Р Е Ш Е Н И Е
№ 457
гр. Перник, 16.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, в открито заседание на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова административно дело № 273 по описа на съда за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.213 и следващите от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на П.Н.Н. с ЕГН ********** и
адрес: ***, против Заповед № ***/04.04.2018 г., издадена от кмета на Община К.,
с която се нарежда спирането на всички видове строително-монтажни работи и достъпа до незаконния строеж:
„Подмяна на покривна конструкция на половината масивна сграда – телчарник и
обособяване на три нови помещения за гледачи и баня“ в парцел 8, масив I, по парцеларния план на Стопански двор – с. Е.,
община К. с възложител П.Н.Н., и прекъсване на захранването с електрическа
енергия и вода на същия обект.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалвания акт и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че
констатациите на административния орган са неправилни и не кореспондират с
действителната фактическа обстановка. Моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В съдебните прения, адв. Р. - процесуален представител на жалбоподателя,
отново пледира за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Отделно сочи, че
сградата, собственост на доверителя му не представлява незаконен строеж –
същата е закупена на публична продан, извършена от община К., в нея е извършено
саниране, но не са премахвани стари стени и конструктивни елементи, не са
изграждани и нови такива, не е правено вътрешно преустройство, не са изграждани
допълнителни помещения. Поддържа искането за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът по жалбата – кмета на община К., чрез
пълномощника си юрисконсулт А., оспорва жалбата. Излага съображения за нейната
неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представя
писмени бележки.
Административен
съд Перник, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото
писмени доказателства по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
След проведен публичен търг, с Договор за продажба №***/18.09.2015
г., сключен между Община К., представлявана от кмета В.С., и П.Н.Н., последният
придобил собствеността върху недвижим имот, общинска собственост, находящ се в
село Е., община К., област П., стопански двор, а именно: Едноетажна полумасивна
сграда „Телчарник за 100 телета“, със застроена площ от 550 кв.м, построена в
парцел 8, масив 1 по парцеларния план на стопански двор на с. Е., община К.,
целият с площ 3320 кв.м и граници: от югоизток – път, от югозапад – парцел 7,
от северозапад – път и от североизток – път. Преди продажбата тази сграда била
актувана като частна общинска собственост с Акт №***/10.05.2007 г. на община К.
/л.7/. Според правния анализ, изготвен преди приватизацията й /л.8-15/, тя била
в лошо състояние – носещи стени от тухлена зидария, изградени върху основа от
каменна зидария, частично разрушени; дървена покривна конструкция, покрита с
керемиди, но разрушена в по-голямата си част; демонтирана дограма. Изрично в
правния анализ е отбелязано, че във вида, в който се намира, е неизползваема.
За сградата има издадено удостоверение за търпимост - Удостоверение № 955(2)/24.04.2014 г.
/на л.6 от делото/.
През 2017 г. жалбоподателят Н. предприел действия по
подобряване на състоянието й като подменил старите счупени керемиди с нови; в
частта с липсващ покрив направил стоманобетонов пояс над старите носещи тухлени
зидове; вместо старите прогнили колони поставил нови за подпиране на дървената
покривна конструкция, състояща се от дървени греди, стойки и столици, обшивка с
дъски; извършил ремонт на помещения за гледачи на животни и баня с тоалетна,
които се намирали в коридорното пространство на битовата част на сградата.
На 17.01.2018 г., със своя Заповед № *** от същата
дата, кметът на община К. наредил да се извърши проверка на място в парцели № 4
и 8, масив 1 по парцеларния план на Стопански двор на с. Е. относно наличие на
извършено незаконно строителство по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ и определил
състава на комисията.
На 31.1.2018 г. комисията, в присъствието на
жалбоподателя П.Н.Н., извършила възложената й проверка и установила „подменена
покривна конструкция на половината сграда – нова, дървена, покрита с LT-ламарина, 8 м покрита стара с керемиди, обособени три
помещения за гледачи и баня“. Констатациите били обективирани в Констативен
протокол №***/31.01.2018 г.
Впоследствие до Н. било изпратено Писмо изх. №***/07.02.2018
г., с което му били изискани документи за регистрацията на намиращият се в
парцел 8, масив 1, по парцеларния план собствен водоизточник; договор с ЧЕЗ
България или фактура за доставка на ел.енергия; Данни за отвеждането на отпадни
води, генерирани от отглеждането на ЕПЖ в сградата, намираща се в парцел 8,
масив 1 по парцеларния план на Стопански двор с. Е., данни за регистриран
животновъден обект в парцела, строителни книжа за извършената подмяна на
покривната конструкция на сградата. На Н. бил определен срок до 28.02.2018 г.
за представяне на документите и същият бил предупреден, че при непредставянето
им, ще бъдат предприети действия по чл.223 от ЗУТ.
Същевременно, на 22.02.2018 г., преди изтичане на
определения с Писмо изх. № ***/07.02.2018 г. срок, определената работна група
от общинската администрация на община Ковачевци издала Констативен акт №***/22.02.2018
г., с който образувала срещу Н. административно производство по реда на чл.224а
от ЗУТ. Препис от същия му бил изпратен с писмо изх. №***/27.02.2018 г. и
получен от него на 26.03.2018 г.
По делото е назначена и изслушана съдебнотехническа
експертиза, от заключението на която се установява, че в сградата са извършени
СМР, а именно: изграден стомано-бетонов пояс над носещи тухлени зидове с чакащи
железа за закотвяне на дървената покривна конструкция към носещите зидове, нови
дървени колони за подпиране на дървената покривна конструкция, дървена покривна
конструкция, състояща се от дървени греди, стойки и столици, обшивка с дъски;
изградени помещения за гледачи на животни и баня с тоалетна със самостоятелна
конструкция /помещенията са изградени в коридорното пространство на битовата
част на сградата, покрита с керемиди и не излизат извън очертанията на
съществуващата сграда/; обособени са две помещения за съхранение и обработка на
сурово мляко. Експертът е квалифицирал изпълнените СМР като „основен ремонт“ по
смисъла на Параграф 5, т.42 от ДР на ЗУТ. В тази връзка обаче следва да се
вземат предвид и допълнителните отговори към експертизата, дадени в съдебно
заседание, според които изграденият стоманобетонов пояс е задължителен според
строителнотехническите правила; покривната конструкция, според същите, следва
да бъде подпряна; в обекта няма премахване на съществуващи зидове и преместване
на такива; допълнителни отвори в стените не са правени; самата сграда има
отвори за врати и прозорци със стари дървени щурцове в горната част. Вещото
лице заявява още, че прави преценката си за новоизвършени строителномонтажни
работи прави на база лични възприятия при оглед на място и отчасти чрез
сравнение на съществуващото положение със стари снимки, на които се вижда, че
сградата е с разрушен покрив, с отворени площи без керемиди и почти износена
дървена конструкция.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя,
в хода на производството са разпитани свидетелите С.Д. и И.Д., които имат преки
и непосредствени впечатления от състоянието на сградата, тъй като живеят в с.
Егълница, а първият от тях е работил в стопанския двор на селото /където се
намира и процесната сграда/ до 1998 г. От показанията им се установява, че
сградата е стара, строена през 1951 година. През 2017 г. е направен ремонт на
покрива, тъй като същият е бил паднал, и са подменени керемиди, но без да се
променя покривната конструкция, ремонтирани са и стаите, които според свидетеля
Драгомиров „са си същите“, намират се в очертанията на сградата, но в момента,
вследствие на ремонта, са използваеми.
При така
установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като
извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността
на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от
легитимирано лице, адресат на оспорения акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съображенията са следните:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Заповед № ***/04.04.2018 г. е издадена от В. С. – кмет
на община К.. По силата на чл.224а, ал.1 от ЗУТ кметът или упълномощено от него
длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до
строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по
смисъла на чл.224, ал.1. Следователно процесният документ е издаден от
компетентен орган – кмета на община Ковачевци, който в това си качество
осъществява административен контрол по устройство на територията и
строителството за строежите от четвърта, пета и шеста категория. Спазена е и
установената от закона писмена форма. Заповедта съдържа мотиви и в нея са
посочени основания за издаването й. Изрично е посочено, че строежът е
квалифициран като незаконен съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ /т.е. строеж без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж/, както и че
същият „не отговаря на съществените изисквания на чл.169 от ЗУТ“.
С процесната заповед, както се посочи и по-горе,
кметът на община Ковачевци е наредил на жалбоподателя да спре изпълнението на
подробно описания строеж, тъй като същият не отговаря на съществените
изисквания на чл.169 от ЗУТ. Последната разпоредба обаче не съдържа конкретно правило за поведение,
дължимо от определен правен субект, а посочва изисквания към строежите. В
настоящия случай, от оспорваната заповед, не става ясно кое от изискванията,
изброени в нея, не е налице по отношение на описания строителен обект.
Отделно, за да бъде
квалифициран обекта като незаконен, тъй като е без одобрени инвестиционни
проекти и/или разрешение за строеж /по чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ/, е необходима
съответна фактическа и правна обосновка. Фактическите основания
представляват изложение на причините и условията поради които се издава актът,
т.е. фактите, които се квалифицират под хипотезата на съответната правна норма,
като тези основания могат да се съдържат както в заповедта, така и в
констативния акт.
В процесния случай следва да се има предвид, че
съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно същия закон, а според чл.137, ал.3 от ЗУТ строежите се
изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и
съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на с.з.
ЗУТ обаче допуска и изключения, посочени в чл.151, при наличието на които такива
документи не се изискват. Според т.1 от същата разпоредба „Не се изисква
разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и
инсталации“. С оглед на това е от съществена важност да се установи дали в
конкретния случай са извършвани строително-монтажни работи, за които е било
необходимо да има разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, респ.
дали извършените от жалбоподателя дейности са довели до промяна в строителната
конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията. От
описанието в процесната заповед не може да се направи извод, че това е било
установено по безспорен и категоричен начин.
На следващо място, оспорената заповед е за
спиране изпълнението на всички строително-монтажни
работи и достъпа до незаконния строеж, за която настоящият съдебен състав
приема, че за да бъде издадена следва да е налице релевантен факт, а именно да
се извършва такъв строеж или част от такъв. В настоящия случай от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че към момента на издаване на
процесната заповед – 04.04.2018 г. строително-монтажни работи в обекта не са се
извършвали, а те са завършени през 2017 г. Това еднозначно определя, че Заповед
№ ***/04.04.2018 г. е без предмет, тъй като е разпоредено спиране изпълнението
на СМР, които са вече извършени. За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че
с тях не само не е нарушена конструкцията на сградата и не са променени предназначението
на помещенията и натоварванията в тях, но и същите са допринесли за
подобряването и поддържането на сградата в изправност, повишаване на нейната
сигурност, устойчивост и надеждност и възможност да се използва по
предназначение, което е в съответствие с изискванията към строежите по чл.169,
ал.1 от ЗУТ.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира,
че при издаване на процесната заповед не са спазени материалноправните
предпоставки и същата е издадена в нарушение на материалния закон, поради липса
на фактически основания за това, поради което се явява незаконосъобразна и
следва да бъде отменена на основание чл.146, т.4 от АПК.
Относно разноските:
Като взе предвид, че в жалбата, с която е образувано
производството, е направено искане за присъждане на направените разноски и с
оглед извода за изхода на делото, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати сумата от 25,00 лв., представляваща внесена държавна такса.
Това е така, защото: жалбоподателят не е представил списък на разноските по
чл.80 от ГПК, но е видно, че същият е внесъл по сметка на ПАС държавна такса в
размер на 25,00 лева /разписка на л.20/. В производството по делото той е бил
представляван от адвокат, но от приложеното на л.69 пълномощно и договор за
правна защита и съдействие липсват данни за уговорено и внесено адвокатско
възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав при Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ***/04.04.2018 г., издадена от кмета на
Община Ковачевци, с която на основание чл.223, ал.1, т.2 и т.3 и чл.224а, ал.1
от ЗУТ се нарежда спирането на всички видове строително-монтажни работи и достъпа до незаконния строеж:
„Подмяна на покривна конструкция на половината масивна сграда – телчарник и
обособяване на три нови помещения за гледачи и баня“ в парцел 8, масив I, по парцеларния план на Стопански двор – с. Е.,
община К. с възложител П.Н.Н., и прекъсване на захранването с електрическа
енергия и вода на същия обект, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА кмета на община К. ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.Н. с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща направени
от последния разноски за внесена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/