Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 281

26.04.2022 г. гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:   1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                    2. БИЛЯНА ИКОНОМОВА                  

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Цвета Пазаитова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1121 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.                               

            Образувано е по жалба на Ф.Й. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Д.Н.Х., с посочен по делото съдебен адрес:***, пл.„А..Н. Х.“ 3, срещу Решение №102/27.09.2021 г., постановено по АНД №667 по описа на Свиленградския районен съд за 2021 година.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд направил неправилно граматическо тълкуване на понятието „лента за принудително спиране“, като достигнал до извода, че законодателят третира този участък от автомагистралата като място със специално предназначение, но притежаващ всички изисквания на „лента за движение“, за да се приеме за такава част от АМ. Сочи, че т.нар. аварийна лента била лентата за принудително спиране на автомагистралата, и това понятие не било идентично с „платно за насрещно движение“, т.е. не представлявала платно за насрещно движещи се спрямо водача на автомобила пътни превозни средства. Това произтичало от параграф 6, т.4 от ДР на ЗДвП. Лентата за принудително спиране и платното за движение били отделни елементи на пътното платно. Именно поради това не ставало ясно какво е вмененото от фактическа страна нарушение спрямо касатора и не ставал ясен предметът на доказване. Дори да се приемело, че фактическото обвинение е за движение в платното за насрещно движение, което съвпадало с дадената от АНО квалификация по чл.58, т.4 от ЗДвП, то същото оставало недоказано. От събраните гласни доказателства безспорно се установявало, че касаторът управлявал МПС в аварийната лента, което деяние не съставлявало нарушение на чл.58, т.4 от ЗДвП. Забрана за движение в лентата за принудително спиране била въведена с нормата на чл.58, т.3 от ЗДвП и за нарушаването й било предвидено налагане на административно наказание по чл.178ж, ал.1, предл.първо от ЗДвП.

Претендира обжалваното решение, с което е потвърдено Наказателно постановление №20-1253-002379/26.04.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Хасково, да бъде отменено.

Ответникът, Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Хасково, не ангажира становище по делото.

Представеното по делото писмено становище с молба за присъждане на разноски, подписано от гл.юрк.Г., няма да бъде обсъждано, тъй като приложеното към същото пълномощно не удостоверява правото на юрисконсулта да представлява ответника по касационната жалба.

Становището на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

            С проверяваното решение Свиленградският районен съд е потвърдил като правилно и законосъобразно обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №20-1253-002379 от 26.04.2021 г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР Хасково, с което на Ф.Й. ***, на основание чл.178ж, ал.1, предл.второ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за виновно нарушение на чл.58, т.4 от ЗДвП.

            Последната правна норма вменява забрана на водача при движение по автомагистрала да се движи в платното за насрещно движение.

            В чл.178ж от ЗДвП е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл.58, т.3, или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път.

            В съставения АУАН Серия GA №……/28.12.2020 г. и в издаденото въз основа на същия Наказателно постановление е описано, че на 28.12.2020 г. в 10:33 часа в община Любимец, на път Стара Загора – Хасково – ГКПП Капитан Андреево, по АМ Марица км.83, в посока към ГКПП Капитан Андреево, Й.Ф., като водач, управлява лек автомобил марка М., модел .. с рег.номер Х***КС, собственост на фирма „ФММ“ ЕООД, като на автомагистрала се движи в платното за насрещно движение. 

            За да потвърди Наказателното постановление, районния съд приел за установено от фактическа страна, че на 28.12.2020 г. около 10.33 часа свидетелят М. Д.а Д.и колегата й Д.П.П., служители в Група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ при ОДМВР Хасково, при изпълнение на служебните си задължения на автомагистрала „Марица“ при км.83, на пътя С. З.– Хасково – ГКПП „Капитан Андреево“, виждат, че лек автомобил с регистрационен номер Х***КС, управляван от Й.Ф., се движи в аварийната лента в посока към град Ха., т.е. в обратната посока. Съдът е приел за категорично доказано, че на сочените в НП дата и място Й.Ф. е управлявал лекия автомобил в посока град Харманли, като се е движил в платното за ГКПП „Капитан Андреево“, и че това управление е било в лентата за принудително спиране.

            След анализ на законовите разпоредби на чл.58, т.3 и т.4 от ЗДвП, и легалните дефиниции на понятията „лента за движение“ и „пътно платно“, дадени в §6, т.2 и т.3 от ДР на ЗДвП, въззивният съд е достигнал до извода, че законодателят третира лентата за принудително спиране като участък от магистралата със специално предназначение, но той притежава всички изисквания на „лента за движение“ и е част от пътното платно за движение. Съдебният състав е изложил съображенията си, че разпоредбата на чл.58, т.4 от ЗДвП въздига в административно нарушение всяко движение в платното за насрещно движение на АМ, като включва в себе си и такова по лентата за принудително спиране, а разпоредбата на чл.58, т.3 от същия закон визира единствено нарушения, касаещи управление на МПС в лентата за принудително спиране, но в посоката, указана за движение, разрешена за конкретното пътно платно. Счел е също, че с оглед един от основните принципи на административнонаказателното право – че при установяване на административни нарушения, съдържащи признаците на няколко административни нарушения, които се конкурират помежду си, деянието се квалифицира по по-тежкия състав на административно нарушение, а това се явява разпоредбата на чл.58, т.4 от ЗДвП, и именно тя е следвало да бъде приложена в случая. Съдът е приел за категорично доказано осъществяването на нарушение по чл.58, т.4 от ЗДвП от страна на административно наказаното лице. Изложил е и мотиви за извършване на деянието виновно, при пряк умисъл, за липса на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН и квалифициране конкретното нарушение като маловажно, както и за правилното му санкциониране с кумулативно предвидените в нормата на чл.178ж, ал.1, предложение второ от ЗДвП административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС, в установения от закона размер.

            Касационната инстанция намира оспореното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл.63в, предл.първо от ЗАНН.

            На първо място предметът на административнонаказателното производство се очертава от фактическите обстоятелства, които са залегнали в АУАН и НП. Нормите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН предвиждат описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като съществен реквизит както на АУАН, така и на НП. В АУАН и НП е описано, че като водач на лек автомобил, касаторът на автомагистрала се движи в платното за насрещно движение. Така описаното от фактическа страна нарушение безспорно е съответно на забраната, предвидена в чл.58, т.4 от ЗДвП.

            Според легалната дефиниция на понятието, дадена в §6, т.3 от ДР на ЗДвП, „платно за движение“ е общата широчина на пътните ленти. Пътят може да има няколко платна за движение, видимо отделени едно от друго.

            От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свид.Д., безспорно се установява, че лекият автомобил, управляван от касатора, се е движил по автомагистрала, срещу посоката на движение на автопатрула на полицейските органи, „в аварийната лента, която има необходимото за това означение и маркировка“. Именно така е възприета фактическата обстановка и от въззивния съд.

            Не съответства на закона обаче направеното от този съд тълкуване на понятието платно за движение (респ. платно за насрещно движение) и заключението му, че лентата за принудително спиране се включва в платното за движение, тъй като отговаря на всички изисквания към „лента за движение“. Този извод е направен в пряко противоречие с разпоредбата на §6, т.4 от ДР на ЗДвП, дефинираща понятието „граница на платното за движение“ като линията, очертана или не с пътна маркировка, която отделя платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно – банкет, тротоар, лента за принудително спиране и други. Буквалното тълкуване на нормата сочи, че лентата за принудително спиране е извън платното за движение, т.е. едно моторно превозно средство не може едновременно да се движи в платното за движение и в лентата за принудително спиране. За това и в ЗДвП в отделни разпоредби е предвидена както забраната при движение по автомагистрала водачът да се движи в лентата за принудително спиране, освен в изрично изброени хипотези – изключения (чл.58, т.3, предл.първо от ЗДвП), така и забраната да се движи в платното за насрещно движение (чл.58, т.4 от ЗДвП). Установената по делото действителна фактическа обстановка съответства на нарушение на разпоредбата на чл.58, т.3, предл.първо от ЗДвП, а заключението на въззивния съд, че тази разпоредба може да бъде прилагана само в случаите, в които водачът се движи „по посока на движението“ не намира нормативна опора. Не се споделя и становището на въззивния съд, че извършеното деяние съдържа признаците на две конкуриращи се помежду си административни нарушения.

            В процесния случай вмененото на касатора административно нарушение – движение на управлявания от него автомобил по автомагистрала в платното за насрещно движение – не се доказва, а се опровергава категорично от събраните по делото доказателства. Поради това решението на въззивния съд, както и потвърденото с него Наказателно постановление, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение №102/27.09.2021 г., постановено по АНД №667 по описа на Свиленградския районен съд за 2021 година,  вместо което

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1253-002379 от 26.04.2021 г. на Началник  сектор към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция” Хасково.

 Решението е окончателно.

 

 

                                                                                                  

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                   

 

                                                                                                2.