№ 1251
гр. Варна, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110107951 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба подадена от С. А. Н.,
ЕГН:**********, чрез адв. В. И. Ж., САК, против ЕТ „****“, ЕИК ****,
действащ чрез ****, ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. **** № 8, ет. 6,
ап.13.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415 ГПК и
чл.535 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на дължимостта на вземането,
за което с разпореждане по ч.гр.д.№****/2023г. на РС Варна е издадена
Заповед №****/9.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК, а именно за установяване на задължение на
ответника за сумата от ****.00 /**** хиляди лева/, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – **** г., до окончателно й
изплащане, дължима по запис на заповед от ****г., с падеж 14.09.2022 г.
издадена от ****, ЕГН:**********, в качеството си на представляващ ЕТ
„****“ ЕИК****.
В исковата молба се твърди, че по силата на запис на заповед от
****г.ЕТ ****, ЕИК ****, безусловно и неотменимо се задължава да заплати
на С. А. Н., ЕГН ********** на падеж 14.09.2022 г. или на негова заповед
сумата от **** лв. Твърди се, че поради неизплатеното на падежа 14.09.2022 г.
от ЕТ ****, ЕИК **** задължение по запис на заповед от **** г. в размер от
**** лв. на 7.11.2023 г. С. А. Н. подава заявление с вх. № 83522/7.11.2023 г. за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
1
допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист спрямо
издателя по което е образувано ч.гр.д. ****/2023, 49-ти състав на ВРС. По
подаденото заявление са издадени Заповед № ****/9.11.2023 г. по ч. гр. д.
№****/23 на ВРС и изпълнителен лист. Видно от записа на заповед, изрично е
посочен падеж на плащане - 9.12.2022 г., поради което не е необходимо
предявяването на записа на заповед за плащане - т. 3. на Тълкувателно
решение № 1/2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС.
В постъпилия от ответника, чрез процесуален представител отговор се
приема, че иска е допустим, но неоснователен. Твърди се, че издадената ****
има единствено обезпечителна функция към договор за правна защита и
съдействие от 13.05.2022г., сключен с ищеца в качеството му на адвокат.
Твърди се, че ищецът приел процесуалното представителство и защита на
правата и законните интереси на **** с ЕИК-****, по т.д. ****/2021г. по описа
на ОС-Варна и уговорил възнаграждение за процесуално представителство от
**** лв. Твърди се, че в каузални правоотношения ЕТ „****” с ЕИК- **** и
адвокат С. А. Н., встъпили на 2****г., като преди това не са имали отношения
изискващи заплащане един на друг. Твърди се, че ищецът осъществил правна
защита на ЕТ **** по т.д.****/2021г. от момента на получаване на исковата
молба от едноличния търговец, до окончателно приключване на
производството, като поради обстоятелството, че през 2021г. Е****- ****
имал финансови затруднения, като гаранция, че ще плати за работата по
т.д.****/2021г. на ВОС на адвокат Н., на ****г., подписал записа на заповед, с
падеж 14.09.2022г. Твърди се, че при подписване на записа на заповед на
****г., поемателят, С. Н., като адвокат на ****, успокоил ****, че няма да
търси вземането си по записа на заповед, без да му предяви ценната книга,
обстоятелство което е отразено в записа на заповед. Твърди се, че на
13.05.2022г. за неплатеното адвокатско възнаграждение по записа на заповед,
за **** лв., адвокат С. Н. и ****, представляван от собственика му ****,
подписали договор за правна защита и съдействие, по т.д. ****/2021г., по
който едноличния търговец се задължил да заплати на адвоката **** лв.
Задължението да се плати от издателя на поемателя сумата от ****
лв.,описана в записа на заповед от ****г.е поето от издателя по повод
каузалното правоотношение възникнало между **** и адвокат С. Н., свързано
с възлагане от едноличния търговец на адвокат Н., защита правата на
търговеца в процеса по т.д.****/2021г. ВОС. При сключване на договора за
правна защита и съдействие на 13.05.2022г., адвокат Н. изрично уведомил г-н
Игнат ****, че записа на заповед остава у него като обезпечение на вземането
2
му за правна защита по т.д.****/2021г. на ВОС. При подписване на договора за
правна защита и съдействие от ЕТ Дом-Игнат **** и адвокат С. Н., на
13.05.2022г. присъствал и **** В.ов, пред който адвоката обяснил
обезпечителната функция на записа на заповед от ****г., за сумата от ****
лв./вкл. и на записа на заповед с издател Витали В.ов/.
Твърди се, че към настоящия момент ищецът адвокат С. А. Н. е завел
срещу ЕТ- Дом Игнат **** с ЕИК-**** гр.д. №1097/2024г. по описа на РС-
Варна, 49 с-в, по което иска, ответникът да му заплати ****лв. на основание
на договор за правна защита и съдействие от 13.05.2022г., за защита по т.д.
****/2021г. на ВОС. Към договора за правна помощ от 13.05.2022г. страните
са сключили и анекс от 9.09.2022г. с предмет- заплащане на резултатен
хонорар в размер 10% от размера на отхвърлената част на иска по делото.
Приема се, че с подписването на договора за правна помощ между ****,
ЕИК-**** и адвокат С. А. Н., личен №****, адвокатска колегия Варна, за
защита правата и законните интереси на едноличния търговец по т.д.
****/2021г. на ВОС, срещу задължение на клиента да заплати възнаграждение
**** лв. задължението да се плати по записа на заповед е трансформирано в
задължение за плащане по договора за правна защита и съдействие, а
задължаващата функция за плащане по записа на заповед е заменена с
обезпечителна такава.
Твърди се, че Пълномощното от 2****г., договорът за правна защита и
съдействие, от 13.05.2022г., анексът към договора от 09.09.2022г., записът на
заповед от ****г., справките за задължения към адвокат Н. от 12.04.2023г. и
1.07.2023г. и пълномощно представено по т.д. ****/2021г. дават основание, да
се предположи, че отношенията между ищеца в настоящото производство,
през периода от м.март 2021г., до настоящия момент са каузални, с предмет
адвокатска защита на **** по изпълнителни и търговски дела. В тази връзка
логично е и отразеното в записа на заповед задължение в размер на **** лв.
да е в пряка връзка с каузалните правоотношения. Задължението по запис на
заповед от ****г. е възникнало в същия период, в който страните са в каузални
отношения, в същия размер описан в договора за правна защита и съдействие
от 13.05.2022г., сключен между адвокат Н. и ****, а страните по договора за
правна помощ и записа на заповед са едни и същи. Тези факти логично
налагат извод, че задължението по записа на заповед е трансформирано в
задължението по договора за правна помощ, а записът на заповед към
настоящия момент има единствено обезпечителна функция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
3
установено следното от фактическа страна:
В хода на производството бяха представени и приети следните писмени
доказателства: запис на заповед издадена на **** г., договор за правна защита
и съдействие от 13.05.2022 г., Анекс № 1 към Договор за правна защита и
съдействие от **** г., справка за задълженията към адв. С. Н. към дата ****
г., 12.04.2023 г., покана за доброволно изпълнение от **** г., преписка на
ч.гр.д.№ ****/2023 г. по описа на ВРС, 49 състав.
Съдът приема за безспорно между страните, че на ****г. ****, ЕГН
**********, в качеството си на представляващ ЕТ „****“, ЕИК **** е издал в
полза на С. А. Н., ЕГН:********** ****, с която неотменимо и безусловно,
без протест и разноски срещу представянето на този запис на заповед, да
заплати на поемателя С. А. Н., или на негова заповед, сумата от ****.00 /****
хиляди лева/.
В заповедта е отразено, че същата е с падеж 14.09.2022г., който към
датата на депозиране на Заявлението по чл.417 ГПК – ****г. е настъпил.
От приложен по делото договор за правна защита и съдействие от
13.05.2022 г. се установява, че ответникът е възложил на ищеца в качеството
му на адвокат, процесуално представителство и защита на правата и
законните интереси по т.д. ****/2021г. на ВОС пред всички съдебни
инстанции. Договорено било възнаграждение в размер на ****лв., дължимо от
ответника в полза на ищеца за първа инстанция – Окръжен съд Варна.
С Анекс № 1 към Договор за правна защита и съдействие от 13.05.2022
г./грешно изписан 2021г./ страните са се договорили, че освен договорения
хонорар, ответникът дължи на ищеца, в качеството му на адвокат резултатен
хонорар в размер на 10% от размера на отхвърлената част от иска по делото.
От приложената справка за задълженията към адв.С. Н. към дата **** г.
се установява, че в нея фигурират задължения както на настоящия ответник,
така и на третото-неучастващо в делото лице **** **** към ищеца, в
качеството му на адвокат, касаещи дължими от ответника хонорари по водени
от ищеца дела, както и лихви за забава по тях.
От приложената покана за доброволно изпълнение от **** г. се
установява, че ищецът, в качеството на адвокат е поканил ответника да му
заплати сумите за дължими хонорари и лихви за забава по водените в
качеството му на процесуален представител дела.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
4
За успешното провеждане на предявения иск ищецът, в условията на
пълно и главно доказване следва да установи, че между страните е възникнало
валидно менителнично правоотношение по запис на заповед, по който е
настъпил падежът.
Ответникът следва да установи изпълнение на задължението си за
заплащане на процесната сума, или направените правоизключващи и
правопогасяващи възражения, включително твърденията, че между страните е
било налично каузално правоотношение – договор за правна защита и
съдействие от 13.05.2022 г., с който ответникът е възложил на ищеца в
качеството му на адвокат, процесуално представителство и защита на правата
и законните интереси по т.д. ****/2021г. на ВОС пред всички съдебни
инстанции, срещу дължимо възнаграждение в размер на ****лв., както и че
този договор бил обезпечен с процесната ****, издадена от ответника в полза
на ищеца за същата сума от ****лв.
Не е спорно по делото и се установи от приетото по делото писмено
доказателство – **** /неоспорена от страните/, че на ****г. ****, ЕГН
**********, в качеството си на представляващ ЕТ „****“, ЕИК **** е издал в
полза на С. А. Н., ЕГН:********** ****, с която неотменимо и безусловно,
без протест и разноски срещу представянето на този запис на заповед, да
заплати на поемателя С. А. Н., или на негова заповед, сумата от ****.00 /****
хиляди лева/. В заповедта е отразено, че заповедта е с падеж 14.09.2022г.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, на ищеца, в качеството му на
приносител (поемател) на ценната книга, е вменено главното и пълно
доказване на следните факти: 1. наличието на запис на заповед, който
отговаря на изискванията на 535 ТЗ за форма и съдържание; 2. право на
собственост върху ценната книга и произтичащите от нея акцесорни права.
Прекият менителничен иск се доказва по основание и по размер със
самия менителничен ефект. Ответникът в качеството му на издател носи
тежестта за главното и пълно доказване на релевираните от него
менителнични възражения – арг. от чл. 154, ал.1 ГПК във вр. с чл. 465 ТЗ.
Записът на заповед има двойнствено битие – на ценна книга и на правна
сделка. В качеството си на ценна книга, записът на заповед е частен
диспозитивен документ, конститутивна, търговска и налична ценна книга на
заповед, която инкорпорира волеизявлението на издателя (чието съдържание е
обещанието да плати парична сума на поемателя), акцесорните на ценната
книга сделки (джиро, авал и пр.) и произтичащите от тях права (преки и
регресни менителнични права) по такъв начин, че упражняването и
5
прехвърлянето на правата по ценната книга се осъществява чрез предаване на
документа.
Титулярът на ценната книга притежава две категории права: 1. вещни
права върху материалния носител - (собственост или залог) - права върху
книгата и 2. акцесорни на тях облигационни права - преки и регресни права по
книгата – права по книгата. Записът на заповед, освен като ценна книга, може
да се разглежда и като сделка - върху материалния носител са записани
волеизявления, насочени към пораждане на права и задължения върху
равнопоставени субекти. В качеството си на едностранна сделка, записът на
заповед представлява абстрактно едностранно изявление, по силата на което
издателят обещава да плати на поемателя или на негова заповед определена
сума.
Записът на заповед изисква писмена форма за своята действителност.
Правилото се обосновава чрез граматическото тълкуване на редица
разпоредби на менителничното право.
Съдържанието на записа на заповед обхваща три вида уговорки - 1.
съществено съдържание (реквизити); 2. несъществено съдържание, което се
състои от факултативните уговорки; и 3. уговорки, които не произвеждат
действие, защото са недействителни. Реквизитите на записа на заповед са:
наименованието „запис на заповед“, безусловно обещание да се плати
определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което
или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването;
подпис на издателя - чл. 535 ТЗ.
1. Наименованието „запис на заповед” в текста на документа.
Менителничното законодателство изисква в текста на документа да се
употреби на езика, на който е написан, съответният термин, обозначаващ
правната квалификация на ценната книга - наименованието „запис на заповед"
- чл. 535, т. 1 ТЗ. Не е достатъчно наименованието да се постави само като
заглавие на документа, защото законът изисква неговото упоменаване в
текста, и то в такава граматическа и логическа връзка, която да не поражда
съмнение, че с него се означава самият документ.
2. Безусловно обещание да се плати определена сума пари - чл. 535, т. 2
ТЗ. Съобразно нормите на менителничното право, записът на заповед трябва
да съдържа безусловно обещание да се плати определена парична сума.
Обещанието за плащане на определена парична сума трябва да съответстват
на следните изисквания: 1. Яснота на обещанието. В записа на заповед не
трябва да фигурират никакви други обещания, освен за плащане на
6
определена парична сума; 2. Безусловностна обещанието за плащане на
определена парична сума. Обещанието трябва да е безусловно. Недопустимо е
то да включва условия по смисъла на чл. 25 ЗЗД, резерви, уговорки или други
допълнителни волеизявления, предпоставящи, отлагащи или препятстващи
плащането. Обуславянето на плащането от действителността или действието
на каузалната сделка е пречка за валидността на ценната книга. 3. Предмет на
обещанието - определена парична сума. Предметът на записа на заповед е
винаги парична сума. Сумата трябва да е точно определена, а не определяема.
Сумата следва да бъде указана в съответната валута, която да е законно
платежно средство.
3. Падеж - чл. 535, т. 3 ТЗ. Падежът е моментът, от който паричното
задължение по записа на заповед става изискуемо и кредиторът може да
претендира плащане. Запис на заповед, в който не е посочен падеж, се счита
платим на предявяване – чл. 536, ал.2 ТЗ.
4. Място на плащане – чл. 535, т. 4 ТЗ. Съществен елемент от
съдържанието на записа на заповед е мястото на плащането. Значението на
реквизита „място на плащането” се определя от правната природа на
менителничното задължение като търсимо – менителничните задължения
имат местоизпълнение в определеното от издателя на книгата място на
плащане.
5. Името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се
плати ( поемател ) – чл. 535, т. 5 ТЗ.
6. Дата и място на издаването – чл. 535, т. 6 ТЗ. Записът на заповед
трябва да съдържа дата и място на издаването. Датата на издаването има
важно значение за менителничните ефекти. Дееспособността на издателя на
ценната книга се преценява към този момент. Датата на издаването определя и
действащото право с оглед на времето. **** с падеж на предявяване трябва да
се предявят за плащане в срок до една година от издаването им – чл. 487, ал. 1
ТЗ. Датата трябва да е възможна и само една. Търговският закон не поставя
изискване датата да е вярна. Менителничните ефекти често се антидатират
или постдатират. Антидатираните и постдатираните ценни книги са
действителни, но действителната дата на издаване може да се противопостави
на издателя и на недобросъвестните трети лица.
7. Подпис на издателя – чл. 535, т. 7 ТЗ. Записът на заповед трябва да
бъде подписан от издателя. Подписът индивидуализира издателя, дава външен
израз на волята му и удостоверява, че изявлението е направено от лицето,
положило подписа.
7
За да е основателен искът с оглед изложеното до тук, следва да е налице
действителен менителничен ефект, в случая запис на заповед, съдържащ
всички реквизити предвидени в чл.535 от ТЗ.
Съдът приема, че в случая процесната **** изцяло съответства на
законовите изисквания, поради което е налице отразения в нея менителничен
ефект.
Ответникът навежда доводи за възникнало между страните
облигационно правоотношение по сключен договор за правна защита и
съдействие от 13.05.2022г., сключен с ищеца в качеството му на адвокат,
обезпечен с процесната ****.
Изтъква се като довод, че задължението на ответника по **** е в размер
на ****лв., който е идентичен със задължението му в качеството на клиент, да
заплати на ищеца, в качеството му на адвокат/негов процесуален
представител/ на сума също в размер на ****лв.
Съдът не споделя доводите на ответната страна.
На първо място следва да се отбележи, че **** е издаден на ****г., а
договорът за правна защита и съдействие е сключен едва на 13.05.2022г.,
поради което липсва логика ответникът да се задължи да заплати сума за
адвокатска защита, без да сключи подобен договор, а да издаде в полза на
евентуалния си бъдещ процесуален представител ****, и то не в качеството му
на адвокат, а в качеството на физическото лице С. А. Н..
Съдът намира, че именно факта, че **** е издаден в полза на
физическото лице е и причината задължението по издадената **** да не
фигурира в изготвената от ищеца и подписана от ответника справка за
задълженията към адв.С. Н., към дата **** г. Просто справката касае
задължения към адвоката, а записа на заповед е издадена в полза на
физическото лице Н. и не е във връзка с упражнявана от него професия.
На следващо място е непонятно и необяснимо житейски, след като си
издал **** в нечия полза за осъществяване на някаква договорна дейност,
след това да сключиш договор, в който отново да поемеш задължение да му
заплатиш за услугата, за която твърдиш, че два месеца преди това си издал
****. Съдът няма впечатление ответникът ****, който е на 87 години и е с
дългогодишен житейски и професионален бизнес опит както в периода на
развитото социалистическо общество, така и в периода на свободна пазарна
икономика, да е толкова наивен, че при сключване на договора за правна
защита, да не поиска от ищеца връщане на издадения за обезпечаване на
8
същия договор- запис на заповед. Това той не е сторил и на по-късен етап,
когато производството по дело, за което е сключен договора, е приключило.
Съдът приема, че ответникът не доказа твърдението си за наличие на
каузална връзка между сключен договор за правна защита и издадения ****.
При заявено от ответника–издател на ефекта относително възражение,
обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият
следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно
правилото на чл.154, ал.1 ГПК.
Сключването на договор за поръчка/договор за правна защита и
съдействие/, обхваща освен съгласие на страните за сключването му, но и
задължение на довереника да извърши правните действия спазвайки
указанията на доверителя, който от своя страна е длъжен да приеме
резултатите след изпълнението на поръчката и да заплати уговореното
възнаграждение. По делото се твърди и са представени писмени
доказателства, че задължението на ответника по този договор е в размер на
****лв. Съдът приема, че в случая са недопустими гласни доказателства за
доказване наличие на каузална връзка между процесния запис на заповед и
сключения договор за правна защита и съдействия по смисъла на чл. 164, ал.
1, т. 4 от ГПК, защото чрез тях се цели доказване обезпечаване на парично
задължение, установено с писмен акт - с процесния писмен договор за правна
защита, в който липсва регламентиране за наличието на подобно обезпечаване
задължението на ответника. Свидетелски показания биха били допустими, ако
имаше изрично съгласие на страните за допускането им /чл. 164, ал. 2 от ГПК/,
но ищецът изрично се противопостави на допускането им, още повече, че се
иска допускане на изслушване на сина на ответника, който да свидетелства в
полза на баща си.
Горните мотиви обосноваващи извод за наличие на всички положителни
предпоставки налагат извод за основателност на предявения иск за заплащане
на сумата от 18 000 лева, поради което същият следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявление по чл.417
ГПК – ****г., до окончателното изплащане на задължението.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Доколкото главната искова претенция е с правно основание чл.422 ГПК,
то съдът следва да се произнесе единствено по исковете, които са в част от
издадена Заповед за изпълнение, против която е подадено възражение от
ответника/длъжник/.
9
Предвид горното съдът намира, че производството по предявения от
ищеца иск с правно основание чл.86, ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът му дължи обезщетение за забава върху сумата от ****лв. за
периода от 14.09.2022г. – датата на падежа на задължението по издадената
**** от ****г., до ****г. – датата на депозиране на Заявление по чл.417 ГПК,
по което е образувано ч.гр.дело №****/2023г. следва да бъде прекратено като
недопустимо.
По разноските в процеса:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно- деловодни разноски
съобразно с уважената част от исковете, поради което в негова полза ще бъде
присъдена сумата от сумата от 360 лева, представляваща извършените
съдебно-деловодни разноски от ищеца за заплатена държавна такса по
настоящото производство, съгласно изрично приложен по делото от
процесуалния представител на ищеца списък с разноски по чл. 80 ГПК
На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАв полза на адвоката, осъществил
безплатната правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА в размер от 1000 лева,
съобразено с реално извършената от него работа по настоящото производство,
състоящо се в изготвяне на 1бр.искова молба, 1бр. уточняваща молба по
искова претенция и 1бр. становище по проект за доклад и изготвен списък с
разноски и молба по хода, без явяване в проведените открити съдебни
заседания.
Мотивиран от изложеното, съдът
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ „****”, ЕИК ****, действащ чрез
****, ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, бул. ****№5 ДЪЛЖИ НА С. А. Н.,
ЕГН ********** сумата от ****.00 /**** хиляди лева/, дължима по запис на
заповед от **** г., с падеж 14.09.2022 г. издадена от ****, ЕГН **********, в
качеството си на представляващ ЕТ „ДОМ – Игнат ****“ ЕИК **** – с размер
на задължението: ****.00 /**** хиляди лева/, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – **** г., до окончателно й
изплащане, за което с разпореждане по ч.гр.д.№****/2023г. на РС Варна е
10
издадена Заповед №****/9.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, на осн.чл.422 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявения иск за
признаване за установено, че ЕТ „****”, ЕИК ****, действащ чрез ****,
ЕГН:**********, с адрес: гр. Варна, бул. ****№5 дължи на С. А. Н., ЕГН
********** обезщетение за забава върху сумата от ****лв. за периода от
14.09.2022г. – датата на падежа на задължението по издадената **** от ****г.,
до ****г. – датата на депозиране на Заявление по чл.417 ГПК, по което е
образувано ч.гр.дело №****/2023г.
ОСЪЖДА ЕТ „****”, ЕИК ****, действащ чрез ****, ЕГН:**********,
с адрес: гр. Варна, бул. ****№5 ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Н., ЕГН **********
сумата от 360 лева/триста и шестдесет лева/, представляваща извършените
съдебно-деловодни разноски от ищеца за заплатена държавна такса по
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ „****”, ЕИК ****, действащ чрез ****, ЕГН:**********,
с адрес: гр. Варна, бул. ****№5 ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. И. Ж., вписан в САК
с личен № ********** сумата от 1000 лева/хиляда лева/, представляваща
дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА възнаграждение за осъществена
безплатна правна защита в производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис от
решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11