Р Е Ш
Е Н И Е
№ 194
гр. Несебър, 27.03.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Д.Г., като разгледа АНД № 181 по описа на НРС за
2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М.Ф.Г., срещу наказателно постановление
№ 16-0304-001880 от 29.07.2016г., издадено от началник
сектор към ОД на МВР гр. Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателката на
основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. Видно от жалбата и от допълнително
представени по делото писмени бележки жалбоподателката не оспорва, че е
извършила вмененото й нарушение. Счита обаче, че става въпрос за маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка твърди, че не са й налагани
други наказания за нарушаване на правилата за движение по пътищата. Акцентира
върху обстоятелството, че се касае за гранична стойност на концентрация на
алкохол в кръвта й. Сочи, че практически няма разлика между 0,52 промила и 0,50
промила, до която се приема, че водачът не е извършил нарушение. Твърди, че
отчетената стойност е резултат от консумация на една бира. Навежда, че е
студентка, работи като сервитьорка, за да издържа себе си и баба си, след като
баща й починал. Излага, че има ниски доходи и глоба в размер на 500 лв. ще я
постави в тежко материално положение. Счита, че наложената административна
мярка – лишаване от правоуправление и задържане на документите на автомобила за
срок от 6 месеца, е достатъчна. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде
отменено.
Ответната страна в производството – РУП гр. Несебър, не заема становище по
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 22.07.2016г.,
около 03:40 часа, к. к. „Слънчев бряг”, на главната алея пред хотел „********”,
в посока на движение към Свети Влас, жалбоподателката управлявала личния си лек
автомобил „Сеат Ибиза” с рег. № ******. Г. била спряна за проверка от свидетеля
Б. ***, командирован да изпълнява служебните си задължения на територията на РУ
Несебър. При проверката Г. била тествана за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест „Дрегер” 7410 с № 0325. Техническото средство отчело
концентрация на алкохол в 03:44 часа от 0,56 промила. Данните били показани на жалбоподателката,
като й бил издаден талон за медицинско изследване № 086987 от 22.07.2016г. Г.
заявила, че изпила един коктейл, като ще даде кръв за анализ. При тези
констатации св. Б. съставил на жалбоподателката АУАН № 550185 от 22.07.2016г.
за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от
жалбоподателката без възражения. Впоследствие Г. дала кръв за анализ, като бил
изготвен протокол за химическа експертиза № 699/26.07.2016г. от БНТЛ при ОД на
МВР Бургас. Видно от протокола в кръвта на лицето се доказало съдържание на
етилов алкохол в количество от 0,51 промила. При тези данни и въз основа на
съставения АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: акт за установяване на административно нарушение № 550185 от
22.07.2016г., талон за медицинско изследване № 086987 от 22.07.2016г., протокол
за химическа експертиза № 699/26.07.2016г. от БНТЛ при ОД на МВР Бургас, заповед
№ 304з-322 от 18.12.2015г. на началника на РУ Несебър, заповед №
8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, свидетелските
показания на актосъставителя Б.. Посочените доказателства по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Жалбоподателката
не оспорва, че фактическата обстановка се е реализирала по посочения по-горе
начин. Самата тя не оспорва обстоятелството, че е извършила нарушението, като
възраженията й са свързани единствено с приложението на чл. 28 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.
2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган (оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед №
304з-322 от 18.12.2015г. на началника на РУ Несебър, заповед №
8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване
на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби
на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. В съответствие с чл. 3, ал. 1 от Наредба №
30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства в АУАН са
вписани показанията на техническото средство – 0,56 промила. След като е
получил резултата от кръвната проба на жалбоподателката наказващият орган е
издал НП, в което е вписано актуалното количество на алкохол в кръвта на Г. –
от 0,51 промила. Ето защо АУАН и НП са издадени както при спазване на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН, така и при спазване на изискванията на цитираната Наредба.
Съдът намира, че издаденото НП е и материално законосъобразно. От събраните
по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че
жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е управлявала МПС с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно 0,51 промила. Посочената
концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателката е установена по надлежния
ред – чрез химическа експертиза. За извършеното нарушение разпоредбата на чл.
174, ал. 1 ЗДвП, в действалата към момента на извършване на деянието редакция,
е предвиждала кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв. Налага се
извод, че жалбоподателката е извършила вмененото й нарушение, като същото е
подведено под правилната санкционна норма на чл. 174, ал. 1 ЗДвП.
Що се отнася до възражението, че в настоящия случай приложение следва да
намери нормата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно. При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР №
1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93,
т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените
отношения, свързани с безопасното движение по пътищата, съдът намира, че самото
нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност.
В тази връзка стойността на концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателката не може да се цени като обстоятелство от кръга на относимите
за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Законодателят изрично е предвидил, че управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта по-висока от 0,50 на хиляда
представлява нарушение (а в случаите когато концентрацията е над 1,20 на хиляда
– престъпление). Ето защо е без значение за съставомерността на извършеното
деяние с колко е надвишена посочената норма. Не може да се приеме, че когато
деянието е извършено с концентрация, близка до минималната, същото губи
характеристиката си на административно нарушение. Концентрацията на алкохол
може да бъде вземана предвид единствено при определяне на наказанието. Впрочем
с промените на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП (обнародвани в ДВ бр. 101 от 2016г., в
сила от 21.01.2017г.) са предвидени и фиксирани санкции за управление на МПС
при концентрация на алкохол в кръвта от 0,50 на хиляда до 0,80 на хиляда включително,
поради което законодателят е ограничил и в тази насока преценката на
конкретната концентрация при индивидуализация на наказанието, което следва да
бъде наложено на нарушителя. Следва да се има предвид, че в ЗДвП категорично е
определено като нарушение управлението на МПС с концентрация над 0,50 на хиляда
и приложението на чл. 28 ЗАНН единствено с довода, че установената в конкретния
случай концентрация е близка до 0,50 на хиляда би довело до заобикаляне на
законовата норма. Поради тази причина съдът намира, че конкретната концентрация
не може да бъде взета предвид при обсъждане на смекчаващите обстоятелства по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Вярно е, че липсват данни жалбоподателката да е
наказвана за други нарушения на ЗДвП, но всички останали наведени от нея
обстоятелства (свързани с материалното й положение) не са подкрепени от
доказателства по делото. Наред с това в хода на производството от нейна страна
са излагани противоречиви твърдения за естеството на употребения алкохол. В
АУАН е вписано, че пред полицейските служители тя заявила, че е употребила един
коктейл. В представени по делото писмени бележки самата Г. твърди, че е
употребила една бира. Тези разминавания разколебават лансираните от
жалбоподателката смекчаващи обстоятелства, свеждащи се до неправилна преценка
от нейна страна на количеството употребен алкохол. Както вече се посочи липсата
на предходни наказания и ниското количество на алкохол в кръвта не са
достатъчни основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Като се вземе предвид
сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното от Г.
нарушение, съдът достигна до краен извод, че в случая приложение не може да
намери чл. 28 от ЗАНН. Липсват обстоятелства, които да характеризират
процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите нарушения от същия вид.
Относно размера на наказанието, което следва да се наложи, от значение е
нормата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, в която е предвидено, че при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. В случая на Г. е наложено наказание в минималните
размери, предвидени в чл. 174, ал. 1 от ЗДвП (в действалата към момента на
извършване на нарушението редакция). В действащата към момента редакция на
нормата за извършеното от Г. нарушение са предвидени именно наказания „глоба” в
размер на 500 лв. и „лишаване от право” за срок от 6 месеца. Т.е. наложените
наказания съответстват и на последвалите промени в чл. 174, ал. 1 от ЗДвП,
поради което приложение към настоящия случай не може да намери нормата на чл.
3, ал. 2 от ЗАНН. Няма как да се уважи и искането на жалбоподателката да й бъде
наложено единствено наказание „лишаване от право”, тъй като двете наказания са
предвидени кумулативно в чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. Наказващият орган и съдът
нямат компетентност да налагат само едното от тях. Съдът достигна до краен
извод, че наложените на жалбоподателката наказания са определени правилно и при
спазване на чл. 27 от ЗАНН.
С оглед изложеното наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0304-001880
от 29.07.2016г., издадено от началник сектор към ОД на МВР гр. Бургас, РУ
Несебър, с което на М.Ф.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 174,
ал. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, са
наложени наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Бургас в 14 -дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: