Р Е Ш Е Н И Е
№ 225/7.2.2020г.
град Варна, 07.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и
седми състав
На двадесет и девети януари година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар : Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5893
по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН .
Образувано е по жалба на И.Н.Д., ЕГН:**********, депозирана
чрез адв. К. от АК - гр.Варна, против Наказателно постановление №
19-0819-005189/25.09.2019 г. на
Началник група в Сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР - гр. Варна,
с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. На основание Наредба N Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки.
С жалбата
се оспорва описаната в НП фактическа обстановка. Приема се, че НП е
незаконосъобразно и неправилно, визират се като нарушени нормите на чл.42, т.4
и чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, касаещи описанието на нарушението и доказателствата,
които го потвърждават.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява лично, като се представлява от адв. К., ВАК,
надлежно упълномощен и приет от съда. Процесуалният представител поддържа
жалбата, а в хода на делото по същество
моли НП да бъде отменено, като отново се оспорва опасаната в НП
фактическа обстановка, твърди се, че не са спазени изискванията на Наредба
№1/2017г. и че по тази причина не са
изпълнени указанията за извършване на медицинско изследване на кръвта на
жалбоподателя. В заключение се иска НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, при редовност на
призоваването, не се представлява в с.з.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
И.Н.Д. е правоспособен
водач на МПС от 1991 год.
На 11.08.2019 г., св.Д. и колегата му св.К. ***,
Сектор „ПП“ изпълнявали служебните си задължения и установили, че въззивникът в гр.Варна,
ул.“Девня“, посока ж.п. гара – Варна, срещу бензиностанция „Шел“ управлява лек
автомобил „Нисан Патрол” с
рег.№ В 41-45 РС, собственост на Д.В.. Водачът имал неадекватно поведение,
лъхал на алкохол. На проверяващите заявил, че не желае да бъде изпробван за употреба
на алкохол.
В последствие св.К. изготвил талон за изследване,
в който отразил отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо
средство, така и отказът му да бъде
изследван с доказателствен анализатор и с медицинско и химико-токсикологично
изследване, което изрично въззивникът заявил пред полицейските служители. Въз.Д.
отказал да подпише и да получи талонът за изследване, като отказът му бил
удостоверен с подпис на свидетел.
Предвид горното на место св.Д. съставил срещу
въззивника АУАН за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и
връчен на въззивника, който отказал да го подпише.
В последствие, след като срещу съставения
АУАН не били депозирани възражения в законоустановения срок, въз основа на
материалите по преписката срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като
АНО възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя, както
и обстоятелството, че възз. е отказал да му бъде
извършена проверка за установяване употреба на алкохол и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско
изследване и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични,
съдът кредитира изцяло показанията
депозирани в с.з. от свидетелите Д. и К., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и необорващи се от никакви други доказателства.
Техните показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото
производство – че възз. е бил водач на МПС и че е
отказал тестване за алкохол на датата посочена в АУАН и НП и че е отказал да
приеме и да подпише талонът за медицинско изследване, са непротиворечиви и взаимно допълващи се и
напълно кореспондират и с писмените доказателства по делото, включително с
приложения по делото талон за изследване.
За прецизност в случая следва да се
отбележи, че гласните доказателства по делото напълно противоречат на
твърденията в жалбата, че въззивникът не е бил установен от проверяващите да
управлява лек автомобил, тъй като безспорно е бил наблюдаван от св.Д. и св.К.
именно в процес на управление на лек автомобил и именно това, както и
прецененото за неадекватно поведение на водача на автомобила е провокирало
поканването му в полицейското управление за проверка.
Съдът, предвид
становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена
е в срок от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за
разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Началник група в сектор „ПП“ - ОД на МВР, съгласно
приложената по делото заповед. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата
заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3
от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на двама
свидетели, с което не са били нарушени изискванията на ЗАНН. Отказът на
въззивника да подпише АУАН е удостоверен по надлежния ред с подпис на трети
свидетел.
При цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН
– относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - трите
имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да
бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, посочен и е и АУАН, въз основа на който се издава НП и който
потвърждава извършеното административно нарушение, поради което съдът не споделя
възраженията в тази насока.
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че
въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП
недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на
проверка с техническо средство. В НП било посочено, че е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол и че
не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2
/две/ години и глоба 2000 /две хиляди/ лв.
Законодателят е въвел две форми
на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2.
неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Безспорно от гласните и
писмени доказателства по делото се установява, че въззивникът не само е отказал
да бъде изпробван за употреба на алкохол
но е и отказал да получи издаденият му талон за кръвна проба за такава
употреба, както и категорично е отказал устно да му бъде извършвана такава
проверка.
При горните констатации, съдът изведе
следните правни изводи:
Според настоящия съдебен състав от
съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага
несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл. 174, ал.3
от ЗДвП. Безспорно преди да бъде
спрян за проверка, въз.Д. е управлявал МПС и безспорно след това е
отказал както да му бъде извършена
проверка с техн.средство за употреба на алкохол, така и да изпълни предписанието за химико-токсилогично лабораторно изследване в горната
насока.
Поради това съдът намира, че е
осъществен състава на нарушението на чл. 174, ал.3
от ЗДвП, съгласно който на водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 2 /две/ години и глоба 2000 /две хиляди/ лв..
С оглед на санкционната правна норма,
която предвижда абсолютен размер на административната санкция, наложените с
обжалваното постановление наказания „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 /две/ години
съдът намира наложените административни наказания за справедливи и е лишен
от възможност да ги ревизира.
Съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства,
които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед
явна незначителност на обществената
опасност на нарушенията респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е
формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените
отношения, които нормата на 174, ал.3 от ЗДвП е призвана да гарантира.
Високият размер на предвидената санкция,
подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на
обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирано. Касае
се за нарушение, със степен на обществена опасност, обичайна за съответната от
този вид, поради което правилно АНО е наложил процесните административни
наказания, тъй като само така биха се
изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да
полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство и
не допуска за в бъдеще такива нарушения.
Поради това, настоящият съдебен състав
намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0819-005189/ 25.09.2019 год. на
Началник група в Сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР - гр. Варна,
с което на И.Н.Д., ЕГН:**********,
са наложени административни наказания, както следва: „глоба“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на
основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. На основание Наредба N Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: