РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 22.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, четвърти
административен състав на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
адм. дело № 310 по описа за 2018 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е на основание чл. 72 ал.1 т.1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и по реда на чл.256 от същия закон, във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Административното дело е
образувано по жалба на И.М.К. с ЕГН ********** и посочен адрес: ***,срещу
Заповед за задържане на лице с рег. № 456зз-115 / 2018 година от 04.09.2018 година, издадена от полицейски инспектор в Районно управление /РУ/ гр. Тетевен към Областна дирекция на МВР
Ловеч - Н.Д.А..
В жалбата и по същество са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, както с оглед формалните изисквания в
качествата й на индивидуален административен акт - липсата на мотиви, така с
оглед на материалните изисквания относно основаттелността на задържането, както
и поради това, че издаването й не е съобразено с преследваната от закона цел. Иска отмяна на заповедта на полицейския орган като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез
надлежно упълномощения си процесуален поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. В депозирана по делото писмена защита излага, че процесната
заповед е издадена в противоречие с материално правните разпоредбите, тъй като
от събраните по делото доказателства, към момента на издаването на процесната
заповед, не се установяват данни за извършено престъпление, поради което не са
изпълнени предпоставките за приложение на материалноправната разпоредба на чл.
72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Излага, че в конкретния случай се касае за непредпазливо
деяние по смисъла на чл.343, ал.1, б“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1 пр.З от НК, с не
висока степен на обществена опасност, която да налага непременно прилагането на
ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, и то при наличие на висящо друго
производство-сл.дело при ОСлС Ловеч. Счита, че с процесното задържане е нарушен принципът на
съразмерност, приложим в административното производство - чл.6 от АПК, като
оспорената заповед е издадена при несъобразяване с целта на закона.
Ответникът
– полицейски орган, полицейски инспектор в Районно управление /РУ/ гр. Тетевен
към Областна дирекция на полицейски инспектор при МВР Ловеч - Н.Д.А. лично и
чрез процесуалният си представител оспорва жалбата като неоснователна и дава
обяснения по повод издаването на заповедта.
В процеса не встъпи представител на Окръжна
прокуратура Ловеч.
Административен съд - Ловеч, четвърти състав,
след като прецени съдържащите се в административна преписка писмени
доказателства, становищата на страните по делото и събраните в хода на съдебното
производство доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Според
дадените от ответника обяснения по повод издаването на заповедта на 04.09.2018 г.,
били изпратени в с.***** по данни, че на територията се укривало лице, което е
издирвано с влязла в сила присъда. Били четири патрулни автомобила и около
дванадесет полицейски служители, които на тръгване обратно към гр.Тетевен, на
разклона за „Военно почивния дом” в с.***** видели възникнало ПТП, като единият
от автомобилите марка „*****с” бил по-средата на пътното платно, а другите две
коли от дясната страна, до хранителния магазин. Спрели автомобилите и от
разговора с хора, които били там разбрали, че ПТП е предизвикано от водача на
автомобила с марка „*****с”, който бил по-средата на пътното плътно. В същото
време от съседен двор до хранителния магазин, излязла възрастна жена, и казала,
че водача на автомобила с марка „*****с” е полицейски служител, който е от с.*****
и, че той е причинил ПТП, както и, че при слизането си от автомобила се е
нахвърлил върху собствениците на другите два автомобила със закани за
саморазправа, и с обвинения, че те са причината той да направи ПТП.
Въпросното лице на автомобила с
марка „*****с” било от лявата страна от пътното платно срещу хранителния
магазин, до спирката на градски транспорт и разговаряло по мобилния си телефон.
Отишли при него, но същия не им обърнал никакво внимание и продължил да говори
по телефона. Бил с Началника на Охранителна полиция - Г.А., който му разпоредил
да спре с разговора, при което лицето само си свалило телефона и поклащайки се
казало, че говори с негов началник и сега не може да им обърне внимание.
На ответника е направило впечатление освен, че И.М.К. се клател, видимо
едвам стоял на краката си и че, говорейки по телефона говорът му бил завален и миришел много на алкохол. Опитали се да
разберат от него, как е станало ПТП, но същия не могъл да даде никакво смислено
обяснение, като повтарял, че е полицай в гр.София и нищо друго не можело да му
се разбере. Тъй като с тях нямало служител на КАТ, изчакали да дойде екип от
гр.Тетевен, като в същото време доколкото си спомня, Началника на Охранителна
полиция – Г.А. се обадил на Началника на РУ гр.Тетевен - Н.В., тъй като ПТП е с
полицейски служител и се налага да дойде следовател от гр.Ловеч, за да извърши
оглед на ПТП.
Когато дошъл служителя на КАТ,
поканили К. да даде проба за алкохол с техническо средство. Същият бил уговарян
близо 20 минути, като нито отказвал, нито се съгласявал да даде пробата.
Приближил се до автомобила на служителя на КАТ и отново започнал да говори по
телефона си. Опитали се да му обяснят, че нямат възможност цяла вечер да седят
и да се занимават с него, и да каже дали ще даде проба с дрегер или няма да
даде. И след приключване на телефонният си разговор казал, че няма да даде
такава проба.
Посочва, че водачът на единият
от пострадалите автомобили, който бил
почиващ в с.***** се опитал да разговаря човешки с И.М.К., като му
казал, че не е нормално полицейски служител да управлява пиян и въпросният
колега започнал да отправя някакви закани по негов адрес. Доколкото си спомня този господин казал, че след процесния удар на
неговата съпруга е счупен зъб, а по една
случайност при удара детето не се е намирало в автомобила, а е било отишло до
магазина, като И.М.К. не обърнал въобще внимание на тези приказки.
След като отказал да даде
проба на дрегера, колегата му от КАТ написал талон за изследване за кръвна
проба на лицето. След като написал и го поканил да го подпише, И.М.К. близо
половин час отказвал да го подпише, като претендирал, че иска да бъде изпробван
с анализатор, за което според него е бил
посъветван при разговора по телефона. Отново му казали, че няма да го
чакат да си говори по телефона и да не дава никакъв отговор дали ще подпише
талона или не, и че ще бъде задържан в сградата на РУ гр.Тетевен, заради
неговото поведение спрямо гражданите пострадали от ПТП и това, че миришеше
много алкохол и поведението му не било адекватно на служител на МВР, нито на
водач на автомобил. С два от служебните автомобила и задържаното лице И.М.К.
отишли в Центъра за спешна медицинска помощ гр.Тетевен. С оглед даденото в
талона време били пристигнали там малко по-рано. К.
казал, че иска да се възползва от останалото време и да влезе в медицинския
кабинет точно в часа, посочен в протокола. Полицейските служители, които
първоначално влезли заедно с И.М.К. в Центъра за спешна медицинска помощ му
съобщили, че К. нито казвал, че ще даде, нито отказвал да даде кръвна проба.
Ответникът попитал медицинския екип, какво става и те отговорили, че на въпросите,
които те му задавали, той мълчал, не отговарял нищо при което те не могли да
запишат, че е съгласен да му вземат кръвна проба. Тогава И.М.К. казал, че иска
да бъде изпробван с анализатор. След което се обадил на колегите в КАТ да разбере,
как става това. В същото време дошла г-жа Й., която
е следовател в Окръжена следствена служба и тя също видяла И.М.К., че видимо
бил употребил алкохол, завалено говорел и се клател. Попитал я нея, тъй като не
е запознат с този анализатор, тъй като е от Териториална полиция, какво представлява
този анализатор и тя му заявила, че И.К. действително има право да иска такъв
анализатор, но след като е дал проба на дрегер и оспорва дадената проба. Тогава
влязъл обратно в сградата на РУ гр.Тетевен, където бил И.М.К. заедно с колегите
и му казал да става и да тръгва с колегите за болницата, за да даде кръвна
проба. Тръгнали за болницата и след около 20 минути му се обадил колегата,
който бил заедно с И.М.К. и му казал, че той отново не отговорял дали ще даде
или не кръвна проба, но този път с подписите на двама свидетели е записано в
журнала на Центъра за спешна медицинска помощ, че е отказал. След това се
върнали обратно. Изготвил обжалваната заповед за задържане. Обяснили му по
каква причина го задържат. Бил дошъл и колега на К., с който работят заедно в София.
И според него, и той бил на това мнение, че по-добре да бъде задържан в това
състояние. На другия ден е бил освободен. Ответникат издал оспорената заповед
за задържане, заради неадекватното поведение и поведението спрямо другите
участници в ПТП. Посочил в заповедта текста на чл.343 ал.1б от НК, тъй като
имало данни за причиняване на средна телесна повреда. На място им казали от
медицинския екип, че жената има счупен зъб. Описва, че К. миришел на алкохол,
клател се, и се държал арогантно дори с колегите.
Във връзка с обжалваната заповед
е изготвена, медицинска справка / на лист 51 от делото/, че лицето е годно да
бъде задържано за срок от 24 часа, протокол за обиск на лице /л.49/, декларация
за правата му /л.50/. В медицинската справка за освидетелствуване на задържано
лице, лекарят е отразил, че К. отрича оплаквания и заболявания досега, че
участва в ПТП и, че мирише на алкохол. Установил е посочените охлузвания и
малък хематом. Лекарят е преценил, че лицето може да бъде задържано.
С оспорената заповед за задържане на
лице с рег. № 456зз-115 / 2018 година от 04.09.2018 година, на Н.Д.А. полицейски
инспектор в Районно управление /РУ/ гр. Тетевен към Областна дирекция на МВР
Ловеч, жалбоподателят И.М.К. е задържан за срок до 24 часа в помещение за
временно задържане в сградата на РУ на МВР – Тетевен, на основание чл.72 ал.1
т.1 от ЗМВР за извършено престъпление по чл.343 ал.1б от НК. В заповедтта е
отразено часът на задържането и освобождаването, в 9.00 часа на 05.09.2018 г.
Административният акт е подписан от полицейския орган и от задържаното лице.
С административната преписка
са представени Декларация от 04.09.2018г. /л.50 от делото/, Протокол за обиск
на лице, подписан от полицейския орган, обискираното лице и от свидетел /л.49/,
Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице /л.52/, Медицинска справка за
освидетелстване на задържано лице, според която вечерта на 04.09.2018 година е освидетелстван К.
/л.51/, протокол за доброволно предаване и констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 18 от 04.09.2018г.
/л.62-л.63 от делото/.
Представен
е Талон за изследване № 0004592 / на л.66/, в който е отразено, че К. отказва
да бъде изследван с техническо средство и е уведомен, че трябва да се яви в
МБАЛ Тетевен до 21.10 часа. Оспорващият представя медицински лист / л.75/ на ФСМП
Тетевен и неговият екземпляр от Талон за изследване /76/, в който видимо е
дописано, че желае да бъде изследван с доказателствен анализатор. В същия е
отразено от поименно посочените медицински лица- доктор и фелдшер, че лицето
отказва да подпише и да даде кръв за проба.
С писмо
вх. № 778/01.03.2019г. по
делото съдът е уведомен, че следствено дело № 43/2018г. по описа на Окръжен
следствен отдел Ловеч е образувано за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ от НК
срещу И.М.К. ***, като в хода на разследване по делото същият е привлечен в
качеството на обвиняем /л.127/.
Според писмо вх.№ 866/08.03.2019г. и приложенията къв него И.М.К. към 04.09.2018г. е заемал длъжността „младши
автоконтрольор“ в група КПДГПА на сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР София /л.131-л.139/.
Видно от оспорената заповед за задържане,
както и от приложената в административната преписка декларация на жалбоподателя
са разяснени всички негови права, включително на медицински преглед, правото да
обжалва законността на задържането пред съд, на адвокатска защита и т.н.
По делото е представено Удостоверение рег.№
УРИ -295р-11433/01.10.2018 г. на директора на Областна Дирекция на МВР Ловеч,
съгласно което Н.Д.А.е преназначен
на длъжност „полицейски инспектор“ 5-та степен в група „Охранителна полиция“
към РУ Тетевен при ОДМВР Ловеч, считано от 28.09.2016г. и продължава да служи
на същата длъжност и към настоящия момент /л.48/.
Представените с административната преписка
писмени доказателства и тези,
събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда на чл. 193
от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
За изясняване на спора от фактическа страна са събрани
гласни доказателства. По искане на жалбоподателят е допуснат до разпит в
съдебно заседание И.С.И.. За изясняване на спора от фактическа страна, Съдът е
изслушал и Х.И.Х. – мл.автоконтрольор при Районно
управление гр.Тетевен, съставител на медицинския талон и Х.П. - командир
отделение – младши полицейски инспектор в Районно управление гр.Тетевен, посетили пътно транспортно произшествие
/ПТП/ в с.*****.
Показанията на св. П. установяват, че на процесната
дата били на работа с колегата му Хр. Х. и се
обадили от дежурната част да посетят
пътно транспортно произшествие /ПТП/ в с.*****. Отивайки на място имало три
автомобила, като на К. автомобилът се намирал на средата на
платното за движение. При пристигане на място изискал документите на
участниците в ПТП, на водачите на двата автомобила, като колеги от тяхното
районно управление били пристигнали първи на място и му посочили, че К. се намирал зад
беседката, която била в съседство на местопроизшествието и говорел по телефона.
Отишъл при него и го извикал, да заповяда при тях, за да си даде съответните
документи, които са им нужни, за да извършат проверката. Другият полицай Х. го извикал до патрулния автомобил, за да му бъде извършена проба
с техническо средство Дрегер, но той отказал и
Х. му издал талон за медицинско изследване. Твърди, че тогава К. не посочил друг метод и начин по който иска да бъде
изследван, подписал талона за медицинско изследване.
Последствие го поканили в патрулния автомобил и заедно
с полицейски инспектор А., колегата Х.Х. се отправили до спешния център при
МБАЛ - Тетевен, за да даде кръвна проба. Сочи, че там
останали на място отвън, т.к. К. искал да изчака няколко минути преди да му
изтече периода, който му е даден в медицинския талон. След като влезли в спешния център медицинският екип му
задавал въпроси дали желае да даде кръвна проба, той не можел да даде ясен
отговор по този въпрос, не отговорил с да
или не. След което хванал
химикалката, която била на бюрото на медицинския екип вътре в кабинета и си изписал
в екземплярите, които били вътре на бюрото в
кабинета, че желае проба с доказателствен анализатор. При това полицейски
инспектор А.се
обадил по телефона и му казал,
че ще дойде екип от Районно управление – Ловеч, за да проведе изследването и да
слязат заедно с К. в управлението да изчакат, където оформили заповедта за
задържане и документите за приключване на смяната. Според свидетеля, К. постоянно говорел по телефона, бил силно
притеснен, поведението му било неадекватно, не е установил мирис на алкохол.
Свидетелят Хр. Х. излага, че на местопроизшествието от
колегите разбрали, че К. не е представил никакви документи, не е представил свидетелство
за управление, както и никакви документи на автомобила. След направения оглед
от него и колета офицер от пътна полиция, разгледали автомобилите, за да
преценят как е възникнало ПТП, обсъждали и стигнали до извода, че И.К. водач на
лек автомобил *****с сив на цвят при движение на прав участък в посока
гр.Тетевен, се е движел с несъобразена скорост, като е загубил контрол над МПС
и се е блъснал в дясно в спрелия лек автомобил – *****с, при което втория *****с се ударил в паркираната кола
пред него. В паркирания *****с е имало двама души - мъж и жена. Вследствие на
ПТП жената до колкото си спомня, имала някаква телесна повреда. Екип на Спешна
медицинска помощ я прегледал на място. След прегледа екипа на Спешната помощ си
заминал, жената останала, но казали, че
е със счупен зъб. След това, поканил И.К. да бъде тестван с техническо средство
Дрегер. Твърди, че
поканил К. не един път, не два
пъти, а няколко пъти, но К. се опитвал
като, че ли да не му обръща внимание, говорил си по телефона, но разбирал какво
му казвал. Свидетелят сочи, че го
изчакал достатъчно време да си приключи разговора и
отново го поканил за проба за алкохол с Дрегер, като бил включил уреда, сложил
мундщука и Дрегера бил готов за проба. Докато разговарял с него дали ще даде
проба с Дрегер, същият замахнал с ръка и откачил мундщука на Дрегера, като измърморил нещо като: „махни
го това от тука”. От това послание, свидетелят възприел, че той отказва да бъде
изследван с Дрегер. Не усетил да лъха на алкохол, но състоянието му било
изключително превъзбудено, лицето му било зачервено. След това, му издал талон за изследване. След
констатация сочи, че това е приложеният
на л.66 от делото в заверено копие - талон за изследване № 0004592 в три
екземпляра.
Конкретизира, че на него му
дал първият, втория оставил в преписката, а третия останал за отчет на кочана, като последствие на неговия
екземпляр К. дописал нещо в болницата. Написал му талона, дал му го и той се
подписал. Разбрали от полицейски инспектор А., че ще бъде задържан, тъй като били установили от ПТП телесна повреда, съответно данни за извършено престъпление. Свидетеля Х. твърди, че последствие К. започнал да казва, че иска да бъде изпробван с
доказателствен анализатор, на което той му отговорил, че в талона за кръв,
който му дал има графа, където се подписва дали да бъде изпробван с
доказателствен анализатор или да даде кръвна проба, т.е. химикотехнологично
изследване, както е посочено в бланката. Тъй като, той вече бил подписал
талона, нямало как да му предостави, в смисъл той вече е подписал, направил е
своя избор, но той после си го дописъл, че
иска доказателствен анализатор. Свидетелят изтъква, че искането за анализатора го прави, след издаване и
подписване на талона, като напрактика си изменил
решението от медицинско изследване с доказателствен анализатор. След което установява, че е последвало два пъти посещение в спешният
медицински кабинет, защото докторите питали К., но не получавали отговор дали
ще дава и ли не кръв, като вторият път описали в журнала и се подписали, че
отказва.
Според показанията на свидетеля И.С.И. с оспорващият са колеги от три години, като И.К. заемал длъжността младши автоконтрольор в ОДМВР София „Контрол на пътното
движение, главни пътища и автомагистрали”, както и той. На 04.09.2018 година около осем часа, К. му се
обадил, че е претърпял неволно ПТП и му е необходима помощ да му се отстрани
автомобила, че не е в движение. И. бил в гр.Правец и почти веднага тръгнал към
Тетевен. Като наближил му се обадил да види накъде
е и той му казал, че отива към Спешна помощ, за да бъде прегледан, защото имал
наранявания от катастрофата и там ще се видят.
Свидетелят
И. сочи, че отишъл в болницата, където се намирала Спешна помощ и там се видели
за първи път за деня с К., който бил с колеги от Районно управление Тетевен.
Спрял на паркинга и отишъл пеша пред входа на болницата, на около
Свидетелят видял, че тогава К.
написал в талона, че иска такъв анализатор и влезли вътре. Имал синини от
дясната страна и охлузвания по ръцете. Не миришел на алкохол. Когато влезли в
Спешното отделение една от медицинските сестри започнала да го превързва, а
доктора казал, че не може да вземе отношение щом лицето иска доказателствен анализатор.
После излязли навън и казали, че ще го
водят в районното управление за задържане, което го учудило, защо трябва да
бъде задържан, като той имал желание за доказателствен анализатор.
Свидетелят не знае, че К. е
отказал да бъде изпробвана с дрегер. Като катаджия знае, че ако проверяваното
лице не бъде тествано с дрегер, поради някакви причини с дрегер или тест
-тестдрегчет, то има право на избор между кръвна проба и доказателствен
анализатор, който трябва да му бъде предоставен, както достъпа до болница за
медицинско изследване, така и за този
доказателствен анализатор.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, тъй като по релевантните факти са непротиворечиви и
логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, още
повече, че същите са поели наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма данни
по делото за тяхната заинтересованост от изхода му.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата
е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана и
депозирана в установения от чл.149 ал.1 от АПК преклузивен срок. Подадена е от активнолегитимирано лице, което е адресат на заповедта, имащо пряк и непосредствен правен интерес от търсената
защита. Насочена е срещу
подлежащ на обжалване по реда на АПК индивидуален
административен акт, съгласно
чл. 72 ал. 4 предл. първо от ЗМВР. Сезиран е родово и местно
компетентния административен съд. Изложеното
обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждане по същество.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Упражняването на правомощието по 72 от ЗМВР е в
условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган
възможност да прецени при наличие на нормативно установените фактически
предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка. Следователно
извършваната от съда проверка при оспорване на заповед, издадена на основание чл.72 ал.1 от Закона за
министерство на вътрешните работи /ЗМВР/,
обхваща преценката дали административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискванията за законосъобразност на
административния акт, очертани в нормата на чл.146 от АПК, като установи дали акта е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на
закона.
Оспореният административен акт е издаден от полицейски орган по смисъла
на чл. 57 ал.1 от ЗМВР, в кръга на предоставените му от закона с нормата на чл.
72 ал.1 от ЗМВР правомощия. Съобразно цитираната разпоредба полицейските органи
могат да задържат лице, като в т.1-7 изчерпателно са посочени случаите, при
които това е допустимо. Издателят на акта, според
служебния си статут, установен с удостоверение /на л.48 от делото/ има качеството на полицейски орган
по чл.72 от ЗМВР. Това го определя като компетентен по материя, време и място
административен орган. Следователно не са налице основания за отмяна на акта по чл.146 т.1 от АПК.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
от административния орган нарушения на
административно производствените правила по
смисъла на чл.146 т.3 от АПК, които да са от
категорията на съществените. Спазена е процедурата по разясняване и осигуряване на правата на
задържания /правото на защита, на медицински преглед и т.н./. При издаване на оспорения акт не се констатира нарушение, което да е ограничило по какъвто и
да е начин правата на жалбоподателя, обуславящо отмяна на оспорения акт на това
самостоятелно основание.
Заповедта
е издадена в
предвидената с чл.74 ал.1 от ЗМВР писмена форма и съдържа необходимите реквизити за издаването й, предвидени в специалната
норма на чл.74 ал.2
от ЗМВР – посочени са името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните
основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и
часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73; правото
му: да обжалва пред съда законността на задържането; на адвокатска защита от
момента на задържането; на медицинска помощ; на телефонно обаждане, с което да
съобщи за своето задържане. Разяснени са правата му по чл.72 ал.4 и чл.73 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 74 ал.2 определя
задължителните реквизити на заповедта за задържане. Възприетото от ЗМВР
положение изцяло кореспондира на общото правило на чл.59 ал.2 от АПК, според
което, когато актът се издава в писмена форма трябва да съдържа фактически и
правни основания за издаването. Посочването им в заповедта, представлява
излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. В настоящият
случай съдът приема, че в заповедта са изложени фактически твърдения, които
покриват изискването за мотивираност и са относими към посоченото правно
основание за издаването й-чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. Т.е. налице е припокриване на
фактически и правни основания, които са посочени в обем, който да разкрива по
безспорен начин волята на органа за издаването на заповедта за задържане на
лице и да позволяват осъществяване на съдебен контрол за законосъобразността на
акта. Цитирането на приложимата правна норма - чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР и посочването на
обстоятелството извършване на престъпление по чл.343 ал.1б от НК – управление
на МПС като допуска причинена по непредпазливост тежка или средна телесна повреда, съдът намира за
достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона. В този
смисъл доводите в жалбата за липса на мотиви са неоснователни.
Представена е декларация по чл.74 ал.3 от ЗМВР, че е запознат с правата
си. Изпълнени са изискванията за връчване копие от заповедта на задържаното
лице срещу подпис, съгласно чл.74 ал.6 от ЗМВР.
Задържането по реда на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, по
правната си същност представлява принудителна
административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел чрез
задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление,
да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за до 24-часовото задържане е наличието на достатъчно
данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното
лице е извършило противоправно деяние. Съгласно нормата на чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни,
че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна
мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна
самостоятелност.
Събраните по делото доказателства
и обясненията на А.безспорно
установяват, че на 04.09.2018г. по повод издирване
на осъдено лице пътували до с.***** четири патрулни автомобила и около дванадесет
полицейски служители, като на тръгване обратно
към гр.Тетевен, на разклона за „Военно почивния дом” в с.***** видели
възникнало пътнотранспортно
произшествие /ПТП/, като единият от автомобилите марка „*****с” бил
по-средата на пътното платно, а другите две коли от дясната страна, до
хранителния магазин. Спрели и установили от присъстващите, че при управление на описания лек
автомобил марка „*****с” на посочената дата и място оспорващият, който е и полицейски
служител, допуснал пътно транспортно произшествие с пострадали лица, като присъствалите посочили, че при слизането си от автомобила К. се бил нахвърлил върху
собствениците на другите два автомобила със закани за саморазправа, и с
обвинения, че те са причината той да направи ПТП. Видно от представеният с преписката Протокол за
ПТП с пострадали лица /на л.62/, причините за ПТП е несъобразена скорост, като
за взето отношение към участник е посочено, че е образувано следствено дело.
Извършили полицейска проверка, в хода на която оспорващият, който постоянно говорел по
телефона, мнократно се опитвал да осуети изискващата се провера за алкохол,
като първоначално, отказал изследване с дрегер, след дълго изчакване за категоричен
отговор ще даде ли проба или не, довело до оформяне на документацията за
медицинско изследване /л.66/ и след две посещения в центъра за спешна помощ,
където отново не давал отговор на лекарите и присъствалите в кабинета служители,
оформили при второто посещение документацията за отказ и от кръвна проба.
Видно, в графата за съгласие на шофьора, в Журнала за извеждане на кръвни проби
във ФМСП Тетевен на 04.09.2018г. , срещу името на К. било отразено „не“, както
и в тази за вземане на кръвна проба. Междувременно, оспорващият собственоръчно
написал в своя екземпляр /на л.76 / от издадените 3 броя Талон за изследване,
че иска изследване с доказателствен анализатор, което на практика не било
проведено. Според обясненията на А., поради дългото говорене по мобилния
телефон, Началника на
Охранителна полиция, разпоредил на К. да спре с
разговора, при което оспорващият си свалил
телефона и поклащайки се казал, че говори с негов началник и сега не може да им
обърне внимание. На ответника е направило впечатление освен,
че И.М.К. се клател, видимо едвам стоял на краката си и че, говорейки по телефона
говорът му бил завален, миришел много на алкохол. Това обстоятелство кореспондира
с отразеното в медицинската справка. Видно от представената с преписката
Медицинска справка за освидетелстване на задържано лице /на л.51 от делото/ мирис
на алкохол е констатирал и лекарят, извършил освидетелстването на задържаното
лице /на л.51 от делото/. Според данните по делото на опита
на полицейските служители да
разберат от оспорващият, как е станало ПТП, същия не могъл да даде
никакво смислено обяснение, като повтарял, че е полицай в гр.София и нищо друго
не можело да му се разбере.
Поради
възникналото ПТП и поведението на оспорващият е задържан с процесната
заповед за задържане за срок от 24 ч.
на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, поради данни за извършено престъпление от общ характер по чл.343 ал.1 б от НК. Безспорно се установи, че по случая е образувано следствено дело №
43/2018г. по описа на Окръжен следствен отдел Ловеч за престъпление по чл.343
ал.1 б от НК срещу жалбоподателят, като в хода на разследване по делото същият
е привлечен в качеството на обвиняем /л.127/.
С
посочената разпоредба на чл.343 ал.1 б от НК законодателят е криминализирал деянието, за
който при управление на моторно превозно средство допуска причинена по
непредпазливост тежка или средна телесна повреда,
като е предвидил водача да бъде наказан с лишаване от свобода от една до четири
години за тежка телесна повреда и до три години или пробация за средна телесна
повреда.
По
силата на чл.129 ал.2 от НК телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха;
трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата,
на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност;
счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или
говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето,
временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и
коремната кухина.
От
събраните доказателства безспорно се установява по делото, че в резултат на процесното ПТП пътника в
единият автомобил С.Й.В. е със счупен зъб, представляващо по същността си данни
за причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. В тази връзка са приложените докладни записки
и констативен протокол /л.62/, както и
показанията на полицейските служители, свидетелите Х.И.Х. и Х.П., посетили пътно транспортно произшествие, и обясненията на ответника. За
целите на ПАМ е необходимо да има данни
за извършено престъпление, а не да е доказано.
Доказателствата
по делото сочат, че описаното и възприето от задържащият орган поведение на К.,
колкото и да е субективна тази преценка,
в конкретния случай се оказва правилна, защото на практика е
осуетявал полицейската проверка по причиненото от него ПТП, наред с
неадекватното поведение спрямо другите участници в ПТП и пострадалото лице с
оглед отправените закани за самораправа и обвинение, че те са причината да
направи ПТП, с установената от медицинският екип средна телесна повреда
/избиване на зъб/, която е криминализирана в НК. Действително употребата на алкохол, която би обяснила в известна
степен описаното по-горе поведение не е установена с техническо средство
/дрегер, доказателствен анализатор/ или медицинско изследване на кръв, но за
целите на настоящото административно производство са достатъчни обясненията на
полицйският орган, който има непосредствени впечатления от общуването с оспорващият
в хода на проверката по случая, което се потвърждава и от отразеното от лекарят
в медицинската справка, при освидетелстването на К. преди задържането му
/л.51/. Съвкупнният анализ на събраните по делото доказателства налага
извода, че към момента на издаване на оспорената заповед са били налице
достатъчно данни за извършено престъпление от страна на К., което е
основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, като не е
необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в
извършването на престъпление.
Не е необходимо също така в заповедта да се излагат пространни
мотиви-достатъчно е да бъде посочено, че са налице данни за извършено
престъпление. Информацията, подкрепяща и обосноваваща издаването на заповед за
задържане по чл.72
ал.1 т.1 от ЗМВР може да се
съдържа в съответната административна преписка, каквато в процесния случай е
налице. Достатъчно е в преписката да се съдържат данни, от които да може да се
направи извод за евентуална съпричастност на дадено лице към конкретно
извършено престъпление.
В конкретния случай е
изпълнено законовото изискване по чл.74 ал.2 т.2
от ЗМВР, за посочване в заповедта по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР на основанието за прилагането на
принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа”. В заповедта за
задържане е посочено правното основание за издаването й, а относно фактическите
основания заповедта сочи „ данни за извършено престъпление по
чл.343 ал.1 б от НК”.
Лицето е уведомено за
основанията за задържането му и са разяснени правата му, с което е гарантиран
принципът за защита от произвол.
Заповедта е
издадена в изискуемата писмена форма, при спазване на
административно-производствените правила. В оспорения акт има правно основание
- чл.72 ал.1
т.1 от ЗМВР, според който
законов текст полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. В действителност фактите, описани в заповедта са
оскъдни, посочва се – данни за извършено
престъпление по чл.343 ал.1 б от НК, която разпоредба регламентира
престъпен състав /като се отчита фактът, че това не е част от наказателно
производство по НПК във вр.с НК, а става дума за производство по ЗМВР във вр. с
АПК/.
Органът във всички случаи следва да посочи
обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната заповед за
задържане, като е допустимо мотивите, т.е. фактическите основания, да се
съдържат и в друг документ, неразделна част от административната преписка, /Тълкувателно решение № 16/31.03.1975
г. на ОСГК/, каквито в случая са налице. Полицейското задържане е акт, издаден в оперативен
порядък и наличието на данни за извършено престъпление е достатъчно основание
да се приложи принудителната административна мярка от административния орган. Предвид посоченото в заповедта фактическо основание – данни
за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б от НК, съдът намира, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен, с оглед
нейното основание - чл. 74 ал. 1 т. 1 от ЗМВР.
Чрез мерките, налагани по този ред, органите на МВР реализират законовите си
правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на
престъпления. В тази връзка достатъчно е да има определени данни, от които може
да се направи предположение за съпричастността на определено лице към конкретно
извършено престъпление, дори без да се поставя условие за точна квалификация на
деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и
окончателно установено, което без съмнение е предмет на друг съдебен процес.
Видно от представените по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства и
събраните гласни такива, има данни, обосноваващи
предположение за извършено конкретно престъпление. Налице е предвидения в
закона критерий за издаване заповед за задържане на лице за срок от 24 часа. Целта
на мярката по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР не е да се наложи
наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на
уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно
преследване. Въпросът за извършителя, вината и други
обстоятелства касаещи наказателната отговорност могат да бъдат установени в
рамките на съответното наказателно производство.
На следващо място обжалваната заповед
не противоречи на целта на закона. Както бе посочено по-горе в мотивите прилагането
на принудителна административна мярка не е налагане на наказание за
престъпление, а превантивна мярка за постигане на посочените в закона цели чрез
ограничаване на правото на свободно придвижване.
Настоящият състав не споделя
изложеното в писмената защита, че оспоренета заповед, издадена на основание
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР очевидно не допринася за постигане на посочените цели и
съставлява акт на неоснователна принуда върху лицето чрез ограничаване на
свободното му предвижване за определен период, който противоречи изцяло на
същността и предназначението на принудителните административни мерки, съгласно
легалното им определение в чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания. Основание затова се черпи от
безспорно установеното по делото, че в случая оспорващият поради управление на
МПС с несъобразена скорост е причинил по непредпазливост ПТП средна телесна
повреда на посоченото лице – С.Й.В., наред с неадекватното му поведение –
спорел с другите водачи и ръкомахал /докладна записка на мл.ПИ Павлов на л.58/,
обясненията на ответника, че след ПТП при слизането си от автомобила се е
нахвърлил върху собствениците на другите два автомобила със закани за
саморазправа, и с обвинения, че те са причината той да направи ПТП, че видимо едвам стоял на краката си и че,
говорейки по телефона говорът му бил завален, миришел много на алкохол, което е
записано и в медицинската справка, недаването на смислен отговор за ПТП,
препятства полицейската проверката за алкохол, като не давал конкретни отговори
относно изследването с дрегер и докато полицейският служител разговарял с него
за пореден път дали ще даде проба с Дрегер, замахнал с ръка и откачил мундщука на
Дрегера, като измърморил нещо като: „махни го това от тука”, възприето като
отказ да бъде изследван с Дрегер, последвалото двукратно посещение в спешния
медицински център за медицинско изследване, докато да поиска изследване със
доказателствен анализатор. В тази връзка са непротиворечивите показания на
полицейските служители св. Х. и П., установили процесното ПТП, обясненията на
ответника и докладните по преписката.
Съгласно чл. 4 ал. 2 от АПК, административните актове се издават за целите,
установени в закона, а чл. 6 от АПК въвежда
принципа на съразмерността като материалноправно изискване за законосъобразност
на административния акт. В случая полицейски орган е осъществил полицейското
задържане в съответствие с целта на ЗМВР, а именно да се осуети прикриване на
извършеното престъпление и да се ограничат или предотвратят вредните последици
от извършването му,
в съответствие с основните дейности, заложени в чл.6 т.2 т.3 т.6 т.7 и т.8 от ЗМВР. В рамките на
оперативната самостоятелност, с която административният орган разполага при
налагането на мярката, издадената заповед е съобразена и с чл.6 от АПК, предвиждащ принципа на съразмерност. В
случая, административният орган не е
излязъл извън тези рамки, не се касае за засягане
на права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане на
целта, за която е издаден актът.
В контекста на принципа по чл.6 ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72 ал.1
т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността
на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната
административна мярка „задържане за срок до 24
часа“ е оправдано, тъй като в случая са налице
конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес,
който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над
правилото за зачитане на личната свобода. Следва да се отбележи, че се касае за пътно транспортно
произшествие с причинена средна телесна повреда, което деяние е с повишена
степен на обществена опасност при зачестилите в страната пътнотранспортни
нарушения с човешки жертви, при което е осуетявана полицейската проверка за
установяване употребата на алкохол. В този смисъл за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно
данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е
предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
В този смисъл не е нарушен чл.6 от АПК, тъй като в качеството на субект на административния
процес по налагане на принудителни мерки и наказания, административният орган е
упражнил своите права за постигане целите на закона така, че да не вреди на
правата и свободите на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която се издава акта.
Следва да се съобрази, че оспорената заповед е
издадена с правно основание разпоредби на ЗМВР по прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/. Тези мерки се реализират на самостоятелно
основание, независимо от възможността за ангажиране на друг вид отговорност – в
случая наказателна. В този смисъл са неоснователни и доводите на оспорващият, че е задържан по ЗМВР при наличие на
образувано сл.дело при ОСлС Ловеч.
Целокупният анализ
на доказателствата по делото обуславя извода, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при наличие на
законоустановените в ЗМВР материално правни предпоставки за това, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Не
са налице основания за отмяната й по смисъла на чл.146 от АПК и следва да
остане в сила, а подадената срещу нея жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Разноски по делото не са претендирани,
поради което не се присъждат.
Мотивиран така и на основание
чл.172 ал.1 и ал.2 предложение последно от АПК, Ловешки административен съд,
четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.К. с ЕГН ********** и посочен адрес: ***, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 456зз-115 / 2018 година от 04.09.2018 година, издадена от полицейски инспектор в Районно
управление /РУ/ гр. Тетевен към Областна дирекция на МВР
Ловеч - Н.Д.А..
Решението може да се обжалва чрез
Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд в четиринадесет
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: