Мотиви към
присъда постановена по ВНОХД № 1682/2021 г. по описа на СГС, НО, XIII въззивен
състав
С присъда от 10.06.2020
г., постановена по НОХД № 20807/2016 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав е
признал подсъдимия Н.Г.Н. за виновен в това, че на неустановена точна дата през
периода от 24.07.2014 г. до 26.03.2015 г., с цел да набави за себе си имотна
облага, придобил чужда движима вещ – моторно превозно средство – автомобил
„ФИАТ ДУКАТО“ /“FIAT DUCATO“/, категория
„АУТОКАРАВАН“ /“AUTOCARAVAN“/, с номер на рама
№ ZFA23000005225130, с италиански регистрационни табели ******** на стойност 31
675 /тридесет и една хиляди шестстотин седемдесет и пет лева/ лева, собственост
на Л.Д.С., за която предполагал, че е придобита от другиго чрез престъпление по
чл. 346, ал. 1 НК, като предметът на деянието /вещното укривателство/ е в
големи размери, явяващо се престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1, във вр. с ал.
1 НК, поради което и при условията на чл. 54 НК му е наложил наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години и наказание „Глоба“ в размер на
5000 /пет хиляди/ лева.
На
основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години за изпитателен срок от
5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът е
осъдил подсъдимия Н.Н. да заплати сторените по делото разноски, както следва :
сумата от 150,96 /сто и петдесет лева и деветдесет и шест стотинки/ лева представляваща
възнаграждения за вещи лица от досъдебното производство и сумата от 1404,20
/хиляда четиристотин и четири лева и двадесет стотинки/ лева, представляващи
разноски, направени на съдебното производство и на основание чл. 190, ал. 2 НПК
да заплати сумата от 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Н.Д.
от САК, редовно упълномощен процесуален представител на подсъдимия Н., в които
се излагат доводи на несъгласие с първоинстанционата присъда и се моли за
нейната отмяна. Алтернативно се моли за отмяна на атакуваната присъда и връщане
на делото за ново разглеждане, поради наличие на съществено процесуално
нарушение. Защитата твърди, че
първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, както и че
при нейното постановяване са допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, а наложеното наказание е прекомерно завишено. Според
защитата присъдата е постановена при неправилна интерпретация на събраните
доказателства по делото, както и при неизяснена фактическа обстановка, която не
е доказана от същите. В допълнението към въззивната жалба, защитата излага
подробни съображения на несъгласие с изготвените от първия съд мотиви към обжалваната
присъда. Анализирайки мотивите на първия съд, стига до извод, че събраните доказателства по делото са тълкувани
превратно, при което твърди, че са отхвърлени безмотивно доказателствата в
полза на подзащитния му, с което са допуснати процесуални нарушения от първия
съд. Според защитата, първият съд е възвел в своите мотиви нови фактически
твърдения свързани с поставянето на регистрационни табели на процесното МПС от
неустановено по делото лице, засягащи субективната страна на престъплението и
срещу които подсъдимият не се е
защитавал. Твърди, че по делото са събрани доказателства за извършено
престъпление по чл. 215, ал. 2, вр. с ал. 1 НК от лице с име Б., но не и за
извършено от подсъдимия Н. престъпление, каквото се твърди от прокуратурата.
Неправилни според защитата са изводите на първия съд и в частта, в която същият
е определил наказанието на подсъдимия Н. при условията на чл. 54 НК, отчитайки
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
С въззивната жалба и допълнението към нея се
иска събиране на нови доказателства, а именно назначаване на повторна
съдебно-оценителна експертиза, чрез която да се даде заключение за това, каква
е била стойността на процесното МПС към датата на инкриминираното деяние,
поради обстоятелството, че същото е било използвано за живеене, а не
инцидентно, при което се твърди, че ще се установи, каква е била степента на
неговата амортизация.
С определение по реда на чл. 327 НПК,
въззивният съд след като се е запознал с жалбата и допълнението към нея, и с
приложените материали към делото, е преценил, че за правилното решаване на
делото не се налага допускане на исканата повторна съдебно-оценителна
експертиза от страна на защитата, както и провеждане на разпит на подсъдимия, свидетели
и вещи лица. От друга страна, въззивният съд е преценил, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото се налага събирането на допълнителни
писмени доказателства, а именно: справка от предприятията, предоставящи
обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на територията на
Република България – „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, „Теленор
България“ ЕАД и „А1“ ЕАД, от която да са видни имената на лицето, на което е
регистриран мобилен номер*******, както ЕГН и негов адрес, като справката да
отразява всички регистрации. В случай, че мобилният номер не е активен, следва
да се посочат съответните дати на неговото активиране и неговото деактивиране;
справка от ОПП-СДВР, от която да е видно има ли регистрирани МПС на името на
лицето Н.Г.Н.. В случай, че има регистрирани МПС на негово име, следва да се
посочат в отговора следните данни: датите на извършените регистрации и лицата,
които са извършили регистрациите, а в случай че не са направени лично от Н.Г.Н.,
то следва да се приложат съответните писмени документи – пълномощни, както и се
посочат лицата, които са извършили регистрациите/пререгистрациите на
съответните МПС; справка от ОДМВР - гр. Перник за лице с име „Б.“, който в
периода 01.07.2014 г. – 31.08.2014 г. е бил собственик на автокъща и автоморга
в гр. Перник, поради което и в този смисъл въззивният съд е преценил, че се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие, с цел обезпечаване на правомощието на
въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК за правилното решаване на делото.
В рамките на проведеното въззивно съдебно
следствие са приобщени по реда на чл. 283 НПК – справка от „Теленор България“
ЕАД, справка от Виваком – БТК ЕАД, писмо от Директора на ОД на МВР-Перник,
писмо на Началника на ОПП-СДВР, ведно с приложени към същото 12 броя
регистрации за ППС на името на подсъдимия Н.Н. и 2 броя пълномощни, подписани
от последния, Анекс № 1 от 0.01.2013 г. към договор за наем на недвижим имот №
401 от 20.12.2021 г. сключен между „Л.Б.“ ЕООД, „Арт С.-Р“ ООД и „З.К.“ ООД,
последното представлявано от подсъдимия, фактура № ********** от 04.02.2013 г.,
издадена от „З.К.“ ООД, договор за наем № 401 от 20.12.2011 г., сключен между „Л.Б.“
ЕООД и „Арт С.-Р“ ООД, споразумение от 11.05.2012 г. към договор № 401 от
20.12.2011 г., сключено между „Л.Б.“ ЕООД и „Арт С.-Р“ ООД, Анекс № 1 от
25.02.2013 г. към договор № 401 от 20.12.2011 г., сключен между „Л.Б.“ ЕООД, от
една страна и „Арт С.-Р“ ООД и „З.К.“ ООД, от друга, писмо от ТД на НАП – офис
„Център“ от 17.11.2021г., писмо от ТД на НАП – офис „Витоша“ от 19.11.2021г., справка
от НБД-Население, справка за съдимост; проведен е разпит на свидетелката М.С.;
приобщени са на основание чл. 281, ал. 1, т. 3 и т. 5 НПК показанията на
свидетелката И.К.; назначени и приети са съдебно-оценителна експертиза, изготвена
от вещото лице Б.Д. и допълнителна съдебно-оценителна експертиза, изготвена от
вещото лице А.Г..
В хода на съдебните прения пред въззивния
съд, процесуалният представител на подсъдимия Н., адв. М. поддържа изцяло
подадената въззивна жалба и допълнението към нея по изложените в тях основания.
Намира, че събраните в хода на проведеното въззивно съдебно следствие гласни и
писмени доказателства, потвърждават изцяло обясненията на подсъдимото лице. По
тази причина, защитата счита, че обясненията на подсъдмия следва да бъдат
разглеждани не като негова защитна теза, а като източник на доказателства,
които намират подкрепа в писмените доказателства по делото, и на тази основа
пледира за тяхното кредитиране. Твърди, че обясненията на подсъдимия се
подкрепят и от показанията на свидетелката М.С., в които се потвърждава според
защитата и информацията, съдържаща се в обясненията и писмените доказателства
относно регистрацията на автомобила, лицето превело въпросния автомобил и
полицейския служител, който е извършил прегледа. Посочва, че обясненията на
подсъдимия относно начина на закупуване на процесния кемпер намират
потвърждение в приложените по делото договори за наем с Лукойл, допълнителните
споразумения и анекси към договора за наем. По тези съображения моли въззивния
съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова,
оправдателна такава, поради липса на умисъл от страна на подсъдимия за
извършване на престъплението. Позовава се на допуснатата допълнителна
съдебно-оценителна експертиза, заключението, на която, според защитата променя
правната квалификация на повдигнатото на подсъдимия Н. обвинение, тъй като
стойността на предмета на престъплението вече е явява под 70 пъти минималната
работна заплата за страната. Във връзка с така изложеното и алтернативно, адв. М.
пледира за преквалификация на деянието в такова по основния състав на чл. 215 НК, в случай че въззивния съд не възприеме аргументите за незаконоъобразност и
неправилност на първоинстанционния съдебен акт.
В хода на съдебните прения пред въззивната
инстанция, процесуалният представител на подсъдимия Н., адв. Д. застъпва
позицията, че в хода на проведеното задълбочено въззивно съдебно следствие се е
достигнало до разкриване на липсата на основни признаци от състава на
престъпението, за което подсъдимият е предаден на съд. Позовава се на
заключението по допълнителната съдебно-оценителна експертиза и метода,
използван от вещото лице за определяне на стойността на инкриминирания
автомобил. Твърди се, че основните критерии в тази връзка са каталогът Шваке,
който се използвал за нуждите на немския пазар за употребявани автомобили и по
който се извършва преоценка на автомобилите на всеки три месеца. Сочи, че
инкриминирания автомобил е закупен и употребяван в Италия, където според
защитата било ноторен факт обстоятелството, че колите струват два пъти
по-евтино. Твърди, че италианските коли не се поддържат и са в ужасно
техническо състояние. Отбелязва, че предлаганите в Германия автомобили са в
пъти по-скъпи отколкото на италианския пазар, поради което освен каталогът
Шваке, вещото лице по последната експертиза е използвало най-големия български
сайт за продажба на автомобили и Наредба № 24, по която работят
застрахователите. По тези съображения, адв. Д. намира, че именно тази
експертиза дава най-точна и коректна оценка на инкриминираната вещ. Пледира,
ако въззивният съд намери подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение да
преквалифицира деянието от такова по чл. 215, ал. 2 НК в такова по чл. 215, ал.
1 НК. На следващо място намира, че събраните по делото доказателства не
доказват субективния елемент на престъплението. Твърди, че умисъл относно
конкретното престъпление не може да бъде изведен, предвид поведението на
подсъдимия, който е паркирал автомобила пред собствения си дом, обиколил е цяла
Европа с него, като е преминавал и през съответни ГКПП, което защитата намира
за абсурдно, ако подсъдимият е знаел, че има проблем с този автомобил не би пътувал.
Обръща внимание на обстоятелството, че подсъдимият е придобил автомобила от
друго лице, което е предоставило същия за регистрация, както и че подсъдимият е
видял автомобила за първи път няколко дни след смъртта на Б. И.. Твърди, че по
делото не съществуват нито преки, нито косвени доказателства, които да навеждат
на извод за съпричастност на подсъдимия към престъплението, поради което
пледира същият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Сочи, че
обвинението и присъда не могат да почиват на предположения и хипотези, а
конкретният случай е точно такъв. В този смисъл, пледира за оправдателна
присъда. Алтернативно, пледира за налагане на подсъдимия на наказание по реда
на чл. 55 НК, поради наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Като такива сочи перфектното процесуално поведение на подсъдимия, личното му
отношение към делото, както и прекомерния срок на наказателното производство,
водено срещу подзащитния му.
Представителят на държавното обвинение при
СГП, счита че по делото са събрани достатъчно и безспорни доказателства за
виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираното престъпление, както и
за неговата обективна и субективна страна. Намира, че предвид заключението на
приетата в хода на въззивното съдебно следствие оценителна експертиза, деянието
следва да бъде преквалифицирано по основния състав на чл. 215 НК. В тази
връзка, пледира въззивният съд на основание чл. 337, ал. 1 от НПК да измени
първоинстанционната присъда, като приложи закон за по-леко наказуемо
престъпление – това по чл. 215, ал. 1 от НК. Намира, че по делото не се
установяват изключителни или многобройни смекчаващи отоворността обстоятелства,
които да обуслават приложението на чл. 55 НК, поради което моли въззивния съд
да определи наказанието на подсъдимия при условията на чл. 54 НК.
Подсъдимият Н.Н. поддържа казаното от
своите адвокати, без да излага своя самостоятелна аргументация.
В предоставената последна дума на подсъдимия Н.
пред въззивния съд по реда на основание чл. 333, ал. 2 НПК, същият заявява, че
не е извършил престъплението и моли за оправдателна присъда.
Въззивният съдебен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства, изложените в хода по същество на
делото доводи и възражения на страните и след като извърши цялостна служебна
проверка на атакувания съдебен акт, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, както и при самостоятелния анализ на
доказателствената съвкупност по делото намира, че са налице основания за
неговата отмяна изцяло, т.к. приетата от първостепенния съд фактическата
обстановка не кореспондира със събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, поради което в този смисъл
въззивният съд упражни правомощията си, визирани в чл. 316 НПК.
Въпреки
проведеното прецизно съдебно следствие и положените значителни усилия за
изясняване на правно значимите факти и обстоятелства, относими към предмета на
доказване по делото, контролираната съдебна инстанция е достигнала до
неправилни фактически изводи, които от своя страна са довели и до извеждането
на незаконосъобразните й правни изводи. Въззивната инстанция намира, че
първостепенният съд е игнорирал възприети от него по делото фактически
обстоятелства, поради което неправилно е приложил материалния закон, като е
приел, че въз основа на фактите по делото могат да бъдат направени изводи
относно наличието на вина за подсъдимия Н. и по този начин го е признал за
виновен, в извършване на престъпление по чл. 215, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.
С оглед на несъгласието с
фактическите изводи на първостепенния съд, които, както вече бе посочено не
намират опора в събрания по делото доказателствен материал, относим към
изясняване на съществените факти, включени в предмета на доказване по делото,
който е очертан от внесения в съда обвинителен акт от представител на държавното
обвинение, то въззивната съдебна инстанция, преценявайки самостоятелно
събраните по делото доказателства, както и тези събрани пред въззивния съд по
реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н.Г.Н., на 43 години, е роден на *** ***, българин, български
гражданин, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, с постоянен
адрес ***, ЕГН **********.
Свидетелите Х.С.и Л.С. са съпруг и съпруга, които
от близо 30 години живеят в Република Италия, гр. В., където работят в „А.ЗА Ц.И.-
В.“.
На 20.03.2009 г. свидетелката Л.С. закупила автомобил
„ФИАТ ДУКАТО“ /“FIAT DUCATO“/, категория
„АУТОКАРАВАН“ /“AUTOCARAVAN“/, с номер на рама
№ ZFA23000005225130, с италиански ргистрационни табели ********. Посоченото МПС
не било регистрирано в Република България.
На 19.06.2014 г. свидетелите Х.С.и Л.С. се
прибрали в Република България с автомобил „ФИАТ ДУКАТО“ /“FIAT
DUCATO“/, категория „АУТОКАРАВАН“ /“AUTOCARAVAN“/, с номер на рама № ZFA23000005225130, с
италиански ргистрационни табели ********.
На 27.04.2014 г., около 13:00 часа, в гр.
София, свидетелят Х.С.паркирал управлявания от него автомобил „ФИАТ ДУКАТО“ /“FIAT
DUCATO“/, категория „АУТОКАРАВАН“ /“AUTOCARAVAN“/, с номер на рама № ZFA23000005225130, с
италиански ргистрационни табели ********, на неохраняем паркинг, намиращ се в
близост до търговски център „Парадайз“, находящ се на адрес бул. „********.
Заедно със свидетеля Х.С.в превозното средство била и свидетелката Л.С.. След
като свидетеля С.паркирал автомобила на горепосочения паркинг, двамата
свидетели се насочили пеш към магазин „Технополис“, находящ се в търговски
център „Парадайз“, където заменили дефектирал уред, закупен от тях предишния
ден. През това време, неустановено по делото лице и по неустановен по делото
начин, проникнало в автомобила „ФИАТ ДУКАТО“ /“FIAT DUCATO“/, категория „АУТОКАРАВАН“ /“AUTOCARAVAN“/, с номер на рама № ZFA23000005225130,
привело го в движение и потеглило с него в неизвестна посока. Към 14:15 часа,
свидетелите Х.С.и Л.С., напуснали търговския център и установили липсата на
горепосочения автомобил от мястото, където същият бил паркиран преди това.
Тогава свидетелката Л.С. подала сигнал на спешния телефон 112.
По силата на Анекс № 1/ 30.01.2013 г. към
Договор за наем на недвижим имот № 401/20.12.2011 г., подсъдимият Н.Н.
стопанисвал, в качеството на наемател автомивка, част от бензиностанция Б68,
находяща са в гр. Перник, кв. „Изток“, местност „Ладовица“. На неустановена по
делото дата, след 27.04.2014 г., на посочената автомивка, подсъдимият Н. се
срещнал със свой познат на име Б.А.Б.,
който притежал морга за авточасти втора употреба и също така продавал коли
втора употреба. При тази среща, Б.Б.
показал на подсъдимия Н. снимки на кемпер и му предложил да го купи,
като му казал, че кемпера е на негов познат от гр. Пловдив. Подсъдимият Н.
харесал предложения му кемпер и се съгласил да го купи за сумата от 18 000
лева. Б. казал на подсъдимия Н., че сделката за прехвърляне на собствеността
върху кемпера ще бъде изповядана в гр. Пловдив, тъй като собственикът е от гр.
Пловдив. Б. също така поел ангажимент към подсъдимия да му съдейства пред органите
на КАТ за регистрацията на автомобила, за което подсъдимия се съгласил да му
предостави пълномощно. Двамата се уговорили, подсъдимият да заплати продажната
цена на Б., а последният от своя страна да му предостви автомобила, след
неговата регистрация.
На 01.08.2014 г. в гр. Пловдив между
подсъдимият Н.Н., в качеството на купувач и свидетелят Г. Г., в качеството на
продавач, бил сключен договор за покупко-продажба на специален автомобил, марка
„Фиат“, модел „Дукато“, тип каравана, с рег. ********, номер на рама ZFA23000005298627, бял на цвят с продажна цена от 500 лева. Подписите на
страните в договора за покупко-продажба били нотариално удостоверени с рег. №
4994/01.08.2014 г. от нотариус М.П.-А., с рег. № 483 на НК и район на действие
- РС гр. Пловдив. На сделката, подсъдимият Н. бил придружаван от свидетеля М.Б.и
Б.Б.. Подсъдимият Н. получил от свидетеля Г. ключ за автомобила, предмет на
сделката и свидетелство за регистрация №*********, издадено на 03.12.2009 г. от
ОДМВР Пловдив. Автомобилът, предмет на
сделката не бил видян от подсъдимия Н., тъй като същият бил претърпял
пътнотранспортно произшествие, в резултат на което не бил в движение, а се намирал
на паркинг в гр. Пловдив, ул. „*******Свидетелят Г. се разбрал с подсъдимия Н.,
свидетеля Б.и Б.Б., че на следващия ден ще дойде човек от гр. София, който да
натовари автомобила на колесар и да получи втория ключ за него.
На 02.08.2014 г. автомобила марка „Фиат“,
модел „Дукато“, тип каравана, с рег. ********, номер на рама ZFA23000005298627 бил взет от неустановено по делото лице от паркинга в гр.
Пловдив, ул. „******* Към август месец 2014 г. свидетелят Ц.Б.работел
като консултант към фирма „Т.“ ЕООД, като сред задълженията му било да оказва
съдействие на собственици на МПС пред КАТ във връзка с първоначалната регистрация/промяна
на регистрацията на МПС.
На
21.08.2014 г., свидетелят Ц.Б.бил на работното си място във фирма „Т.“ ЕООД,
където преглеждал задълженията си за деня. Сред тях той установил, че фигурира
извършване на пререгистрация на специален автомобил, марка „Фиат“, модел
„Дукато“, тип каравана, с рег. ********, номер на рама ZFA23000005298627. За тази цел, свидетелят Б.разполагал с нотариално заверено
пълномощно, подписано от подсъдимия Н., в което се сочело, че последният
упълномощава свидетеля Благоев, заедно с още три, други лица да го представлява
пред органите на КАТ, във връзка с регистрацията, пререгистрацията, както и
снемането от отчет на автомобилите и пред автомобилна адмистрация, както и следните
документи: копие от договор за
покупко-продажба от 01.08.2014 г. с предмет - специален автомобил, марка
„Фиат“, модел „Дукато“, тип каравана, с рег. ********, номер на рама ZFA23000005298627 и свидетелство за регистрация № *********, издадено на
03.12.2009 г. от ОДМВР Пловдив. Пълномощното и посочените документи били
оставени във фирма „Т.“ ЕООД от неустановено по делото лице.
На 21.08.2014 г. свидетелят Ц.Б., в
качеството на пълномощник на подсъдимия Н., се явил в ОПП-СДВР и заявил промяна
в регистрацията на специален автомобил, марка „Фиат“, модел „Дукато“, тип
каравана, с рег. ********, номер на рама ZFA23000005298627. Свидетелят Б.подал заявление № 144134122558 за промяна на
регистрацията на автомобила, като представил и копие от договор за
покупко-продажба от 01.08.2014 г., с предмет - специален автомобил, марка
„Фиат“, модел „Дукато“, тип каравана, с рег. ********, номер на рама ZFA23000005298627 и свидетелство за регистрация № *********, издадено на 03.12.2009
г. от ОДМВР Пловдив. Свидетелят Б.представил за преглед неустановен по делото
автомобил, по който не били забелязани несъответствия и интервенции от страна
на свидетеля С.П., който извършил техническата проверка на автомобила в качеството
му на механик при ОПП-СДВР. В ОПП-СДВР била извършена регистрация на специален
автомобил, марка „Фиат“, модел „Дукато“, с номер на рама ZFA23000005298627, с рег. № ********, с основен цвят бял и допълнителен черен,
със собственик подсъдимия Н., на когото било издадено и свидетелство за
регистрация на МПС № ********* от 21.08.2014г.
След така извършената регистрация, свидетелят
Ц.Б.паркирал неустановения по делото автомобил, регистриран като специален
автомобил, марка „Фиат“, модел „Дукато“, с номер на рама ZFA23000005298627, с рег. № ********, на служебния паркинг на фирма „Т.“ ЕООД,
в който оставил документите и ключа за същия. Така посочения автомобил бил взет
от служебния паркинг на „Т.“ ЕООД от неустановено по делото лице и на
неустановени по делото дата и час.
На неустановена по делото дата и от
неустановено по делото лице бил отстранен детайл, върху който от производителя
било нанесено съдържанието на номера на рамата на противозаконно отнетия от Л.С.
автомобил „ФИАТ ДУКАТО“ /“FIAT DUCATO“/, категория „АУТОКАРАВАН“ /“AUTOCARAVAN“/, с номер на рама № ZFA23000005225130, с
италиански ргистрационни табели ******** и на негово място монтирало детайл с
номера на рамата на закупения от подсъдимия на 01.08.2014 г. специален
автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, тип каравана, с рег. ********, номер на
рама ZFA23000005298627. На противозаконно отнетия от Л.С. автомобил „ФИАТ ДУКАТО“
/“FIAT
DUCATO“/, категория „АУТОКАРАВАН“ /“AUTOCARAVAN“/, неустановеното по делото лице поставило регистраионните табели рег. № ********,
издадени за регистрирания в ОПП-СДВР като специален автомобил, марка „Фиат“,
модел „Дукато“, с номер на рама ZFA23000005298627.
На неустановена по делото дата, след
21.08.2014 г., подсъдимият Н. позвънил на мобилния телефон на Б.Б., но на
повикването отговорила неговата съпруга – свидетелката М.С.. Последната
информирала подсъдимия Н., че съпругът й е загинал в катастрофа. Преди да
почине, Б. бил споделил на свидетелката С., че е продал на подсъдимия Н.
кемпер, който се намира на паркинга на автоморгата на Б.. Свидетелката С. предоставила
на подсъдимия Н. ключовете за кемпера, както и самия кемпер, след уверение от Н.,
че е заплатил продажната цена на Б..
На 26.03.2015 г. в 04 РУ-СДВР постъпила
информация, че откраднатия автомобил „ФИАТ ДУКАТО“ /“FIAT DUCATO“/, категория „АУТОКАРАВАН“ /“AUTOCARAVAN“/, с номер на рама № ZFA23000005225130, с
италиански ргистрационни табели ********, собственост на свидетелката Л.С.,***.
На посочения адрес бил извършен оглед на местопроизшествие за времето от 16.45
часа до 17.25 часа от разследващ полицай при 04 РУ-СДВР в присъствието на
подсъдимия. В съставения протокол за извършеното процесуално-следствено
действие бил описан, намиращия се в двора на посочения адрес автомобил кемпер,
марка „Фиат“ с рег. № ******** и видим номер на рама ZFA23000005298627. С протокола за оглед на местопроизшествие били иззети
намерените в автомобила свидетелство за регистрация на МПС №********* от
21.08.2014 г., издадено
от ОПП-СДВР за специален автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, с рег. № ********-Част
I,
полица за задължителна застраховка гражданска отговорност
за автомобил с рег. № ********, калъф съдържащ свидетелство за регистрация на
МПС № ********* от 21.08.2014 г., издадено от ОПП-СДВР за специален автомобил
марка „Фиат“, модел „Дукато“, с рег. № ******** - Част II, талон за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и
картон за технически преглед на автомобил с рег. № ********. При извършеното на
същата дата за времето от 17.30 часа до 18.00 часа от разследващ полицай при 04
РУ-СДВР претърсване и изземване, от посоченото
място бил иззет намиращия се в двора автомобил, който по документи се
установява като марка „Фиат“, модел „Дукато“, с рег. № ********, в едно с един
брой ключове за него. Протоколът за извършеното претърсване и изземване бил
одобрен от СРС, НО, 112 състав с определение от 29.03.2015 г., постановено по
НЧД № 4873/2015 г.
В хода на досъдебното производство е била
назначена и изготвена техническа експертиза по Протокол №208/2014, която не е
оспорена от страните и е приета от съда, като от заключението й се установява,
че изображенията от видеозаписите, представени от търговски център „Парадайз“ са
с недостатъчно качество и са негодни за целите на идентификацията и
фотосъпоставителното изследване.
В хода на досъдебното производство е
назначена и изготвена и трасологична експертиза по Протокол № 069/2015, която
не е оспорена от страните и е приета от съда, като от заключението й се
установява, че видимото съдържание на номера на рамата на представения за
изследване автомобил – „Фиат – кемпер“ с ДК
********, иззет с протокол за претърсване и изземване от 26.03.2015 г.,
е ZFA23000005298627. Видно от експертото заключение е, че в областта на
символите от номера на рамата на автомобила не се наблюдават трасологични следи
от действие с металообработващ инструмент. При извършеното визуално изследване
и увеличителна лупа, механично въздействие, както и въздействие с органични
разтворители и предварително подготвен химичен разтвор, в областта около
детайла с номера на рамата, вещото лице е установило липса на основа под
повърхностния слой боя, трасологични следи от металообработващи инструменти,
незаводски заварки и автокит. Установеното е дало основание на вещото лице да
приеме, че детайлът с първоначалното съдържание на номера на рама е отстранен и
на негово място е монтиран детайл със сега видимия номер на рама, като
експертизата не е отхвърлила и възможността да се касае за един и същи детайл,
но това не може да бъде установено по експертен път.
От заключението на изготвена в хода на
досъдебното производство автотехническа експертиза, която не е оспорена от
страните и е приета от съда се установява, се установява, че приобщения по
делото автомобил е марка „FIAT“, модел „ DUCATO“ – MIZAR – кемпер и същият съответства на автомобила, посочен в т. 1 от справката
на „Ауто Италия“ /Auto Italia/, а именно – FIAT DUCATO кемпер, шаси № ZFA23000005225130, произведен на
30.11.1995 г., шаси кабина, преоборудвано в кемпер, дата на първа регистрация –
22.03.1996 г. в гр. Сан Бонифачо –Италия, двигател – 2,5 турбо дизел с №
9999999, без данни за идентификационен номер на скоростната кутия, цвят екстериор
224 – бежов, като FIAT не разполага с данни за
допълнителен прозорец над челното стъкло, като е приложена схема на Cabin Cruiser, така, както е произведен първоначално, трансформиран в кемпер от
Trigano Spa.
От заключението на
изготвена на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, която не е
оспорена от страните и е приета от съда, като от заключението й се установява, било
установено, че стойността на инкриминирания по делото автомобил към 21.08.2014
г. е в размер на 30 400 лева, което се равнява на 89,4 минимални работни
заплати за страната към този период.
Според заключението на допълнителна
съдебно-оценителна експертиза, изготвена в хода на първоинстанционното
производство, която не е оспорена от страните и е приета от съда се установява стойността
на инкриминирания автомобил към началната дата на процесния период /24.07.2014
г./ е 32 500 лева, а към крайната дата /26.03.2015 г./ е 30 850 лева, като
средната стойност на автомобила за инкриминирания период е 31 675 лева.
В хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, е назначена и изготвена допълнителна комплексна
автотехническа и трасологична експертиза, която не е оспорена от страните и е
приета от съда, като от заключението й се установява, че иззетия като
веществено доказателство кемпер с рег. № ******** същият съответства на МПС № 1
от справката на АУТО ИТАЛИЯ, а именно – FIAT DUCATO кемпер, шаси № ZFA23000005225130, произведен на
30.11.1995 г., шаси кабина, преоборудвано в кемпер, дата на първа регистрация –
22.03.1996 г. в гр. Сан Бонифачо –Италия, двигател – 2,5 турбо дизел с №
9999999. Съгласно свидетелството за регистрация и предоставения на досъдебното
производство снимков материал, вещите лица са приели, че автомобил с рег. № ********МВ
съответства на МПС № 2 от посочената справка на АУТО ИТАЛИЯ, а именно - FIAT DUCATO с шаси ZFA23000005298627,
произведен на 14.06.1996 г., товарен ван, висок покрив, дълга база, дата на
първа регистрация – 30.07.1996 г. Германия, двигател 2,5 турбо дизел, с номер
3, цвят екстериор 210 –бял. Според експертното заключение видимото съдържание
на номера на рамата /VIN/ на приобщения по делото автомобил е ZFA23000005298627
и той съответства на МПС № 2 от справката. Вещите лица са констатирали, че боята
около номера на рамата е отнета, наблюдават се автокит, нетехнологични
заваръчни шевове и трасологични следи от металообработващ инструмент, които
образуват затворен контур около номера на рамата. Експертите са установили, че
има изменение в първоначалното съдържание на номера на рамата на предоставения
за изследване автомобил - част от детайла с първоначалния номер на рама е
изрязан и на негово място е заварен метален детайл със сега видимия номер. По
инкриминирания по делото автомобил вещите лица не са установили следи от
ремонтна дейност в предната дясна зона, не се наблюдават и следи от деформации
с последващо изправяне или подмяна на цели части.
В хода на проведеното въззивно съдебно
следствие, е назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, която не е
оспорена от страните и е приета от съда, като от заключението й се установява,
че стойността на инкриминирания автомобил към 30.11.1995 г. е 44034.24 лева; че
към 22.03.1996 г. неговата стойност е 96 835.32 лева; че към 18.03.2009 г.
стойността на автомобила е в размер на 40 710.98 лева; че стойността му към
инкриминирания период е както следва:
към 24.07.2014 г. – 34 722.80 лева; към 26.03.2015 г. – 33 387.31 лева,
както и че извършените подобрения и монтирано допълнително оборудване на
процесното МПС са както следва: монтиран допълнително климатик марка „Дометик“,
монтиран допълнително инсталиран душ за външно ползване; инсталирана
допълнитено система газова инсталация за
употреба на домакински уреди; подменена разпределителна електрическа кутия с
изводи от кабели за слънчево пано; монтирана допълнитено задна стойка за
колела, всичко изброено на обща стойност
2721.11 лева.
От заключението на
изготвената в хода на производството пред въззивния съд допълнителна съдебно-оценителна
експертиза, която не е оспорена от страните и е приета по делото като пълна,
обективна и безпристрастно дадена, се установява, че стойността на
инкриминирания автомобил към 22.03.1996 г. /дата на първа регистрация/ е 96
835,32 лева; че стойността на инкриминирания автомобил към 18.03.2009 г. / дата на придобиване
от Л.С./ е 29 050,60 лева; че стойността на инкриминирания автомобил към
24.07.2014 г. е в размер на 19 377,06 лева, а към 26.03.2015 г. – 17 830,36
лева. Според вещото лице извършените подобрения и монтирано допълнително
оборудване на процесното МПС, влючва – инсталиране на допълнителна инсталация
за зареждане на газовата уредба на домакинските уреди, на газостанциите;
инсталиране на допълнителен душ с топла и студена вода, за ползване извън
кемпера;инсталиране на климатична инсталация, марка „Dometics”; инсталиране на стойка за велосипеди, върху задния борд на кемпера; подменено
ектрическо табло с нов модел оригинално, с изводи от кабели за слънчево пано.
Видно от експертното заключение е, че така изброеното допълнително оборудване е
на обща стойност 2 850,64 лева.
Така възприетата от въззивната инстанция
фактическа обстановка се установи въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие пред двете съдебни инстанции
писмени и гласни доказателствени средства и писмени доказателства, а именно:
обясненията на подсъдимия Н.Н., показанията на свидетелите М.С., М.Б., С.С., Г.
Г., в това число прочетените и приобщени към
доказателствената съвкупност в хода на съдебното следствие от районния съд по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК, показания на свидетеля Г. от
досъдебното производство, показанията на свидетелите Л.С., Ц.Д., М.Т., Х.С., Ц.Б.,
Р.Б., С.П. от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 373, ал. 1,
вр. с чл. 283 НПК, протокол за доброволно предаване от 25.07.2014 г., протокол
за доброволно предаване от 30.07.2014 г., протокол за оглед на
местопроизшествие от 26.03.2015 г., ведно с фотоалбум към него, протокол за
претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от
26.03.2015 г., протокол за оглед на веществени доказателства от 23.04.2015 г.,
ведно с фотоалбум към него, застрахователна полица и сертификат за собственост
на италиански език за аутокаравана „Фиат
–Дукато” с рег. № ********, преведени на български език, протокол за следствен
експеримент от 22.05.2015 г., справка от Ауто Италия /Auto Italia/ изх. № 033/02.04.2015 г., ведно с разпечатка на документи от системата на
производителя, писмо рег. № 1030р-10808/15.04.2015 г. на ОД на МВР –Пловдив,
отдел „Охранителна полиция”, сектор „Пътна полиция”, ведно със заверени копия
на документи, представени при първоначалната регистрация в сектор „ПП” при ОД
на МВР –Пловдив товарен автомобил „Фиат Дукато” с рег. № ********МВ, включващи
заявление за първоначална регистрация, талони на немски език, декларация от Г. Д.Г., договор за покупко-продажба на
употребявано МПС, писмо рег. № 4332р-7694/2015 г. на отдел „Пътна полиция” –
СДВР ведно със справка – разпечатка от Централна база на АИС – КАТ по история
на регистрацията на специален автомобил „Фиат Дукато” с рег. № *******, както и
заверени копия на документите, представени при пререгистрацията на МПС в ОПП
–СДВР, включващи справка – промяна на регистрацията, данни за първоначална
регистрация, данни за служебна промяна на регистрацията, данни за промяна на регистрацията, заявление
за промяна на регистрацията, протокол за преглед на техническата изправност на
ППС, договор за покупко-продажба на МПС, пълномощно, нотариално заверено на
21.08.2014 г., свидетелство за регистрация Част I за специален автомобил „Фиат
Дукато” с рег. № *******, протокол за доброволно предаване от 07.12.2015 г.,
ведно със снимков материал, протокол за оглед на веществени доказателства от
27.06.2016 г., ведно с фотоалбум към него, заверено копие от страница в Общ
регистър на нотариус Р.Б. с рег. № 273 на Нотариалната камара с район – СРС,
ведно с копие на пълномощно, писмо рег. № 4332р-16334/16.08.2016 г. на ОПП
–СДВР, писмо рег. № 4332р-42435/ 2018 г. на ОПП –СДВР, справка -становище от
Ауто Италия /Auto Italia./ изх. № 004 от 08.01.2019 г., ведно със разпечатка от системата на Фиат,
писмо рег. №228000-12408/2018 г., по описа на 04 РУ –СДВР, писмо рег.№ А-5811
от 25.02.2020 г. на ДМОС –МВР, ведно с разпечатка от италианските
автотранспортни власти, справка от „Теленор България“ ЕАД, справка от Виваком –
БТК ЕАД, писмо от Директора на ОД на МВР-Перник, писмо на Началника на
ОПП-СДВР, ведно с приложени към същото 12 броя регистрации за ППС на името на
подсъдимия Н.Н. и 2 броя пълномощни, подписани от последния, Анекс № 1 от
0.01.2013 г. към договор за наем на недвижим имот № 401 от 20.12.2021 г.
сключен между „Л.Б.“ ЕООД, „Арт С.-Р“ ООД и „З.К.“ ООД, последното
представлявано от подсъдимия, фактура № ********** от 04.02.2013 г., издадена
от „З.К.“ ООД, договор за наем № 401 от 20.12.2011 г., сключен между „Л.Б.“
ЕООД и „Арт С.-Р“ ООД, споразумение от 11.05.2012 г. към договор № 401 от
20.12.2011 г., сключено между „Л.Б.“ ЕООД и „Арт С.-Р“ ООД, Анекс № 1 от
25.02.2013 г. към договор № 401 от 20.12.2011 г., сключен между „Л.Б.“ ЕООД, от
една страна и „Арт С.-Р“ ООД и „З.К.“ ООД, от друга, писмо от ТД на НАП – офис
„Център“ от 17.11.2021г., писмо от ТД на НАП – офис „Витоша“ от 19.11.2021г., справка
от НБД-Население, справки за съдимост, заключението на съдебно-техническа
експертиза по Протокол № 208/2014 от 21.08.2014 г., заключение на трасологична експертиза по Протокол
№ 069/2015 от 31.03.2015 г., заключение на автотехническа експертиза,
заключение на съдебно-оценителна експертиза от ДП, заключение на допълнителна
съдебно-оценителна експертиза, изготвена на съдебното следствие пред СРС, заключение
на допълнителна автотехническа и трасологична експертиза, назначена в хода на
съдебното следствие пред СРС, заключенията на назначените и изготвени във
въззивното производство съдебно-оценителна и допълнителна съдебно-оценителна
експертизи, както и всички представени и приети в хода на съдебното
производство пред двете съдебни инстанции писмени доказателства по делото.
На
първо място, въззивният съд държи да отбележи, че доказателствената съвкупност
в своята цялост е еднопосочна и непротиворечива относно обстоятелствата, че
инкриминирания автомобил „ФИАТ ДУКАТО“ /“FIAT DUCATO“/, категория „АУТОКАРАВАН“ /“AUTOCARAVAN“/, с номер на рама № ZFA23000005225130, с
италиански ргистрационни табели ******** е бил противозаконно отнет от владението
на свидетелката Л.С. по времето, когато последната и свидетеля Х.С.са се намирали в търговски
център „Парадайз“, както и че същият този автомобил, впоследствие е бил
установен във фактическата власт на подсъдимия Н.. Тези обстоятелства се
установяват по един непротиворечив и категоричен начин от свидетелските
показания на Х.С., Л.С., С.С., от обясненията на подсъдимия Н., от писмените
доказателства и доказателствени средства, приобщени по делото, както и от
експертните заключения по основната автотехническа и допълнителна комплексна
автотехническа и трасологична експертиза. От друга страна, обсъдените факти не
се оспорват и от страните по делото.
Спорния факт, от значение за крайния изход
на делото, касае обстоятелството знаел ли е подсъдимият Н. към 26.03.2015 г.,
че процесния автомобил е бил предмет на кражба.
За изясняване на това спорно по делото
обстоятелство, въззивният съд подложи на внимателен и критичен анализ
обясненията на подсъдимия Н., доколкото същите представляват, както средство за защита, така и доказателствено средство,
поради което и следва да се ценят във връзка с останалия доказателствен
материал, а и с оглед собствената им логичност и вътрешна последователност. Достоверността
на обясненията следва да бъде установявана при спазване на общите правила
относно гласните доказателствени средства - по пътя на доказването, при оценка
на събраните по предвидения в НПК процесуален ред доказателства. Нещо повече,
за да послужат на съда при изграждане на доказателствените си изводи,
обясненията на подсъдимия следва единствено да не се оборват от останалия
доказателствен материал, а не да се подкрепят от същия. А в конкретния случай, при изследване на изложените обстоятелства в
обясненията на подсъдимия Н., въззивният съд констатира, че същите не само, че
не се оборват, но дори са в синхрон с останалите доказателства по делото,
поради което не намери основания за дискредитиране на обясненията на подсъдимия.
Така на първо място, въззивният съд се
довери на обясненията на подсъдимия Н. относно начина, по който е узнал
обстоятелствато, че процесния кемпер се продава и условията, при които се е
съгласил да го придобие. В обясненията си, подсъдимият съобщава, че към инкриминирания
период е стопанисвал автомивка в гр. Перник, където именно се е срещнал с негов
познат на име Б.Б.. От обясненията на подсъдимия се установява, че последният
му е показал снимки на кемпер и му е отправил оферта за неговото закупуване,
която подсъдимият приел. За да кредитира обясненията на подсъдимия относно така
посочените обстоятелства, въззивният съд отчете факта, че твърденията му
намират доказателствена подкрепа в показанията на разпитания в тази връзка
свидетел – М.Б., който изнася данни за показани му от подсъдимия снимки на
автомобила и лицето, от което същият е възнамерявал да го закупи – Б.Б., както
и в писмените доказателства, установяващи обстоятелството, че подсъдимият
действително е владял, в качеството на наемател, автомивка към бензиностанция в
гр. Перник - Анекс № 1 от 30.01.2013 г.
към договор за наем на недвижим имот № 401 от 20.12.2021 г. сключен между „Л.Б.“
ЕООД, „Арт С.-Р“ ООД и „З.К.“ ООД. В тази насока, настоящият съдебен състав държи
да отбележи, че изцяло кредитира съобщеното от подсъдимия Н. в тази част, като
съобрази, че обясненията му кореспондират по несъмнен начин, освен с
показанията на свидетеля Б., още и с показанията на свидетелката М.С., която
потвърждава факта на постигната уговорка между подсъдимия Н. и съпруга й Б. за
покупко-продажба на кемпер, какъвто впоследствие е открит и във фактическата
власт на подсъдимия .
На следващо място,
въззивният съд прие с доверие обясненията на подсъдимия Н. и в частта, в която
същият изнася данни за това, че Б. му е обяснил, че процесният кемпер,
принадлежи на негов познат от гр. Пловдив; че по тази причина сделката трябвало
да бъде изповядана в гр. Пловдив; че подсъдимият се е съгласил да предостави на
Б. пълномощно за регистрацията на автомобила в ОПП-СДВР; както и че щял да
получи кемпера от Б. едва след неговата регистрация, като кореспондиращи на
показанията на свидетеля М.Б., които са в същия смисъл. Вярно е, че свидетелят Б.е
приятел на подсъдимия, но това обстоятелство не води презумптивно до заинтересованост
на последния или основание за дискредитиране на неговите показания. Това е
така, защото обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Б., косвено
намират подкрепа и в показанията на свидетелката М.С., от които се установява,
че действително подсъдимият е търсил Б., за да си получи кемпера, съобразно
постигнатата между тях договорка.
По-нататък, фактите и обстоятелствата,
касателно сключването на договор за покупко-продажба с предмет специален
автомобил, марка „Фиат“, модел „Дукато“, тип каравана, с рег. ********, номер
на рама ZFA23000005298627 между подсъдимия Н., в качеството му на купувач и свидетеля Г.
Г., в качеството на продавач, както и параметрите на договора, се установяват също
по нужния несъмнен и категоричен начин от обясненията на подсъдимия и показанията
на свидетелите Г. и Б., които по отношение на обсъжданите факти и обстоятелства
са напълно единни, еднопосочни, непротиворечиви и поради това няма пречка да
бъдат поставени в основата на изводите на съда по фактите. Обясненията на
подсъдимия Н., че на посочената дата се е явил в гр, Пловдив единствено, за да
подпише договора, при което той лично не е виждал автомобила, негов предмет, се подкрепят от показанията на свидетеля Б.и не се опровергават по
категоричен начин от показанията на свидетеля Г.. От показанията на свидетеля Г.,
депозирани в хода на досъдебното производство, които са приобщени по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК се установяват данни единствено за това,
че същият е разговарял с две лица, които нарича общо „купувачи“ и за които е
заявил, че не би могъл да даде описание. Така, чрез показанията на свидетеля Г.
не се установява дали преговорите по повод продажбата на автомобила, предмет на
договора от 01.08.2014 г., са били водени между него и подсъдимия или между
него и Б.Б.. Установява се единствено, че едното от двете лица, наричани от
свидетеля Г. „купувачи“ е било подсъдимият Н., както и че същият не е предприел
никакви фактически действия, насочени към „вземане“ на превозното средство,
което току що е бил придобил. От показанията на свидетеля Г. не може да се
установи, също така кое е лицето, взело автомобила от паркинга в гр. Пловдив,
където същият е бил оставен, доколкото свидетелят единствено е констатирал
неговата липса на следващия ден.
Твърденията на подсъдимия Н., че е
предоставил пълномощно на Б. относно пререгистрацията в ОПП-СДВР на кемпера, съобразно
постигнатата помежду им уговорка, не се оборват от конкретни доказателствени
източници, в това число показанията на свидетеля Ц.Б., който е заявил пред
органите на досъдебното производство, че не може да посочи нито лицето, което е
оставило пълномощното във фирмата, в която работи, нито лицето, което е взело
автомобила след неговата регистрация.
На следващо място, въззивният съд се
съгласява с констатацията на първата инстанция, че от събрания и проверен по
делото доказателствен материал не може да бъде уставено по несъмнен начин
превозното средство, което фактически е било представено за преглед в ОПП-СДВР.
Правилно, в тази връзка първоинстанционният съд е отчел, че показанията, както на
свидетеля Благоев, така и на свидетеля С.П., в частта в която всеки от тях
изнася данни за автомобила, който е бил представен в ОПП-СДВР за регистрация,
не почиват на факти и обстоятелства, които свидетелят е възприел лично и
непосредствено, а се базират на предположения, изказани от свидетелите във
връзка с предявения им от разследващия орган снимков материал. Изложените в
тази връзка аргументи на районния съд се споделят и от въззивния съд, поради
което не следва да бъдат преповтаряни. Допълнително следва да се отбележи, че
органа по разследване е следвало да извърши процесуално-следствено действие
разпознаване на предмети, за да могат свидетелите Б.и П.да посочат автомобила,
който е преминал на технически преглед, като го разпознаят при едно законосъобразно
проведено процесуално следствено действие – разпознаване, а не същото да се
замества с гласни доказателства в нарушение на правилата на НПК за
удостоверяване на съответното действие.
Така чрез показанията на свидетелите Б. и П.се
установява единствено обстоятелството, че на 21.08.2014 г., в ОПП-СДВР по
документи е била извършена регистрация на специален автомобил, марка „Фиат“,
модел „Дукато“, с номер на рама ZFA23000005298627, с рег. № ********, но не и
дали действително същият този автомобил е бил представен пред органите на
ОПП-СДВР, тъй като показанията на двамата свидетели в тази им част са колебливи
и несигурни, поради което не могат да съставляват сигурна доказателствена опора
за формиране изводите на съда по фактите.
Също така, въззивният съд отчете факта, че
в предоставеното на свидетеля Б.пълномощно не е изрично упоменато моторното
превозно средство, което същият е бил упълномощен да регистрира/пререгистрира.
В приобщеното като писмено доказателство пълномощно е посочено единствено, че подсъдимият
упълномощава свидетеля Благоев, заедно с още три други лица да го представлява
пред органите на КАТ, във връзка с регистрацията, пререгистрацията, както и
снемането от отчет на автомобилите и пред автомобилна адмистрация. От доказателствата
по делото не може да се установи обаче, нито кое е лицето представило
пълномощното на свидетеля Благоев, нито за кой автомобил се отнася същото, нито
кой автомобил е бил представен в КАТ за регистрация, нито от кое лице е
регистиран като специален автомобил, марка „Фиат“, модел „Дукато“, с номер на
рама ZFA23000005298627, с рег. № ********, както и н е неустановен по делото какъв автомобил
е бил взет от паркинга на фирма „Т.“ ООД. От доказателствените материали по
никакъв начин не може да бъде направен несъмнен, а още по-малко категоричен
извод, че това лице е именно подсъдимия Н..
На последно място, въззивният съд подложи
на анализ и обсъждане новосъбраните пред настоящата инстанция доказателства,
изразяващи се в показанията на свидетелката М.С., в които се съдържат факти,
необходими за разкриване на обективната истина. След извършения допълнителен, а също така и достатъчно подробен разпит на свидетелката С.,
въззивният съд констатира, че нейните показания са последователни и в пълна
степен логически свързани, както и способстващи за изясняване на основни факти
от предмета на доказване, а именно извършено ли е инкриминираното престъпление
от подсъдимия Н.. От показанията на свидетелката С. се установява, че преди да
почине съпругът й Б.Б., той се е занимавал с търговия на авточасти и
автомобили, като е имал собствена автоморга, находяща се в гр. Перник.
Свидетелката посочва, че е приела обаждане от телефона на съпруга си, който
вече бил починал, като позвъняването изхождало от подсъдимия Н.. От показанията
на свидетелката С. се установява, че подсъдимият е търсил съпруга й по повод на
кемпера, който е купил от него. Същата потвърждава факта, че преди да почине Б.
й е съобщил, че е продал на подсъдимия Н. кемпер, който се намира на паркинг в
автоморгата му. От показанията на свидетелката С. се установява, че при срещата
си с подсъдимия, същата му е предоставила ключовете за кемпера, както и самия
автомобил. От нейните показания, обаче не се установява по безспорен начин
подсъдимият в рамките на инкриминирания период от 27.04.2014 г до 26.03.2015 г.
да е знаел, че процесния автомобил е предмет на кражба. Настоящият състав кредитира показанията на свидетелката М.С. в тяхната
цялост, тъй като се доказа, че двамата с подсъдимия не са в близки отношения и
нейните показания не могат да представляват опит за обслужване на защитна
позиция за подсъдимия.
В хода на съдебното следствие пред
въззивната инстанция не се събраха доказателства, които биха навели към
беспорния извод, че подсъдимият Н. е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение чрез внесения в съда обвинителен акт.
Безспорно се установи, че към 26.03.2015 г. процесният
автомобил, предмет на престъпление, е бил във фактическата власт на подсъдимия.
Въпреки това не се установяват субективните
признаци на престъпния състав по чл. 215, ал. 2, вр. с ал. 1 НК. Деянието е
осъществимо при пряк умисъл по отношение на резултата, като деецът трябва да е
съзнавал, че придобива вещ, придобита от другиго чрез престъпление. Той може да
е знаел със сигурност за този факт или да предполага това. Настоящият въззивен
състав, съпоставяйки целия събран от първостепенния съд
доказателствен материал със събрания допълнителен такъв в хода на съдебното
следствие пред настоящата инстанция, достигна до извода, че не може да бъде
направен категоричен и безспорен извод, че подсъдимият Н. е знаел или
предполагал, че държи в себе си автомобил, предмет на престъпление кражба, и
като цяло, че е осъществил вмененото му във вина престъпление по така
повдигнатото обвинение в рамките на инкриминирания период от време. По делото
не се установява по безспорен и категоричен начин, че в момента на получаване
на инкриминираната вещ от свидетелката М.С., подсъдимият е знаел, че автомобила
е бил предмет на друго престъпление. Въз основа на изложения по-горе анализ
настоящата инстанция намира, че не е категорично доказано по делото, че до
знанието на подсъдимия преди сключването на договора от 01.08.2014 г. е била
доведена информацията, че автомобила, предмет на сделката не е показания му от Б.,
кемпер. По делото не се установява по несъмнен и категоричен начин, нито какво
се е случило с този автомобил след сделката, нито кое моторно превозно средство
е било регистрирано в ОПП-СДВР като специален автомобил, марка „Фиат“, модел
„Дукато“, с номер на рама ZFA23000005298627, с
рег. № ********. Не се установява от доказателствата по делото и кое е лицето
поставило регистрационните табели от горепосоченото МПС върху инкриминирания
автомобил и отстранило детайла, върху който от производителя било нанесено
съдържанието на номера на рамата на автомобил „ФИАТ ДУКАТО“ /“FIAT
DUCATO“/, категория „АУТОКАРАВАН“ /“AUTOCARAVAN“/, с номер на рама № ZFA23000005225130, с
италиански ргистрационни табели ******** и на негово място монтирало детайл с
номера на рамата на закупения от подсъдимия на 01.08.2014 г. специален
автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“, тип каравана, с рег. ********, номер на
рама ZFA23000005298627. В тази насока е заключението по Протокол № 069/2015, в
което експертите посочват, че установеното от тях дава основание на да се приеме,
че детайлът с първоначалното съдържание на номера на рама е отстранен и на
негово място е монтиран детайл със сега видимия номер на рама, но не отхвърлят
и възможността да се касае за един и същи детайл, но това заявяват, че не може
да бъде установено по експертен път. От доказателствата по делото се установява
единствено, че подсъдимият е получил процесния автомобил от свидетелката М.С.,
след като същият не е могъл да се свърже с Б., но не се установява преди този
момент подсъдимият да е имал досег с въпросния автомобил, нито да е знаел или
предполагал, че същият е бил предмет на кражба. В заключение въззивният съд
прие, че независимо от новосъбраните доказателства по делото не бе установено
по несъмнен и категоричен начин извършването на инкриминираното деяние от
подсъдимия от субективна страна. Безспорно прието е
в съдебната практика е, че осъдителната присъда трябва да почива на категорични, непротиворечиви доказателства, които
без съменение доказват осъщественото изпълнително деяние, авторството и вината.
Тежестта за доказване лежи върху държавното обвинение, което в настоящия случай
не е успяло да наведе убедителни доказателства в подкрепа на обвинителната
теза. Липсата на такива обуславя по аргумент на противното на основание чл.
303, ал. 2 НПК за постановяване на оправдателна присъда, т.к. всяко съмнение се
цени в подкрепа оправдаването на предаденото на съд лице.
Ето защо,
въззивният съд след преценка на събраната по делото доказателствена съвкупност
не установи, че престъпното деяние е извършено от подсъдимия Н.Н. от субективна
страна, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336,
ал. 1, т. 3 НПК отмени изцяло присъдата на първата инстанция и на основание чл.
304 НПК оправдава подсъдимия Н. по повдигнатото срещу него обвинение за извършено
престъпление по чл. 215, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 1 НК.
С оглед изхода на делото въззивният съд отмени
присъдата и в частта, в която подсъдимият Н. е осъден на основание чл. 189, ал.
3 НПК да заплати направените по делото разноски както следва
: сумата от 150,96 /сто и петдесет лева и деветдесет и шест стотинки/ лева
представляваща възнаграждения за вещи лица от досъдебното производство и сумата
от 1404,20 /хиляда четиристотин и четири лева и двадесет стотинки/ лева,
представляващи разноски, направени на съдебното производство, както и в частта,
в която на основание чл. 190, ал. 2 НПК е осъден, да заплати 5,00 /пет/ лева
държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист, като
направените по делото разноски на основание чл. 190, ал. 1 НПК остават за
сметка на държавата
Така
мотивиран, въззивният съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.