Р Е Ш Е Н
И Е
гр.София,
13.06.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На осми
май година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 16940 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правни основания чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, и чл.86 ЗЗД.
По изложените в искова молба и
увеличение на размера допуснато в о.с.з. на 08.05.2018г. Ц.В.З. ЕГН **********
е предявила против З. „А.Б.“ АД, ***, обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за
заплащане на сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от телесни увреждания, резултат на ПТП, настъпило на
28.08.2015 год., ведно със законната лихва от датата на ПТП - 28.08.2015 год.,
до окончателно изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от 3913.73
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от горното ПТП,
ведно със законната лихва от датата на ПТП - 28.08.2015 год., до окончателно
изплащане на сумата.
Ищецът претендира присъждане съдебно - деловодните разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че на
28.08.2015 г., около 19.30 часа, в гр. София, по бул. „Александър Станишев“ се движил автобус „Мерцедес Андекар 4”
с per. № *******,
управляван от водача П.Г.Х., който достигайки района на кръстовището с ул.”Арх.
Лазар Парашкеванов“ нарушил правилата за движение по
пътищата, като при маневра завой надясно не възприел своевременно пресичащата
платното за движение пешеходка - Ц.В.З., в резултат на което я блъснал. В
резултат на удара са причинени телесни повреди на ищцата: закрито счупване на дясната бедрена шийка,
множество охлузвания и кръвонасядания по тялото.
Твърди се, че след инцидента
на 28.08.2015г. пострадалата Ц.З. постъпила по спешност в клиника по ортопедия и травматология на
УМБАЛСМ - Пирогов, където е установено счупване на шийката дясната бедрена,
след което ищцата е подготвена за
оперативно лечение и е извършена оперативна смяна на тазобедрената става. Сочи
се, че след 7-дневен престой в лечебното заведение пострадалата е изписана на
04.09.2015 г.с окончателна диагноза: счупване на бедрената шийка закрито - дясно. Дадени са
препоръка да спазва режим, предписани са лекарства за дома и е издаден болничен
лист за 38 дни отпуск. След изписването си пострадалата е била с отслабена сила
на бедрото и подбедрицата, с мускулен дисбаланс, с
ограничени движения в дясната ТБС и без самостоятелна походка и е насочена за
рехабилитация в Травматологична клиника на УМБАЛСМ - Пирогов, където постъпва
на 05.09.2015 г. Твърди се, че полученото при процесното
ПТП увреждане - счупване на дясната бедрена шийка, довело до трайно затруднение
на движенията в десния долен крайник на
ищцата за дълъг период от време. Последвалата оперативна смяна на
тазобедрената става довела до затруднения в движенията, интензивни болки и
нужда от помощ в ежедневието и като цяло до влошаване качеството на живот. Сочи
се, че преди ПТП ищцата З. била работеща жена, пълноценно грижеща се за
семейството, а след инцидента е лишена за дълго от обичайния начин на живот.
Твърди се, че в резултат на ПТП от 28.08.2015 г. ищцата претъпяла
значителни имуществени вреди за закупуване на изкуствена става и лекарства.
Към датата на процесното ПТП, отговорността на водача на увреждащия
автомобил-автобус „Мерцедес Андекар 4” с per. № *******,
управляван от виновния водача П.Г.Х. имал сключена застраховка “Гражданска
отговорност”, с полица № 011140002851475/20.11.2014 г., със срок на валидност
една година, считано от 29.11.2014 г. до 28.11.2015г. с ответното З. "А.Б."АД,
***.
Ответникът З.
"А.Б."АД депозира писмен отговор на исковата молба в рамките на преклузивния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва вината на водача на процесното МПС за настъпване на пътнотранспортното
произшествие, както и твърденията в исковата молба, че емоционалното и
здравословно състояние на ищцата не е добро, тъй като това се дължало
единствено и само на травмите от ПТП. Поддържа, че претендирания
размер на неимуществените вреди е прекомерно завишен с оглед критериите за
справедливост, като несъответстващ на действително претърпените вреди от
ищцата, както и на съдебната практика по аналогични случаи. Твърди, че
пострадалата ищца е изцяло виновна за настъпване на процесното
ПТП и за причинените й травматични увреждания, тъй като била предприела
пресичане на пътното платно на необозначено за това място, без да се огледа и
да съобрази интензивността на движението, пътната обстановка, скоростта и отстоянието на приближаващите автомобили. Поради същите
съображения и при условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Оспорва началния момент, от който се претендира лихва за забава върху
претенцията за обезвреда на имуществените вреди. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП
–28.08.2015 год., за автобус „Мерцедес“ , рег. № *******.
В съдебно
заседание ищцата чрез пълномощника си адв. К. поддържа
предявените искове.
На основание чл.214 ал.1 ГПК в о.с.з. на
08.05.2018 е допуснато увеличение на иска за неимуществени вреди от първоначално
заявения размер 25000лв. на 70 000лв.
В съдебно заседание ответника чрез юрк.Г.оспорва
предявените искове. Представя списък на разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от неоспорения Констативен протокол за ПТП с peг.№К-708/28.08.2015г.
на СДВР „ПП”, на 28.08.2015 г., около 19.30 часа, в гр. София, по бул.
„Александър Станишев“ на кръстовището с ул.”Арх.Л. Парашкеванов“, настъпило
ПТП между автобус „Мерцедес Андекар 4” с per. № *******,
управляван от П.Г.Х. и пешеходка - Ц.В.З.,
при маневра десен завой на автобуса, при което пострадала пешеходката и
получила фрактура на тазобедрената шийка –работна диагноза./л.5 от делото/
По случая било образувано ДП №11379 /2015г. на СДВР.
От приетата епикриза по ИЗ № 29347 /2015г. издадена от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов” ЕАД, се установява, че Ц.З. 66г.
е постъпила в Клиника по травматология на 28.08.2015 г. с диагноза - закрито счупване на шийката на
дясна бедрена кост. На 31.08.2015г.
е оперирана - смяна на тазобедрената става с
изкуствена. Проведено комплексно медикаментозно лечение. На 04.09.2015г. ищцата е изписана, с препоръка
да спазва стационарен режим. /л.6
от делото/ Издаден е болничен лист за временна
нетрудоспособност от 38 дни. /л.8
от делото/
За наложилата се операция и продължилото лечение ищцата З. е закупила
тазобедрена ендопротеза, лекарства и консумативи,
видно от приетите 4 бр. фактури./л.10-л.13
от делото/
С решение от 31.10.2016г. постановено по НАХД
№ 6318/2016 г. по описана на Софийски районен съд, НО, 14 състав, П.Г.Х. е признат за виновен, за това, че на 28.08.2015
г., около 19.30 часа, в гр. София, при управление на автобус „Мерцедес Андекар
4” с peг. № *******, по бул. „проф. Ал. Станишев“ в района на кръстовището с ул.”Арх.Л. Парашкеванов“, нарушил
правилата на ЗДвП, визирани в чл.119, ал.4 от ЗДвП: „Водачите на завиващи
нерелсови превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците”, като не
пропуснал пресичащата по пътното платно отдясно наляво спрямо посоката на
движение на автобуса пешеходка - Ц.В.З. и по непредпазливост причинил следна
телесна повреда на Ц.В.З., изразяваща се в счупване на шийката на дясна бедрена
кост, довело до трайно затруднение на движението на десния долен крайник за
срок по –дълъг от 30 дни, като на основание чл.78А от НК дееца е освободен от
наказателна отговорност за престъплението по чл.343, ал.1, б.”б” вр. чл.342 от НК с налагане на административно наказание
глоба в размер на 1000лв. решение
от 31.10.2016г. постановено по НАХД № 6318/2016 г. на СРС, НО, 14 състав е
влязло в сила на 14.11.2016г. /л.90 – л.92 от
делото/
Свидетелят П.Г.Х., сочи в показанията си, че си спомня
ПТП от 2015г., при което управлявал 36 – местен автобус прибирайки се от
работа по бул. „проф. Ал. Станишев“. Сочи, че на една от преките при маневра десен
завой се огледал и нямало никой. Имало паркирали автомобили, които стеснявали
видимостта. Като взел завоя видял в страничното огледало, жена паднала земята. Сочи,
че слязъл да и помогне и се обадил на 112, а пешеходката се оплакала от болки в
крака.
Показанията на свидетелят П.Г.Х. съдът цени по
реда на чл.172 от ГПК, с оглед обстоятелството, че същия е заинтересован от
изхода на спора.
От заключението на САТЕ изготвена
от в.л. инж.К. Г. , се установява, следния механизъм на ПТП, а
именно: на 28.08.2015 год., около 1930
ч, в гр. София, по бул. „Проф. д-р Ал. Станишев в
гр.София, се е движил автобус „Мерцедес Андекар 4“ с
рег. № *****, управляван от П.Г.Х. в дясната пътна лента, приближавайки „Т“-
образното кръстовище с ул. „Архитект Лазар Парашкеванов“,
срещу блок № 205 с посока от бул. „Панчо Владигеров“
към бул. „Добринова скала“. При приближаване на
кръстовището, водачът е намалил скоростта на движение до около 10 км/ч и
предприел маневра за извършване на завой надясно към ул. „Архитект Лазар Парашкеванов“.
Пешеходката Ц.В.З. е предприела пресичане на
пътното платно на ул. „Архитект Лазар Парашкеванов“
от десния тротоар, считано за посоката на автобуса, към срещуположния -
пресичане отдясно наляво, със начин на придвижване „спокоен ход“. Двамата
участници не са възприели поотделно действията на другия участник, поради което
е настъпил сблъсък на пешеходката в лявата странична част на автобуса в зоната
на десния страничен капак на товарния отсег, който е
на около 3,0 м от пред част на автобуса. Вещото лице сочи, че от
съприкосновението с движещия се автобус, пешеходката е увлечена и завъртяна,
при което същата е отблъсната и пада вдясно от автобуса на асфалта с дясна част
тялото си. Автобусът е спрян за оказване на помощ.
От техническа и професионална гледна точка, причина за настъпване на процесното произшествие са субективните действия на водача
на автобуса, който не е осигурил преминаването на пешеходката при конкретната
пътна ситуация, при обективната възможност да я възприеме своевременно и
техническа - да спре автобуса преди мястото на удара. От заключението на АТЕ се установява, че пешеходката
е имала видимост към завиващия автобус и
е имала възможност да предотврати настъпването на процесното
ПТП, ако е изчакала преминаването на автобуса.
Съдът възприема заключението на САТЕ с в.л.
инж.Г., като обективно и компетентно
дадено.
От заключението на СМЕ с в.л. д-р Т. Д. специалист ортопед-травматолог,
се установява, че ищцата Ц. Зарково получила в резултат на ПТП от
28.08.2015г.: ЗАКРИТО СЧУПВАНЕ на
ШИЙКАТА на ДЯСНАТА БЕДРЕНА КОСТ.
Постъпила е по спешност на 28.08.2015г. I-ва Травм. клиника на болница „Пирогов”. На 31.08.2015г. е оперирана
- смяна на тазобедрената става с изкуствена. Проведено комплексно медикаментозно
лечение. Сочи се, че видно
от Епикриза към ИЗ № 30176 на
болница „Пирогов”
ищцата Ц.З. е приета отново на 05.09.2015г. с диагноза - Последици от счупване на бедро. Ограничени
движения на дясна тазобедрена става, отслабена сила на двигатели на бедро
и подбедрица, мускулен дисбаланс, намален
функционален капацитет.
Вещото лице сочи, че ищцата е била в отпуск по болест от 28.08.2015 г. до 23. 02. 2016 г. - 6 месеца.
При извършения на 03.05.2017г.
на Ц.З., вещото лице д-р Т. Д. е установила обективно - походка без
помощно средство, скъсяване на десния крак с 1 см, дясната ТБС извършва движения в обем
по-малък от нормата с 23 %,
дясното бедро е по-слабо с 1,5 см
от лявото, като направената рентгенова снимка е видно, че
дясната тазобедрена става е заменена с изкуствена.
Според заключението на СМЕ, на
ищцата е проведено болнично лечение от 15 дни и домашно амбулаторно лечение 6
месеца, по време на което е ходела на превръзки, контролни прегледи и е
провеждала раздвижване на крака. В обясненията си в о.з. вещото лице д-р Т. Д. пояснява, че с оглед възрастта на пострадалата, характера и
местоположението на травматичната увреда може да се
приеме, че последиците ще останат до края на живота, както и поставената
изкуствена става.
Вещото лице сочи, че ищцата е направила разходи за лечение в размер на 3913,73
лв., за ортопедични импланти, помощни средства
-патерици и лечение които са били необходими за лечението.
Съдът възприема заключението на СМЕ с в.л. д-р Т.Д., като обективно и
кореспондиращо на приетата медицинска документация.
От показанията на свидетеля
Катя З. /42г., дъщеря на ищцата/, дадени в
о.с.з. на 23.05.2017г., се установява, че видяла майка с вечерта след пътния
инцидент. Тя не можела да става, лежала неподвижна и чакала за операция на
тазобедрената става. Две седмици останала в болницата за операция и после за рехабилитация. Не можела да става и
трябвало някой да се грижи за нея. Не можела да ходи до тоалетна, да се храни,
да се къпе. След изписването един месец
лежала на легло, първите два месеца се движела с проходилка,
следващите два месеца с две патерици, след това с една патерица и така в
продължение на 6 месеца трябваше да стои вкъщи и да не ходи на работа.
Свидетелката пояснява, че майка и е пенсионирана, но работи като като медицинска сестра в поликлиника. След шестия месец
успяла да се върне на работа.
По делото е прието за безспорно,
че между ответника З. "А.Б."АД,
и деликвента П.Х. е сключен договор за З.ължителна застраховка "Гражданска отговорност за автобус „Мерцедес Андекар
4” с per. №*****, със застрахователна полица №011140002851475/20.11.2014
г., със срок на валидност една година, считано от 29.11.2014 г. до 28.11.2015
г. което е видно и от приета справка от
„Гаранционен фонд"./л.9
от делото/
При
тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и
имуществени вреди са допустими и частично основателни.
Увреденият
от деликт, причинен от застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност", има право да иска обезщетение за
претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм/. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1
от КЗ/отм/. е
необходимо кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически
състав, включващ валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и
застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени
елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът
приема, че към момента на процесното ПТП между ответника ЗАД "А.Б."АД, и деликвента П.Х. е налице валиден договор за З.ължителна застраховка "Гражданска отговорност",
което обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата
на процесния деликт
съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и
ответника, поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./
вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди -пряка и непосредствена последица от ПТП.
Съвкупния анализ на събраните по делото
писмени доказателства, свидетелски показания и заключението на САТЕ,
сочи на извода, че е налице виновно противоправно
деяние от страна на деликвента – П.Х. изразяващо се в
нарушение на правилата на чл.119, ал.4
от ЗДвП, съгласно която: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът
на завиващо нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства”, вследствие на което реализирал ПТП,
деянието е извършено виновно – при форма на вината
непредпазливост; налице е причинно - следствена връзка между противоправното деяние и вредите - факти, установени с
приетите по делото доказателства и при прилагане на чл. 300 от ГПК относно
влязлото в сила решение по чл.78 от НК постановено по н.о.х.д.№6318/ 2016г. по описа на СРС, НО, 14-ти
състав. Претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП,
посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса.
По размера на
неимуществените вреди: Претърпените от ищеца неимуществени
вреди от процесния деликт
се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания
от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./
във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в
съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Освен това,
съдът преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида,
характера и тежестта на травмите, възрастта на ищцата към момента на настъпване
на увреждането - 66г., при която преди процесното ПТП ищцата е била активна и работеща, а след него зависима от чужда помощ, включително и в
хигиенното и битово обслужване за период от 6 месеца, продължителният лечебен и
възстановителен период - около 6 месеца, интензитета на болките, претърпяната
операция по смяна на тазобедрена става, последващата рехабилитация, изживения шок от инцидента, настъпилото
скъсяване на десния крак с 1 см, намаления
обем движения в дясната
тазобедрена става с 23 %, пряма нормата,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, продължителния болничен
отпуск, както и последиците, които според заключението на СМЕ са доживотни, намира че сумата от 35 000лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да
възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на
непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ съгласно което понятието „ справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и
практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на
неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/
2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната. Съдът
счита, че посоченият размер не е прекомерен, както се твърди от ответника, тъй
като съобразно изложените в трайната съдебна практика критерии се налага
изводът, че претендираното обезщетение би било
справедлива компенсация за претърпените от ищеца болки и страдания.
По имуществените вреди:
Получените
от ищеца травматични увреждания са
наложили по време на лечението му да извършат разходи в размер на 3913,73 лв., за закупуване на ортопедични консумативи – ендопротеза за става, за медикаменти и препарати за
лечение, за потребителски такси в
болничните лечебни заведения и за такси за лабораторни изследвания. Вещото лице д-р Т.Д. по приетата неоспорена
СМЕ посочи, че направените разходи за медикаменти са във връзка с процесното
ПТП и са били необходими с оглед лечението на пострадалия ищец.
По изложените мотиви, предявения иск за обезщетение на имуществени вреди е доказан по основание и за предявения размер
от 3913,73 лв..
Относно възражението на ответника за съпричиняване:
С оглед наведеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, следва да бъде изследван въпроса налице ли е съпричиняване
от пострадалото лице при настъпване на вредоносния резултат, с оглед
евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със своето
поведение на пътя, пострадалия, като участник - пешеходец в движението по
пътищата и в нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване
на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
Следва да се прецени от съдебния състав в каква степен пострадалият е
допринесъл за настъпване на пътния инцидент.
В случая от заключението на допълнителната САТЕ експертиза се установи,
че ищцата, като
пешеходката е имала възможност да види приближаващия се автобус. От своя страна поведението на
пешеходката е също в причинна връзка с възникване на самото ПТП, защото тя в
нарушение на правилата за движение по чл.113,ал.1 от ЗДвП, е продължила
предприетото от нея пресичане на платното за движение, без да се съобрази с
близостта до завиващия автобус, който я е блъснал. Съобразявайки, че основна
вина за настъпване на пътната злополука има водачът на автобуса, който като
професионалист трябвало да положи много по-голяма грижа за безопасно движение наЗ. на управляваното от него превозно средство, съставът
на въззивната инстанция определя приносът за
пострадалата за възникване на самото транспортно произшествие в размер на
10%.
Предвид изложеното са налице
предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното
обезщетение, като процентът на съпричиняване от
страна на ищеца, съдът възприема да е 10 %.
При отчитане на приетото съпричиняване от 10 %,
като причинен принос, обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено на 31 500 лв., а обезщетението за имуществени вреди
следва да бъде намалено на 3 522,36лв.
За разликата от
присъдения до целия предявен размер
от 70 000лв. искът с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./
за неимуществени вреди срещу застрахователя по "Гражданска
отговорност" на деликвента, както и иска за
имуществени вреди за разликата до предявения размер от 3913,73лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от
момента на причиняване на непозволеното увреждане. Субективното право на
увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ се подчинява изцяло на правната
регламентация на материята за непозволено увреждане, като негова функция,
следователно ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение от момента
на настъпване на деликта – 28.08.2015 г., а за имуществените от датата
на извършван на разхода.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ответника
следва да бъде осъден за заплати на ищцата разноски пропорционално на уважената
част от исковете, в размер на 91,90лв., а на адв.П.К.,
на основание чл. 38, ал.2 от З.в. възнаграждение в размер на 1860 лева с ДДС,
определено съгласно чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 178,38лв.,
съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от
иска, като сторените разноски
са на стойност 330 лв.: възнаграждения за вещи лица в размер на 200 лв., 30 депозит
свидетел и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение определено съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ и въз основа на чл. 37, ал.1 от Закона за правната
помощ.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищците от З.ължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът З. "А.Б."АД“ АД, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС държавна такса от 1360,80 лв.,
пропорционално на уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд, , І ГО, 7-ми състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
З. "А.Б."АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес ***, да заплати на Ц.В.З. ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата
31 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
–болки и страдания от телесни увреждания в резултат на ПТП, реализирано на
28.08.2015г., ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от 28.08.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата 3 522,36 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди за разходи за лечение, ведно със законна лихва,
считано от извършване на разхода – 04.09.2015г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди за разликата
от присъдения до пълния предявен размер от 70 000 лв., както и за иска
по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за имуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 3913,73лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
ЗАД "А.Б."АД ЕИК *****, да заплати на Ц.В.З. ЕГН **********
, сумата 91,90лв. разноски пред СГС, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
ЗАД "А.Б."АД ЕИК ***** да заплати на адв.П.К.–САК, на основание чл.38 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размера
на адвокатските възнаграждения сумата 1860 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц.В.З. ЕГН **********,
да заплати на ЗАД "А.Б."АД
на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 178,38лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
ЗД „ЗАД "А.Б."АД, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1360,80 лв. – държавна такса съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: