МОТИВИ: Срещу подсъдимия С.Н.Г., роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано с норма от Глава XI-та, Раздел II-ри от Особената част на НК. Предаден е на съд за това, че около 17,15 часа на 29.12.2019 година, по ул.”Райчо Каролев” в гр. Габрово, управлявал МПС – лек автомобил марка „Пежо”, модел „206”„ с Рег. № ЕВ 26-00 ВА с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 2,42 промила, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с Инв. № ARBB-0025, след като чрез Присъда № 41 от 21.05.2010г. по НОХД № 79/2010г. на РС - Дряново, влязла в законна сила на 07.06.2010 г., е бил вече осъждан за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК – престъпление по чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт, както и че разбира същността на предявеното му обвинение. Той е декларирал изрично, че се признава за виновен по отношение на надлежно отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, свързани с това обвинение, макар (заради липса на депозирани обяснения в рамките на съдебното следствие) да не е коментирал самите обстоятелства във връзка с осъществяването на съответното престъпление, което се явява инкриминирано чрез него. С оглед на личните самопризнания, които са били изразени от подс. С.Г. при условията на чл. 371, т. 2 от НПК в състоялото се на 15.06.2020 г. разпоредително заседание по делото и насрочването на последното за разглеждане съобразно диференцираната процедура, регламентирана в Глава XXVII от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е събирал доказателства във връзка с фактите, отразени в обстоятелствената и в диспозитивната част на внесения обвинителен акт. По тази причина при постановяване на присъдата и решаването на всички въпроси, посочени в нормата на чл. 301, ал. 1 от НПК, са били използвани само доказателствени материали, събрани при разследването по досъдебното производство, както и направените от подсъдимият самопризнания с породените от тях правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК. Заради изискването, предвидено с  нормата на чл. 372, ал. 2 от НПК, в рамките на воденото производство по НОХД № 328/2020 г. на Районен съд - Габрово интересите на подс. С.Г. са били отстоявани от защитник, упълномощен от него по договорен ред.

От осъществената преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с изразените от подс. Г. самопризнания по отношение на обстоятелствата, изложени във внесения за разглеждане от РП - Габрово обвинителен акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Чрез Присъда № 41, постановена на 21.05.2010 година по НОХД № 79/2010 г. на Районен съд - Дряново, подс. С.Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което (с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”Б” от НК) е осъден на „Пробация”, включила предвидените пробационни мерки в чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК под формата на: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от „Една година” с определена (съобразно чл. 42б, ал. 1 от НК) периодичност за нейното изпълнение в рамките на „Два пъти седмично”; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от „Една година” и „Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа” за срок от „Една година”. Присъдата е влязла в законна сила на 07.06.2010 година.

Подсъдимия С.Г. е правоспособен водач на МПС, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово. Той притежава свидетелство за правоуправление от категориите „В”, „М” и „АМ”, издадено на 06.07.2011 г., което е било със срок на валидност до 04.07.2021 година. До инкриминираната дата е бил санкциониран с общо три влезли в сила наказателни постановления за нарушения на установените в ЗДвП правила за движение, в т.ч. за такова (по НП № 789/29.08.2013 г. на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Габрово), свързано с управление на МПС след употреба на алкохол през 2013 г. Последното от тях е издадено на 22.08.2016 г. и се отнася за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, извършено през тази година.

Около 17,15 часа на 29.12.2019 г. екип на РУ “Полиция” Габрово, в състава на който влизали свидетеля Елизар Илиев и друг негов колега, спрял за проверка лек автомобил марка „Пежо”, модел „206” с Рег. № ЕВ 26-00 ВА, който се движел по ул. „Райчо Каролев” в посока на улица „Николаевска” в град Габрово. След спирането служителите на реда пристъпили към проверка на самоличността на водача, както и на носените от него документи за правоуправлението и регистрацията на автомобила. Той не носел лична карта, свидетелство за управление и контролен талон, като представил единствено част II от издадения за МПС регистрационен талон. Въз основа на съобщените от него данни и на тяхната проверка в информационната база с такива на МВР било установено, че същият е подсъдимия С.Н.Г. ***, ЕГН **********. Тъй като се намирал във видимо нетрезво състояние, последният бил подложен на проверка за наличие на алкохол чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с Инв. № ARBB-0025. Проверката приключила с положителен резултат, но независимо от отчетените 2,42 промила, подс. Г. не посетил ЦСМП при МБАЛ „Д-р Тота Венкова” за вземане на кръвна проба, въпреки че подписал и получил издадения му за тази цел медицински талон. Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, приложен на л. 7-8 от досъдебното производство, сочи, че той е отказал да даде кръв за анализ и пред медицински служители в „Спешно отделение” на МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в гр. Габрово, където бил транспортиран от членовете на полицейския екип. На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение – Серия GA с № 179302/29.12.2019 г., който Г. подписал и получил без да изложи възражения против неговото съдържание.

Въз основа на отчетения с техническото средство положителен резултат, при условията на чл. 356, ал. 2 от НПК в РУ Габрово е било образувано бързо полицейско производство (под № 1752-ЗМ-734 по описа за 2019 г.), разследването по което (чрез постановление от 07.01.2020 година на прокурор при РП Габрово) е разпоредено да се проведе по общия ред. В рамките на същото Г. е привлечен към наказателна отговорност в качеството на обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл. 343б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Такова обвинение е предявено против дееца и с обвинителния акт, въз основа на който и събраните материали по досъдебното производство, внесени за разглеждане в РС - Габрово, е образувано производството по настоящото НОХД № 328/2020 година.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на подсъдимия С.Г. и неговия защитник, като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от негова страна; от съпоставката на самопризнанието със събраните писмени и гласни доказателствени материали по досъдебното производство – уведомително писмо (л.1); постановление за преобразуване на бързо производство, докладна записка, акт за установяване на административно нарушение (л.5-7); справка за нарушител/водач на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово (л.10-11); лист за преглед на пациент, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и талон за изследване (л.13-16); постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение (л.17); протокол за разпит на свидетел (л.20); писмо Рег. № 264р-2753/07.02.2020 г. на Сектор „ПП” до Началник на Отдел „Разследване” при ОД на МВР Габрово заедно с: 1. Разпечатка от паметта на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” Инв. № ARBB-0025 с информация за извършените с него тестове на 29.12.2019 година, и 2. Удостоверение със списък на анализатори на алкохол в дъха, успешно преминали последваща проверка (л.22-24); справка за съдимост (л.26-27); декларация за семейно, за материално положение и имотно състояние (л.28); протоколи за предявяване на разследване (л.39-49); както и от приложената на л. 32 от НОХД № 328/2020 г. на Районен съд Габрово справка за изтърпяване на наказание, наложено на подс. С.Г. по НОХД № 79/2010г. на РС Дряново; имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото и предмета на доказване по него.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

От приложената на л. 20 от НОХД № 328/2020 г. справка е видно, че наказанието „Пробация”, наложено по НОХД № 79/2010 г. на РС - Дряново, е било изтърпяно от подсъдимия през периода от 22.06.2010 година до 22.06.2011 година. На 23.09.2012 година, или в рамките на тригодишния срок по чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК, започнал да тече от края на този период, Г. е извършил друго престъпление (по чл. 131, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК) от частен характер, за което е бил осъден с Присъда № 513 от 17.07.2013 година, издадена по НЧХД № 451/2013 г. на Районен съд - Габрово и влязла в законна сила на 02.08.2013 година. Тя и вида на наказанието, наложено чрез същата за това престъпление, са довели до невъзможност за настъпване на реабилитация по право във връзка с последиците, които са произтекли от осъжданията по двете дела. С оглед на изложеното и при липсата на данни за реабилитирането на Г. при предпоставките по чл. 87 от НК, се налага заключение, че тези последици биха могли да бъдат заличени единствено въз основа на предвиденото с чл. 88а, ал. 1 от НК. За да настъпи реабилитация по този текст, e било необходимо през съответния (определен съгласно указаното с чл. 88а, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК) петгодишен период, започнал да тече от края (02.08.2016 година) на изпитателния срок по второто от делата и изтичащ на 02.08.2021 година, деецът да се е въздържал от извършване на нови умишлени престъпления от общ характер, за които да са предвидени наказания „Лишаване от свобода”. Още в рамките на изпитателния срок Г. е извършил (на 06.08.2013 г.) такова престъпление (по чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК), за което е бил осъден с Определение № 541 от 23.08.2013 г., одобрило споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 789/2013 г. на Районен съд - Габрово. Безспорно е, че то се отнася за наказание „Пробация”, но същото не оказва влияние върху констатациите за липсата на настъпила реабилитация по смисъла на закона, тъй като предвиденото от закона наказание за въпросното престъпение е било свързано именно с лишаване от свобода. През изпитателния срок той е извършил и друго умишлено престъпление от общ характер с правна квалификация по чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което е бил осъден с Присъда № 456, постановена на 24.08.2016 година по НОХД № 1171/2016 г. на Районен съд Габрово и влязла в законна сила на 31.10.2016 година. Чрез нея на Г. е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от „Една година” при „Първоначален строг режим” за неговото изтърпяване, което е довело до привеждане (съгласно чл. 68, ал. 1 от НК) в изпълнение и на наказанието в размер на „Три месеца лишаване от свобода”, определено по НЧХД № 451 за 2013 г. на Районен съд - Габрово. От данните, които са отразени в представената на л. 26-27 от ДП справка за съдимост, се установява, че изпълнението на последното е приключило на 08.02.2017 година, а на първото – на 19.12.2017 година, на която дата подсъдимия С.Г. е бил освободен от Затвора в гр. Ловеч.

Издадената присъда по НОХД № 1171/2016 г. на РС Габрово е изключила възможността за настъпване на реабилитация по реда на чл. 88а, ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК както по отношение на последиците, произтекли от осъжданията по НОХД № 789/2013 г. и НЧХД № 451/2013 г. на Районен съд - Габрово, така и по отношение на тези, възникнали от осъждането, вписано под № 1 в справката за съдимост. За заличаването на последиците от него и на същите по всички останали дела, от датата за освобождаването на Г. от Затвора в гр. Ловеч е било необходимо да изтече нов петгодишен срок, през който той би трябвало да не върши умишлени престъпления от общ характер, наказуеми с „Лишаване от свобода”. Престъплението, за което е предаден на съд към момента, се явява такова, и отново е извършено преди края на този период. Последното обстоятелство води до заключение, че към 29.12.2019 г. подсъдимият е бил осъждан на наказание от вида, посочен в чл. 37, ал. 1, т. 1а от НК, като определя правилността на определената от прокурора правна квалификация на престъплението по предявеното обвинение. Заедно с това същото установява, че изпълнението на наложеното наказание за въпросното престъпление не би могло да бъде отложено поради липса на едно от задължителните условия за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.

Въз основа на възприетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че подс. С.Г. е осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение, доколкото този извод кореспондира не само на изразеното самопризнание, но и на данните във всички описани доказателствени материали, които са събрани при разследването по досъдебното производство. Предприетото на 29.12. 2019 година управление на автомобила от него не е предмет на спор, а свързаните със същото обстоятелства са установени безспорно както от писмените доказателства и самопризнанията на дееца, така и от показанията на разпитания свидетел Елизар Илиев, дадени пред разследващия орган по това производство. С оглед на изложеното и при липсата на настъпила (към тази дата) реабилитация по отношение на последиците, възникнали от постановената присъда по НОХД № 79/2010 г. на РС Дряново, следва да се приеме, че той е извършил престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 2 от НК от обективна страна, тъй като концентрацията на алкохола, под чието въздействие е управлявал, е надхвърляла 0,5 на хиляда, а същата е била установена от показанията на техническо средство, т.е. съгласно нормативно регламентирания (в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., Обн. ДВ бр. 61/2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) от закона ред. Безспорно е, че данните по отношение на конкретно свързаната с нея стойност не са получени в резултат на химическо изследване, а чрез измерване на алкохолните пари, които съответното изправно (според приложените на л. 22-23 материали) към датата на проверката средство е отчело в издишания от Г. въздух. Това обстоятелство няма значение за съставомерността на извършеното престъпление. Подобно изследване (съгласно предвиденото в нормата на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1) се извършва преди всичко ако водача не приема показанията на техническото средство, а случая не е бил такъв. От писмените материали на л. 13-16 в ДП е видно, че подс. Г. изрично се е съгласил с тях, както и че е отказал да даде кръвна проба, която е била необходима за извършване на анализ. Той е осъзнавал ясно не само обстоятелството, че е употребил алкохол, но и факта, че (при наличните сведения в акта за неговото количество и вид, които са вписани въз основа на личните му изявления) тази употреба безспорно ще доведе до превишаване на минималните стойности, установени във връзка с определянето на предприетото след това управление на автомобила като престъпление по смисъла на закона. Вследствие на изложеното и при знанието за съществуването на вече постановената присъда от Районен съд - Дряново по отношение на дееца, следва да се приеме, че той явно е действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено-опасните последици от своето деяние и чрез него е целял тяхното настъпване.

При описаната фактическа обстановка и изложените по-горе съображения съдът прие за безспорно от правна страна, че след като около 17,15 часа на 29.12.2019 година, по улица ”Райчо Каролев” в гр. Габрово, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Пежо”, модел „206”„ с Рег. № ЕВ 26-00 ВА с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда – 2,42 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с Инв. № ARBB-0025, след като чрез Присъда № 41 от 21.05.2010 година, постановена по НОХД № 79/2010 година на Районен съд - Дряново и влязла в законна сила на 07.06.2010 година, е бил вече осъждан за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, подс. С.Н.Г. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне вида и размерите на наказанията, които следва да бъдат наложени за осъщественото престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете общественополезния труд, полаган от дееца след края на изтърпяното наказание „Лишаване от свобода” по упоменатите по-горе присъди, както и немалката продължителност на периода, изминал между него и края на месец декември 2019 г., през който Г. не е извършвал други противообществени прояви; затрудненото материално положение, породено от липсата на друго притежавано имущество и невисокия размер на получаваните от него доходи въз основа на трудово възнаграждение; съдействието, оказано от подсъдимия на полицейските служители при проверката за употреба на алкохол, с което е спомогнал за разкриване на обективната истина, в т.ч. не само с оглед на съобщените данни за неговата самоличност, но и на тези, отнасящи се до вида и количеството на този алкохол; изразеното съжаление за предприетото управление на автомобила в това състояние, сочещо за проявено критично отношение към самото престъпление. При оценката на установените по делото факти съдът не отчете различни отегчаващи вината такива освен тези за:  високата концентрация на алкохола, която надхвърля с почти два промила стойността на онази, изискваща се за квалифициране на извършеното като престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК; двукратното осъждане на подс. Г. за престъпления с правна квалификация, идентична на тази при това по настоящото дело; както и наличието на издадено наказателно постановление, с което той вече е бил санкциониран по административен ред за управление на МПС след употреба на алкохол от негова страна.

След като извърши преценка на описаните обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на отегчаващите вината такива, които обуславят индивидуализиране на наказание малко над минималния размер за най-тежкото по вид от посочените в нормата на чл. 343б, ал. 2 от НК, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Една година и три месеца”, както и „Глоба”, определена към нейната минимална граница от 500 лева.  Независимо от превеса на тези обстоятелства, след като съобрази направеното от дееца самопризнание с породените от него последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК и проведеното въз основа на същото съдебно следствие, намери, че при определяне на първото от двете наказания (заради императивния характер на чл. 373, ал. 2 от НПК) ще следва да се приложи нормата на чл. 58а от НК в редакцията по ДВ бр. 26/2010 г., действала към датата за извършване на престъплението. С оглед на изложените съображения и на предвиденото в чл. 58а, ал. 1 от НК намали първото от тях с 1/3 част, налагайки на подс. С.Г. оставащата част от “Десет месеца лишаване от свобода”, както и „Глоба” в минималния размер – от 500 лева, която той да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Габрово, като прие, че по този начин ще бъдат създадени условия за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

Поради липсата на предвидените от закона условия, които биха могли да позволят отлагане на неговото изпълнение с приложението на чл. 66, ал.1 от НК, и периода, изминал между инкриминираната дата и тази (19.12.2017 г.) за приключване на изпълнението на последното изтърпявано наказание „Лишаване от свобода”, който се явява по-малък от съответния петгодишен срок, отразен в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б” от ЗИНЗПС, съдът постанови определеното наказание в размер на “Десет месеца лишаване от свобода” да се изтърпи от подс. Г. ефективно при „Първоначален строг режим”, определен въз основа на предвиденото в същата норма от този закон.

Подсъдимия С.Г. се явява правоспособен водач на МПС по смисъла на закона. В съответствие с това, след като прецени характера на извършените до момента нарушения на установените в ЗДвП правила за движение, за които той е бил санкциониран по административен ред през 2010 година, 2013 година и 2016 година заедно с данните за немалката продължителност на периода, изминал между последно издаденото (на 22.08.2016 г.) НП и инкриминираната дата, и тези за установената концентрация на употребеният от него алкохол, на основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът лиши същият от право да управлява МПС за срок от “Една година”, считано от влизане на присъдата в сила, като прие, че в този вид посоченото наказание също ще допринесе за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия по смисъла на чл. 36 от НК. При индивидуализацията на свързания с него срок се съобрази не само с изложените обстоятелства, но и с тълкуването, поддържано в константната (като Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС на РБ; Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК; Решение № 94 от 26.02.2009 г. по н.д. № 580/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 534 от 03.12.2008 г. по н.д. № 547/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 4 от 30.01.2008 г. по н.д. № 696/2007 г. ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 274 от 21.06.2012 г. по н.д. № 74382012 г. на I-во н.о, НК; и други) съдебна практика, според което срока на това наказание не може да бъде по-малък от този на наложеното наказание „Лишаване от свобода”.

По делото липсват данни за направени разноски в рамките на проведеното разследване по досъдебното производство, поради което съдът не се е произнасял по присъждането на такива.

Поради характера на постановената по делото присъда подс.  С.Г. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Габрово, сума в размер на 5 лева, представляваща държавна такса, дължима за изпълнителен лист, последната в случай на извършено служебно издаване на такъв за събиране на наложеното наказание „Глоба” в размер на сумата от 500 лева в полза на упоменатия орган на съдебната власт.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…