.С.С., а спътникът му е св. К.В.Х.. След това подс. И.С. бил проверен с
техническо средство „Дрегер 7510” № 0069 за употреба на алкохол, която проба
установила наличието на алкохол в размер на 1,52 промила, бил му съставен акт
за административно нарушение № 686538 от 07.08.2016 г. и му бил издаден талон
за медицинско изследване № 0345795. След това св. К.В. придружил подс. И.С. до ФСМП – гр. Приморско,
където му била взета кръвна проба.
От
заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза № 472/2016 г.,
изготвена от вещото лице д-р Параско Парасков – лекар по съдебна медицина при
МБАЛ АД – Бургас, се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подс.
И.С. към 6 часа на 07.08.2016 г. е била 1,30 промила.
За
да приеме за установена така изложената фактическа обстановка първоинстанционният
съд се е позовал на събраните по делото доказателства: показанията на
свидетелите Н.И., П. В., Д. П. и К.
В., както и от писмените доказателства по делото:
акт за установяване на административно нарушение № 686538 от 07.08.2016 г.;
талон за медицинско изследване № 0345795; протокол за химическа експертиза №
786/08.08.2016 г.; съдебно-медицинска експертиза № 472/2016 г. Доказателствата
са непротиворечиви и взаимно допълващи се по отношение на цитираната
фактология, тъй като представят информация за отделни детайли от престъплението
и неговите субективни и обективни елементи.
Въззивният
състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване
на истината доказателства и е формирал обосновани фактически изводи.
Обосновано, с оглед на наличната по делото доказателствена съвкупност,
районният съд е откроил обстоятелствата, за които са налице противоречия сред
събраните по делото доказателства, които имат съществено значение за предмета
на делото, а именно управлявал ли е подсъдимият С. л.а. след употреба на
алкохол. В тази връзка правилно първата инстанция е разграничила две основни
групи доказателствени източници едната са показанията на Н.И., П. В., Д. П. и К.
В., и другата са показанията на А. Ю.М..
При
анализа на показанията на св. М.
първоинстанционният съд е изложил убедителни и аргументирани доводи, защо ги
отхвърля.
Настоящият
съдебен състав приема, че е направен обоснован анализ на доказателствената
съвкупност и Царевският районен съд е достигнал до правилни правни изводи
относно осъществено от подс. С. престъпление по чл 343б, ал. 2 от НК.
В
проведеното съдебно следствие от въззивния състав бе извършен разпит на св. К.Х.,
който в процесната нощ е бил през цялото време заедно с подс. С.. Х. отрича С.
да е употребявал алкохол, както и да е управлявал автомобила. Въззивният състав
не кредитира показанията на този свидетел, който е приятел на подсъдимия С., а от
извършената проба с дрегер и съдебно-медицинска експертиза безспорно е
доказано, че подс. С. е употребил алкохол, а от показанията на посочените
по-горе свидетели се доказва, че е и управлявал лекия автомобил.
Деянието
на подс. С. се е изразило в действия на управление на МПС след употреба на
алкохол с концентрация над 1,2 промила. На лице е и друг от необходимите
обективни данни – установяване на факта по надлежния ред, регламентиран в
Наредба № 30 от 27.06.2001 г., като съдът не констатира нарушение на
процедурата. Същевременно е на лице и друг обективен факт от състава, а именно
предходно осъждане за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
всички от обективните елементи на престъплението и пряката му цел е била
посочения престъпен резултат.
Настоящата
инстанция обаче счита, че при определяне на наложеното наказание първата
инстанция необосновано е отчела като смекчаващи вината обстоятелства липсата на
ПТП, липсата на увреждане на физически лица и на материални щети, както и
семейното положение на подсъдимия. От изброените първите три нямат отношение към фактическия състав на
престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, а за последното от доказателствата по
делото е видно, че подсъдимият не е женен и няма семейство за което да полага
грижи.
Ето
защо, Бургаският окръжен съд намира, че присъдата на Царевският районен съд
следва да бъде изменена в частта, с която на подсъдимия С. е определено
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в размер на 3 месеца
лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева, като така наложеното
наказание да бъде определено при условията на чл. 54 от НК в размер на ЕДНА
ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба в
размер на 1000 лева, с което наказание според настоящия съдебен състав, ще
бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Правилно
е приложена разпоредбата на чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, като
настоящият въззивен състав също счита, че това наказание също следва да се
увеличи до размера от ДВЕ ГОДИНИ.
Правилно
от страна на първата инстанция е приложена разпоредбата на чл. 68 от НК, с
оглед извършването на инкриминираното по настоящото дело деяние в изпитателния
срок, в който е било отложено изтърпяването на наложеното на подсъдимия С. наказание по НОХД № 2/2016 г. по описа на РС
– гр. Панагюрище.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 337, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от НПК и чл. 338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда №
27/14.12.2017 г. постановена по НОХД № 314/2017 г. на Царевският районен съд, в
частта относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода и глоба, и
размера на наказанието лишаване от правоуправление на МПС по отношение на
подсъдимия И.С.С., като вместо това постанови:
УВЕЛИЧАВА
размера на наложеното на подсъдимия И.С.С. наказание лишаване от свобода от ТРИ
МЕСЕЦА на ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА; наложеното наказание глоба от 500 лв. на
1000 лева; срока на лишаване от правоуправление на МПС от ЕДНА ГОДИНА на ДВЕ
ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 27/2017 г., постановена по НОХД № 314/2017 г. по описа на ЦРС в
останалата й част като правилна и законосъобразна.
Решението не
подлежи на жалба и протест.
Решението да се
съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.