№ 410
гр. Варна, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Г. Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501565 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Етажна собственост, с адрес гр. Варна,
к.к. „Св.Св.Константин и Елена“, ул.57-ма, № 3, представлявана от управителя М.К., чрез
процесуален представител адв. Д. К., срещу Решение № 260505/31.03.2022г. по гр.дело №
8632/2020г. по описа на ВРС, с което са отменени като незаконосъобразни взетите решения
на проведеното на 18.06.2020г. общо събрание на етажната собственост, находяща се в к.к.
„св.св. Константин и Елена“ в град Варна,ул.57-ма №3, както следва : 1. Вземане на решение
за продължаване на срока на договора за поддръжка на комплекса от фирма „Макси
Консулт" ЕООД, която да извършва подръжка на общите части на сградата и целия
комплекс, за периода от 05.07.2020 г. до 31.12.2021 г.; 2. Вземане на решение във връзка с
актуалната ситуация в Република България, свързана с разпространението на Корона вирус
(COVID-19) - всички пребиваващи в комплекса гости и наематели да декларират посочени в
декларацията обстоятелства, като собствениците уведомяват управителя на Етажната
собственост, в случай на поставяне под карантина. Образец на декларация; 3. Вземане на
решение за уведомяване на управителя на Етажната собственост, относно пребиваващите в
комплекса гости и наематели - срок на пребиваване, данни на автомобила, във връзка с
осъществяване на контрол на достъпа до комплекса, на основание чл.40,ал.2 от ЗУЕС.
Въззивникът изразява становище за неправилност на решението поради неправилно
прилагане на материалния закон и множество нарушения на процесуалните правила. По
делото били представени достатъчно доказателства, от които да се мотивира извод за
неоснователност на исковата претенция. Акцентира върху факта, че етажната собственост
към процесния момент не е имала избран легитимен управител, а в производството се
представлява едновременно от две лица. Сочи, че множество изводи относно
представителството на лицето, свикало общото събрание могат да се изведат от преписката
на Районна прокуратура – Варна. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Юрконсулт“ ООД, М. О., О.
Н. Б., А. И. Ч., Е. Н. Ч., О. А. К., Т. Л. Я., Ю. Н. Д.-К., „Инко-Арх“ ЕООД, Б. Л. Т., М. Т. Г. и
1
Г. Н. И., чрез процесуален представител адв. Г. Р.. Въззиваемите оспорват изложените във
въззивната жалба твърдения като неосноватлени и недоказани. Безспорно по делото се
установявало, че събранието от 18.06.2020 г. не е свикано по предвидения в чл. 12, ал. 5 и
чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС ред. Въззиваемите твърдят още, че с решение на ОС на ЕС от
25.02.2019 г. правомощията на В. Х. като управител са прекратени, поради което по арг. от
чл. 12, ал. т. 1 от ЗУЕС ОС е следвало да бъде свикано от УС, а не от него. На следващо
място въззиваемите твърдят, че с оглед оспорването на съдържанието и достоверността на
протокола по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС същият не е стабилизиран по отношение на
отразеното в него. По гореизложените съображения отправят искане за потвърждаване на
обжалваното решение с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В предоставения от съда срок въззиваемите представят писмена защита, с която по
същество поддържат становището си, изложено в отговора на въззивната жалба за
правилност и обоснованост на първоинстанционното решение.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ЮРКОСУЛТ“ ЕООД, М. Олховска, О. Н. Б., А. И. Ч., Е. Н. Ч., О. А. К., А. В...., Л. А. Р., Т.
Л. Я., Г. Н. И., В.Ил.К., „ИНКО–АРХ“ ЕООД, М. Т. Г. и Ю. Н. Д., чрез процесуален
представител адв. Г. Р., с която е предявен иск по чл. 40 от ЗУЕС против Етажна
собственост на сграда в гр.Варна, в кк. "Св.св. Константин и Елена", ул.57, № 3 за отмяна на
взетите решения на Общо събрание на ЕС, проведеното на 18.06.2020 г., както следва : 1.
Вземане на решение за продължаване на срока на договора за поддръжка на комплекса от
фирма „Макси Консулт" ЕООД, която да извършва подръжка на общите части на сградата и
целия комплекс, за периода от 05.07.2020 г. до 31.12.2021 г.; 2. Вземане на решение във
връзка с актуалната ситуация в Република България, свързана с разпространението на
Корона вирус (COVID-19) - всички пребиваващи в комплекса гости и наематели да
декларират посочени в декларацията обстоятелства, като собствениците уведомяват
управителя на Етажната собственост, в случай на поставяне под карантина. Образец на
декларация; 3. Вземане на решение за уведомяване на управителя на Етажната собственост,
относно пребиваващите в комплекса гости и наематели - срок на пребиваване, данни на
автомобила, във връзка с осъществяване на контрол на достъпа до комплекса, на основание
чл.40,ал.2 от ЗУЕС.
Ищците излагат твърдения, че на 18.06.2019 г. от 17.00 часа в етажната собственост
се е провело Общо събрание, свикано от легитимиращия се като управител В. Х.. Считат, че
същият няма качеството на управител, тъй като на предходно Общо събрание от 25.02.2019
г. е взето решение за прекратяване правомощията му, а като управителен орган е избран УС
на ЕС в състав: П. П., Иг. Т. и В. Х., с председател П. П.. Поради изложеното и позовавайки
се на чл.12, ал.1, т.1 от ЗУЕС считат, че единствено УС може да свиква ОС, а това не може
да стори управител, чиито правомощия са прекратени.
На следващо място сочат, че при свикване на Общото събрание не е изпълнено никое
от императивно предвидените изисквания на ал. 1 до ал. 6 на чл. 12 на ЗУЕС, както и че не е
спазен законоустановения седемдневен срок от залепването на поканата до провеждане на
ОС на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Твърдят, че поканата не е залепена на 10.06.2019 г. на видно
място в сградата, но дори и да е залепена на тази дата, отново не са изтекли седем дни,
преди датата на общото събрание, защото нормативното изискване е общото събрание да се
проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата по аргумент на чл.13,
ал.1, изр. III от ЗУЕС.
Ищците излагат твърдения още, че Общото събрание е проведено при липса на
предвидения в закона кворум, съгласно чл.14 и чл.15 от ЗУЕС, гласуването е
незаконосъобразно извършено,поради което считат приетите на него решения за
незаконосъобразни, На проведеното ОС на ЕС са присъствали собственици, които
представляват по - малко от 67 % идеални части от общите части на етажната собственост, а
общото събрание съобразно чл. 15, ал.2 от ЗУЕС не е било отложено за един час по – късно.
2
Те излагат още, че по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС съдържанието и достоверността на
отразените обстоятелства в протокола били оспорени. В нарушение на чл. 16, ал.7 от ЗУЕС,
В. Х. без да е избиран за управител на етажната собственост е изготвил покана в качеството
си на управител на ЕС. Отново в нарушение на чл. 16, ал.7 от ЗУЕС, протоколът не бил
подписан от един собственик, ползвател или обитател. В този смисъл оспорват и верността
и достоверността на протокола, воден от ОС относно отразените в протокола обстоятелства
по провеждане на общото събрание, включително се позовават на липсата на кворум от 67%
идеални части за провеждане на общото събрание, както и на липсата на изискуемото от
закона мнозинство, с които се претендира да са вземани решения. Посочват, че в протокола
не са отразени релевантни обстоятелства относно изчисляването на кворума и мнозинството
на събранието. Оспорват съдържанието на представения към протокола списък на
собствениците, присъствали на ОС, включително и в частта на отразените в табличен вид
на процентите идеални части от общите части на всеки от недвижимите имоти в етажната
собственост. Твърдят, че видно от представеният по делото присъствен лист, общо
идеалните части не правят 100 % от общите части на етажната собственост, поради което
твърдят, че решенията не са взети при кворума, посочен в протокола от проведеното Общо
събрание.
Ищците излагат още, че в противоречие с императивната разпоредба на чл. 14, ал. 4
от ЗУЕС един пълномощник е представлявал повече от трима собственици: Видно от
протоколът от ОС В. Н. Х. е представлявал четирима собственика - Р.П.К., Ю. Н. З.,
Ал.Як.Шв. и Ир.Шв..
По отношение на обжалваното решение на ОС на ЕС по т. 1. от протокола сочат, че
т.1 от дневния ред е гласувано парично задължение за всеки етажен собственик, което освен
че се различавало от текста на т.1 от дневния ред на поканата, нарушавало и императивна
правна норма - чл. 51, ал.1 от ЗУЕС, касаеща начина на разпределение между етажните
собственици на разходите за поддръжка и управление на сградата.
По отношение на обжалваните решение на ОС на ЕС по т. 2, т.З по протокола,
поддържат становището си, че са взети незаконосъобразно поради липса на кворум. По
всяко от гласуванията е имало против, но това не е отбелязано в протокола от общото
събрание. Освен това всичко написано в протокола относно т. 4 от дневния ред не
съответствало на реалното развитие на обсъжданията на събранието. Не била подложена на
гласуване точка, с която е решено „Да бъде сключен договор с форма за поддръжка на
асансьора за срок от една година, считано от 01.08.2019 г..." така както било записано в т.4
от оспорвания протокол. По изложените съображения молят за отмяна на оспорваните
решения и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Етажна Собственост на сграда в
гр.Варна, в кк. "Св.св. Константин и Елена", ул.57, № 3, чрез В. Х.. Същият впоследствие е
поддържан от новоназначения представител на ЕС М.К., чието избиране за актуален
управител на ЕС е обявено за безспорно и ненуждаещо се за доказване в проведеното на
07.03.2023 г. пред настоящата инстанция открито съдебно заседание по делото. С
депозирания отговор се изразява становище недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Ответната етажна собственост счита наведените в обстоятелствената част
на исковата молба твърдения за бланкетни и формални. Сочи, че събранието е свикано от
управителя В. Х., като поканата за това е поставена в законния седемдневен срок.
Протоколът от събранието започвал с надлежно описание на всеки един от самостоятелните
обекти в сградата, като от съдържанието му и от положените подписи на присъствения лист
се установявало, че на него са присъствали или са били представлявани всички етажни
собственици. Дори и да били налице процесуални пропуски, то при всички положения
следвало да се приеме, че е налице кворум. Проведени били законосъобразно гласувания,
като в протокола ясно било посочено кои етажни собственици са гласували „за“, „против“
или „въздържал се“. Оспорва истинността на представения по делото Протокол от
25.02.2019 г. за избор на П. П. като управител на етажната собственост, противопоставяйки
му твърдения, че на същата дата по решение на ОС на ЕС за управител е избран В. Х..
3
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявеният конститутивен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
40, ал. 3 от ЗУЕС. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка
страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на
етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като
процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Искът е предявен на 24.07.2020 г., т.е.
в рамките на срока по чл. 40, ал. 2 от ГПК, поради което на това основание следва да се
приеме за процесуално допустим.
По него е ограничена активната процесуална легитимация, като е предоставена
такава само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40 ал.1 от ЗУЕС.
Ищците, настоящи въззиваеми, са доказали правото си на собственост върху самостоятелен
обект в етажната собственост по силата на приложените към исковата молба нотариални
актове, а и между страните не е налице спор по отношение на този факти, поради което
следва да се приеме, че е налице активна процесуална легитимация за провеждането на
исковата защита.
При установяване на същата от страна на ищците, в тежест на ответната етажна
собственост е да установи в условията на главно и пълно доказване законосъобразността на
оспорените решения и спазване на нормативно предвидената процедура за тяхното
приемане, включително относно свикване на общото събрание.
Представена от ищците по делото е покана от 10.06.2020 г. за Общо събрание с автор
В. Х., в качеството му на управителя на етажната собственост. Тя е за събрание, обявено за
18.06.2020 г. от 17:30 часа в градината на комплекса при предварително обявен дневен ред.
Към нея не е приложен протокол относно датата и часа на нейното поставяне на видно
място в етажната собственост.
Съобразно разпоредбата на чл.13, ал. 1 от ЗУЕС общото събрание се свиква чрез
покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от седем дни преди датата на
събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето
задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за
което се съставя протокол. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че между денят на
залепване на поканата и денят на провеждане на общото събрание следва да има период от
пълни седем дни, като събранието бъде проведено едва на осмия. Преценката за спазването
на срока се извършва въз основа на удостоверяването, извършено от лицата, свикващи
общото събрание, обективирано в протокола за поставяне на поканата.
В настоящия случай ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на
законосъобразността на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание не е
ангажирал доказателства за надлежното разгласяване на поканата, още по-малко за датата
на която това се е случило, с оглед спазването на императивно предвидения срок в чл. 13,
ал. 1 от ЗУЕС. Страната не е представила подписан протокол за поставяне на поканата на
общодостъпно място в етажната собственост. Единствения приложен по делото протокол е
този към исковата молба и същият не е подписан от лицето, свикало общото събрание, нито
е посочена датата, на която поканата е поставена, поради което само на това основание
проведеното на 28.06.2029 г. общо събрание на ЕС е незаконосъобразно и взетите на него
решения подлежат на отмяна.
Провеждането на същото противоречи на приложимите императивни правила за
свикване, защото не е доказано спазването и на минимално изискуемият срок между
поставяне на поканата и заседание. Както вече беше изложено, с оглед липсата на подписан
протокол по ал. 1 на чл. 13 от ЗУЕС, установяващ датата на поставяне на поканата, не може
да бъде извършена надлежна проверка за спазването на посочения срок. Вписаната в самата
4
покана дата 10.06.2020 г. не удостоверява момента на поставянето , а е датата на съставяне
на документа. Най-благоприятният момент за въззивника, за който може да се приеме, че е
разгласена поканата е този на изпратения от представител на етажната собственост email от
11.06.2020 г., чието получаване ищците изрично потвърждават. Изпращането на електронно
съобщение до етажните собственици не санира опорочената на процедурата по чл.13, ал. 1
от ЗУЕС за свикване на общо събрание на ЕС, но дори и само за пълнота на обосновката да
се приеме, че на 11.06.2020 г. поканата е разгласена надлежно, то осемдневният срок между
поканата и провеждането на събранието отново не би бил спазен.
Изложените съображения обуславят извод за незаконосъобразност на процедура по
свикване на общото събрание и неговото провеждане преди изтичане на законоустановения
минимален срок по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, поради което взетите на него решения подлежат на
отмяна на основание чл. 40 от ЗУЕС, без да са налице предпоставките за извършване на
последваща преценка относно тяхната материалната законосъобразност.
С оглед съвпадението в решаващите изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение подлежи на потвърждаване като валидно, допустимо и
правилно, на основание чл. 272 от ГПК.
Въззиваемите не са представили доказателства за извършването на съдебно-
деловодни разноски, поради което такива не им се следват.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260505/31.03.2022г. по гр.дело № 8632/2020г.
по описа на ВРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5