РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Берковица, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100801 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от
„Топлофикация София“ ЕАД против И. Ц. М. кумулативно обективно
съединени искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК с правно
основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД –
установителни искове за признаване на установено, че ответника му дължи
сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 2422.22 лева, от които
2053.99 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 08.09.2023 г. до изплащане на вземането, 329.83 лева- мораторна
лихва за забава от 15.09.2021 г. до 29.08.2023 г., както и суми за дялово
разпределение- 31.48 лева главница за периода м. 07.2020 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 08.09.2023 г. до окончателното
издължаване, както и 6.92 лева - лихва за периода 15.09.2020 г. до 29.08.2023
г., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 709/2023 г. по
описа на РС – Берковица.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди в исковата си молба,
че И. Ц. М., е клиент на ТЕ, като собственик на топлоснабден имот, находящ
1
се в гр. С., по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по
реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че съгласно общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът
не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като
последното е извършено от „ТОПЛОКОНТРОЛ“ ООД, с която сградата-
етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е сключила
договор за дялово разпределение. Сочи, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Поради неизпълнение от страна на длъжника на дължимите суми за ТЕ
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 709/2023 г. по описа на РС –
Берковица, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника за
поисканите от ищеа суми.
В хода на заповедното производство заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и с оглед дадените от съда
указания предявява правата си при условията на чл. 415 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответника му дължи вземането в размерите, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 709/2023 г. на РС – Берковица, а именно - сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер на 2422.22 лева, от които
2053.99 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
2
енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 08.09.2023 г. до изплащане на вземането, 329.83 лева- мораторна
лихва за забава от 15.09.2021 г. до 29.08.2023 г., както и суми за дялово
разпределение- 31.48 лева главница за периода м. 07.2020 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 08.09.2023 г. до окончателното
издължаване, както и 6.92 лева - лихва за периода 15.09.2020 г. до 29.08.2023
г., като претендират и направените по делото разноски за дьржавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Претендират да им бъдат присъдени и направените съдебни разноски и
юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78 ГПК.
Ответната страна И. Ц. М. не е подала отговор и не взема
становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения
й по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Същата редовно призована се яви в
първото по делото съдебно заседание и заяви, че изцяло признава иска.
По делото е конституирано като трето лице – помагач на ищеца
„ТОПЛОКОНТРОЛ“ ООД, което дружество е било ангажирано да извърши
дяловото разпределение за процесния имот.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки:
По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно възникнало
облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества, респективно е извършено дялово
разпределение и за ответницата е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена за топлинна енергия, респ. дялово разпределение
в претендирания размер.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да
установи, възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна
3
енергия, респективно дялово разпределение и размера на
обезщетението за забава за доставена топлинна енергия, респективно
за дялово разпределение.
В първото по делото съдебно заседание ответницата заяви, че изцяло
признава иска – изрично призна, че ги дължи тези суми, както и че размера
на дължимите от нея суми е така, както е посочено от ищеца.
Съгласно чл. 175 ГПК направеното от страна признание на факт се
преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Съдът намира, че така направеното от ответницата признание се
подкрепя от събраните по делото доказателства.
По делото не е спорно, а и от представения на л. 72 Договор за продажба
на недвижим имот се потвърждава, че И. Ц. М. е собственик на
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София 1592, обл. София, общ.
Искър, ж.к. „Дружба“, бл. 120, вх. Е, ет. 6, ап. 178.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи
условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така
установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за
битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на
вещното право на ползване.
Предвид изложеното съдът приема, че като собственик на имота
ответницата е потребител на топлинна енергия и между нея и ищцовото
дружество е налице облигационно отношение за процесния период.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през
процесния период. На съда е служебно известно, че Общите условия на ищеца
са публикувани и са влезли в сила. ОУ обвързват ответницата дори и без
изричното им приемане съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ,
4
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
- няма твърдения ответницата да е упражнила правото си на възражение
срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Предвид това се налага извод, че
между страните съществува облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца е налице
задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответницата е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството си на
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1,
т.42 от ДР на Закона за енергетиката.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира процесният имот:
Не се спори, че имотът се намира в сграда етажна собственост, както и
че сградата е топлоснабдена.
Топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост се
установява от Протокол на ОС на етажната собственост от 23.09.2008 г. за
избор на изпълнител на услугата дялово разпределение /л. 20 ведно с
приложен списък на етажните собственицил.22-23, който е подписан от
ответницата/, както и Договор Д-0-65/03.06.2020 г. за извършване на услугата
дялово разпределение /л. 26-33/.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за
избор на фирма за дялово разпределение и договор, сключен при общи
условия между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение се
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на
„ТОПЛОКОНТРОЛ“ ООД.
Вземането на ищеца за извършеното дялово разпределение се основава
на осъщественото въз основа на договора възлагане, сключен между него и
„ТОПЛОКОНТРОЛ“ ООД като фирма изпълнител за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение, като ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
5
В случая извършването на услугата е възложено на „ТОПЛОКОНТРОЛ“
ООД.
В съответствие с разпоредбата на чл. 139в, ал. 1 от ЗЕ топлопредносното
предприятие е сключило договор с избрания търговец извършващ дялово
разпределение „ТОПЛОКОНТРОЛ“ ООД, в който съгласно изискванията на
ал. 3 на същата разпоредба е уговорено цената за тази услуга да се заплаща от
топлопреносното предприятиве вместо потребителите – Договор Д-0-
65/03.06.2020 г. на л. 26-33 по делото.
В тази връзка следва да се посочи, че доколкото нормата на чл. 139, ал. 2
ЗЕ предвижда правомощие на самото топлопреносно предприятие да
извършва услугата дялово разпределение, като по негова преценка
извършването може да бъде възложено на ФДР /фирма за дялово
разпределение/ като подизпълнител, то именно топлопреносното предприятие
е легитимирано да претендира плащане на цената на тази услуга.
Ето защо съдът намира, че предявените искове за така посочените суми
– за двете главници за топлинната енергия, съответно на услугата за дялово
разпределение са изцяло доказани по основание.
Ответницата не спори относно стойността на начислената топлинната
енергия, съответно на услугата за дялово разпределение, предвид което при
доказана основателност на вземанията и при съобразяване правомощието на
съда по чл. 162 ГПК, исковете за двете главници следва да бъдат уважени в
посочения от ищеца размер.
Относно претенциите за мораторни лихви върху главницата за
топлинна енергия и за цена на услугата дялово разпределение:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 2 от
ОУ от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок от
определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
6
Ето защо съдът намира и тази претенция за доказано по основание, като
по отношение на размера отново следва да се приложи разпоредбата на чл.
162 ГПК и предвид неоспорването от ищцата на начислените суми иска да
бъде уважен в посочения от ищеца размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение макар да се признава от
ответницата не се подкрепя от събраните по делото доказателства и като
такава се явява неоснователна.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
право на направените от него разноски както за заповедното, така и за
исковото производство съобразно съразмерно на уважената част от исковете
или 0.99 %, в какъвто процент следва да се присъдят и направените разноски,
а именно 280.89 лева /от направените разноски 183.73 лева за ДТ и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 78, ал. 8
ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед
фактическата и правна сложност на делото/ и 196.46 лева /от общо 198.44, за
които е била издадена заповедта/.
Ответницата не претендира разноски и не твърди да е направила такива,
поради което не следва да й се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.
7
422 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И. Ц. М. с ЕГН ********** от гр. С., ДЪЛЖИ
НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Красно село, ул. Ястребец 23Б,
представлявано от Александър Александров и Ивайло Епитропов, СУМАТА
2053.99 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за жилище на адрес - гр. С. за периода от м. 05.2020 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.09.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 329.83 лева- мораторна лихва за забава върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 29.08.2023 г.,
сумата 31.48 лева - за дялово разпределение за жилище на адрес - гр. С. за
периода м. 07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
08.09.2023 г. до окончателното издължаване, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 709/2023 г. по описа на РС – Берковица.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване на установено по реда на
чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че И. Ц. М. с ЕГН ********** от гр. С.,
ДЪЛЖИ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. Ястребец
23Б, представлявано от Александър Александров и Ивайло Епитропов,
СУМАТА 6.92 лева - лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2020 г. до 29.08.2023 г., за която е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 709/2023 г. по описа на РС – Берковица.
ОСЪЖДА И. Ц. М. с ЕГН ********** от гр. С., ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Красно село, ул. Ястребец 23Б, представлявано
от Александър Александров и Ивайло Епитропов, СУМАТА от 280.89 лева -
разноски за исковото производство и 196.46 - разноски за заповедното
производство.
Решението е постановено при участието в процеса на
„ТОПЛОКОНТРОЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк ДИАНАБАД, ул.КРУМ КЮЛЯВКОВ 5, ап.6, общ.
Столична, като трето лице - помагач на ищеца „Топлофикация София”
ЕАД.
8
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
9