№ 487
гр. Варна , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500065 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 287951/09.12.2020 г., депозирана от
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от Атанас
Андреев Колев, Илиана Георгиева Георгиева и Румен Георгиев Лалев, чрез адв. Н.Б., срещу
Решение 261304/19.11.2020 г., постановено по гр.д. № 4229, по описа на РС-Варна за 2020г.,
ГО, 51 съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено,
че С. Б. Л. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. Варна, ул. „****“ № *, ат.
*, ап. *, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна
Тауърс – Е, сумата от 2 682,12 лв. (две хиляди шестстотин осемдесет и два лева и
дванадесет стотинки), представляваща стойност на допълнително начислена
електроенергия за периода от 08.12.2017 г. до 12.12.2019 г. след извършена корекция на
сметката на абоната за обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен №
**********, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № *, ап. *, за която сума е издадена фактура
№ **********/26.02.2020 г. от „Електроразпределение Север” АД.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за
1
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Въззивното дружество
сочи, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–
въззивник, а именно чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че е осъществен
правопораждащият юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната
количество електрическа енергия, тъй като: към дата на извършената проверка са действали
ПИКЕЕ, влезли в сила от 30.04.2019г.; безспорно между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е
изпълнявало добросъвестно и точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло
електроенергия и е снабдявало с нея обект, собственост на ищеца; съгласно разпоредбата на
чл. 45 от ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ находящо се в процесния имот, като
проверката е извършена в присъствието на независим свидетел; изготвена е експертиза от
БИМ, в която е установено, че е извършена намеса в тарифната схема на електромера и
съответно наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.6. в размер на 13763,390
кВтч, както и че електромерът не съответства на техническите характеристики; на
24.02.2020г. е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което е посочено
точното количество неотчетена ел. енергия; на 26.02.2020г. е издадена фактура №
********** на стойност от 2 682,12 лв. за периода от 08.12.2017г. до 12.12.2019г.;
потребителят е уведомен за извършената корекция в изпълнение на задължението по чл. 49,
ал.4 от ПИКЕЕ.
Въззивникът твърди, че съдът неправилно е ценил събраните доказателства, тъй като не се е
съобразил със заключението на вещото лице, съгласно което в конкретния случай се касае за
неправомерно вмешателство върху СТИ, чрез намеса в софтуера му, както и че натрупаните
в скрития регистър киловати са преминали през процесния електромер, като същите са
доставени и потребени от абоната. Намира за неправилно, че съдът не отчита този извод на
вещото лице, изложен в приетата по делото експертиза, като излага подробни съображения
в тази насока. Сочи, че протоколът на БИМ е официален свидетелстващ документ, като
същият е основание за издаване на становище за начисление на ел. енергия и фактура. В
тази връзка твърди, че неправомерното вмешателство е установено от БИМ, а без значение е
дали в протокола на „Електроразпределение Север“ АД не са вписани показанията на
тарифа Т6.
Сочи, че дори да се приеме, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим, то сумата се дължи на
основание чл. 183 от ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество
реално потребена енергия, чието плащане се дължи от абоната по силата на установената
между страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия.
Предвид всичко изложено в жалбата, въззивникът моли за отмяна на атакуваното съдебно
решение, като вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде признат за
неоснователен предявеният от ищеца иск. Претендира и сторените разноски, включително
2
тези за адвокатско възнаграждение.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е обосновано и
правилно. Въззиваемият сочи, че доколкото е битов абонат, няма основание за отчет по
тарифа 1.8.6, която тарифа не е предвидена да се използва за отчитане на консумирана
електроенергия. Твърди, че от извършената проверка от БИМ не се е установило да са
налице механични повреди, деформации или неизправност в корпуса, схемата на свързване
или схемата на измерване на СТИ, а се касае за намеса в софтуера на електромера. При това
положение счита, че корекционните процедури по чл. 48 и 49 от ПИКЕЕ са неприложими.
Сочи, че от събраните по делото доказателства се е установило, че няма техническа
възможност да се установи кога е натрупана електроенергията в тарифа Т6, поради което е
неясно как е определен периодът, в който е налице грешка. Твърди, че съгласно протокола
от БИМ, СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на електроенергия, като същевременно не се е установило
посоченото в скрития регистър количество ел.енергия да е реално доставено и потребено от
абоната в процесния период. Сочи, че процесното СТИ не е от типа „смарт“, поради което в
отчетните регистри на ответното дружество не постъпва информация за потребената
енергия, а проверката чрез софтуерен продукт на практика лишава потребителя от
възможността да упражни контрол на показанията, съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ. Твърди, че
доколкото не се е установило наличието на виновно поведение от негова страна, в негова
тежест не следва да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие
върху СТИ, доколкото той няма физически и дистанционен достъп до него.
Въззиваемият сочи, че въззивникът не е доказал, че процесното количество електроенергия е
действително доставено и потребено от него, поради което моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира за
присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован чрез адв.
Маринова, поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и присъждане на сторените
разноски в хода на производството.
Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява, но чрез адвокат
Ч. поддържа отговора на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение. Моли
за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от
ГПК и доказателства към него.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от С. Б. Л. срещу “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2 682,12 лв. (две хиляди
шестстотин осемдесет и два лева и дванадесет стотинки), представляваща стойност на
допълнително начислена електроенергия за периода от 08.12.2017 г. до 12.12.2019 г. след
3
извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с клиентски № ********** и
абонатен № **********, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № *, ап. *, за която сума е издадена
фактура № **********/26.02.2020 г. от „Електроразпределение Север” АД.
В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на ел.енергия, по договор, който има с ответника
“Електроразпределение Север” АД. Сочи, че след извършена корекция на сметка, е начислена
допълнително процесната сума за плащане. Твърди, че не дължи процесната сума, като сочи
незаконосъобразност на корекционната процедура по клаузите на ПИКЕЕ и на ОУ на ДПЕЕ.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна
“Електроразпределение Север” АД. В отговора на исковата молба се оспорва предявения иск по
чл. 124 от ГПК. Твърди се, че титулярът на партидата е в договорни отношения с ответника по
повод доставката и продажбата на ел.енергия, а ползваният от него електромер е присъединен към
ел.мрежата. Излага, че е извършена проверка на средството за измерване от служители на
„Електроразпределение Север” АД при спазване на изискванията на ПИКЕЕ, при което е
констатирано, че е налице вмешателство. Изпратен е на БИМ където е установена ел.енергия в
тарифа 1.8.6. Поради това е изготвена корекция по чл. 55 от правилата на ПИКЕЕ и е начислена
процесната сума. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен
материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в продажбено
правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия срещу
задължението на потребителя да заплати определена цена. На 12.12.2019г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 7819183 на обект на
ищеца, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № *, ап. *, в присъствието на свидетеля Светла Йовчева
Драганова. Електромерът е демонтиран, пломбиран с пломба № 560709 и е изпратен за проверка в
БИМ при показания по нощна тарифа – 003559 и дневна тарифа – 013498. Тези обстоятелства са
обективирани в Констативен протокол № 1106063/12.12.2019г., който е подписан от служителите
и свидетеля.
Видно от Констативен протокол № 257/13.02.2020 г. на Българския институт по метрология, при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Действително
потребената и преминала през електромера енергия се разпределя и върху невизуализираната на
дисплея тарифа 6 – 13763,390 кWh. Констатирано е още, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
На основание извършената проверка от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД е изпратено
уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ е направено преизчисление на
количеството потребена електрическа енергия.
От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 24.02.2020 г. се установява,
че е начислена общо 13 763 кВТч енергия за периода от 08.12.2017 г. до 12.12.2019 г. на обща
стойност 2 682,12 лева, съобразно Фактура № **********/26.02.2020 г., която е изпратена на
4
ищеца. От констативен протокол № 1268427 от 07.12.2017 г. се установява, че процесният
електромер е монтиран в електроснабдения обект при показания за нощна тарифа – 001368 и
дневна тарифа – 003493.
От протокол № 17246р-А-13/03.11.2017 г. от периодична проверка на СТИ, извършена от „ЕЛЛАБ
България“ ООД, е видно, че към дата на проверката, показанията по тарифи 1 и 2 на електромера
са аналогични с тези, посочени в протокола за неговото монтиране на електроснабдения адрес, но
липсват данни за показанията по останалите тарифи към 03.11.2017 г.
От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която съдът
кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и неоспорено от страните, се
установява, че към датата на извършване на проверката – 12.12.2019 г., процесният електромер е
бил в срок на метрологична годност. Констатира се, че не е установена намеса или промяна в
схемата на присъединяване на СТИ, поради което отчетените в тарифа Т6 количества
електроенергия са доставени, преминали през СТИ и регистрирани, но в тарифа, която не се
визуализира на дисплея. Установява се намеса в софтуера на електромера, която се изразява във
въвеждане на още една тарифа към вече заводските Т1 и Т2, в която тарифа се отчита част от
потребената електроенергия.
По делото е бил разпитан един свидетел в полза на ответника, а именно С. Г. - служител на
ответното дружество и съставител на протокол за проверка на СТИ от 12.12.2019г. В показанията
си свидетелят сочи, че електромерът се е намирал на табло в партера на блока и е бил подменен
поради установено неправилно редуване на тарифите на дисплея. По негови данни преди
демонтажа показанията на измервателния уред са били възприети от извикания на място свидетел,
предвид отсъствието на абоната.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе
служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му
част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма,
поради което същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за
възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива,
поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за
5
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната сума, представляваща
стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при
неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, ответникът е следвало да установи по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е извършил проверка на електромера
на ищеца, при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия,
че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с ПИКЕЕ, че е извършил корекция на
сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В конкретния случай е безспорно, че въззиваемият се явява потребител на ел. енергия по смисъла
на закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Спорно се явява
обстоятелството дали са били налице предпоставките (законни и материалноправни) за
едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания
период. В това се състои и основното възражение на въззивника, изложено в жалбата.
В правната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е предвидена
възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия в случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието
приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява и
коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа. Съобразно изготвените констативен протокол, констативен протокол на БИМ и
заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не се касае за
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или промяна в схемата на
свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната ел. енергия. Причината за установената
липса на отчитане е резултат от софтуерно вмешателство и се изразява в претарифиране чрез
въвеждане на още една тарифа – 1.8.6, като същата не се визуализира на дисплея на електромера,
но в нея се отчита част от потребената ел. енергия.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на
въззиваемия е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г. ПИКЕЕ. Същите са
издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол №
67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите
на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно
правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните
правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 12.12.2019 г. – след влизане в сила
на новите ПИКЕЕ.
В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора на
6
съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско измерване
количество електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. За
провеждането на тази едностранна корекция е необходимо да се извърши метрологична проверка
и състави констативен протокол при спазване на реда за това, посочен в чл. 49 от ПИКЕЕ, както и
установяването на количество електрическа енергия в невизуализирани регистри, което да е
измерено след монтажа на СТИ. Видно от доказателствата по делото, корекционната процедура е
проведена изцяло в съответствие с правилата за измерване на количествата електроенергия.
В тази връзка, ответникът е следвало да установи по изискуемия в закона начин, в условията на
пълно и главно доказване, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в
обекта на потребление на ищеца след монтажа на СТИ.
По настоящото дело такива доказателства не са ангажирани. По делото е приет Констативен
протокол № 1268427 от 07.12.2017 г., от който се установява, че процесният електромер е
монтиран в електроснабдения обект при показания за нощна тарифа – 001368 и дневна тарифа –
003493. Съдът не споделя извода на вещото лице, че тъй като не е установена намеса или промяна
в схемата на присъединяване на СТИ и щом показанията за дневна и нощна тарифи от протокола
за монтаж на електромера са идентични с протокол от периодична проверка, съставен от „ЕЛЛАБ
България“ ООД на 13.11.2017г., то няма как да е имало натрупани показания в невизуализираните
регистри на СТИ, респективно, че отчетените в тарифа Т6 количества електроенергия са доставени
и потребени от ищеца. Този извод на експертът не може да бъде приет за безспорен, тъй като в
нито един от гореспоменатите протоколи (от 07.12.2017г. и от 13.11.2017г.) не е посочено какви са
стойностите на останалите съществуващи тарифи на електромера, макар част от тях да не се
визуализират на дисплея му. Предвид това, единственият възможен и безспорен извод е, че по
делото не е установено кога е преминала процесната начислена в регистър 1.8.6 електроенергия
през електромера на ищеца – преди или след дата на монтажа.
Видно от доказателствата по делото и по-конкретно от Констативен протокол от 12.12.2019г.,
служителите на електроразпределителното дружество имат техническата възможност, чрез
специализиран софтуер да проверят всички съществуващи тарифи на СТИ и да ги отразят в
протокола при монтирането му. Точно така са процедирали служителите на ЕРП Север при
подмяната на процесния електромер, като в протокола от 12.12.2019г. при замяна на СТИ с нов, са
посочили, че новопоставеният измервателен уред е с нулеви показатели във всички тарифи – 1.8.1,
1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. При това положение остава неизяснен въпросът защо всички тарифи и
показанията по тях не са посочени в протокола от 2017г., което обстоятелство в още по-голяма
степен засилва съмнението в това, дали и при монтирането на процесния електромер същият е бил
с нулеви показатели във всички тарифи, при положение че служителите на ЕРП са го монтирали,
но не са посочили показанията на тарифа 1.8.6.
Следователно, ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е установил в условията
на пълното и главно доказване по несъмнен начин, че към датата на монтажа, процесното СТИ е
било с нулеви показания по всички регистри. Липсват доказателства, че при монтажа показанията
по невизуализирания регистър също са били нулеви. От доказателствата по делото и от приетото
заключение на вещото лице не може да се установи също така с точност и в кой времеви период е
натрупано процесното количество ел. енергия.
7
Тъй като недоказано по делото е останало реалното доставяне и потребяване на процесната
електроенергия в процесния период, не са налице и предпоставките за уважаване на възражението,
релевирано от въззивника на основание чл. 183 от ЗЗД.
Предвид изложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен иск за
основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските, направени за
защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде уважена.
Същият претендира разноски в размер на 400 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и
съдействие от 21.12.2020г., имащ характер на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС. Доколкото в съдебно заседание процесуалният представител на въззивното дружество
изрично е заявил, че не прави възражение за прекомерност, така претендираното адвокатско
възнаграждение от въззиваемата страна следва да бъде присъдено в цялост.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение 261304/19.11.2020 г., постановено по гр.д. №
4229, по описа на РС-Варна за 2020г., ГО, 51 съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Е, бул.
“Владислав Варненчик“ № 258, ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Л. с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес в гр. Варна, ул. „****“ № *, ат. *, ап. *, сумата от 400 лв. /четиристотин
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8