30.06.2023г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на втори юни две хиляди и двадесет и трета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1008 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.215 от ЗУТ и е образувано по
жалба от К.Ж.Я. *** против Заповед №420/01.09.2022г. на Кмет на Община Хасково
за премахване на незаконен строеж – Жилищна сграда – едноетажна, находящ се в
ПИ 77195.701.330 по КК на Хасково с идентификатор 77195.701.330.1 по КК на
Хасково, адрес: ***. Твърди се, че заповедта била незаконосъобразна, издадена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби и целта на закона. Съобщението за заповедта било
залепено на 07.10.2022г. и намерено да се търкаля на земята, като така се
твърди, че то можело да бъде антидатирано. По административната преписка имало
много данни за недобросъвестно отношение от служителите на общината. Жалбоподателят
бил известно в обществото лице и ежедневно получавал призовки, съобщения, както
и друга кореспонденция, поради което не било ясно защо бил възприет този обиден
начин на връчване и то в края на работната седмица. Проверката била извършена в
отсъствието на собственика и в предхождащия я констативен протокол имало
неверни обстоятелства. Тя стартирала с антидатирано съобщение, за което се
твърдяло, че било поставено на 29.06.2022г. отново чрез залепване – относно
проверка на 01.06.2022г. На собственика следвало да има изпратено уведомление
за констативния протокол, както и за заповедта за извършване на проверка, както
и да му се осигури възможност да присъства. Предприетият начин на връчване по
реда на пар.4, ал.2 от ДР на ЗУТ бил незаконосъобразен, тъй като не било
установено адресът на жалбоподателят да е неизвестен или да не е намерен на
адреса си. Така още в началото на производството били допуснати съществени
процесуални нарушения, които били основание за отмяна. Не били обсъдени
направените възражения, както и било неясно дали са взети предвид представени
пред работната група документи, установяващи законността на сградата. При
проверката участвал ползвателят на сградата, но било злоупотребено с доверието
и възрастта му. За иззетите документи проверяващите не били съставили опис или
разписка. Сградата била включена в нотариалния акт на праводателя през 1995г.,
а придобита от жалбоподателя през 2014г. В констативния нотариален акт от
2015г. било пропуснато, че без изменение на обема полезна жилищна площ размерът
бил увеличен с обемна куха външна изолация, навес и чешма. Сградата имала
кадастрална регистрация и данъчна партида от 1995г., когато била
електрифицирана и водоснабдена. В декларация от 2014г. заявеното било абсолютно
доказателство за законното съществуване на сградата. Игнорирани били и други
доказателства по делото. Акцията за събарянето на сградата била инспирирана от
високо място. От друга страна административният орган не бил посочил момент на
изграждане на обекта, което препятствало преценката по пар.16 от ПР на ЗУТ.
Търпимите строежи не подлежали на премахване, а административният орган
постановил оспорения акт без да събере доказателства, което било самостоятелно
правно основание за отмяна. Иска съдът да отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна, като се заплатят направените по делото разноски.
Ответникът - Кмет на Община Хасково,
оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да постанови решение, с което
да се отхвърли.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №УТ-288/05.07.2022г. – л.95, е
назначена комисия в състав от трима служители на отдел КЗУТ, Дирекция АГСИ при
Община Хасково, за да извърши проверка на строежи в ПИ 77195.701.330 и
77195.701.353. Заповедта била съобщена по телефона на собственика, но той бил
извън града, поради което видно от съставения Констативен протокол от
05.07.2022г. същата била съобщена по реда на пар.4 от ДР на ЗУТ.
При извършената съгласно Заповед №УТ-288/05.07.2022г.
проверка от служителите на Община Хасково е съставен Констативен протокол от 07.07.2022г.
– л.70 от делото, относно строеж на Жилищна сграда – едноетажна, находящ се в
ПИ 77195.701.330, с идентификатор на обекта 77195.701.330.1, и установени
размери 5,10м/5,15м. с височина на стрехата 1,75м и височина при билото 2,70м.;
южната фасада на сградата била с обособена веранда с размери 1,45м./5м.,
изпълнена от дървена конструкция; сградата била изпълнена от смесена
конструкция – метална конструкция с топлоизолация и тухлена зидария; покрив –
двускатен с профилирана Т-ламарина. Изрично е отбелязано, че при проверката
присъства бащата на К.Я. – Ж.А., който представил документи.
С Констативен акт №14/14.07.2022г.
работната група от експерти в Община Хасково при извършената проверка на строеж
Полумасивна постройка-навес, е установила, че за строежа няма издадени книжа –
одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна
площадка, за строителна линия и ниво и заповедта книга, но са описани Заповед
№18-9152 от 23.11.2015г. за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри и проект за изменение. При установените данни за строежа, като е взето
предвид и данните в н.а.№84, д.№416/2014г. и №1, д.№740/2015г., е прието, че е
налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Строежът е определен като V категория съгласно
чл.137 от ЗУТ и Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете
строежи. За имота и строежа е посочен собственик – К.Ж.Я..
Съставеният констативен акт е съобщен на
собственика с писмо рег.инд.94 З-378-1 от 02.08.2022г., видно от приложеното
Известие за доставяне – л.64, на 03.08.2022г. С възражение рег.инд. от
08.08.2022г. собственикът Я. оспорва констатациите на проверяващите, като сочи,
че сградата била съществувала още през 1995г., видно от н.а. на праводателите
му. В имота нямало ново строителство, а само ремонт. Не били изследвани
обстоятелствата кой е построил сградата и кога е построена.
Въз основа на Констативен акт
№14/14.07.2022г. Кметът на Община Хасково
е издал Заповед №УТ-420/01.09.2022г., с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредил на съсобственика на строежа да го
премахне след влизане на заповедта в сила и отправяне на покана. Обсъдено е
постъпилото възражение, за което се сочи не следва да бъде уважено – при
изследването за търпимост се установило, че строежът бил построен след 2001г.
на основание н.а.№84, д.416/2014г. и издадената заповед от АГКК от 23.11.2015г.
за промяна на границите на съществуващ обект от 12 кв.м. на 31 кв.м. Прието е,
че обектът не попада в приложното поле на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ и пар.127,
ал.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. Строежът бил без строителни книжа и бил безспорно
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Заповедта не е връчена на жалбоподателя.
Видно от служебна бележка от 07.10.2022г. било поставено съобщение по реда на
пар.4 от ДР ЗУТ чрез залепване на входната врата на жилищна сграда и на таблото
на Община Хасково. От текста на съобщението се установява, че адресът на който
е поставено, е приет за постоянния адрес на собственика. С представеното Известие за доставяне – л.31,
върнато на 05.10.22г. като непотърсена пратка, се установява, че преди
залепването е изпратена чрез куриер оспорената заповед.
От представения н.а. №84, д.№416/2014г. се
установява, че К.Я. е закупил ½ ид.ч. от ПИ 77195.701.330, заедно с цялата
построена в него жилищна сграда с идентификатор 77195.701.330.1 със застроена
площ от 12 кв.м. С н.а.№1, д.740/2015г. същият собственик е признат като такъв на сграда с
идентификатор 77195.701.330.1 с площ 31,00 кв.м. - след издаване и на Заповед №18-9152 от
23.11.2015г. на Началник СГКК Хасково за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри – л.78. Приложен към преписката е и Проект за изменение
на КККР от 2015г. – л.71 и сл.
В декларация по чл.14 от ЗМДТ на Й. Д. –
л.136, праводател на собственика, е описана процесната сграда – 12 кв.м., и
посочена година на построяване 1998г., както и в декларация на собственика К.Ж.
от 08.02.2014г. сградата е посочена като жилище, построено през 1980г. на 12
кв.м. В декларацията на собственика от 2015г. сградата е посочена като година
на построяване 1995г. и РЗП – 31 кв.м.
В посока направените възражения за
недобросъвестност на органа са разпитани като свидетели проверяващите от
комисията, съставила КП, както и бащата на жалбоподателя, като същите дават
показания за начина на съставянето на протокола, за хода на извършваната
проверка, събраните документи при проверката и поведението на присъствалите.
Според тримата свидетели Н., Е. и А. проверката била в присъствието на бащата
на жалбоподателя, като били извършени замервания и събрани документи, а с
присъствалия нямали пререкания. Свидетелят А. дава показания, че още в
обявлението за проверката имало тенденциозни констатации, тъй като не било
посочено заповед за назначената комисия. Проверяващите имали подвиквания и
подмятания при проверката, имало и антидатиране на обявлението, от което се
установявало поръчковото извършване на проверката. Една от проверяващите му
казала, че имал много врагове. Не му върнали документите, които дал при
проверката, и разбрал, че има нещо целенасочено.
За пълното изясняване на спора от
фактическа страна е назначена и изслушана експертиза, по която заключението на
вещото лице се възприема от съда изцяло като компетентно и безпристрастно
изготвено. При извършената проверка на представените по делото документи и направената
проверка на място, вещото лице установява, че постройката няма качества на
жилищна сграда. Обследваната постройка била едноетажна и изградена в съответствие
с предназначението на земята – малка постройка за сезонно ползване при
условията на чл.108 от ППЗТСУ със застроена площ до 35 кв.м. Носещата
конструкция била метална и нямало тухлени зидове - нито вътрешни, нито
ограждащи. Обектът нямал необходимите по вид помещения и необходимите светли
височини, за да бъде охарактеризиран като жилище. Вещото лице не установява как
е обследвана търпимост, доколкото в посочените н.а. се доказвало, че съществува
сграда към 2014г. и че действителната ѝ площ към 2015г. е различна от
първоначално посочената в н.а. от 2014г. При изследване от вещото лице на
годината на извършване на строежа е установено, че това са 1985-1987г., а
именно: времето преди одобряване на кадастрален план за район Кенана през 1988г.
Допълнително от ответната страна са
представени доказателства относно момента на построяване на процесната сграда -
молба №2349/30.07.1992г. от Й. Д., Протокол от 15.11.1994г. и Заповед
№707/06.04.1995г., от които се установява, че праводателят на жалбоподателя е
придобил имота по реда на пар.4а и пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в процедурата
не е декларирана постройка в същия имот.
При така изложеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна, адресат на акта, и срещу акт, подлежащ на
оспорване и в законоустановения срок.
Доколкото съобщението по пар.4 от ДР ЗУТ е от 07.10.2022г., а жалбата
срещу заповедта е постъпила в съда на 20.10.2022г., то съдът намира, че е
спазен 14-дневения срок за обжалване.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Заповедта е издадена от компетентен орган
съгласно разпоредбата на чл.225а от ЗУТ – кмет на съответната община. Независимо от установеното, че строежът не
представлява жилище, а е сезонна постройка, безспорно е, че заповедта е
издадена и подписана от Кмет на Община Хасково, поради което не е налице
отменително основание по чл.146, т.1 от АПК. Правната норма, която регламентира правомощията на
Кмета на общината и очертава неговата материална компетентност във воденото
пред него административно производство, е тази на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Материалната компетентност е ограничена в обхвата на строежи от четвърта до
шеста категория съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ,
като именно на нея се е позовал административният орган по отношение на
процесния строеж, определен като такъв от пета категория, поради което Кметът
на общината разполага с материална компетентност за издаване на заповедта.
Заповедта съдържа наименование, подпис на
издателя, адресат на акта, разпоредителна част, с която са определени
задълженията, начина и срока за изпълнението им, посочени са фактическите и
правните основания за издаването ѝ, като така са спазени изискванията за
форма съгласно чл.59 от АПК. Указан е както редът, така и срокът за обжалване на акта, поради което не
е налице и отменителното основание по чл.146, т.2 от АПК.
Съгласно чл.225а от ЗУТ в процедурата за премахване на
незаконен строеж служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ са съставили Констативен
протокол №14/14.07.2022г. - за
установяване на незаконния строеж, състоянието на строежа, липсата на издадени
строителни книжа и документи. Разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ задължава да се
връчи констативният акт на адресата с цел даване възможност за възражения по
констатациите в акта, както следва да бъде съобщена и заповедта за премахване –
чл.215, ал.4 от ЗУТ. Съгласно пар.4, ал.2 от ЗУТ когато в този закон и в
актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се
извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез
отправяне на писмено съобщение до заинтересованите лица. В случаите, когато
адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на
посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни
лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се
отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или
кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за
подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение,
както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от
интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни
лица. В случая КА №14/14.07.2022г. е връчен лично на жалбоподателят, като
същият е депозирал в срок и възражения пред административния орган. Не е
редовно връчена оспорената заповед, но между страните няма спор относно
допустимостта на настоящата жалба пред съда. Дори и при наличие на нередовности
по отношение връчването на КА на заинтересованото лице, съдебната практика
приема, че евентуалните нарушения на процедурата не са съществени и на
самостоятелно основание не водят до незаконосъобразност на оспорената заповед.
Правото на защита на адресата срещу констатациите в акта, а и в заповедта, е
гарантирано в рамките на съдебното производство по оспорването ѝ, поради
което освен чрез възражения, то и в съдебното производство адресатът може да
релевира всички свои доводи за незаконосъобразност на акта и да проведе пълно
доказване на твърдените обстоятелства. Поради това съдът счита, че при връчването на
констативния акт и поставяне на началото на производството не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на заповедта по чл.146, т.3 от АПК.
Но при издаване на оспорената заповед
административният орган не е спазил общите правила по чл.35 и чл.36 във вр. с
чл.9, ал.2 от АПК за изясняване и доказване на релевантните за случая факти и
обстоятелства, включително посредством служебно събиране на относимите доказателства
относно момента на извършване на строежа, а не са установени и действителните
характеристики на строежа.
Основният спорен въпрос е този, който касае
търпимостта на сградата съгласно разпоредбите на пар.16 от ПР ЗУТ и пар.127 от
ПЗР към ЗИД ЗУТ. Установеното от КА №14/14.07.2022г. и оспорената заповед, че е
извършен нов строеж „след 2001г.“, се опровергава от събраните по делото
доказателства – подадените данъчни декларации от собственика и от праводателя
му, както и от изводите на вещото лице. Обстоятелството, че сградата е предмет
на Заповед №18-9152 от 23.11.2015г. за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри и нанасянето ѝ с различна площ от посочената в
н.а.№84, д.№416/2014г., с който жалбоподателят е придобил сградата, не означава,
че обектът е нов строеж към 2014г. или пък „след 2001г.“, след като няма други
доказателства в тази посока. Освен това не са установени извършени през
2015г. строително-монтажни работи, които
да са отделни от строежа през 2014г., а и те не са предмет на оспорената
заповед, която разпорежда премахване на Жилищна сграда – едноетажна. Не може да
се приеме като доказателство, че сградата е построена след 2001г., и
декларацията на праводателя в производство по ЗСПЗЗ, доколкото са заявени
данни, ползващи предишния собственик, които не са били изяснени в
административното производство. В случая предпоставките, предвидени в чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ -
правното основание за издаване на заповедта, не са изпълнени, тъй като не е
установен подлежащ на премахване незаконен строеж. Действително предметът на
заповедта за премахване е описан като „Жилищна
сграда – едноетажна, находящ се в ПИ 77195.701.330, с идентификатор на обекта
77195.701.330.1, и установени размери 5,10м/5,15м. с височина на стрехата 1,75м
и височина при билото 2,70м.; южната фасада на сградата била с обособена
веранда с размери 1,45м./5м., изпълнена от дървена конструкция; сградата била
изпълнена от смесена конструкция – метална конструкция с топлоизолация и
тухлена зидария; покрив – двускатен с профилирана Т-ламарина“. Но при огледа на
място вещото лице е установило метална носеща конструкция без тухлени зидове,
както и че обектът няма необходимите по вид помещения със светла височина
най-малко 2,60м., за да представлява жилище по смисъла на Наредба №7/2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Между страните няма
спор, че строителството е извършено в имот, които е бил за земеделско ползване,
извън строителните граници на Хасково, както и че кадастралния план за жр
Кенана е одобрен със Заповед №969/1988г. Вещото лице установява, че
строителството е извършено през периода 1985г.-1987г. без строителни книжа, но
в съответствие с действащите към момента на изграждането му строителни правила
и нормативи. Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.7 от ППЗТСУ, в действащата
редакция до 1985г., „в местата,
предоставени за земеделско ползуване при условията и реда на действуващите
специални разпоредби и в личните селскостопански имоти, извън регулация, може
да се разрешава строеж на едноетажни постройки за сезонно ползуване със
застроена площ до 35 кв.м.“ В тази
насока са извършената от вещото лице проверка относно графичното обозначение на
сграда в ПИ №259 по кадастралния план на жр Кенана, както и различните години,
посочени в декларациите на жалбоподателя и праводателя му, който е бил
ползвател на имота преди да придобие собствеността му по реда на ЗСПЗЗ. Този извод на експертизата не се опровергава от останалите,
събрани в хода на делото писмени доказателства, поради което и като има предвид
установената площ на постройката /първоначална и след изменението на КК/ съдът
приема, че установеният на място от проверяващите обект не е жилищна сграда, а
има белезите на второстепенна постройка на допълващо застрояване, и може да
бъде определен като търпим по смисъла на пар.16, ал.1 от ПР ЗУТ, поради което
не подлежи на премахване, а заповедта за премахването му е незаконосъобразна.
В случая не могат да бъдат
споделени твърденията на жалбоподателя за проявена недобросъвестност от страна
на административния орган или длъжностни лица. Допуснатите нарушения относно
връчване на акта и заповедта не следва да се разглеждат като проява на
недобросъвестност, доколкото в тази посока не бяха събрани други доказателства,
както и не се установи актът да е бил издаден при преследване на различна от
вложената от закона цел – премахване на незаконното строителство.
По тези съображения, като е определил
процесният обект като "жилищна сграда", построена след 2001г., и е
наредил неговото премахване като "незаконен строеж",
административният орган е нарушил материалноправната норма на чл.225а, ал.1 и следващите от ЗУТ и на основание чл.168, ал.1 от АПК чл.172, ал.2, предл.2 във вр. с чл.173, ал.1 от АПК и обжалваната по делото заповед като незаконосъобразна
следва да бъде отменена.
С оглед крайния извод за основателност на
жалбата, то на жалбоподателя следва да бъдат заплатени от ответната страна
направените по делото разноски от 10,00 лева – за държавна такса, 800,00 лева
за експертиза, 1500,00 лева –възнаграждение за адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №УТ-420/01.09.2022г. на Кмет на
Община Хасково за премахване на незаконен строеж – „Жилищна сграда –
едноетажна, находящ се в ПИ 77195.701.330, с идентификатор на обекта
77195.701.330.1 по КК на град Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на К.Ж.Я., ЕГН **********,
направените по делото разноски в общ размер на 2310,00 лева.
Решението може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия: