Решение по дело №6914/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261135                                              12.10.2021 г.                                             гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                                    XXXVIII - ми граждански състав

На двадесет и осми септември                                 две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                          Председател: Невена Ковачева

                                                                                                            

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа гражданско дело № 6914/2020 г. по описа на Бургаския районен съд,

докладвано от съдията Ковачева,

за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

Производството е образувано по искова молба на В.Н.Г., ЕГН **********, адрес: *** срещу Ю.Ш.Р., ЕГН **********, адрес: *** и Е.Ю.Ш., ЕГН **********, адрес: *** за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 2000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, причинени в резултат на унищожени от стадо кози насаждения в собствен на ищеца имот в гр. К., м-ст К., ведно със законната лихва за забавено плащане върху главницата, считано от датата на увреждането – 20.06.2020 г. до окончателното изплащане.

Сочи се, че Г. притежава и стопанисва овощна градина с трайни насаждения бадеми в гр. К.. За засаждането и отглеждането на  дръвчетата ищцата направила значителни разходи, като към 20.06.2020 г. те били в добро състояние, част от тях до започване на плододаване. Към 18 ч. на 20.06.2020 г. Г. отишла с мястото и видяла стадо кози, унищожили част от дръвчетата, като продължавали да тъпчат и ядат. Тя започнала да ги гони, след което до нея се приближил човек, представил се като Е.Ш. – пастир на козите. Казал, че козите са на баща му Ю.Р.. Моли съда да уважи исковете и му присъди съдебно-деловодни разноски.

Ответникът Ю.Р. не оспорва фактическата обстановка, изложена в исковата молба. Посочил е, че е пожелал да помогне на ищцата за отстраняване на щетите, но тя е отказала.

Ответникът Е.Ю.Ш. чрез особен представител е оспорил изцяло по основание и размер предявените искове, за което e изложил подробни съображения. На първо място е посочено, че поради наличието на специален административен ред за обезщетяване на вреди, причинени на селскостопанско имущество, каквото са увредените дръвчета, общият ред по ЗЗД е неприложим и искът е недопустим.

Евентуално са изложени доводи за неоснователност на иска, тъй като не е установен механизмът на извършване на деянието и другите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Моли се съда да отхвърли предявените искове.

Настоящият съдебен състав намира изложените в отговора на исковата молба възражения за недопустимост на претенциите за неоснователни. Цитираният административен ред за реализиране на обезщетение за вреди касае съвсем различни хипотези, когато щетите са нанесени от събития, независещи от човека. В случая, видно от изложеното в исковата молба, щетите върху дръвчетата са нанесени от животни поради недобре упражнен надзор върху тях от собственика и лицето, което е било отговорно за тях в момента, което подвежда исковете под правната норма на чл. 50 ЗЗД. Същите са допустими и следва да се разгледат по същество.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Приложени по делото са фактури от 03.10.2019 г., 04.12.2019 г., 29.02.2020 г.,28.04.2020 г., 30.04.2020 г., 08.06.2020 г., видно от които В.Г. е закупила овощен посадъчен материал – бадеми, мрежи за овошки, препарати за растителна защита, тор за сумата от общо 6566,21 лева. Представени са нотариални актове от 08.09.2017 г. и 20.06.2019 г., видно от които Г. е закупила имоти в гр. К., м-ст К..

По делото е разпитан свидетелят П.Н.. Същият е посочил, че се занимава с лозя, които са в близост до мястото на В. в гр. К.. В деня на инцидента видял как в нейното място влиза стадо кози, които били сами. Преминали през оградата. Те били на Ю.Р.. Докато Г. дойде на място, минали 30 минути, през което време никой не дошъл при козите. След като изгонили животните, се появил синът на ответника и се извинил, той пасял козите, докато го нямал баща му. В градината имало посети бадеми, като почти всичко било унищожено и изгризано от козите. В. се обадила на полицията, като през това време дошъл и собственика на козите Ю.Р., който заявил на полицаите, че козите са негови. Признал, че е в нарушение.

Приложена е преписка с № 320ЗМ-186 от 2020 г. по описа на РУ – Поморие във връзка със сигнал, подаден от В.Г. за унищожаване на част от бадемовите й насаждения в гр. К.. Видно от материалите по същата и приложеното постановление за отказ да се образува досъдебно производство, Е.Ш. и баща му Ю.Ш. имали стадо кози, като на 20.06.2020 г., докато Е. ги пасял, видял, че влизат в овощна градина в м-ст К. и гризат бадемовите дръвчета.

По делото е приета съдебна агротехническа експертиза, вещото лице по която е посочило, че е направило оглед на място на унищожените и повредени дръвчета. При изчисленията е приложило Наредба за базисните цени на трайните насаждения. Общата стойност на нанесените щети е оценило на 1669,72 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявените искове, предмет на настоящото дело, черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 50 във вр. с чл. 45 ЗЗД, чл. 53 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. С твърденията, изложени в исковата молба, ищцата се е позовавала на бездействието на ответника Е.Ш. по предприемането на необходимите действия по контрол на животните, които са му поверени, а по отношение на ответника Ю.Ш. – в качеството му на собственик на стадото кози. Кумулативните предпоставки, за да се породи отговорността по чл. 50 ЗЗД, са следните: настъпили вреди – имуществени и/или неимуществени, вредите да са причинени от животно, то да е собственост на ответника и/или последният да е лице, под чийто надзор се намира, бездействие от страна на собственика и/или лицето, под чийто надзор се намира животното, причинна връзка между бездействието и вредите.  В чл. 50 ЗЗД е предвидено още, че собственикът и лицето, под чийто надзор се намират животните, отговарят солидарно.

Съдът намира за безспорно установено по делото от събраните писмени и гласни доказателства, че ищецът е собственик на имота, в който са влезли козите, и че стопанисва същия, като отглежда в него бадемови дървета. От заключението на вещото лице Г. се установява, че имотът представлява овощна градина, в която са насадени фиданки през 2017 г., като от тях повредени са 55 дръвчета и унищожени – 27 броя, а от засадените през 2019 г. повредени са 131 броя и унищожени – 84 броя.

Установи се по делото посредством събраните гласни доказателства, че настъпилата вреда за ищеца е причинена от животни – стадо кози, собственост на ответника Ю.Ш.Р., които са навлезли противоправно в имота, стопанисван от ищеца Г.. Свидетелят Н. е видял как животните влизат в имота и започват да гризат дръвчетата, че същите са били сами, оставени без надзор. Съдът намира, че обстоятелството, че Ю.Р. е собственик на оставените без контрол животни, за установено по делото. Същият е направил признание на това обстоятелство пред орган на власт – инспектор към РУ – Поморие, като се е подписал под сведението, приложено в преписката по извършената проверка. Това извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт е доказателствено средство, което следва да бъде взето предвид при решаване на спора, тъй като е подкрепено с гласните доказателства, събрани пред настоящия съд, и с документа, който го материализира. Съдът е длъжен да прецени извънсъдебното признание за неизгоден за страната факт, като приеме, че се е осъществил, след като признанието е подкрепено и с други доказателства (в този смисъл е трайната практика на ВКС, напр. решение № 262/02.11.2017 г. по гр. д. № 676/2017 г., IV гр. о. на ВКС). В преписката се съдържа и извънсъдебно признание, че Е.Ш. е пасял козите в деня на инцидента. Това обстоятелство се установява и от събраните гласни доказателства, не се оспорва от ответниците. Баща му му е поверил контрола върху стадото, но той ги е загубил. Докато ги открие, те вече били влезли в бадемовата градина на Г. и гризели дръвчетата. Ето защо се доказа по делото, че ответникът Ю.Р. е бил собственик на козите, а Е.Р. е надзиравал същите към момента на инцидента. Увреждането е станало от животни, собственост на ответника, които са навлезли в овощните градини. Безспорно е, че е налице и причинната връзка между увреждането и вредата. Оставените без надзор кози са навлезли в овощните градини и са нанесли щети по дръвчетата.

Стойността на вредата, свързана с разходите за създаване и отглеждане на бадемовите дръвчета, се установява от заключението на вещото лице по приетата съдебна агротехническа експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Размерът на щетите е определен от вещото лице Г., съобразявайки се с Наредбата за базисните цени на трайните насаждения – приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 и чл. 9. Съдът обаче намира, че следва да бъде присъден по-висок размер обезщетение от посочения от вещото лице в частта относно оценката на унищожените фиданки, засадени през 2019 г. Експертът е изчислил обезщетението въз основа на базисна цена, посочена в Наредбата, в размер на 2,50 лева на дръвче. По делото обаче е установено посредством представена от ищеца фактура, че на 04.12.2019 г. Г. е закупила 1550 бр. дръвчета на стойност 3,60 лева всяко, т.е. цената на закупуването и цената, определена в Наредбата, се различават. Обезщетението следва да бъде определено въз основа на реалната цена, на която са закупени дръвчетата, доколкото това е действителният разход, който е направила ищцата, а съгласно трайната практика на ВКС обезщетението следва да покрие пълния размер на понесените от пострадалия вреди, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 51 ЗЗД. Ето защо и в тази част, определяща оценка на унищожени фиданки, засадени през 2019 г., заключението не следва да се кредитира. За закупените и засадени през 2017 г. дръвчета доказателства за реално заплатена от ищцата цена не са представени, поради което в тази част експертизата обвързва съда. След като направи съответните изчисления, прилагайки формулата, посочена от вещото лице, съдът определи, че общо дължимото обезщетение за претърпени вследствие на описания инцидент имуществени вреди възлиза на сумата 1762,12 лева, до който размер претенцията е основателна и следва да бъде уважена. За горницата до претендирания размер от 2000 лева искът следва да бъде отвхърлен.

По отношение на претенцията за заплащане на законни лихви върху присъденото обезщетение от датата на инцидента до окончателното изплащане на сумата, то същата е основателна. В решение № 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о. е отбелязано, че „лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни; те се дължат от деня на събитието, като определянето на този момент е задължение на съда. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да претендира лихви от деня на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо. Досежно размера на дължимата лихва, която макар и компенсаторна, е законна, съдът счита, че тя не следва да се присъжда в определен размер, тъй като задължение на съда е по посочи началния момент на тази лихва, а размерът й се изчислява в изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение.”.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата сумата от 865,20 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

По изложените съображения Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Ю.Ш.Р., ЕГН **********, адрес: *** и Е.Ю.Ш., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят солидарно на В.Н.Г., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 1762,12 лева (хиляда седемстотин шестдесет и два лева и дванадесет стотинки), представляващи обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, причинени в резултат на унищожени от стадо кози насаждения в собствен на ищеца имот в гр. К., м-ст К., ведно със законната лихва за забавено плащане върху главницата, считано от датата на увреждането – 20.06.2020 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения размер до пълния претендиран от 2000 лева.

ОСЪЖДА Ю.Ш.Р., ЕГН **********, адрес: *** и Е.Ю.Ш., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на В.Н.Г., ЕГН **********, адрес: *** сума в размер на 865,20 лева (осемстотин шестдесет и пет лева и двадесет стотинки) съдебно-деловодни разноски, съразмерно уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете

Вярно с оригинала!

К.К.