№ 271
гр. П., 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:И. Юл. Колев
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от И. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720103195 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Б. СТ. К. срещу
„Топлофикация П.“ АД. Ищецът твърди, че срещу него, в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист на 04.03.2013 г. рамките на ч.гр.д. № 227/2012 г. по описа на
Районен съд П. и решение, постановено по гр.д. № 1380/2012 г. по описа на Районен
съд П. за задължения, произтичащи от доставена и незаплатена топлинна енергия.
Конкретно твърди, че изпълнителният лист е издаден за суми в размер на 3457,20 лева
- главница в периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., ведно със законна лихва от
23.01.2012 г. до окончателното плащане, както и за сума в размер на 1760,36 лева –
законна лихва за забава в периода от 30.11.2003 г. до 12.10.2009 г. и сума в общ размер
на 404,35 лева – разноски.
Твърди се, че въз основа на посочения изпълнителен лист първоначално е
образувано и.д. № 767/2013 г. по описа на ЧСИ А. В., което е прекратено с отбелязване,
че последното действие по изпълнение е на 30.10.2015 г. в рамките на това дело била
събрана сума в общ размер на 2296,00 лева.
Допълва, че въз основа на същия изпълнителен лист е образувано и.д. 557/2021
г. по описа на ЧСИ С. Б., който изготвил справка, съгласно която задължението по
това дело към 13.03.2021 г. е в размер на 3457,20 лева – главница, 3079,22 лева законна
лихва към 15.02.2021 г., 213,00 лева разноски и 760,80 лева такси по ТТРЗЧСИ.
Излага от правна страна разбирането си за погасяване на вземане по давност и
прекъсване на същата, като намира, че от последното действие по изпълнение, водещо
до прекъсване на давността (30.10.2015 г.) до образуването на и.д. 557/2021 г. по описа
на ЧСИ С. Б. – 12.02.2021 г. са изминали повече от пет години. Намира, че
образуването на изпълнително дело не е сред действията водещи до прекъсване на
давността, позовавайки се на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г.
1
по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение за сумите по издания на
04.03.2013 г. изпълнителен лист в цялост, вкл. изчислените от съдебния изпълнител
задължения по него– 3457,20 лева главница, 3079,22 лева законна лихва върху
главницата към 15.02.2021 г. като погасени по давност.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
допустими, но неоснователни. Поддържа, че погасителната давност е била прекъсвана
многократно в рамките на образуваните изпълнителни дела.
Намира, че вземане, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение се
погасява с обща пет годишна давност като прави разграничение между сроковете по
чл. 110 и сл. ЗЗД и този по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Намира, че до при действието на
Постановление № 3/18.11.1980 г. погасителната давност е спряла да тече до отмяната
му на 26.06.2015 г. с Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Позовава се на приетото в Решение № 37/24.02.2021 г., постановено по гр.д. №
1747/2020 х. по описа на ВКС, IV, ГО.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Прави
възражение за прекомерност на заявените от ищеца разноски.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представлява като поддържат вече изложеното.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя
възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително
изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа
на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността
на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV
г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – П.“ АД за събиране на процесните
вземания, свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се
позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния
изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
2
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
Между страните не е спорно, вкл. обявено за ненуждаещо се от доказване, а и от
приобщените по делото писмени доказателства се установява, че в полза на ответника е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист на
04.03.2013 г. рамките на ч.гр.д. № 227/2012 г. по описа на Районен съд П. и решение,
постановено по гр.д. № 1380/2012 г. по описа на Районен съд П. за сумите, посочени в
исковата молба. Образуването на и.д. № 767/2013 г. по описа на ЧСИ А. В. и и.д.
557/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б..
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като производството е преминало в исково и
е постановено решение по гр.д. № 1380/2012 г. по описа на Районен съд П., потвърдено
с Решение № 29/14.02.2013 г., постановено в.гр.д. № 1023/2012 г. по описа на Окръжен
съд П., поради което на основание 117, ал. 2 ЗЗД срокът на новата давност е всякога
пет години.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение единствено на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога
е било поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от
тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е
предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. В този случай новата давност е започнала да тече от поискването или
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Същевременно по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
Към настоящия момент е налице противоречива съдебна практика и висящо
тълкувателно дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително
дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването на решение по
новообразуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав
следва да се съобразява с разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по
3
гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има
действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага
именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
От приложената по делото заповед за изпълнение се установи, че срещу ищеца е
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, описани в исковата
молба. Установи се също, че изпълнителния лист е издаден на 04.03.2013 г., а
заповедта за изпълнение е влязла в сила на 14.02.2013 г. – датата на постановяване на
въззивното решение, поради което на тази дата давността за вземането е прекъсната.
От приобщеното по делото копие на и.д. № 767/2013 г. по описа на ЧСИ А. В., се
установява, че то е образувано на 25.04.2013 г., като в молбата са инкорпорирани
искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи – запор и възбрана,
следователно депозирането на същата е действие, годно да прекъсне давността за
вземането. В рамките на изпълнителното производство до длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение и са изготвяни справки, но поради естеството на
тези действия (неводещи до прекъсване на погасителната давност) същите не следва да
се разглеждат в детайли.
Наложен е запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 22.05.2013 г.,
като във връзка с него са постъпвали плащания от трето задължено лице работодател,
последното от които е на 30.10.2015 г. съгласно удостовереното върху изпълнителния
лист. Липсват други данни за извършване и/или възлагане на действия по изпълнение
освен посочените.
При тези обективни данни, разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело №
2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС съдът приема, че нова давност е започнала да тече на
30.10.2015 г. и е изтекла на 30.10.2020 г. При погасяване на главното задължение,
погасено е и акцесорното по правилото на чл. 119 ЗЗД.
Молбата за образуване на и.д. № 557/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., с която са
възложени конкретни действия по принудително изпълнение е от 12.02.2021 г. - след
изтичане на законоустановения пет годишен давностен срок, поради което предявените
искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени. От приетото по делото
писмено доказателство и.д. № 557/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., в частност
изготвената експертиза се установи, че задължението на ищеца към 10.03.2021 г е в
размер на 3457,20 лева - главница, 3079,22 лева законна лихва върху главницата в
периода от 23.01.2012 г. до 15.02.2021 г.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платена държавна такса
– 261,46 лева и адвокатско възнаграждение – 380,00 лева. В конкретния случай ищецът
е представил доказателство за заплатения адвокатски хонорар едва след приключване
на съдебното дирене в размер на 680,00 лева. Независимо от това същото би било
дължимо, но по правилото на чл. 6 ГПК съдът не може да присъди повече от заявеното
в съдебно заседание – 380,00 лева.
Претендираната сума в размер на 3,00 лева – такса за банков превод не следва да
се присъжда, доколкото тя е предмет на друго правоотношение между банка и клиент и
не би могла да бъде възложена в тежест на трето лице. Същата няма характер на
разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК
4
Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Същото съдът намира за неоснователно, тъй като заявеният
адвокатски хонорара е съобразен с Наредба № 1/2004 г.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Б. СТ. К., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „****** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в
полза на „Топлофикация П.“ АД не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) спрямо Б. СТ. К. за сумата в размер на 3457,20 лева -
главница за доставена топлинна енергия в периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. и
3079,22 лева законна лихва върху главницата в периода от 23.01.2012 г. до 15.02.2021
г., за които суми е издаден изпълнителен лист на 04.03.2013 г. в рамките на ч.гр.д. №
227/2012 г. по описа на Районен съд П. поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК
********* да заплати на Б. СТ. К. сумата от 641,46 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5