РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Перник, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Административно
наказателно дело № 20231720200913 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № F663924/29.11.2022 г., издадено
от и.д. Директор на офис /дирекция/ за обслужване –Перник в ТД НАП –София,
оправомощена със Заповед на Изпълнителния директор на НАП №ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г., с което на „******“ ЕООД ЕИК ******, представлявано от
управителя Н.Г.Т., е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 4000 лв. на основание чл. 104 ал.1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/
за нарушение на чл.40 ал.1 т.1 от ЗЗО във връзка с чл.7 ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от
„******“ ЕООД ЕИК ******, представлявано от управителя Н.Т., при твърдения, че
обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на закона, при
неспазване на процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват
описаното в съдържанието му нарушение, както и че наложеното наказание е
неправилно определено, като се моли за неговата отмяна.
За съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се представлява от адв.
Р. З. от АК –Перник, който оспорва обжалваното наказателно постановление поради
процесуални нарушения. Алтернативно обосновава наличието на случай от
1
категорията на чл. 28 ЗАНН. Претендира разноски.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт К., която оспорва
жалбата. Посочва, че НП е правилно и законосъобразно, а извършеното нарушение се
безспорно установено, поради което пледира за потвърждаване на НП и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
и служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление
намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 ЗАНН, пред
компетентния съд, и в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
От фактическа страна:
На 31.05.2022 г., при извършване на проверка на „******“ ЕООД ЕИК ******,
приключила с протокол №П-22001421204445-073-001/31.05.2022 г. за установяване
спазването на КСО, свидетелката М. Т. на длъжност „инспектор по приходите“
установила, че дължимите осигурителни вноски за здравно осигуряване на наетите от
„******“ ЕООД ЕИК ****** работници и служители по трудови правоотношения за
м.02.2022 г. и м.03.2022 г. не са внесени по сметка на компетентната ТД НАП.
Нормативно определеният срок за внасянето им е едновременно с изплащането на
дължимото възнаграждение или на част от него, съгласно чл. 40, ал.1, т.1, б. "в" от
ЗЗО, във вр. с чл. 7, ал.1 от КСО. Здравноосигурителните вноски за м. 02.2022 г. е
следвало да бъдат внесени в срок до 25.03.2022 г., а тези за м.03.2022 г. – в срок до
25.04.2022 г. Въз основа на обективираните в протокол №П-22001421204445-073-
001/31.05.2022 г. констатации инспекторът по приходите приел, че е осъществен
административнонаказателният състав на чл. 40, ал.1, т.1, б. "в" от Закона за здравното
осигуряване, във вр. с чл. 7, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване, поради което
съставил акт за установяване на административно нарушение № F663924/16.06.2022 г.,
в отсъствие на представител на нарушителя, след изпратена по електронен път покана
за съставяне на АУАН, за която е генерирано съобщение, че е получена на 27.05.2022
г. АУАН бил връчен на 26.09.2022 г. на управителя на дружеството, като на 06.10.2022
г. постъпило заявление от управителя на „******“ ЕООД, с посочване, че от
постъпленията по разплащателната сметка на дружеството се удържат и разпределят
суми по изпълнително дело за осигуровки и ДОД, като се погасяват най- старите
задължения. На 24.10.2011 г., базирайки се на събраните по преписката доказателства,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл. 53 и чл. 83, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с
2
което на основание чл. 104, ал.1 ЗЗО ангажирал административнонаказателна
отговорност на ЮЛ за нарушението по-горе. Наказателното постановление било
връчено на нарушителя на 27.03.2023 г., видно от представено удостоверение за
извършено връчване по електронен път на л.9 от делото.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен
начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН №
F663924/16.06.2022 г., протокол №П-22001421204445-073-001/31.05.2022 г., покана
изх.№П-1035-22-00-086/31.01.2023 г., справка да осигурител за период на входиране от
01.02.2022 г. до 30.04.2022 г., покана изх.№17-24-00-2705/26.05.2022 г. и
удостоверение за извършено връчване по електронен път от 27.05.2022 г., Заповед на
Изпълнителния директор на НАП №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., Заповед №3160/28.12.2017
г. на Изпълнителния директор на НАП и акт за встъпване в длъжност, Заповед
№601/13.01.2011 г. на Изпълнителния директор на НАП и акт за встъпване в длъжност,
които кореспондират и със свидетелските показания на св.Н. З. С. и св.М. Ч. С..
Последните, разпитани в хода на съдебното следствие, потвърждават изцяло
отразените в обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение фактически обстоятелства.
От правна страна:
При извършената служебна проверка на съставения акт за установяване на
административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът намери допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до извод за отмяна на обжалваното наказателно постановление, както
на процесуално основание, така и на основание нарушение на материалния закон, като
аргументите за това са следните:
Допуснато е нарушение на императивните изисквания в чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН относно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които същото
е извършено. В конкретния случай тези изисквания не са спазени. Както в АУАН, така
и в издаденото наказателно постановление не са изложени в пълнота фактите и
обстоятелствата, очертаващи елементите от състава на административнонаказателната
норма, тъй като не е посочено какъв е бил броят на наетите лица в дружеството към
м.02.2022 г., за които работодателят е следвало да внесе здравноосигурителни вноски,
респ. на какъв размер възлизат те, а още по-малко какъв е размерът на вноската за
всяко от лицата поотделно. ЗАНН съдържа строги правила относно начина на
провеждане на производството по налагане на административно наказание,
включително и по отношение съдържанието на АУАН и НП, от които лицата, посочени
за нарушители, следва да извличат максимум информация във връзка с предявеното им
административнонаказателно обвинение за неизпълнение на задължения към
3
държавата, така, че адекватно и своевременно да могат да организират своята защита,
включително и да пледират маловажност. АУАН и издаденото въз основа на него НП в
настоящия случай са непрецизни откъм съдържание, що се отнася до описание на
нарушението и обстоятелствата по неговото извършване и прилагане на съответни
доказателства относно стойност на невнесените здравни осигуровки и брой на заетите
при работодателя лица, за които здравни вноски са дължими, но невнесени.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т.1 от ЗЗО изисква здравноосигурителната вноска на
осигурено лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3 от ЗЗО и върху доход, посочен в
текста, да се внася едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване (ДОО), които на свой ред към датата на възникване на задължението се
внасят едновременно с изплащане на дължимото възнаграждение или на част от него.
Санкционната норма на чл. 104, ал. 1 на ЗЗО на свой ред разписва административно
наказание за работодател, който не внася здравните вноски на осигурени лица, които е
задължен да плати. Този фактически състав на нарушението, изводим от цитираните
правни норми, включва посочване на осигурените лица и размера на дължимите
здравни вноски, определени по реда на ЗЗО. В настоящия случай АНО е посочил само
месеца, за който вноските се дължат и че същите не са направени, без да уточнява за
кои осигурени лица се отнася това и какъв е размера на вноските. Така описано
нарушението не съдържа всички елементи от състава на посочената за нарушена
законова разпоредба, което прави акта и НП съставени при неспазване правилата на чл.
42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Тези обстоятелства съставляват важна
част от обстоятелствата, при които е извършено нарушението и имат отношение към
фактическия му състав, поради което е следвало да бъдат изложени в
обстоятелствената част на двата акта. Фактът дали са изводими от писмените
доказателства по делото не санира липсата им в съдържанието на акта и
постановлението, тъй като събраните доказателства не могат да се ползват с цел
допълване и уточняване състава на нарушението. Констатираният недостатък проявява
последици и в друг аспект - ограничава преценката за приложимост на чл. 28 от ЗАНН,
на която разпоредба основава възраженията си и жалбоподателят. /В същият смисъл са:
решение от 17.10.2013 г. по к. а. н. д. № 231/2013 г., решение № 196/27.06.2012 г. по
к.н.а.х.д. № 173/2012 г., решение № 306/28.11.2012 г. по к.н.а.х.д. № 305/2012 г. по
описа на Административен съд - Перник/. При това положение в обжалваното НП е
налице неяснота за нарушителя да разбере в какво е обвинен, а това не му позволява да
организира защитата си. Ето защо в случая са налице съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на НП, които по своята същност представляват
липса на реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а това води до извода за
незаконосъобразност на обжалваното НП. Изложеното представлява отклонение от
основните принципи в административнонаказателния процес за законоустановеност на
нарушението и наказанието.
4
Производството, предмет на настоящето разглеждане, е от административно
наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние,
същото представлява ли административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН,
ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно, като
тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Съставянето на
актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко
административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието
добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен
ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на
административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен орган,
със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по
същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно
нарушение от определен вид. Необходимо е и в акта за установяване на
административно нарушение, и в наказателното постановление административното
нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да
бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и
субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен
акт. В случая посочените изисквания не са спазени и същите влекат след себе си като
резултат отмяната на атакуваното НП, като необосновано и незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на жалбоподателя.
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид
изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От
съдържанието на приложения на договор за правна защита и съдействие от 11.10.2023
г. се установява, че Н.Т. като управител на „******“ ЕООД ЕИК ****** е възложила на
адвокат Р. З. от АК-Перник оказването на правна защита и съдействие с предмет
обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на
500. 00 лева и е заплатено брой при подписване на договора, т. е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, тъй като санкционираното лице е заплатило адвокатско
възнаграждение, което е в размер към законоустановения минимум в чл. 18, ал. 2, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
5
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 т.1 вр. ал. 1 и вр. чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № F663924/29.11.2022 г., издадено от
и.д. Директор на офис /дирекция/ за обслужване –Перник в ТД НАП –София,
оправомощена със Заповед на Изпълнителния директор на НАП №ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г., с което на „******“ ЕООД ЕИК ******, представлявано от
управителя Н.Г.Т., с адрес за призоваване гр.************, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 4000 /четири хиляди/
лева на основание чл. 104 ал.1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ за нарушение
на чл.40 ал.1 т.1 от ЗЗО във връзка с чл.7 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на „******“ ЕООД
ЕИК ******, представлявано от управителя Н.Г.Т., направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по реда на Административно
процесуалния кодекс-Глава ХІІ, пред Пернишки Административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6