Р
Е Ш Е Н И Е
номер …………./06.02.2013 г., град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на 01 февруари 2013 г. Година 2013
в публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРЕЛА КАЦАРСКА
при участието на секретар М. М.
разгледа докладваното от съдия М. Кацарска
гражданско дело номер 13672 по описа за 2013 год.
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, чл. 53 от СК, чл. 56,
ал. 1 от СК.
В исковата си молба ищецът М.Г.М.
релевира, че с ответницата С.С.М. са сключили граждански брак на * г. Излага се, че от брака няма родени деца, както и че страните
са живели съвместно само една година, след което всеки започнал да живее свой
собствен живот и без да се интересува от другия, като от една година са във
фактическа раздяла. Отправеното
искане към съда е да се прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася
по въпроса за вината, след развода жената да носи предбрачното си фамилно име Шишманова
и ползването на семейното жилище, находящо се в гр. *, м. „*” № * да се предостави на ищеца.
Ответницата С.С.М. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който заявява, че желае
развода между страните, поради дълбокото му и непоправимо разстройство с оглед
на дългата фактическа раздяла. Изразява съгласие семейното жилище да бъде
предоставено за ползване на съпруга, както и отправя искане след развода да
носи предбрачното си фамилно име Ш*.
Съдът, след преценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните са сключили
граждански брак на * г. с акт № *, съставен от длъжностното лице по гражданското състояние
в гр. *.
По искане на ищеца, с оглед
доказване на твърденията му, са разпитани свидетелите П* А* Т* /без родство и дела със страните/ и Б* П* Г. /без родство и дела със
страните/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни
за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Единственото основание за
развод по Семейния кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака. Изявленията на страните за съществуването
на дълбоко и непоправимо разстройство в брака им са твърдения, които подлежат
на доказване.
С оглед на събраните
по делото гласни доказателства се установи, че страните са във фактическа раздяла
от повече от една година, като между тях не съществува общност и всеки живее
самостоятелен живот. Между съпрузите лисва взаимна грижа и отговорност един към
друг. Няма данни по делото същите да са правили опити за изглаждане на противоречията по между им и за сплотяване,
което е довело до прекратяване на духовните и емоционални връзки между тях. Това е индикация за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, от което следва изводът, че
брачната им връзка е формална и опразнена
от съдържание, поради
което следва да бъде прекратена с развод. Запазването й би било вредно за
обществото и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна
близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което
бракът им следва да бъде прекратен на основание чл. 49, ал.1 от СК.
ПО ОТНОШЕНИЕ
ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Не е налице спор
между страните относно предоставяне ползването на семейното жилище на съпруга.
Съобразно
разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва
поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях,
ако той е поискал това и има жилищна нужда. В конкретния случай единствено ищеца претендира за
неговото ползване.
При преценка на възможността
за разпределяне на семейното жилище за ползване от двамата бивши съпрузи е
необходимо да са налице следните предпоставки: с оглед броя, предназначението и
разпределението на жилищните и сервизните помещения същото да е достатъчно да
задоволи жилищните нужди и на двамата след развода и на децата, като е
необходимо да е налице търпимост в отношенията между съпрузите. В конкретния
случай не е възможно разделено ползване и няма събрани данни по делото да е
налице и търпимост между съпрузите.
С оглед гореизложеното
семейното жилище, находящо се в гр. *, м. „*” № * следва да бъде предоставено на М.Г.М..
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА:
Съобразно
разпоредбата на чл. 53 от СК след развода съпругът може
да възстанови фамилното си име преди този брак. Ответницата е отправила искане за възстановяване
на предбрачното си фамилно име. С оглед изложеното съдът постановя след развода
жената да носи предбрачното си фамилно име Ш*.
На основание чл. 329,
ал.1, изречение второ от ГПК разноските следва да останат в тежест на страните
така, както са направени.
Предвид материалното
и имотно състояние на страните и на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно характера
на производството, съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод
в размер на 50 лева, вносима от страните по равно, на основание чл. 329, ал.1
от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между М.Г.М., ЕГН **********
и С.С.М., ЕГН **********, сключен на * г. с акт №
*, съставен от длъжностното лице
по гражданското състояние в гр. *, поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал.1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. *, м. „*” № * на М.Г.М., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното
си фамилно име ШИШМАНОВА.
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН **********, с адрес:***
да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 6, т. 2
от Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по реда на
ГПК.
ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН **********, с адрес:***
да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса
по иска за развод в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 6, т. 2
от Тарифа за държавните такси,които се събират от съдилищата по реда на
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: