№ 1236
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501110 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу
решение № 260581 от 19.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 8268 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Варна, десети състав, с което е осъдено въззивното дружество да заплати в
полза на „Многопрофилна болница за активно лечение – Варна“ ЕООД сумата от общо 2
722,95 лева с ДДС, представляваща разликата между сбора от начислени суми за такса
пренос „ниско напрежение“ за периода от 24.08.2018 г. до 31.08.2018 г. и 30.01.2019 г. до
31.01.2019 г. (по клиентски № ********** и абонатен № 1175043) и 01.02.2019 г. –
30.09.2019 г. (по клиентски № ********** и абонатен № 1175043) в размер на 4 246,94 лева
и действително дължимата сума за такса пренос „средно напрежение“ за периодите от
24.08.2018 г. до 31.08.2018 г., от 30.01.2019 г. до 31.01.2019 г. и от 01.02.2019 г. до
30.09.2019 в размер на 1 523,99 лева; осъдено е въззивното дружество да заплати в полза на
„Многопрофилна болница за активно лечение – Варна“ ЕООД сумата от общо 753,28 лева,
представляваща сторени от ищцовата страна разноски в производство пред първата
инстанция съобразно уважената част от исковата претенция.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че при наличието на собствени съоръжения ищецът не е
имал задължение да заплаща начислената му цена за пренос през разпределителната мрежа
на ниво ниско напрежение и остойностеното количество електроенергия по цени за ниско
1
напрежение, тъй като е досатъчно обстоятелството, че ищецът има качеството на краен
клиент и ползвател на мрежата по отношение на свой обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа. Също така е грешен изводът на съда, че мястото на
монтиране на СТИ не отговаря на изискванията на ПИКЕЕ, а и в нормативната уредба не е
предвидено, че компонентната цена за пренос е определена в зависимост от място на СТИ.
Още повече, че и от заключението на вещото лице е видно, че ако електромерът е монтиран
на границата на собственост на електросъоръженията, то той ще отчита доставяната
електроенергия на ниво средно напрежение и няма да отчита реално потребената
електроенергия в обекта. Въззивното дружество не е съгласно и с присъдената в полза на
насрещната страна сума за разноски.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за нейната
неоснователност, като се иска потвърждаване на решението в атакуваната му част като
правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е потребител на елелектроенергия,
като за периода от 24.08.2018 г. до 31.08.2018 г. и от 30.01.2019 г. до 31.01.2019 г. /по
клиентски № ********** и абонатен № 1175043/ и от 01.02.2019 г. до 30.09.2019 г. /по
клиентски № ********** и абонатен № 1175043/ доставката на електроенергия била
фактурирана от „Енерго–про продажби“ АД, в това число била начислявана такса за пренос
„ниско напрежение“. „МБАЛ Варна“ ЕООД е търговско дружество с държавно участие,
собственост на капитала на което е Министерството на транспорта. В капитала на
дружеството е апортиран трафопост БКТП 10/0,4 кв, с диспечерско наименование БКТП
1051), с инвентарен № 9446566, който по силата на апорта има транслативен ефект и е
станал собственост на ищеца. Трафопостът е въведен в експлоатация през периода 1997 г.-
2000 г. На 26.08.2013 г. между „МБАЛ – Варна“ ЕООД и „Енерго–про мрежи“ АД били
сключени два договора – договор за пренос на електроенергия през
електроразпределителната мрежа и договор за достъп до електроразпределителната мрежа.
Според ПИКЕЕ при отдаване на електрическа енергия към потребител мястото на измерване
е на страната с по–високото напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. В случая ищецът е
собственик на трафопост, който трансформира енергията на ниво средно към ниско
напрежение, като СТИ не е поставено на нормативно определеното или договореното място.
За да се начисляват такси по пренос и достъп на електроенергия до
електроразпределителната мрежа следва тази услуга да е реално предоставена на ответника.
2
СТИ е неправилно монтирано да измерва потреблението на обекта на ищеца на ниво ниско
напрежение, а не на ниво средно напрежение. С оглед на изложеното не се дължи сумата от
4 246,91 лева
В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който се оспорва предявеният иск по основание и размер. Не се спори, че
ищецът притежава качеството „небитов клиент“ по смисъла на ЗЕ и че е краен клиент. Не е
спорно, че през процесния период доставката на електроенергия се извършва от ответника
като краен снабдител. Заплащайки фактурираните суми, ищецът е изпълнил едно свое
договорно задължение, като съществуващото договорно правоотношение е основанието за
заплащане на електрическа енергия, за която е издадена фактура. Следователно твърдението
за плащане без основание е невярно. В обекта на ищеца е била доставяна и консумирана
фактурираната електроенергия с ниско напрежение. Самият ищец не е заявил доставка на
електроенергия по цени средно напрежение до съоръжението му. В условията на
евентуалност се сочи, че следва да се присъди единствено разликата между цената за пренос
„ниско напрежение“ и цената за пренос „средно напрежение“, тъй като все пак ищецът
дължи такса пренос на електроенергия.
Спорът по делото е правен, поради което и на основание член 272 от ГПК настоящият
състав намира, че не следва да преповтаря фактическата обстановка, установена от районния
съд, и препраща към нея.
Предявеният иск е с правно основание член 55, алинея 1, предложение първо от ЗЗД. В
тежест на ищеца е да установи факта на извършено плащане към ответника на търсените
суми, а ответникът следва да докаже наличието на основание за фактуриране на цената на
пренос по разпределителната мрежа на ниско напрежение и остойностяване количеството
потребена от ищеца електроенергия по цени на ниско напрежение.
Не се спори, че между страните е сключен договор за доставка на електроенергия,
както и, че е извършено плащане на сумата от 4 246,91 лева от ищеца на ответника. От
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ищцовото
дружество е собственик на трафопост БКТП 1051, тъй като „МБАЛ – Варна“ ЕООД е
наследило пасивите и активите на „Районна транспортна обединена болница“ – Варна, а
трафопостът е бил собственост на последната.
Съгласно член 120 от ЗЕ електроенергията, използвана от потребителите, се измерва
със СТИ - собственост на преносното или на съответното разпределително предприятие,
разположени до или на границата на имота на потребителя. Границата на собственост върху
електросъоръженията и мястото на средствата на СТИ съгласно член 120, алинея 2 от ЗЕ се
определят съгласно изискванията на наредбата по член 116, алинея 7 и на правилата по член
83, алинея 1, точка 6 от ЗЕ. Последната разпоредба от ЗЕ препраща към Правилата за
измерване на количествата електроенергия /ПИКЕЕ/. В практиката на ВКС се приема, че
дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно
3
измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на
установени от ПИКЕЕ и договорите за продажба на електроенергия изисквания. С оглед
специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на
цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско
измерване, е от решаващо значение за дължимостта на същите –измерването в места,
различни от уговорените между страните или нормативно определените, не е основание за
начисляване на цена за достъп и цена за пренос.
Член 12 от ПИКЕЕ урежда, че при постъпване на електрическа енергия от обекти на
производители в електропреносната мрежа, съответно в електроразпределителната мрежа,
мястото на измерване е на страната на по–високото напрежение на повишаващите
трансформатори или електропроводните линии. В член 14 от ПИКЕЕ се посочва, че при
отдаване на електроенергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по–
високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента или в мястото на
присъединяване на клиента към електропреносната, съответна електроразпределителната
мрежа. От приетото по делото заключение на вещото лице по проведената СТИЕ се
установяваи, че обектът „МБАЛ – Варна“ ЕООД е присъединен към
електроразпределителната мрежа чрез трафопост с диспечерско наименование БКТП 1051.
Този трафопост е присъединен към извод „Гладиола“ 10 кВ на ПС „Чайка“ 10 кВ чрез
кабелна линия „средно напрежение“. Съоръженията, чрез които се осъществява
електрозахранването са: кабелна линия средно напрежение, БКТП 1051 и монтираните в
него съоръжения, високомощни предпазители и кабелна линия ниско напрежение.
Кабелната линия средно напрежение е собственост на ЕРП „Север“ АД. Захранването на
обекта „МБАЛ – Варна“ се осъществява чрез кабелна линия „ниско напрежение“ от БКТП
1051. Изградената преносна мрежа ниско напрежение е разпределена изцяло в обекта на
ищеца. Достъп до ниско напрежение е осъществен в килия „ниско напрежение“ на БКТП
1051 след трансформацията на средно напрежение в ниско напрежение от трафомашината в
килия трансформатор на БКТП 1081 10/04 кВ. Кабелната линия „ниско напрежение“ е
собственост на ищеца. Границата на собственост между електрическите съоръжения на
страните е закрита разпределителна уредба в средно напрежение в БКТП 1051. Меренето на
консумираната електроенергия се извършва индиректно на ниво ниско напрежение в
трафопоста на ищеца. Ако СТИ е монтирано на границата на собственост, то този
електромер ще отчита доставената до обекта електроенергия на ниво „средно напрежение“.
Съгласно член 28 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи границата на собственост между електрическите съоръжения на съответния мрежови
оператор и тези на клиента се определя от начина на присъединяване и вида на
съоръженията за присъединяване. Съобразно посочената норма е видно, че мястото на
монтиране на СТИ не отговаря на изискванията, тъй като електромерът е монтиран на ниво
„ниско напрежение“ в килия „ниско напрежение“ на понижаващия трансформатор. При
4
положение, че съоръженията за преобразуване от средно напрежение в ниско напрежение са
собственост на ищеца дейността „пренос ниско напрежение“ се осъществява именно от
съоръженията на потребителя. СТИ е следвало да бъде монтирано на страната с по-високо
напрежение на понижаващия трансформатор на клиента. Респективно, извършеното от
разпределителното дружество измерване е неправомерно. При наличието на собствени
съоръжения ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното
дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво „ниско напрежение“ и
остойностеното количество електроенергия по цени за ниско напрежение, а е следвало да
заплаща по цените за ниво „средно напрежение“. Това е така, защото съгласно ПИКЕЕ
задължение за потребителите на електроенергия, присъединени към
електроразпределителната мрежа, е да заплащат на крайния снабдител не само цената на
електроенергията, но и също цената за достъп до електроразпределителната мрежа и цената
за пренос по елелектроразпределителната мрежа. В този смисъл за потребителя е налице
задължение за заплащане на такса за пренос на електроенергия. Също така от заключението
на вещото лице е видно, че ако се приложи утвърдената от КЕВР цена за „средно
напрежение“ за процесния период на база отчетеното количество електроенергия, левовата
равностойност за мрежовата услуга „пренос средно напрежение“ с ДДС е 1 523,99 лева,
която сума ищецът е следвало да заплати на ответното дружество, а не начислената сума в
размер на 4 246,94 лева. По делото в условията на евентуалност е направено възражение за
дължимост на такса пренос „средно напрежение“, поради което предявеният иск е частично
основателен до размер от 2 722,95 лева, а за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер - неоснователен.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд, то
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и съобразно разпоредбата на член
78, алинея 3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати направените в хода на
настоящото производството съдебно-деловодни разноски, които са претендирани в размер
на 1 000 лева съобразно представения списък по член 80 от ГПК и доказателства за
извършването им. Съдът, обсъждайки направеното от въззивника възражение, основано на
нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за основателно – заплатеният от
въззиваемото дружество адвокатски хонорар от 1 000 лева за настоящата инстанция е
прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съобразно
нормата на член 7, алинея 2, точка 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения дължимото минимално адвокатско възнаграждение в случая е
420,60 лева. При това положение съдът намира, че тази сума съответства, както на
фактическата и правна сложност на делото, така и на извършените действия от адвоката.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
5
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260581 от 19.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 8268 по
описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, десети състав.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град Варна - бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс - Г да заплати на
„Многопрофилна болница за активно лечение – Варна“ ЕООД ЕИК *********,
представлявана от Р. П. Р., със седалище и адрес на управление в град Варна – пл.
„Славейков“ № 1 сумата от 420,60 /четиристотин и двадесет 0,60/ лева, представляваща
сторени по делото пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание
член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6