№ 613
гр. Видин, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20251320100234 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на Р. Л. П. от гр. В., чрез адв. Л.Б.
против „Ю.К. Б.“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1.
Твърди се в исковата молба, че на 11.12.2023 г. ищцата Р. П. е сключила
Договор за кредит № L336204, п о силата на който ответното дружество „Ю.К.
Б." ЕООД и е предоставило в заем сумата от 1000.00 лв. при фиксиран ГЛП от
22.00 % и ГПР от 56.84 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 1400.58
лв., като сумата включвала главница, лихва и такса за разглеждане.
Твърди се, че Договор за кредит № L336204 е нищожен. Твърди се, че
същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:
В Договор № L336204 е посочено, че кредитополучателят дължи такса
за услугата за разглеждане на кандидатури, която се изчислява спрямо сумата
на кредита и периода на Договора за кредит, на стойност от 217.87 лева. Сочи
се, че според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Сочи се, че същата има характер на изначална недействителност, защото
1
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той
бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Твърди се, че допълнителната услуга "разглеждане на заявката за
паричен заем" и дължима за нея "такса за разглеждане на документи" по
съществото си не представлява реално предоставена допълнителна
възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да
може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде
обосновано изискването за възнаграждение. Отделно от това основно
задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената
парична сума, т. е. разглеждането на документи и изплащането на кредита е
дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за
която да се дължи допълнително възнаграждение. Услугата, описана в
договора за потребителски кредит, има характер на действие, свързано с
усвояването на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
забранява заплащането на такси. В този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от
ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Поддържа се, че доколкото начислената в настоящия случай такса в размер на
217.87 лева е свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната
клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в противоречие с повелителните
норми на закона и като такава е нищожна.
Твърди се, че клаузата за заплащане на такса за разглеждане на
документите противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, поради което е
нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Сочи се, че целта на таксите и
комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е да се
покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това
кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по
предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Сочи се, че съгласно чл. 21, ал.
1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
2
резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна.
Поддържа се, че таксата за разглеждане на документите е неравноправна
по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с
императивни норми на закона - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Твърди се, че с Договор за кредит L351857/25.05.24 е рефинансиран
процесния договор като е внесена сумата от 1448.60 лв. за погасяване на
задължението по Договор за кредит № L336204, сключен на 11.12.2023 г.
Поддържа се, че по нищожен договор заемателят следва да върне
единствено главницата по договора. Всички надвнесени суми следва да се
върнат обратно на заемателя, тъй като са дадени по нищожен договор и
представляват неоснователно обогатяване на ответника, респ. поради
нищожност на клаузите надвнесените суми следва да се върнат.
Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен
Договор за кредит № L336204, сключен на 11.12.2023 г. между страните, тъй
като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи.
В условията на евентуалност, се иска от съда да признае за установено
по отношение на ответното дружество, че клаузата от Договор за кредит №
L336204, сключен на 11.12.2023 г., която предвижда заплащане на такса за
разглеждане на документи, е нищожна.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
за връщане на платената по договора сума от 448.60 лв., надвнесена над
главницата.
Претендират се направените по делото разноски, както и присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Сочи, че на 11.12.2023 г. е сключен Договор за кредит № L336204 между
„Ю.К. Б." ЕООД като кредитор и ищеца Р. Л. П. като клиент за сумата от
1000.00 лева, със срок на погасяване 18 месеца при фиксиран годишен лихвен
процент 22 % и ГПР 56.84 %. Договорът е заявен и подписан от разстояние
при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената
процедура, а именно: Клиентът е кандидатствал за отпускане на
потребителски кредит със заявка, подадена чрез мобилното приложение на
3
кредитора. При кандидатстването за потребителски кредит същият е
предоставил лични данни, посочил е желания размер сума за отпускане, срок
за погасяване, наименованието на кредитния продукт, както и условията, при
които желае да ползва кредита. Клиентът е потвърдил електронно, съгласил се
е и е подписал Декларация за обработка на личните данни, получил е и се е
запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР, запознал се е и е
приел Рамково споразумение на Ю.К. Б. ЕООД за предоставяне на парични
потребителски кредити на „Ю.К. Б." ЕООД чрез мобилното приложение.
Твърди се, че договорът е сключен при спазване условията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен е със средства за
комуникация от разстояние, по електронен път. На основание чл. 5 от
ЗЕДЕУУ, страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни
изявления, отправени една спрямо друга съгласно Рамково споразумение на
„Ю.К. Б.“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити.
Твърди се, че договорът за кредит е сключен в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Сочи се, че договорът
съдържа информация за размера на кредита, на Годишния процент на
разходите, на лихвения процент и неговото разпределяне в месечните
погасителни вноски, а размерите на ценовите елементи на договора - лихвата,
таксата и ГПР не противоречат на добрите нрави, доколкото са съобразени с
условията на пазара на кредити и с ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК (при
спазване на начина за изчисляване на ГПР, посочен в чл. 19, ал.ЗЗПК).
Оспорват се твърденията за недействителност на договора на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК.
Сочи се, че в приетата и подписана от Р. Л. П. преддоговорна
информация по ясен и недвусмислен начин е посочена такса за разглеждане, а
именно в част II „Описание на основните характеристики на съответния
кредит" в т. 6 - Обща сума, която следва да заплати потребителя /Общият
размер на кредита /главница/ заедно с лихвите и разходите, които могат да
възникнат във връзка с кредита на клиента/, като изрично е уредено, че
потребителят следва да заплати таксата за разглеждане на равни месечни
вноски за срока на договора.
Сочи се, че таксата за разглеждане е включена в ГПР като същият
4
съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК не надвишава императивно определената от
законодателя граница. Съгласно сключеният договор за кредит еднократната
такса е дължима за действия, предхождащи усвояването и последващото
управление на кредита, предвид което не попада в ограниченото по чл. 10а, ал.
2 от ЗПК. Таксата не е за сметка на предоставения ресурс и е разпределена за
плащане на месечни вноски за целия договорен срок за ползване на
средствата.
Твърди се, че общата дължима сума по Договор за кредит № L336204 от
11.12.2023 г. е в размер на 1 400.58 лева, като включва главница в размер на
1000.00 лева, лихва 182.71 лева и такса за разглеждане в размер на 217.87 лева
/същата се изплаща на месечни вноски, съгласно погасителния план/. Тази
информация се съдържа и в Договора за кредит и в Стандартния европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, които
потребителят се е съгласил, приел и подписал.
Иска се от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендират се направените по производството разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
доводите на страните и съобразявайки събраните по делото
доказателства, прие следното от фактическа страна:
Не е спорно, че между страните е сключен договор за кредит № L336204
от 11.12.2023 г. като на ищеца е отпуснат заем в размер на 1000.00 лева, който
е следвало да бъде върнат на 18 равни погасителни вноски по 77.84 лева с
обща стойност на плащанията 1400.58 лева. В основните условия на договора
е посочено, че кредитополучателят дължи лихва в размер на 182.71 лева и
такса за разглеждане в размер на 217.87 лева. ГПР е 56.84 %. ГЛП е фиксиран
– 22.00 %.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е
изчислило ГПР в размер на 56.81 % с включени такса за разглеждане в размер
на 217.87 лева и месечна вноска от 77.84 лева. Посочило е, че договорения
Годишен лихвен процент по кредита е в размер на 22.00 %, със същия процент
са изчислени месечните вноски по лихвите в Погасителния план. Основният
5
лихвен процент на БНБ относим към договора към 11.12.2023 г. е 3.80 %.
Вещото лице е посочило, че по информация от ответното дружество, общата
сума на направените плащания по Договор за паричен заем № L336204 е в
размер на 256.00 лева. С нея е погасена частично сума в размер на 256.00 лева,
съгласно задължението по погасителен план – 3 пълни вноски. С плащанията
си клиентът е заплатил 153.00 лева – главница, договорна лихва за периода от
11.12.2023 г. до 10.03.2024 г. – 51.67 лева и неустойка по чл. 8 от Договора –
51.33 лева.
В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че в обстоятелствената
част от ответника има приложено извлечение на платените суми по делото. В
обстоятелствената част на исковата молба пише, че с договор за кредит
L351857 от 25.05.2024 г. е рефинансиран процесния договор, като е внесена
сумата 1448.60 лева за погасяване задължение по договор за кредит L336204,
сключен на 11.12.2023 г. Вещото лице е посочило, че заключението е
извършено въз основа на материалите по делото, а в материалите по делото не
се съдържат доказателства за погасяване на задължението по кредита чрез
рефинансиране.
С протоколно определение от 17.09.2025 г. на ответника е указано от
съда в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по
делото справка относно всички платени суми по процесния договор за
паричен заем, включително чрез рефинансиране. Ответникът е предупреден,
че при неизпълнение в срок съдът може да приеме за доказани фактите, които
насрещната страна се домогва да докаже с направеното доказателствено
искане, в случая, че задължението по процесния договор е погасено от ищцата
чрез направени вноски по кредита и чрез рефинансиране.
Съобщението е връчено на ответника на 01.10.2025 г., като в указания от
съда срок ответникът не е представил справка относно всички платени суми
по процесния договор за паричен заем, включително чрез рефинансиране.
Видно от представено от ищцата извлечение от онлайн платформата на
ответното дружество платената сума по кредита /L336204/ е 1298.31 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните
правни изводи:
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер
на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което за
6
тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл е и разпоредбата
на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съобразно която за наличието на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител, съдът следи служебно.
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит,
намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална
дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника
- потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10,
ал. 1 от ЗПК.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен поради
противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава
шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит.
Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК регламентира, че при
сключване на договора следва да се уговори годишният процент на разходите
по кредита, включващ по арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗПК общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В случая ищецът е навел възражения, че таксата за разглеждане на
кредита не е включена в годишния процент на разходите и че не са посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК.
7
Ответникът от своя страна твърди, че таксата за разглеждане е включена
в ГПР, като същият съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК не надвишава императивно
определената от законодателя граница.
Въпреки, че в клаузите на договора между страните не е посочено какви
компоненти кредитодателят е включил при формиране размера на годишния
процент на разходите при сключването му, съдът намира, че последните са
изводими от разпоредбите на закона.
В случая съдът намира, че може да се установи съдържанието на
включените разходи посредством тълкуване на клаузите на договора за
потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и
тази на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за
потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. А съгласно ал. 5, клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
С постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения на МС, в сила от
01.01.2015 г., е определен годишният размер на законната лихва за просрочени
парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, на текущата година плюс 10 процентни
пункта. Основният лихвен процент на БНБ към датата на сключване на
процесния договор е 3.80 %, а увеличен с 10 пункта се равнява на 13.80 %,
при което положение е видно, че уговореният в процесния договор ГПР от
56.84 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва.
8
ГПР е ясно определен, в пределите на чл. 19 ал. 4 ЗПК и включва
предоставената в заем сума от 1000.00 лева, дължимата възнаградителна
лихва от 182.71 лева и такса за разглеждане от 217.87 лева или общо 1400.58
лева. Вещото лице е посочило в заключението си, че ГПР с включена такса за
разглеждане /217.87/ и е в размер на 56.81 %.
ГЛП е фиксиран за целия период на договора и е посочен неговият
размер – 22.00 %. Този размер не противоречи на добрите нрави, тъй като не
надминава трикратния размер на законната лихва за необезпечени кредити.
Ищецът твърди и нищожност на отделна договорна клауза в договора за
кредит, а именно: „такса за разглеждане“, уговорена в нарушение на
императивни норми в ЗПК.
ЗПК въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договори /потребителски/, които определят
неговата действителност.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Целта на таксите и комисионите по смисъла на
цитираната разпоредба е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
кредит. Кредиторът не може да изисква плащане на такси за действия,
свързани с управлението и усвояването на кредита, тъй като те са част от
дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да
събира повече от веднъж такса за едно и също действие.
Посочената клауза за дължимост на „такса за разглеждане“ съдът
приема, че противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като представлява такса за
извършване на действие, свързано с усвояване и управление на кредита, което
означава, че в случая чл. 10а, ал. 1 от ЗПК не намира приложение, тъй като
посочената „такса за разглеждане“ е свързана именно с усвояването на
кредита.
Съдът споделя доводите на ищеца, че клаузата, уреждаща таксата за
разглеждане, същевременно противоречи и на добрите нрави, доколкото
срещу уговорената такса кредитополучателят не получава никакво конкретно
благо. Потребителят следва да заплати такса с неясна насрещна престация,
9
като процесната клауза е предварително уговорена и няма доказателства
потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху
нейното съдържание. Не е ясно и какъв е начинът за определяне на нейния
размер. С така уговорената такса се постига увеличение на възнаграждението
на кредитора за предоставения заем. Същата не се внася предварително от
потребителя, за да получи въпросната услуга, нито се приспада от получената
сума по кредита, а се дължи наред с нея, на падежната дата по договора.
Ответникът твърди, че таксата е за разглеждане на кредита, тъй като
предшества отпускането му, а не е за неговото усвояване. Дори и при това
превратно тълкуване на разпоредбата на чл.10а, ал. 2 ЗПК, разглеждането на
молбата за кредит е неотменима част от отпускането и усвояването на
потребителския кредит.
Съдът намира също, че таксата за разглеждане не е уговорена
индивидуално и ищецът не е можел да влияе върху нейния размер. Липсват
каквито и да е твърдения или доказателства как кредиторът е стигнал до този
конкретен размер на таксата за разглеждане. Фактът, че кредитополучателят
посочва размера на търсената в заем сума, не означава че може да влияе върху
размера на таксата за разглеждане, а само че дължи такса в определения от
кредитора размер, в зависимост от стойността на искания кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. Съобразно
разпоредбата на чл. 146, ал. 5 ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако
договорът може да се прилага и без тези клаузи.
В конкретния случай нищожността на клаузата досежно такса за
разглеждане в размер на 217.87 лева в договора за кредит не обуславя извод за
нищожност на целия договор за кредит, тъй като договорът може да се
прилага и без горепосочената клауза.
Предвид горното съдът намира, че договор за кредит №
L336204/11.12.2023 г., сключен между страните по реда на ЗПФУР е
действителен, тъй като може да съществува и без уговорената нищожна такса
за разглеждане.
10
С оглед гореизложеното съдът приема, че с изключение на клаузата
относно таксата за разглеждане процесният договор за потребителски кредит е
действителен. Не се установи и нищожност на договора на основание чл. 11,
т. 10 от ЗПК, както и не се установи твърдението на ищеца относно размера на
ГПР.
Поради това, предявеният главен иск за прогласяване на нищожността
на целия договор следва да се отхвърли. Предявеният при условията на
евентуалност иск да се провъзгласи нищожността на клаузата, която
предвижда заплащане на такса за разглеждане се явява основателен и като
такъв ще следва да се уважи.
Поради това, сумата, заплатена от кредитополучателя – ищец в
изпълнение на задължението, предвидено за заплащане на такса за
разглеждане в размер на 217.87 лева е било недължимо платено от страна на
ищеца като престирано при начална липса на основание. Оттук следва и че
кумулативно съединеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД
е частично основателен. В заключението си вещото лице е посочило,че по
информация от ответното дружество общата сума на направените плащания
по процесния договор за паричен заем № L336204 е 256.00 лева, с която сума
е погасена главница в размер от 153.00 лева, както и са платени договорна
лихва за периода 11.12.2023 г. до 10.03.2024 г. в размер на 51.67 лева и
неустойка по чл. 8 от Договора – 51.33 лева. В исковата молба ищцата твърди,
че с договор за кредит L351857 от 25.05.2024 г. е рефинансиран процесния
договор, като е внесена сумата от 1448.60 лева. В тази връзка е указано на
ответника да представи справка относно всички платени суми по процесния
договор за паричен заем, вкл. чрез рефинансиране, но същият не е представил
справката в указания от съда срок. Видно от представено от ищцата
извлечение от онлайн платформата на ответното дружество платената сума по
кредита /L336204/ е 1298.31 лева.
С оглед гореизложеното досежно нищожността на разпоредбата за такса
за разглеждане в процесния договор в размер на 217.87 лева, съдът намира, че
общата дължима сума по договор за кредит № L336204/11.12.2023 г. е в
размер на 1182.71 лева /главница и лихва/. От общата платена от ищцата сума
по кредита /видна от справката от онлайн платформата на ответника/ - 1298.31
лева следва да се извади общата дължима сума по кредита – 1182.71 лева, след
11
което се получава сумата от 115.60 лева, която съдът намира за платена от
ищцата без основание.
С оглед на горното исковата претенция по чл. 55, ал. 1, предл 1 от ЗЗД
следва да се уважи до размера от 115.60 лева, а в останалата част до пълния
претендиран размер от 448.60 лева следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските
При този изход на делото, на процесуалния представител на ищеца ще
следва да се присъди възнаграждение съобразно уважената част от исковите
претенции на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. По отношение на размера на
хонорара, който следва да се определи в полза на адв. Л.Б., съдът намира за
нужно да отчете следното: съобразно изричните разяснения, дадени в Решение
на СЕС от 23.11.2017 г., постановено по преюдициално запитване, отправено
от Софийски районен съд, установените размери на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за
всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че
освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното
прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член
4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено
и че член 101, § 2 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Предвид
12
така изложеното, съдът счита, че при определяне на възнаграждението на адв.
Л.Б. следва да отчете обстоятелството, че същата не се е явявала в съдебно
заседание, както и че делото не се отличава с правна и фактическа сложност,
както и че ищецът е завел и други идентични дела в съда. Поради това
адвокатското възнаграждение се определя в общ размер на 400.00 лева по
двата иска.
Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по делото с
определение № 182/31.01.2025 г., поради което ответникът следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Видин държавна такса
в размер на 100.00 лева и разноски за вещо лице в размер на 150.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Л. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. „Г.“ № *, против „Ю.К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., район „О..“, ул. „Ч.“ № *, ет. *, офис *, иск за прогласяване
на нищожността на Договор за кредит № L336204, сключен на 11.12.2023 г.,
като неоснователен.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за дължимост на „такса за
разглеждане“ в размер на 217.87 лева по Договор за кредит № L336204,
сключен на 11.12.2023 г. между „Ю.К. Б.“ ЕООД, ЕИК ********* и Р. Л. П. с
ЕГН ********** от гр. В., поради противоречието й със закона и добрите
нрави.
ОСЪЖДА „Ю.К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., район „О..“, ул. „Ч.“ № *, ет. *, офис * да заплати на Р. Л.
П. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г.“ № * на основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД, сумата от 115.60 лева, представляваща платена при
начална липса на основание „такса за разглеждане“ по силата на сключен
между страните Договор за кредит № L336204/11.12.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част до пълния претендиран размер от 448.60 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Ю.К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., район „О..“, ул. „Ч.“ № *, ет. *, офис *, да заплати в полза
13
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Видин сумата от
100.00 лева – разноски за държавна такса и 150.00 лева разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА „Ю.К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., район „О..“, ул. „Ч.“ № *, ет. *, офис * да заплати на
адвокат Л. К.Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С. , ул. Т. №*, ет. *, офис *
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
14