Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. Карлово, 19.07.2017 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на единадесети
юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 101 по описа на
Карловски районен съд за 2017 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 15-0281-000828/17.11.2015
година на Началника н.Р.н.М.К.н.Е.П.А. ЕГН ********** ***, на основание чл. 183
ал. 2 т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лв. за нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на чл. 123 ал. 1
т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 157 ал. 6 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното
постановление е останал жалбоподателят А. и е депозирал жалба срещу него пред съда
в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К. редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя Б.Б., свидетелите Н.Н. и И.Т.,
и свидетеля Г.А., ангажиран от жалбоподателя, и приложените и приети писмени такива –Заповед
№ 8121з-748/24.06.2015г., АУАН № 828/ 14.09.2015г.,
НП № 15-0281-000828/17.11.2015г., протокол за ПТП, материалите по преписка №
9485/2015г. по описа н.Р.н.М. К. съдът
намира за установено следното:
Срещу жалбоподателя е съставен АУАН № 828/ 14.09.2015г., в който е отразено, че
на 06.09.2015г. около 20.25ч. в гр. С., на ул. „*****“ до № 22 управлява лек
автомобил Фолксваген Поло с рег. № *****,
като при извършване на маневра на заден ход блъска паркиран автомобил Мерцедес
Спринтер с рег. № *****. Водачът не оказва съдействие за установяване на
вредите от произшествието и напуска местопроизшествието без да уведоми
контролните органи. При проверката водачът не представя контролен талон към
СУМПС при съставянето на АУАН, с което е нарушил чл. 40 ал. 1, чл. 123 ал. 1 т.
3 б. В и чл. 157 ал. 6 от от ЗДвП.
АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който
отразил, че ПТП не е имало, а документа е с невярно съдържание. Получил препис
от него.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено на 17.11.2015
г. процесното наказателно постановление, с което при идентично описана с акта
фактическа обстановка, на основание чл. 183 ал. 2 т. 11 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 40 ал. 1
от ЗДвП, тъй като се движи на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде
опасност за другите участници в движението, ПТП, на основание чл. 175 ал. 1 т.
5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на чл.
123 ал. 1 т. 3 от ЗДвП, тъй като при наличие на разногласия относно
обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не
изпълнява указанията й и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 157 ал.
6 от ЗДвП, тъй като носи акт за нарушение по ЗДП с изтекъл срок.
След като анализира събраните доказателства и взе в
предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Съдът намери, че
административно наказателното производство е протекло при съществени нарушения
на процесуалните правила на ЗАНН, които нарушения представляват абсолютни основания за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, без да се изследва въпроса дали жалбоподателят
действително и виновно е извършил вмененото му във вина нарушение.
По делото не се спори, че актосъставителят не е очевидец
на описаните в АУАН нарушения, а го е съставил след извършване на проверка. Акт
за установяване на нарушението не е съставен на датата на нарушението, а след осем
дни, когато жалбоподателят е бил призован в Р.н.М.К. с тази цел. АУАН бил
съставен в присъствието на нарушителя. В същия като свидетел очевидец е
посочено лицето, претърпяло вреди от произшествието Н.Н.. Разпитан в съдебно
заседание същият твърди, че не е присъствал при извършване на нарушението, а
сведения за него почерпал от майката на нарушителя, която обаче е отрекла да е
очевидец на нарушението в хода на извършената полицейска проверка. Заявява
категорично и че положения в АУАН подпис не е негов. Липсата на полагане на
подпис от страна на посоченото като свидетел в акта лице, а от друго
неизвестно, е в пряко нарушение на правилата за съставяне на АУАН, които са
императивни и представляват гаранция за правото на защита на наказаното лице от
най-ранния етап на административно-наказателното производство. Посоченото
нарушение води до нередовност на акта и същият не се ползва и от обвързващата
доказателствена сила съгл. чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Така допуснатото съществено
процесуално нарушение на императивни правила съставлява самостоятелно основание
за отмяна на обжалваното наказателно постановление, което пък издадено
възоснова на нередовен акт се явява и необосновано.
В атакуваното наказателно постановление липсва и изписана в пълнота правната квалификация на твърдяното
нарушение по т. 2. Действително наказващият орган не е длъжен да вписва
предложенията на съответните правни норми, но в конкретния случай не става
въпрос за предложение, а за същинска норма. Не е изписана конкретната буква от
т.3, на ал.1 на чл.123 от ЗДвП, която е
нарушил жалбоподателя, а тази норма на закона включва три различни нарушения,
съответно вписани под букви „а“, „б“ и „в“ на нормата. Изписването на
нарушените законови разпоредби е задължителен атрибут на наказателното
постановление, визиран в чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН и липсата му засяга съществено
правото на защита на жалбоподателя. Още повече в конкретния случай е налице и
неяснота в обстоятелствата от фактическия състав на нарушението, доколкото в
наказателното постановление са дописани и такива липсващи в АУАН, а именно, че при
наличие на разногласия относно обстоятелствата по ПТП го напуска, не уведомява
службата за контрол, както и че от жалбоподателя не са изпълнявани указания на
контролните органи. Посоченото съдът намира за съществено процесуално
нарушение, внасящо неяснота относно административно-наказателното обвинение и
така пряко засягащо правото на защита на привлеченото към отговорност лице,
доколкото тези твърдения обуславят състав на различни нарушения – по чл. 123
ал. 1 т. 3 б. А от ЗДвП и по чл. 123 ал. 1
т. 3 б. В от ЗДвП.
По т. 3 от НП - Член 157 ал. 6 от ЗДвП, за каквото е
санкциониран жалбоподателят, регламентира, че при съставяне на акт за нарушение
по ЗДвП контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на
задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за
срок до един месец от издаването му. Т.е. АУАН в този период изпълнява ролята
на контролен талон и когато водачът го носи при управление на МПС същият
изпълнява задължението си по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. След изтичане на
едномесечния срок по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП актът не замества контролния талон,
поради което ще е налице нарушение по чл. 100 ал.1 от ЗДвП. Съответстващата на
такова деяние санкционна норма е тази на чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП. В случая
наказанието е наложено на основание чл. 185 предл. 1-во от ЗДвП за нарушение на
чл. 157 ал. 6 от ЗДвП ( за управление на МПС без АУАН при отнет контролен
талон), която норма не съдържа правило за поведение, което да е насочено към
водачите на МПС, а единствено дефинира каква е правната стойност на АУАН при
отнет контролен талон към СУМПС. Следва да се отбележи, че обстоятелства
жалбоподателят да е управлявал автомобила без да носи АУАН вместо контролен
талон в акта за установяване на административно нарушение липсват, а такива
фигурират само в НП, при което от една страна е налице недопустимо противоречие
в обстоятелствата между тях, а от друга въобще не стават ясни фактическите
обстоятелства по извършване на нарушението.
На следващо място в производството остана недоказано
жалбоподателят да е извършил вменените му нарушения на датата и часа, посочени
в АУАН и НП. Безпротиворечиво се установи, че около 20.25ч. на 06.09.2015г.,
когато се твърди да са извършени нарушенията, А. не е бил на мястото на
произшествието, а повече от два часа по-рано е бил в заведение в гр. С., от
което си тръгнал след 22.30ч. Следователно времето на нарушенията е различно от
описаните в АУАН и в НП, а съгласно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН това обстоятелство
индивидуализира спрямо времето съставомерните факти и се вписва като задължителен
реквизит с цел осигуряване правото на защита. А тя се състои във възможността
наказаното лице да докаже, че по посоченото време са се осъществили други
факти. Което и беше сторено в производството, от страна на жалбоподателя беше
опровергано, че по времето на административното обвинение, той е извършил
вменените му нарушения. Както се установи от показанията на свидетеля Н., същият
не е очевидец на настъпилото ПТП, а сведенията почерпил от майката на
жалбоподателя, която обаче е отрекла този факт при проверката. Пред съда се
възползва от правото да не свидетелства. Жалбоподателят категорично отрича да е
имало ПТП с негово участие. Сведенията, съдържими в показанията на свидетеля Т.
за хода на събитията при пристигане на полицейските служители на мястото на
инцидента и кое е лицето съобщило му механизма на ПТП са отречени от
показанията на свидетеля Н., това обаче съдът не отдава на липсата на
обективност, а на характера на работата на свидетеля, свързана основно с
нарушения на ЗДвП, при което е логично спомените му за различни ситуации да се
смесват. При това положение, съдът счита, че в производството не се събраха
безспорни доказателства жалбоподателят да е лицето, причинило ПТП и то при
движение назад, а останалите нарушения са обусловени от извършването на
последното.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
15-0281-000828/17.11.2015 година на Началника н.Р.н.М.К. с което на Е.П.А. ЕГН ********** ***, на
основание чл. 183 ал. 2 т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение
на чл. 123 ал. 1 т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 157 ал.
6 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.