МОТИВИ към Присъда
по НОХД 2795/2020г. по
описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно заседание на 10.09.2020г.
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт,
внесен от БРП срещу М.Щ.А. с ЕГН ********** за това, че на 04.04.2018г. от жилище находящо се в гр.*********** при
условията на опасен рецидив, отнела чужди движими вещи - сумата от 400лева и 1 бр мъжко портмоне на стойност 5 лева, всички вещи на
стойност 405 лева от владението на Я.Г.К., без неговото съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29
ал.1 б."а" и б."б" от НК.
В разпоредително заседание подсъдимата М.А. и нейният защитник
направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено
съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимата призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като
установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимата, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка в обвинителния акт. Намира, че наказанието следва да
се определи над установения от закона минимум, тъй като подсъдимата демонстрира
явна неграмотност, незаинтересованост, никога не е работила и излизайки на
улицата отново ще извърши посегателство. Пледира за наказание в размер на 3
години лишаване от свобода, което съобразно разпоредбата на чл. 58а НК да бъде
намалено с 1/3 до две години лишаване от свобода, което да се търпи при
първоначален строг режим. Разноските по делото счита, че следва да се възложат
в тежест на подсъдимата.
Служебният защитник на подсъдимата – адв. К.
счита, че следва да се определи наказание в минимален размер от две години,
който да се редуцира с 1/3 съгласно чл. 58а, ал. 1 НК като по този начин би се
постигнала генералната и специалната превенция.
Подсъдимата А. се признава за виновна и моли да й се определи наказание
към минимума. В последната си дума иска по-малка присъда.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата М.Щ.А. е родена на ***г***, българка, българска гражданка,
понастоящем в Затвора гр. С., без образование, неомъжена, осъждана, безработна,
с ЕГН **********.
На 04.04.2018г. пострадалият Я.К. пристигнал
в гр.Б. от гр.Ч.. Веднага след това той отишъл до района на „С.п.“ в гр.Б., тъй
като знаел, че там се събирали момичета, които проституирали. На място пострадалият
срещнал обв. А. и двамата се уговорили да правят
секс. За целта трябвало да отидат до жилището на пострадалия находящо се в гр.******.
След пристигане в жилището пострадалият съблякъл дрехите си и ги
оставил в спалнята, след което влязъл в банята. Докато пострадалия бил в
санитарното помещение, обвиняемата извадила и взела от панталона му портфейл
съдържащ сумата от 400лева, от банкноти с номинал от 20 и 50лева и излязла от
апартамента през прозореца на спалнята. Излизайки от банята пострадалият
установил липсата на вещите си и още на същия ден сигнализирал на служители от
МВР. На същия ден обвиняемата била установена, като автор на деянието. С
протокол за доброволно предаване от 04.04.2018г. бил предаден
на полицейски служител отнетия, от пострадалия портфейл, но без отнетата сума
от 400лева.
От назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза е видно, че
стойността на портфейла, който обвиняемата отнема от пострадалия е била в
размер на 5лева.
Общата стойност на парите и посочената по-горе вещ възлиза на сумата от
405лева.
На 04.11.2019г. е починал Я.Г.К. като негови наследници са двете му
дъщери В.Я.П. и Г.Я. Т..
Обвиняемата М.Щ.А. е осъждана многократно с Присъда по НОХД 735/2013г. в
законна сила от 08.05.2013г. на обв.А. е наложено
наказание четири месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор. Със Споразумение от 15.07.2013г. на БРС, в сила
от същата дата, по НОХД 2706/2013г. на обв.А. е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. С Определение от 02.08.2013г.
по НЧД № 2481/2013г. по описа на РС-Бургас, в сила от 20.08.2013г. на обв.А. е определено общо наказание по НОХД 735/2013г. на
БРС и НОХД 2706/2013г. по описа на БРС, в размер на най-тежкото от тях, а
именно - лишаване от свобода за срок от шест месеца. Със Споразумение №
18/09.02.2016г. на ОС-Бургас, в сила от 09.02.2016г. по НОХД 100/ 2016г. на
обвиняемата е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и
осем месеца, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. С
Присъда № 49/21.03.2016 г. на РС-Бургас, в сила от 14.07.2016 г. по НОХД
525/2016г. на обв. М.А. е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година и четири месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор. С Определение на РС-Бургас по НЧД
4680/2016г. на обв.А. е определено общо наказание по
НОХД 100/2016г. по описа на ОС-Бургас и НОХД 525/2016г. по описа на РС-Бургас,
като й е наложено най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от
една година и осем месеца. На осн. чл.24 от НК,
определеното общо наказание е било увеличено с пет месеца до общ размер две
години и един месец. Наказанието по НЧД 4680/2016г. на БРС е изтърпяно в
периода 03.12.2015г. до 18.10.2017г.
От изтърпяване на наказанието по визираните съдебни актове до
извършване на настоящото престъпно деяние, не е изтекъл предвидения в чл. 30,
ал.1 от НК петгодишен срок.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
направените от подсъдимата А. самопризнания, които се подкрепят от събраните по
досъдебното производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: свидетелите
М.Ж.Т. (л.14, л. 73), А.С.Р. (л.15, л. 68), Д.Х.Г. (л.16), Я.Г.К. (л.12, л. 17,
л. 50 ДП), Ж.К.Ж. (л.18), Г.Я. Т. (л.108), В.Я.П. (л.109)
От писмените доказателства: справки за съдимост (л. 23-31 от съдебното
производство; 27-34 ДП, 111-118ДП); протокол за доброволно предаване (л. 19 ДП);
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (л. 121); разписка (л.20);
препис –извлечение от акт за смърт (л. 125); удостоверение за наследници
(л.124).
От писмените доказателствени средства: протокол за разпознаване на лица
и предмети (л. 51);
От експертизите: съдебно-оценъчна
експертиза (л. 22);
Съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373,
ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и подкрепят
самопризнанието на подсъдимата. Съдът въз основа на самопризнанието, което се
подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимата.
Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният
съд не осъществява подробен анализ на доказателствата. В случая всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви.
От
правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29
ал.1 б."а" и б."б" от НК.
За съставомерността
на деянието следва да се установят признаците от обективната и субективната му
страна. От обективна страна предмет на престъплението кражба може да бъде
движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга
стойност като изпълнителното деяние се изразява в отнемане, което означава
прекъсване на фактическата власт на владелеца и установяване от дееца на своя
фактическа власт върху движимата вещ. От субективна страна престъплението се
извършва с форма на вина пряк умисъл като е налице особена цел – намерение да
се присвои (т.е. да извърши фактическо или юридическо разпореждане).
От обективна страна се
установи, че подсъдимата е отнела чужди вещи – пари и портмоне на стойност 405
лева, от които 400 лева – пари и 5 лева – стойността на отнетото портмоне. Налице
е прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец и установяване от подсъдимата
на собствена фактическа власт върху вещите. Подсъдимата е отнела вещите като се
е разпоредила с тях – портмонето е намерено в близост до фризьорски салон и
предадено доброволно, а парите в размер на 400 лева от него са липсвали.
Подсъдимата призна, че се е разпоредила с вещите като със свои. Ето защо са
налице признаците от състава на престъплението кражба.
Налице е и
квалифициращия признак "опасен рецидив" , по смисъла на чл. 29, ал.1,
б. „А” и „Б” от НК,
което се установи от представените справки за съдимост: с присъда по НОХД 735/2013г. в сила на
08.05.2013г. на обв.А. е наложено наказание четири
месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим в затвор. Със Споразумение от 15.07.2013г. на БРС, в сила от същата дата,
по НОХД 2706/2013г. на обв.А. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор. С Определение в сила от 20.08.2013г. (посочено
в справката за съдимост ДП л. 33 и л. 117 като ЧНД 2481/2013г. на БРС, а в
справката в съдебна фаза л. 29 като нчд 3239/2013г.
на БРС) на обв. А. е определено общо наказание по
НОХД 725/2013г. на БРС и НОХД 2706/2013г. по описа на БРС, в размер на
най-тежкото от тях, а именно - лишаване от свобода за срок от шест месеца. Със
Споразумение № 18/09.02.2016г. на ОС-Бургас, в сила от 09.02.2016г. по НОХД
100/ 2016г. на обвиняемата е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година и осем месеца, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален
строг режим. С Присъда № 49/21.03.2016 г. на РС-Бургас, в сила от 14.07.2016 г.
по НОХД 525/2016г. на обв.М.А. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. С Определение на
РС-Бургас по НЧД 4680/2016г. на обв.А. е определено
общо наказание по НОХД 100/2016г. по описа на ОС-Бургас и НОХД 525/2016г. по
описа на РС-Бургас, като й е наложено най-тежкото от тях, а именно лишаване от
свобода за срок от една година и осем месеца. На осн.
чл.24 от НК, определеното общо наказание е било увеличено с пет месеца до общ
размер две години и един месец. Наказанието по НЧД 4680/2016г. на БРС е
изтърпяно в периода 03.12.2015г. до 18.10.2017г.
Предвид изложеното
подсъдимата е осъждана и настоящото деяние е извършено след като е осъждана за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 и е извършила инкриминираното
деяние, след като е била осъждана два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 НК. Ето защо е налице опасен рецидив по чл.
29, ал. 1, б „а” и б „б” НК.
Деянието е извършено в
петгодишния срок по чл. 30, ал.2 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите
общественоопасни последици, като е желаела тяхното
настъпване. Подсъдимата е съзнавала, че инкриминираните движими вещи са чужди, съзнавала
е, че прекъсва фактическата власт на досегашния владелец, като е целяла това и е
имала намерение противозаконно да ги присвои.
По
вида и размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимата беше призната за виновна законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от две до десет години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимата съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй
като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК. Изразеното
съжаление и признанието за вината съдът не може да определи като изключително
смекчаващо обстоятелство като същото вече е отчетено от законодателя при
определяне на наказанието при условията на чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а НК.
Подсъдимата проявява
едно трайно престъпно поведение, същата не е грамотна и не проявява желание да
работи, проявява се като личност с висока степен на обществена опасност като е
осъждана многократно за престъпления против собствеността. Явно е, че след
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, извършва ново престъпление, което
означава, че проявява трайни престъпни навици и няма изградени трудови навици.
От друга страна в състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение като
квалифициращ признак е включено това, че се касае за рецидив, поради което не
следва да се отчита като допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство. Видно
от справката за съдимост, представена в съдебна фаза подсъдимата e осъждана за тежки умишлени престъпления против
собствеността и след извършване на инкриминираното в настоящото деяние. Множеството
осъждания и трайната престъпна дейност не биха могли да обосноват наказание в
минималния предвиден от законодателя размер, тъй като по този начин не биха се
постигнали целите на наказанието. Съдът намери, че справедливото наказание
спрямо подсъдимата като се отчита направеното от нея самопризнание,
съдействието на разследването, формално изразеното съжаление, следва да се
определи в размер на 3 години. Същото съдът намали с една трета съгласно
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, поради което осъди подсъдимата да изтърпи
наказание лишаване от свобода за срок от две години. Така определеното
наказание следва да способства за постигане на целите на наказанието и
едновременно с това да ограничи възможността на подсъдимата за предвидения
период от време да извършва престъпления.
На основание чл. 57,
ал. 1, т. 2 б „б“ ЗИНЗС наказанието лишаване от
свобода следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, тъй като не
са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния
кодекс, в който смисъл съдът определи първоначалния режим на
изтърпяване на наказанието.
По разноските:
По ДП са налични
доказателства за сторени разноски в размер на 35,19 лева за съдебно-оценъчна
експертиза, поради което подсъдимата на основание
чл.189, ал.3 от НПК следва да ги заплати.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено
на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.