РЕШЕНИЕ
№ 479
гр. Бургас, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20222100101254 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод предявена от Х. Д. Г. с
ЕГН ********** от гр. В.П., ул. „Л. К.“ № **, С. Д. Х. с ЕГН ********** от
гр. В.П., ул. „М.П. № ** и И. Д. Х. с ЕГН ********** от гр. В. П., ул. „О. П.“
№** искова молба против „Групама застраховане” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” №
47А, с която е направено искане да се осъди „Групама Застраховане“ ЕАД да
заплати следните суми:
- на Х. Д. Г. с ЕГН ********** сумата от 170 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. Х. А.,
настъпила следствие на претърпяно на 04.06.2022г. ПТП;
- законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3
от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната
претенция - 24.06.2022 г. до окончателното й изплащане;
- законна лихва върху посочената по-горе сума (главница и лихва на
осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ), считано от датата, на която изтича срокът от 15
работни дни - 15.07.2022г., съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ до
окончателното изплащане;
- на С. Д. Х. с ЕГН ********** сумата от 170 000 лева, представляваща
1
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. Х. А.,
настъпила следствие на претърпяно на 04.06.2022г. ПТП;
- законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3
от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната
претенция - 24.06.2022 г. до окончателното й изплащане;
- законна лихва върху посочената по-горе сума (главница и лихва на
осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ), считано от датата, на която изтича срокът от 15
работни дни - 15.07.2022г., съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ до
окончателното изплащане;
- на И. Д. Х. с ЕГН ********** сумата от 170 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. Х. А.,
настъпила следствие на претърпяно на 04.06.2022г. ПТП;
- законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, an. 3
от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната
претенция - 24.06.2022 г. до окончателното й изплащане;
- законна лихва върху посочената по-горе сума (главница и лихва на
осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ), считано от датата, на която изтича срокът от 15
работни дни - 15.07.2022г., съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ до
окончателното изплащане. Представят и ангажират доказателства.
В с.з. исковите претенции се поддържат.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска. Изложил е
съображения, че поведението на водача на застрахованото МПС не стои в
пряка причинна връзка с увреждането. Предявил е възражение за
съпричиняване.
В с.з. искът се оспорва.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
обсъди становищата на страните намира за установено от фактическа
страна следното:
На 04.06.2022 г. лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № А 0250 МС,
управляван от св. Г. Х., предприема маневра „изпреварване“, при което
навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно движещия се в тази
пътна лента лек автомобил марка „Рено Меган“ с рег. № А 9276 НА,
управляван от Д. Х. А., ЕГН **********, който умира при настъпилото ПТП.
2
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебна авто-
техническа и медицинска експертиза. Видно от заключението на вещото лице
авто-експерт произшествието е настъпило поради навлизане на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ в лентата за насрещно движение. Според
заключението му настъпилият удар е могъл да бъде предотвратен само, ако и
двамата водачи предприемат аварийно спиране.
Според вещо лице съдебен лекар непосредствена причина за смъртта на
Д. А. е тежката комбинирана гръдно-коремна травма, довела до необратими
увреждания на вътрешните органи и техните функции.
Изслушани в съдебно заседание двете вещи лица допълват, че правилно
регулирана, т. нар. пасивна система за безопасност на автомобила е така
направена с датчици, че при рязко спиране сработва колана и въздушната
възглавница. В настъпилото ПТП са се отворили и предната възглавница на
водача, и страничната за ръката му, поради което вещото лице, приема, че Д.
А. е бил с поставен предпазен колан. Също така следва да се съобрази фактът,
че предната лява част на л.а. „Рено“- точно там, където е водачът, е изместена
с един метър навътре в купето, при което воланът е притиснал водача и е за
настъпването на травмите е без значение дали той е с поставен колан или не.
За лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № А 0250 МС е налице
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното дружество, сключена с полица № BG/26/122001262317, с начална
дата на покритие 30.04.2022 г. и крайна дата на покритие 30.04.2023г.
Ищците са депозирали писмена претенция, получена от ответника на
24.06.2022 г., във връзка с което са образувани щета № 66002200333-1 за С.
Д. Х., щета № 66002200333-4 за Х. Д. Г. и щета № 66002200333-5 за И. Д. Х.,
при ответното дружество.
Ответното дружество с писмо от 15.07.2022г., е отказало изплащане на
застрахователни обезщетения по предявените извънсъдебни застрахователни
претенции.
Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници Д. Х.
А. се явява баща на ищците.
От събраните гласни доказателства се установява, че всеки един от
ищците през годините е създал свое семейство и деца, но са запазили близки
отношения със своя баща. Същият през последните десет години е живял и
3
работил в ****. Всяко лято бащата на ищците правил всичко възможно, за да
вземе внуците си поне за 10 дни при него. Били много близки и поддържали
връзка, като баща им се прибирал поне веднъж в месеца в гр.В.П.. На всички
празници, рождени дни или Нова година гледали да са заедно.
Установява се още, че смъртта му, която била внезапна и неочаквана, ги
съкрушила, всички те много се променели, затворили се в себе си, тъжали.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. В случая изискванията на чл. 380 КЗ са спазени,
тъй ищците са отправили претенцията си към застрахователя, но са получили
отказ.
В настоящата хипотеза ищците следва да установят, че имат вземане за
непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно средство
/фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на
водача, причинна връзка и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД
условия/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между виновния водач и
застрахователя-ответник.
Наличието за застрахователно правоотношение между ответното
дружество и водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № А 0250 МС не е
спорна по делото, а и се доказва от представените по делото писмени
доказателства.
От доказателствата по делото се установи, че на 04.06.2022г. бащата на
ищците претърпял ПТП, настъпило изцяло по вина на водача л.а. „Фолксваген
Голф“. В тази връзка съдът изцяло кредитира заключението по КСАТМЕ,
според което причина за произшествието е навлизане на лекия автомобил
„Фолксваген Голф“ в лентата за насрещно движение, където е ударил челно
правомерно движещия се лек автомобил, управляван от А..
Налице са и доказателства за причиненото увреждане, както и за
причинно-следствената връзка между него и произшествието - медицинска
документация, съдебна авто-техническа и медицинска експертиза. По делото
4
не са събрани доказателства, които да опровергават презумпцията за вина по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД на виновния водач.
Съдът намира, че при формиране на изводите си относно понесените
от ищците неимуществени вреди не е строго ограничен от формалните
доказателства. Тъй като не се твърдят специфични за ищците преживени
емоции, болки и страдания над обичайните за подобно увреждане, които да
подлежат на пълно главно доказване, съдът приема, че пълнолетните ищци са
изпитали нормално присъщите за всяко човешко същество чувства на дълбока
скръб и печал от внезапната загуба на техния баща. Този извод е в
съответствие със съдебната практика, която приема, че не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания, ако същите са в
рамките на обичайните такива / решение № 316/ 14.10.2013г. по гр. д. № 121/
2013г., определение № 96/ 07.02.2018г. по гр. д. № 3153/ 2017г., решение № 3/
29.01.2014г. по гр. д. № 2477/ 2013г., решение № 388/ 02.12.2013г. по гр. д. №
1030/ 2012г. на ІV г. о. на ВКС, арг. от решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г. по
делото на Й. срещу България, по жалба № 41211/1998г./. При липсата на
данни за противното, съдът приема, че отношенията между покойния и най-
близките му роднини са били изградени на основата на традиционните за тези
връзки взаимна обич, привързаност и взаимопомощ. Съдът отчита също, че
външното изразяване на преживяваните чувства не е непременно идентично
при различните хора, като емоционалната и психологическа реакция на
подобна загуба е различна за всеки човек в зависимост от множество
фактори, свързани с индивидуалността му /напр. емоционална зрялост, сила
на характера, устойчивост на стрес и др./. Ето защо при формиране на
вътрешното си убеждение съдът е длъжен да отчете и преките доказателства
за обективирането на преживените от ищците конкретни болки и страдания.
Така установените неимуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане и за тях на основание чл.51, ал.1 от
ЗЗД ответникът дължи на ищците обезщетение, което съгласно чл.52 от ЗЗД
се определя от съда по справедливост. Задължителната съдебна практика
приема, че понятието справедливост не е абстрактно, а се налага преценката
на конкретните обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението. В случая такива обстоятелства са
възрастта на починалия /73г./, възрастта на ищците- същите са в зряла
възраст, оформени като характери, създали свое семейство, както и че същите
5
са преживели съществена и важна част от своя живот, имайки възможност да
я споделят с починалия, внезапността на настъпването на смъртта.
Съдът отчита също и репаративния ефект на обезщетението, което
предвид неимуществения характер на вредите не може да представлява точен
паричен еквивалент на всички отрицателни последици от деликта. По тези
съображения съдът приема за справедливи размери на обезщетенията за
ищците размер на 70 000 лв.
Предвид изхода на делото, основателна се явява и претенцията за
присъждане на законна лихва върху присъдените обезщетения. Съгласно чл.
493, ал. 1, т. 5 от КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования
за причинените на трети лица вреди, като в този случай той покрива, наред с
другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т.е. лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ. В чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 от КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая
законната лихва следва да се присъди от 24.06.2022г.-датата за която по
делото са представени доказателства, че е предявена претенция през
застрахователя.
Съдът намира за неоснователна претенцията за законна лихва върху
посочената по-горе сума (главница и лихва на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ),
считано от датата, на която изтича срокът от 15 работни дни - 15.07.2022 г.,
съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ до окончателното изплащане. В конкретния
случай застрахователят е в забава от най-ранната дата - от 24.06.2022г., от
която следва да им бъде присъдена законна лихва.
На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД така определените обезщетения могат
да бъдат намалени, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите.
В т.7 от тълкувателно решение № 1/ 23.12.2015г. по т. д. № 1/ 2014г. на
ОСКТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата разяснения по
хипотезите на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Приема се, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
6
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, като приносът на увредения, може да се изрази в действие или
бездействие, което да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
заключението на вещите лица по извършената съдебна авто-техническа и
медицинска експертиза съдът не може да направи несъмнен извод за
противоправно поведение на пострадалия, което да е допринесло на
вредоносния резултат. Според заключението на вещите лица фактът, че са се
отворили въздушните възглавници, означава, че пострадалият е бил с
поставен предпазен колан. Независимо от това им заключение, в съдебно
заседание и двете вещи лица са категорични, че предвид спецификата на
ПТП- челен удар в предна лява част на л.а. „Рено“, воланът на лекия
автомобил е изместен с един метър навътре в купето и е притиснал водача
смъртоносно, и настъпването на тези травми не е в зависимост от наличието
или липсата на предпазен колан.
По разноските:
Двете страни в производството са отправили искане за присъждане на
направените от тях разноски. С оглед изхода на делото ответното дружество
следва да заплати на тримата ищци сумата от 185.29лв. разноски, съобразно
уважената част от исковете.
Ищците следва да заплатят на ответното дружество сума в размер на
264.70лв, представляваща сторените от него разноски съобразно
отхвърлената част от претенциите.
При този изход на спора, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 7, ал.
2, т. 4 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в приложимата за спора редакция на наредбата – след изменението й с ДВ бр.
88/2022 г. (договорът за правна защита и съдействие /стр.112/, имащ за
предмет възложена безплатна защита, е от дата 18.01.2023г.), ответното
дружество следва да заплати на адв. Акалиев, сумата 18 750 лв. адвокатско
възнаграждение общо за тримата ищци.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА „Групама застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 47А да
заплати на Х. Д. Г. с ЕГН ********** от гр. В.П., ул. „Л. К.“ № ** сумата от
70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта Д. Х. А. в настъпило на 04.06.2022г. ПТП; ведно със
законната лихва от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдената сума до пълния
предявения размер от 170 000лв., както и претенцията за законна лихва върху
посочената по-горе сума (главница и лихва на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ),
считано от датата, на която изтича срокът от 15 работни дни - 15.07.2022 г.,
съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Групама застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 47А да
заплати на С. Д. Х. с ЕГН ********** от гр. В.П., ул. „М.П. № ** сумата от
70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта Д. Х. А. в настъпило на 04.06.2022г. ПТП; ведно със
законната лихва от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдената сума до пълния
предявения размер от 170 000лв., както и претенцията за законна лихва върху
посочената по-горе сума (главница и лихва на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ),
считано от датата, на която изтича срокът от 15 работни дни - 15.07.2022 г.,
съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Групама застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 47А да
заплати на И. Д. Х. с ЕГН ********** от гр. В. П., ул. „О. П.“ №** сумата от
70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта Д. Х. А. в настъпило на 04.06.2022г. ПТП; ведно със
законната лихва от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдената сума до пълния
предявения размер от 170 000лв., както и претенцията за законна лихва върху
посочената по-горе сума (главница и лихва на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ),
считано от датата, на която изтича срокът от 15 работни дни - 15.07.2022 г.,
съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Групама застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
8
и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 47А да заплати
на Х. Д. Г. с ЕГН ********** от гр. В.П., ул. „Л. К.“ № **, С. Д. Х. с ЕГН
********** от гр. В.П., ул. „М.П. № ** и И. Д. Х. с ЕГН ********** от гр. В.
П., ул. „О. П.“ №** сумата от 185.29лв. съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА Х. Д. Г. с ЕГН ********** от гр. В.П., ул. „Л. К.“ № **, С. Д.
Х. с ЕГН ********** от гр. В.П., ул. „М.П. № ** и И. Д. Х. с ЕГН **********
от гр. В. П., ул. „О. П.“ №** да заплатят на „Групама застраховане” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе” № 47А сумата от 264.70лв.съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Групама застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 47А да заплати
на мл. адвокат Борис Албертов Акалиев от САК с личен № **********
сумата от 18 750лв. адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38
ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9