РЕШЕНИЕ
№ 2310
гр. Бургас, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20232120102569 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на
„УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ – БУРГАС“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, *****, представляван от управителя Б.Г.М., против Х. А. Ч. с ЕИК
********** от гр. Бургас, *****, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** –
адвокат Е. Т.. Предявен е осъдителен иск за следните суми : 3326,10 лева –
неустойка по допълнително споразумение от 25.05.2021 г. за обучение за
придобиване на специалност към трудов договор № 117/ 06.08.2020 г.,
представляваща трикратния размер на заплатен служебен платен отпуск за
периода 14.02.2022 г. - 04.03.2022 г.; 220,82 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 29.08.2022 г. -
01.05.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
предявяването на иска на 02.05.2023 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът основава иска си на следните твърдения :
Ответникът работил в ищцовата болница като *** в Отделението по
с.м. по силата на трудов договор № 117/ 06.08.2020 г. На 25.05.2021 г.
страните сключили допълнително споразумение на основание Наредба №
1/22.01.2015 г. на МЗ за придобиване на специалност в системата на
здравеопазването, с което на ответника била възложена длъжността „*** -
1
****“, като договорът бил сключен за определен срок – до изпълнение на
учебната програма и индивидуалния учебен план за съответната специалност.
Обучението за придобиване на специалност и трудовият договор били
прекратени едностранно от ответника с предизвестие от 28.04.2022 г. На
основание чл. 14, ал. 1 от допълнителното споразумение **** дължал на
ищеца неустойка, определена в трикратния размер на заплатения служебен
отпуск за теоретично обучение в Медицински университет – Варна в периода
14.02.2022 г. - 04.03.2022 г..
Ответникът в преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК представя
писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че в нарушение на трудовото
законодателство трудов договор за неопределено време бил трансформиран с
допълнителното споразумение в срочен такъв. Поради това допълнителното
споразумението се явявало недействително и не обвързвало страните,
респективно договорените в него неустоечни клаузи не се породили действие.
Твърди още, че неустойка се дължи само на изправната страна по договора, а
болницата не е такава, тъй като не е изпълнявала поетите задължения по
договора, като реално не е извършила никакви разходи за обучението на
ответника. Прави и възражение за нищожност на неустоечната клауза поради
противоречието й с добрите нрави. При условията на евентуалност въвежда и
възражение за прекомерност на неустойката и иска нейното намаляване на
основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД.
Страните претендират и присъждане на направените по делото
съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 92, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Страните не спорят по въведените факти, които се установяват и от
приетите писмени доказателства : Страните са встъпили в трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 117/ 06.08.2020 г., сключен
на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, по силата на който
ответникът – *** без специалност е назначен на в ищцовата болница в
Отделение по с.м.. Договорът е сключен за неопределено време с 6-месечен
изпитателен срок в полза на работодателя. След изтичането на изпитателния
срок, на 25.05.2021 г. на основание Наредба № 1/ 22.01.2015 г. на МЗ за
придобиване на специалност в системата на здравеопазването страните са
сключили допълнително споразумение към този трудов договор, с което са се
споразумели за следните изменения в правоотношението : длъжността на
ответника „***“ е изменена в „***, ****“; уговорен е срок на договора – до
изпълнение на учебната програма и индивидуалния учебен план за
съответната специалност в сроковете за обучение, посочени в приложение №
1 към чл. 11, ал. 2, във вр. с чл. 12, ал. 3 от Наредба № 1/ 22.01.2015 г. на МЗ,
2
но не по-дълъг от 5 години след изтичане на срока, определен в посоченото
приложение № 1 за съответната специалност.
В хода на договора, в периода 14.02.2022 г. - 04.03.2022 г. ответникът е
ползвал платен служебен отпуск за теоретично обучение в Медицински
университет - Варна, за който му е изплатено възнаграждение в размер на
1108,70 лв.
На 28.04.2022г. ответникът д-р Х. Ч. отправил до ищеца едностранно
изявление за прекратяване на трудовия договор с изтичане на тримесечно
предизвестие. След изтичането на срока на предизвестието правоотношението
е прекратено, считано от 29.07.2022г., със заповед на работодателя № 137/
25.07.2023г., издадена на основание чл.326, ал.1 от КТ.
На 29.07.2022г. ищецът е изготвил сметка за дължима от ответника
сума в размер на 3326,10 лв. – троен размер на заплатения от болницата
платен служебен отпуск за времето на обучението на ответника в друго
лечебно заведение. На 01.09.2022г. ответникът отправил до работодателя си
възражение във връзка с тази сметка, с което е заявил, че липсва правно
основание за заплащане на сумата, тъй като в качеството си на **** не е
сключил с болницата договор за повишаване на квалификацията и за
преквА.фикация по чл. 234 от КТ.
Договорната клауза, на която ищецът основава претендираното
парично задължение е т. 14 от допълнителното споразумение на страните,
съгласно която когато трудовият договор се прекратява с едностранно
волеизявление на ***я-**** последният дължи на работодателя в троен
размер всички направени от лечебното заведение разходи за обучението му, в
това число и заплатения платен служебен отпуск, ползван за обучението.
При така установените по делото факти съдът прави следните изводи :
Страните са валидно обвързани от описания трудов договор и
сключеното впоследствие допълнително споразумение към него.
Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на
допълнителното споразумение поради нарушаване на забраната на чл.67, ал.3
от КТ трудовият договор за неопределено време да бъде превръщан в договор
за определен срок. Действително допълнителното споразумение е сключено
към безсрочен трудов договор, но същото е сключено между лечебното
заведение и ответника в качеството му на *** без специалност с оглед
изразено от него желание за провеждане на обучение за придобиване на
специалност. В тази хипотеза на основание чл.11, ал.1, т.1 вр. чл.17, ал.1 от
приложимата Наредба № 1/ 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в
системата на здравеопазването обучението за придобиване на специалност се
осъществява именно въз основа на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2
от КТ между лечебното заведение – база за обучение и ***я – ****.
останалите две изчерпателно изброени в чл.11, ал.1 от Наредбата основания
за обучението за придобиване на специалност са неприложими – т.3 визира
обученията във Военномедицинска академия, а т.2 - договор за повишаване
3
на квалификацията по чл. 234 от КТ, който се сключва само със служител с
придобита вече друга специалност в системата на здравеопазването. Тъй като
при започването на обучението ответникът е *** без придобита специалност
законоустановената форма за правоотношението по обучение за придобиване
на специалност е именно срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ,
какъвто по същество е сключеното между страните допълнително
споразумение от 20.05.2021г. Съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.1 от
Наредбата договорът за обучение за специалност не е за определен срок, а
такъв по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ – до завършване на определена работа, в
случая – до завършване на обучението.
По тези съображения съдът приема, че с допълнителното споразумение
е новиран трудовият договор между страните при условията, посочени в него.
Предвид смесения характер на този договор – трудов договор и договор за
обучение, по отношение на неговото изпълнение и последиците от
неизпълнението му са приложими общите правила на гражданското
законодателство – ЗЗД. Процесният договорът е предсрочно прекратен с
едностранно волеизявление на ответника, допустимо на основание чл. 25, ал.
1, т. 1, б. “б“ от Наредбата и т. 13.1.1. от договора., поради което в
отношенията на страните е приложима договорната клауза на т. 14 от
допълнителното споразумение. Съгласно тази договорката на страните ***ят
– ****, който с едностранно изявление е прекратил правоотношението дължи
на лечебното заведение направените от последното разходи за обучението му,
в това число и заплатения служебен отпуск, ползван за обучението. При
тълкуване на тази клауза съобразно критериите на чл. 20 от ЗЗД съдът
приема, че страните са изразили общата си воля предварително да уредят
отговорността на ***я - **** за вредите на лечебното заведение при
неизпълнение на договорните му задължения и предсрочно прекратяване на
договора. Ето защо съдът приема, че уговорката по т. 14 по същността си
представлява клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договора.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват. Съдът приема за неоснователно възражението на
ответника за нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на
добрите нрави. Това основание за нищожност е налице, само когато
неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции /т. 3 на тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по т. д.
№ 1/2009 г., ОСTK на ВКС/. По делото не се установява подобна хипотеза.
Напротив, видно от останалите договорки на страните, процесното
допълнително споразумение, свързано с предстоящото обучение на ***я-
****, цели да гарантира от една страна правото на ****а да проведе
обучението, а от друга страна да осигури за лечебното заведение
необходимия в съответната област специалист, който да работи по
придобитата специалност през следващите 5 години след завършване на
обучението /т. 15.1 от договора/. Поради това договорената неустойка по т.
4
14.1., дължима при предсрочно прекратяване, е идентична с неустойката,
дължима от ****а при отказ да сключи допълнително споразумение с
лечебното заведение след придобиването на специалността /т. 16.1./. Поради
това съдът приема, че неустойката обезпечава пълното изпълнение на
договора от страна на ****а и обезщетява лечебното заведение за вредите,
които търпи от договорното му неизпълнение. Част от тези вреди имат
имуществен характер – направените разходи във връзка с обучението, сред
които е и заплатеното възнаграждение за ползвания от ****а служебен отпуск
за обучението. Друга част от вредите са нематериални, без паричен
еквивалент, и се съизмерват с негативните последици за лечебнотона
специалиста след квалификацията му и от необходимостта да търси друг
специалист, необходим за работа на лечебното заведение. Поради това съдът
приема, че по делото не се установи противоречие на добрите нрави при така
уговорената по т.14.1. неустойка, която е валидна и обвързва страните.
Неоснователно е и възражението на ответника за неизправност на
лечебното заведение. По делото не се установи неизпълнение на определени
договорни задължения за лечебното заведение, които да са в причинна връзка
с прекратяването на договора. Договорът е прекратен предсрочно от
ответника въз основа на негово едностранно немотивирано изявление, като
отказът от договора представлява виновно неизпълнение от страна на ****а.
Съдът приема за неоснователно и възражението на ответника за липса
на направени от ищеца разходи по обучението му, тъй като предоставянето на
платен служебен отпуск представлявало нормативно установено задължение
на работодателя. Независимо от основанието за извършване на този разход
/заплащане на служебен отпуск за теоретично обучение на ****а/, неговата
имуществена сфера намалява със стойността на така заплатения отпуск,
поради което при прекратяването на договора води до неоснователно
разместване на блага в полза на ****а и във вреда на лечебното заведение,
което подлежи на обезщетяване.
По изложените съображения за характера на вредите не е налице и
твърдяната прекомерност на неустойката като основание за нейното
намаляване по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. Възстановяването на размера на платения
годишен отпуск от 1108,70 лв. елиминира настъпилото след прекратяването
на договора неоснователно обогатяване, а останалата част от неустойката в
размер на 2217,40 лв. е съизмерима с 1,5 брутни месечни възнаграждения на
****а /1518 лв./, поради което не може да се приеме за прекомерна с оглед на
обезпечения интерес.
При тези мотиви съдът приема за валидно и изискуемо задължението
на ответника към ищеца за заплащане на договорната неустойка по т. 14.1. от
договора.
На основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след
изтичането на предоставения срок за изпълнение с поканата от ищеца. На
29.07.2022г. ищецът е връчил на ответника сметка за дължима сума, с която е
5
определил едномесечен срок за плащане на задължението, който срок,
изчислен съобразно чл. 60, ал. 3 от ГПК изтича на 29.08.2022г., и ответникът
е забава от 30.08.2023г. Поради това на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата. Размерът на това обезщетение за периода от забавата
на 30.08.2022г. до деня, предшестващ предявяването на иска – 01.05.2023г., се
определя от съда на основание чл. 162 от ГПК в размер на исковата сума от
220,82 лв. – при използване на информационен продукт Апис финанси/
Изчислителни системи/ Изчисляване на законна лихва. От деня на
предявяване на иска – 02.05.2023г. ответникът дължи и законна лихва върху
главницата до окончателното й изплащане.
По изложените съображения предявените искове са основателни и ще
бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и
направените по делото съдебни разноски, които съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК са в размер на 483,04 лв., включващи 183,04 лв. –
заплатена държавна такса за производството и 300 лв. – претендирано
юрисконсултско възнаграждение, което съответства на чл. 78, ал. 8 от ГПК
вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. А. Ч. с ЕИК ********** от гр. Бургас, *****, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** – адвокат Е. Т., да заплати на
„УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ – БУРГАС“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, *****, представляван от управителя Б.Г.М., следните суми :
3326,10 лева – неустойка пот. 14.1.1 от допълнително споразумение от
25.05.2021 г. за обучение за придобиване на специалност към трудов договор
№ 117/ 06.08.2020 г., представляваща трикратния размер на заплатен
служебен отпуск за периода 14.02.2022 г. - 04.03.2022 г.; 220,82 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 30.08.2022 г. - 01.05.2023 г.; ведно със законна лихва за забава върху
главницата от предявяването на иска на 02.05.2023 г. до окончателното й
изплащане; и 483,04 лева – направени съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Бургас съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6