Решение по дело №642/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260002
Дата: 8 януари 2021 г. (в сила от 8 януари 2021 г.)
Съдия: Дарина Стоянова Маркова Василева
Дело: 20203001000642
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №260 002

 

Гр.Варна, 08.01.2021г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на шести януари през двехиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 642 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на „М. Груп 63“ ЕООД със седалище с.Аспарухово, община Дългопол, чрез управителя му Н.Т.М. срещу решение № 490 от 27.11.2020г. по търг.дело № № 1207/20г. на Варненски ОС, с което е потвърден отказ на длъжностното лице по регистрацията рег.№ 20180315105215 от 10.10.2018г., постановен по заявление вх.№ 20180315105215 по партидата на „М. Груп 63“ ЕООД.

Твърди че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Оспорва извода на съда че заявения за обявяване акт е несъществуващо обстоятелство предвид представените две декларации – по чл.38 ал.9 от ЗСч и пред НСИ с противоречащи си данни. Твърди че длъжностното лице по регистрация при проверката не е установило представянето на изискуемата от закона декларация по чл.38 ал.9 от ЗСч. Твърди че представената в сканирания файл декларация пред НСИ  от 03.02.2018г. е погрешно попълнена и погрешно приложена.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което отказът за обявяване на декларация по чл.38 ал.9 от ЗСч за 2017г. да бъде отменен.

Предявената жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.25 ал.4 от ЗТР, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По жалбата съдът намира следното:

Заявление образец Г2 с вх.№ 20180315105215 за обявяване на ГФО за това че дружеството не е осъществявало дейност е подадено от оправомощено лице - управител на дружеството, по електронен път по образец, съгласно приложение № Г2 на Наредбата № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, като към тази дата нормата на чл.62б от Наредбата за водена, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ не е приета. Към заявлението е приложена декларация по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч, от 15.03.2018г., подписана от управителя на дружеството, за това, че дружеството през 2017г. не е осъществявало  дейност съгласно § 1 т.30 от ДР ЗСч, както и декларация по чл.13 ал.4 от ЗТР.

На основание чл. 21 т.4 и 5 от ЗТР обхватът на проверката на длъжностното лице преди да извърши обявяване на акт следва да включи дали към заявлението е приложен подлежащият на обявяване акт и дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. След като чл.21 т.5 от ЗТРРЮЛНЦ регламентира обхватът на проверката да включва само дали подлежащият на обявяване акт отговоря по външните си белези на изискванията на закона, съдът намира че проверка за това дали търговецът е осъществявал или не дейност, дали са налице противоречия с други подписани от търговеца документи и дали декларираните обстоятелства са верни, не може да бъде извършвана в производството по обявяване на акта. Проверката за съществуването на заявено за вписване обстоятелство и съответствието му със закона е изискуема само при вписване на обстоятелства в търговския регистър, а не и при обявяване на актове. 

Действително към заявлението освен изискуемата декларация за това че предприятието не е осъществявало дейност по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч е представена и декларация приложение 11 до НСИ. Тази декларация не е сред актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, поради което и не следва да бъде обявявана.

С оглед на изложеното, съдът намира че не са налице основания за отказ по чл. 21 от ЗТР, поради което и постановеният отказ по отношение на декларацията по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч следва да бъде отменен, а преписката върната с указание за обявяването и в търговския регистър.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 490 от 27.11.2020г. по търг.дело № 1207/20г. по описа на Окръжен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯВА отказ на длъжностното лице по регистрацията рег.№ 20180315105215 от 10.10.2020г., постановен по заявление вх.№ 20180315105215 по партидата на „М. Груп 63“ ЕООД, ЕИК *********.

 УКАЗВА на длъжностното лице по регистрация при АВ – Търговски регистър да обяви по партидата на „М. Груп 63“ ЕООД, ЕИК *********, декларация от 15.03.2018г. по чл.38 ал.9 т.2 от ЗСч за 2017г.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: