Решение по дело №37/2020 на Административен съд - Шумен

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ ..........., град Шумен, 24.02.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Шуменският административен съд, в публичното заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                 Председател:  Росица Цветкова

                                                                          Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                              Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря Св. Атанасова

и с участие на прокурор Д. Арнаудов от ШОП

като разгледа докладваното от административния съдия Р. Цветкова КАНД №37 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производство по реда на чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт И.С., срещу Решение №722/16.12.2019 г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВАНД №1679/2019 г. по описа на същия съд.

   Касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че е налице състав на административно нарушение по смисъла на чл.175 ал.3 от ЗДвП, тъй като е нарушена нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Изложени са подробни аргументи, че процесното ПС подлежи на регистрация в хипотезата на чл.140 ал.1 от ЗДвП и не попада в изключенията по чл.143 от ЗДвП, поради което е налице противоречие между закона и чл.1 ал.4 от Наредба №I-45 от 24 март 2000 година за регистриране, отчитане, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях. С оглед на това и по силата на ЗНА следва да бъде приложен ЗДвП, който е с по-висока степен нормативен акт. Излагат се и доводи, че не са налице основания по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Като е постановил в обратния смисъла, решаващият съд е нарушил материалния закон, поради което касаторът моли атакуваното Решение на РС град Шумен да бъде отменено и постановено друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдено НП №19-0869-001375/30.04.2019 г. на Началник група при Сектор „ПП“ при ОД на МВР град Шумен.

   Ответната страна, С.И.Й., редовно призован не се явява и не изпраща представител, но е представено писмено становище по касационна жалба, в което се излага съгласие с решението на РС град Шумен и моли да бъде оставено в сила.

  Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради което предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

   Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

   Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, но само в частта по отношение твърдението за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, по следните съображения:

   Спор фактите няма между страните. Спорът е по приложение на материалния закон и в частност чл.140 ал.1 от ЗДвП и чл.1 ал.4 от Наредба №I-45 от 24 март 2000 година за регистриране, отчитане, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях – наричана за краткост Наредба №I-45 от 24 март 2000 година.

   Решаващият съд е отменил процесното НП, с което на ответната страна за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл.175 ал.3 от ЗДвП.

   За да достигне до този правен извод, с оглед събраните по делото доказателства, съдът е приел, че доколкото се касае за атракционно туристическо влакче, то съгласно чл.1 ал.4 т.7 от Наредба №I-45 от 24 март 2000 година, същото не подлежи на регистрация, поради което не е налице административно нарушение от обективна страна по чл.140 ал.1 от ЗДвП. На второ место е изложил и мотиви за наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, ако е налице нарушение.

   Настоящият касационен състав не споделя изводите на решаващия съд, с оглед фактите по конкретното дело и най-вече вписаната фактическа обстановка в процесното НП, че атракционното туристическо влакче не подлежи на регистрация в случай, когато преминава по пътища, отворени за обществено ползване, в какъвто смисъла е и разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

   Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Или в настоящият случай безспорно е установено, че атракционното влакче е ППС, както е посочил и решаващият съд, по смисъла на пар.6 т.24 от ДР на ЗДвП. Безспорно установено е фактът, че на 07.12.2018 г. влакчето е пресякло улиците Климент Охридски и Панайот Волов, които са пътища, отворени за обществено ползване, без да има поставени регистрационни табели и без документи за регистрация, по смисъла вложен в разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Или при тези факти безспорно се налага изводът, че процесното атракционно влакче, не може да се движи по пътища, отворени за обществено ползване – каквито са улиците Климент Охридски и Панайот Волов, ако не е регистрирано по надлежния ред и няма табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. С оглед на това настоящата касационна инстанция приема, че наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, с оглед фактите по делото, и е издирал правилната санкционна норма.

   В тази връзка следва да се отчете, че РС град Шумен правилно е извел извода, че по силата на чл.1 ал.4 т.7 от Наредба №I-45 от 24 март 2000 година тези атракционни влакчета не подлежат на регистрация. При положение обаче, че маршрутът на това ППС преминава по пътища, отворени за обществено ползване, то следва да бъде регистрирано, тъй като нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП е категорична. Или не е налице необходимост от регистрация, ако това ПС няма да се движи по пътища, отворени за обществено ползване. В този смисъла не е налице колизия между двата нормативни акта, както се твърди в касационната жалба.

   Настоящият касационен състав обаче изцяло споделя изводите на решаващия съд за наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Особеностите на конкретното неизпълнение сочат на извод, че обществената му опасност е по-ниска от останалите подобни простъпки. Установено е по безспорен начин, че противоправното управление е допуснато от водач, който се е уговорил да започне работа като водач на атракционното влакче, за което свидетелстват показанияна на свидетелите Х. и К.Д., като именно Х. е следвало да разясни на процесната дата на санкционираното лице маршрута и спецификите на движението на превозното средство. В хода на това придвижване е допуснато и нарушението, което макар и да няма извинителен характер, се отличава с тежест, на която не съответства наложеното от АНО наказание. По делото липсват данни, а и не се твърди, деецът да е санкциониран за други сходни нарушения, поради което е възможен извод, че простъпката има инцидентен характер и макар и формално да покрива белезите на административно нарушение да се отличава с тежест, която не налага санкционирането на водача. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че посочените в чл.12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, като постановеното решение, с което се прилага института на маловажността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца. Като е достигнал до същия извод, решаващият съд е постановил законосъобразно и правилно решение.

   Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, с оглед приложението на чл.28 от ЗАНН, следва да бъде оставено в сила.

   Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение №722/16.12.2019 г. на Районен съд град Шумен, постановено по ВАНД №1679/2019 г. по описа на същия съд.

   Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                              

                                                                                                   2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 24.02.2020г.