Р Е Ш Е Н И Е
№ 260060
гр. Пловдив, 30.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание
на десети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на
секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА и в присъствието на прокурора АЛБЕНА КУЗМАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Антонова НОХД /В/ № 477 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е във връзка с постъпило искане
от осъдения, депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за
възобновяване на делото, като в искането са били релевирани доводи за допуснато
съществено нарушение по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Изложени са
били такива във връзка с претендираното съществено нарушение по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание.
Посочени са и аргументите в подкрепа на заявеното касационно основание.
Претендира се за изменение по реда на възобновяване на присъдата на първата инстанция
чрез намаляване размера на наложеното на осъдения наказание лишаване от
свобода.
В съдебно заседание пред настоящия съд се
поддържат наведените доводи от страна на назначения на осъдения служебен
защитник адв. Е.К.. Мотивира се застъпването на противоречиви мотиви по
отношение на наказанието, тъй като от една страна съдът е посочил само
отегчаващи обстоятелства, без да отчита смекчаващи такива, а е определил
наказанието при пълен превес на смекчаващите такива. Сочи се и непрецизност на
обвинението, произтичаща от липсата на яснота по въпроса коя по-конкретно би
могла да бъде неустановената дата, на която е било осъществено последното от
отделните деяния, включени в процесната продължавана престъпна дейност, предвид
обстоятелството, че Ч. е бил освободен предсрочно условно от затвора на
23.12.2013 г. и са налице данни за осъществяване на последващи действия от
негова страна и през месец януари, следващ инкриминираната година.
В съдебно заседание пред настоящия съд осъденият
поддържа изцяло доводите на своя защитник.
Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив
застъпва становище за неоснователност на искането, като намира че молбата за
възобновяване на производството по делото следва да бъде оставена без уважение.
Счита, че нито в досъдебното, нито в съдебното производство са били допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, като деянието е било доказано,
според изискванията на НПК. Предвид високата обществена опасност на деянието и
дееца изразява несъгласие със становището на осъдения за явна несправедливост
на наказанието.
В последната си дума осъденият заявява, че иска
да бъде намалено така наложеното му наказание.
Настоящият съдебен състав счита, че искането на осъдения за ревизия на
цитирания съдебен акт - присъда на ПРС, чрез изменението му по реда на
възобновяването, е процесуално допустимо, тъй като е подадено от процесуално
легитимирана страна по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК срещу съдебен акт,
подлежащ на възобновяване съгласно визираните в разпоредбата на чл. 419, ал. 1
от НПК, в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, за искания на осъденото
лице.
Разгледано по същество, обаче, искането на осъдения е неоснователно.
С присъда № 39 от 21.05.2020 г. по
НОХД № 332/2020 г. на Районен съд – Пазарджик подсъдимият П.К.Ч. е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на
неустановена дата в началото на м. "ноември"
2018 г., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, с цел да
набави за себе си имотна облага в общ размер на 5210 лева, в с. *, обл. * е
възбудил заблуждение у Р.Т.С. и А.Х.С., че „има познати и може да изкара
по-рано сина им - А.А.С. от Затвора гр. *“, където последният е изтърпявал
наказание лишаване от свобода до неустановена дата на м. "декември"
2018 г. и е поддържал заблуждение у Р.Т.С. относно горното, с което й е
причинил имотна вреда в общ размер 5210 лева. За така извършеното престъпление
с правна квалификация по чл. 211 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл.
29, ал.1, б. "а" и б. "б" от НК, първият съд е наложил на Ч. наказание при условията на чл. 58а ал. 1 НК -
ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
строг режим.
Доводите във връзка с искането за възобновяване са
неоснователни.
На базата на възприетите от инстанцията фактически обстоятелства, след
провеждане на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, при
информирано съгласие на подсъдимия за провеждането й, законосъобразно е била
ангажирана наказателната отговорност на осъдения по чл. 211 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК. Спазени са правилата по чл. 373, ал. 2 НПК, които задължават съда
да приложи чл. 58а НК. За извършеното
деяние инстнацията правилно е приложила чл. 58а, ал. 1 НК във вр. с чл. 54 от НК, като действително в мотивите си е приела, че наказанието трябва да бъде
индивидуализирано при отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. От
друга страна наказанието е било определено към законоустановения специален
минимум на предвидения в санкционната част на чл. 211 НК такъв от три години, а
именно в конкретен размер от четири години. След намаляването му с една трета,
съобразно редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК, съдът от първата инстанция правилно
е наложил наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода на
подсъдимия. Наведените в жалбата доводи за необоснована завишеност на наказанието
"лишаване от свобода" - по правилата на чл. 58а, ал. 1 НК, поради
неотчитане от страна на решаващия съд на смекчаващи отговорността
обстоятелства, настоящият съд намира за неоснователни. Решаващият съд правилно
е отказал да приеме като смекчаващо отговорността на осъдения обстоятелство
направеното от него самопризнание. Обясненията на Ч. от досъдебното
производство, съдържащи самопризнание не са били последователни в степен, в
която би дала основание да се приеме, че същият е оказал решително съдействие в
хода на разследването, с което не са налице и критериите, възприетите в ТР №
1/2009 г. на ОСНК на ВКС, при които деецът би могъл да бъде допълнително
бонифициран, извън формалното си изявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което
признава фактите по обвинителния акт. От една страна, в протокола си за разпит
на обвиняем от 06.01.2020 г. /л. 109-110, том 1 от досъд. пр./ Ч. заявил, че
финансовите му взаимоотношения с пострадалата произтичат от отпуснат от
последната заем на дееца. В последствие, в протокола си за разпит от 27.01.2020
г. /л. 58, том 2 от досъд. пр./, се е признал частично за виновен по
обвинението, като в кратките обяснения които депозирал, посочил, че признава
само получаването на сумите, които са били усвоени от преводите по системата „easy
pay“. Разбира се, това по никакъв начин не е било пречка за
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на т. 2 на чл. 371 от НПК,
тъй като с направеното за целите на диференцираната процедура самопризнание,
деецът реално е отрекъл обясненията си на досъдебната фаза. С това е била
реализирана една от предпоставките за провеждане на съкратено съдебно
следствие, като районният съд е установил, че самопризнанието се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства. Без да е бил задължен да
стори това, подробно е анализирал цялата доказателствена маса, като е
коментирал и застъпената от осъдения версия на досъдебното производство /л. 133
– л. 133 гръб от мотивите към присъдата/.
Действително, в процеса на индивидуализацията на наказанието, следва да
бъдат отчетени фактически данни за личността на подсъдимия и неговото процесуално
поведение в хода на наказателното производство. Когато то е спомогнало за
разкриване на престъплението в хода на досъдебното производство, а не е
следствие от дейността на компетентните органи по разкриване на престъплението,
същото би могло да се яви смекчаващо обстоятелство. В настоящия случай от
материалите по делото, в посочения по-горе смисъл, тази предпоставка не е
налице.
Решаващият съд не може да бъде упрекнат и за претендираното от осъдения
неотчитане на неговото желание да възстанови щетите от престъплението.
Последното не е било обективирано реално, нито в досъдебното, нито в съдебното
производство, дори и частично. С това липсва фактическо основание за отчитането
на подобно обстоятелство на плоскостта на смекчаващите.
Ето защо, съставът на ПАС не споделя аргументите на осъдения, че след като
признал вината си на досъдебното производство, с поведението си бил оказал
решителен принос за разкриване на обективната истина, поради което решаващият
съд не е отчел самопризнанието му като смекчаващо вината обстоятелство. Щетите
от престъплението също не са били възстановени, дори и частично, независимо от
декларираното желание на Ч. в същата насока на досъдебното производство.
При обсъждане на обстоятелствата, имащи значение за вида и размера на
наложеното наказание, първостепенният съд е съобразил степента на обществена
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и
всички налични отегчаващи вината обстоятелства, отчитайки на плоскостта на
смекчаващи такива единствено моралният релативизъм, залегнал в договарянето на
страните. Настоящият състав не намира основание да приеме други изводи.
Обществената опасност на дееца, с оглед данните по делото за личността му,
основателно е изведена като висока, като първият съд е ценил определящите
отговорността обстоятелства не само според техния брой, но и според тяхното
съдържание и значение. Налице са множество предишни осъждания, като начинът на
извършване на деянието, броят на отделните деяния в рамките на продължаваното
престъпление /общо пет на брой/, разриват качества на дееца като упоритост в
престъпния умисъл и чувство за безнаказаност, които също го характеризират в
негативна светлина.
Не намира опора в материалите по делото претенцията на Ч., че наказанието
му се явява явно несправедливо предвид характеристиките му на личност с висока
степен на обществена опасност, изводими най-вече в контекста на неговите многобройни
предходни осъждания, които не обуславят правната квалификация на извършеното
като осъществено при условията на опасен рецидив. Така правилно е преценено, че
целите на наказанието следва да бъдат постигнати спрямо него с наказание в така
определения му размер. Не са налице основания за допълнително снизхождение, тъй
като справедливостта на наказанието се измерва с неговото съответствие с
тежестта на извършеното престъпление и с възможността за постигане на целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, спрямо дееца и останалите
членове на обществото.
Ето защо, при установените по делото фактически данни, обуславящи отмерване
на наказанието, съставът на ПАС прие, че не е налице заявеното основание явна
несправедливост на наложеното на подсъдимия Ч. наказание.
Що се касае до заявеното пред
съда по възобновяване довод за влошено здравословно състояние, следва да се
каже, че първият съд е разполагал с данните и в претендираната насока в
кориците на делото, като са били взети предвид всички обстоятелства от значение
за определяне на наказанието на Ч. при условията на предвидената законова санкция
/от три до десет години лишаване от свобода, при което средният размер се явява
шест години и шест месеца/, като същото е било наложено към минималната
санкционна рамка значително под средния размер, при посочване най-вече на
отегчаващи обстоятелства, което изключва доводите за недооценяване на конкретното
смекчаващо отговорността на осъдения обстоятелство. Посоченият здравословен
проблем на осъдения, изразяващ се в стара травма на лицевия череп, с
разрушаване на горната челюст, ведно със съзъбието и прилежащите синуси, като
проведената оперативна намеса довежда до частично възстановяване на споменатите
структури, при което смущения в дъвченето и възпаления на прилежащите синуси са
неизбежни, не налагат лечението му понастоящем. От друга страна установените
индивидуализиращи обстоятелства за личността на осъдения и за извършеното
деяние, не са нито многобройни, нито изключителни, поради което
законосъобразното определяне на наказанието лишаване от свобода на или под
законоустановения специален минимум от три години е неоснователно. Нито
съвкупно, нито само по себе си някое от отчетените обстоятелства не покрива
изискването на чл. 55 от НК за изключителност и извънредност, доколкото не
надхвърля типичните смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък по делото
са били събрани доказателства за наличието на многобройни такива. Не са налице
обстоятелства, които да не са взети предвид с оглед тяхната действителна тежест
и значение за обществената опасност на деянието и дееца, като никое от тях не е
ценено във вреда на подсъдимия. Няма и очевидно несъответствие между стореното
с целите по чл. 36 от НК, поради което не се налага да се проявява по-голяма
снизходителност, особено при обстоятелството че деецът е могократно осъждан до
момента за разнообразна престъпна дейност, като е пребивавал често в
пенетенциарно заведение с наказание лишаване от свобода.
Във връзка с последното, следва
да бъде отбелязано, че не могат да бъдат споделени доводите на защитата за
липса на яснота по въпроса кои предходни осъждания на дееца са били обвързани с
квалификацията опасен рецидив. Същите са били подробно изброени в мотивите към
присъдата на инстанцията, поради което единственото на присъда и мотиви, попълва
посочената непълнота на присъдата.
Не могат да бъдат споделени и
доводите на защита за неяснота по въпроса дали при обосноваването на
квалификацията опасен рецидив не е бил изтекъл 5 годишния срок от конкретно
цитирано предходно осъждане на дееца, по което е бил предсрочно условно
освободен през декември 2013 г., докато процесното деяние е инкриминирано с
период от началото на м. ноември 2018 г. до неустановена дата на месец декември
2018 г. Достатъчно е, че реализацията на същото е започнала преди изтичането на
визирания срок, поради което липсата на възможност да се установи точната дата
на последното отделно деяние, включено в продължаваната дейност, е без значение
в случая.
Във връзка с посочените съображения искането на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО и
следва да се остави без уважение.
Поради изложеното, Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П.К.Ч. за възобновяване на
НОХД № 332/2020 г. По описа на Районен съд – Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.