№ 17599
гр. ///, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110126197 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 150534/09.05.2024 г, с
която от името на „---“ ЕАД, ЕИК --- против наследниците на В. А.а К., ЕГН
**********, са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155
от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за
имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.
С молба вх. № 199915 от 18.06.2024 г. ищецът е уточнил подадената искова
молба, като е посочил, че исковете са предявени срещу наследниците на В. А.а К.,
ЕГН **********, а именно: И. Я. К., ЕГН **********, с адрес: ---. В. К., ЕГН
**********, с адрес: --- и М. В. К., ЕГН **********, с адрес: ---, като е направено
искане съдът да осъди ответниците да заплатят разделно в полза на ищеца суми,
както следва: 1/ сумата от 2592,74 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ //, находящ се в -
--, аб. № --- за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 09.05.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/
сумата от 449,15 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2021 г. – 17.04.2024 г. върху главницата за
1
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 18,27 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ //, находящ се в ---, аб. № --- за периода 01.03.2021 г. – 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.05.2024 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 7,96 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 01.09.2022 г. – 17.04.2024 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
От И. Я. К., ЕГН ********** се претендират 4/6 части от горепосочените
суми.
От А. В. К., ЕГН ********** се претендират 1/6 части от горепосочените
суми.
От М. В. К., ЕГН ********** се претендират 1/6 части от горепосочените
суми.
В исковата си молба ищецът „---“ ЕАД твърди, че има договорни отношения
с ответниците /респективно е имал такива с техния наследодател /. Поддържа, че
същите /респективно техния наследодател/ имат качеството клиенти на топлинна
енергия за битови нужди за следния недвижим имот: //, находящ се в ---, аб. № ---.
Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира
процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „///“ ООД, като в тази връзка се посочва, че
на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния
имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците /респективно
техния наследодател/ са използвали доставяна топлинна енергия през заявения в
исковата молба период и не са погасили задължението си на посочения в
приложимите за периода ОУ падеж, поради което същото следвало да се погаси,
ведно с лихва за забава. Не било изпълнено и задължението за заплащане на
услугата дялово разпределение, поради което и то следвало да се погаси, ведно с
лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени
да заплатят разделно в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 2592,74
лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ //, находящ се в ---, аб. № --- за периода
2
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 09.05.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 449,15 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2021 г. – 17.04.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 18,27 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ //, находящ се в ---, аб.
№ --- за периода 01.03.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 09.05.2024 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 7,96 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 01.09.2022 г. – 17.04.2024 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение.
От И. Я. К., ЕГН ********** се претендират 4/6 части от горепосочените
суми.
От А. В. К., ЕГН ********** се претендират 1/6 части от горепосочените
суми.
От М. В. К., ЕГН ********** се претендират 1/6 части от горепосочените
суми.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а и след това/ не е депозиран
отговор на исковата молба от ответниците в производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника /респективно негови наследодатели/ с предмет доставка на топлинна
енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна енергия, обема на
реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че
3
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане
за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника
/респективно негови наследодатели/ да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането на
ответника в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и
размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят, че са погасили претендираното вземане, за което на основание чл. 146,
ал. 2 ГПК съдът им указва, че не сочат доказателства.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
4
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията
дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
5
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "---" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
По делото е представена и приобщена към доказателствения материал
Заповед № РД-41-2079/15.09.1983 г. на Столичен народен съвет – Изпълнителен
комитет, от която се установява, че собствеността върху жилище, представляващо
//, находящ се в жилищна сграда в гр. ///, //, със застроена площ от 65,20 кв. м.,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
Закона за териториалното селищно устройство, е придобита от В. А. К.. От
горепосочения писмен документ се установява още, че В. А. К. е придобил
жилището като обезщетение срещу отчуждения му недвижим имот, находящ се в
гр. ///, местност ///, имот с пл. № 122 и на основание Заповед № РД-41-
2079/15.09.1983 г. на Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет срещу обща
цена на имота от 14 741 лева.
Същевременно от удостоверение от ГИС /// изх. № 68-00-911/21.07.2014 г., се
установява в производството, че жилищна сграда в четири входа, находяща се в гр.
///, ///, съответства на сграда със стар адрес: ул. Евстати Пелагонийски, бл. 1016,
тоест.
Последователната трайно установена съдебна практика - ПП № 5 от
6
31.10.1972 г. на Върховния съд, Р № 348/22.06.2009г. по гр.д.№ 2212/2012г. ІІ гр.о.,
Р № 415/2012г. по гр.д.№ 231/2012г. І гр.о., Р № 549/30.06.2010г. по гр.д.№
3218/2008г. І гр.о. на ВКС, приема, че когато срещу отчужден индивидуален имот
на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим имот макар това да е
станало по време на брака собствеността на отстъпения имот не се включва в
съпружеската имуществена общност, тъй като липсва принос от другия съпруг.
Всички действали семейни кодекси до сега изискват съвместен принос за
възникване на съпружеска имуществена общност при възмездно придобиване на
вещни права по време на брака, като въвеждат презумпцията, че той се предполага
до доказване на противното. Презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК от 1985г. /сега чл.
21, ал.3 от новия СК/ обаче е оборима. Приносът е изключен когато вещите и
вещните права са придобити по време на брака, но със средства, или права,
придобити по дарение, наследство, или с друго лично имущество по смисъла на
чл. 20 от СК /отм/, респективно чл. 22 от действащия СК. Когато стойността на
дадения в обезщетение имот е покрита изцяло от стойността на отчуждения имот
другият съпруг няма принос в придобиването, поради което върху получения като
обезщетение имот не възниква съпружеска общност. В този случай е без значение
момента на придобиване на правото на собственост. Констативният нотариален
акт, който се издава на основание чл. 134, ал.4 ЗТСУ /отм./ не създава права, а само
констатира притежанието на такива. Вещно действие има предхождащата го
заповед по чл. 100 от ЗТСУ /отм./, с която се предоставя недвижим имот като
обезщетение. Съпругът, от който не е отчужден недвижим имот може да придобие
права от дадения в обезщетение имот, чиято стойност се покрива изцяло от
стойността на отчуждения имот само при условията и при спазване на формата,
предвидени в чл. 102 ЗТСУ/отм./. Щом съпругът, от който не е отчуждаван имот не
фигурира в заповедта, с която е даден в обезщетение на другия съпруг за отчужден
от него негов личен имот или няма прехвърляне на правото за обезщетение по реда
на чл. 102 ЗТСУ /отм/, върху получения в обезщетение имот не възниква
съпружеска имуществена общност и издаването на констативен нотариален акт не
може да създаде права.
Решение № 1176/08.12.1986 г., постановено по гр.д. № 743/1986 г. на II г.о. на
ВС приема, че собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение за
отчужден имот, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95
ЗТСУ /отм./. С този стабилен административен акт се прехвърля правото на
собственост върху отстъпения като обезщетение имот, а по късно издадения
нотариален акт има само констативно /удостоверително/ значение.
7
Същевременно с Решение № 2964/12.10.1981 г. по гр.д. № 2258/1981 г. на I
г.о. на ВС, също се приема, че собственикът, който е обезщетен с отстъпване на
недвижим имот при отчуждаване, придобива собствеността на отстъпения имот по
силата на заповедта за неговото конкретизиране, а евентуалното неплащане на
разликата между стойността на отчуждения и получения в обезщетение недвижим
имот има значение на прекратително условие.
Процесният //, находящ се в ---, е получен като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот на ответника В. А. К. със основание Заповед № РД-41-
2079/15.09.1983 г. на Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет. Доколкото
от събраните по делото доказателства не се установява друго, настоящият съдебен
състав следва да приеме, че собственик на отчуждения имот, находящ в гр. ///,
местност ///, имот с пл. № 122, е бил именно ответникът В. А. К.. С решение №
196/20.03.1997 г. по гр.д. № 1428/1996 година на II г.о. на ВКС е прието, че
апартаментът отстъпен срещу отчужден имот, не е обща вещ на двамата съпрузи,
щом заповедта за определяне на конкретния имот като обезщетение е издадена
преди сключване на брака, независимо, че разликата в цената е заплатена със заем
от ДСК, сключен и погасен по време на брака, като без значение за момента на
придобиване правото на собственост е датата на издаване на нотариалния акт. В
конкретният случай, при съобразяване на цитираната по-горе трайна и
безпротиворечива съдебна практика и съобразно извършен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира, че
процесният //, находящ се в ---, е получен като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот на ответника В. А. К. със Заповед № РД-41-2079/15.09.1983 г. на
Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет, респективно, че процесният
недвижим имот не е станал съпружеска имуществена общност, а е бил
индивидуална собственост на В. А. К.. Още повече, че по делото не се ангажираха
доказателства или направиха доказателствени искания, от които да се установи, че
към 15.09.1983 г. В. А. К. изобщо е бил в брак с ответницата И. Я. К..
Същевременно от приобщеното към доказателствения материал по делото
удостоверение за наследници изх. № РКС 24-УФ01-724/04.06.2024 г., издадено от
Столична община, район Красно село, за лицето В. А. К., се установява в
производството, че същият е починал на 02.04.2022 г., като е оставил за свои
наследници по закон преживялата го съпруга И. Я. К. и дъщерите си А. В. К. и М.
В. К., върху които, по реда на наследственото правоприемство, са преминали,
както активите на наследството на починалия наследодател, т.е. собствеността
върху процесния недвижим имот, представляващ //, находящ се в --- /като всяка от
8
наследничките е придобила по 1/3 идеална част от имот, по аргумент от
разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗН вр. чл. 9, ал. 1 ЗН и с оглед извода на съда, че
процесният имот е бил лична собственост на починалия В. А. К./, така и пасивите
на наследството, какъвто безспорно е и задължението за заплащане стойността на
доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия, през посочения в
исковата молба период.
Следователно именно ответниците И. Я. К., ЕГН **********, с адрес: ---. В.
К., ЕГН **********, с адрес: --- и М. В. К., ЕГН **********, с адрес: ---, следва да
отговарят за заплащането цената на доставената и потребена в процесния имот,
през заявения от ищеца период, топлинна енергия – за периода 01.05.2021 г. –
01.04.2022 г., в качеството си на наследници на В. А. К., а за периода 02.04.2022 г. –
30.04.2023 г., в качеството си на собственици на процесния имот, собствеността
върху който е придобита по реда на наследственото правоприемство от
наследодателя им В. А. К., като всяка от ответниците следва да отговаря за по 1/3
част от сумите, предмет на предявените искове.
Последният извод на съда се подкрепя и от останалия събран по делото
доказателствен материал, а именно представената и приобщена към
доказателствата в производството данъчна декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и
ал. 6 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти от 01.03.2023 г., с
която имотът е деклариран като съсобствен именно между ответниците в
производството, при квоти по 1/3 идеална част за всяка от тях.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството съдебно-
техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема
за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г., както и от
9
действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2021 г. – м. 04.2023 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството /// ООД /понастоящем Далсия Елвеко ЕООД/.
Установява се също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната
станция за процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие,
като същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването
и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна
енергия, преди нейното разпределение между абонатите. Установява се, че през
процесния период в посочения в исковата молба недвижим имот е имало
монтирани два броя отоплителни тела /радиатори/ с монтирани на тях ИРРО.
Установява се още, че за отчет на потребената енергия за битово горещо
водоснабдяване е имало монтиран и узаконен водомер за топла вода. Установява се
също, че през процесния период е осигуряван достъп за извършване на отчет на
монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период в
посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот, начислявана по реален
отчет на показанията на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия; 2/ топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за
процесния апартамент отопляемия обем по проект е 158,14 кубически метра; 3/
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, определяна по реален отчет
на монтирания и узаконен в имота водомер за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот и
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на стойност от общо 2036,98
лева и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност от 1020,98
лева.
Установява се също, че през процесния период служители на дружеството ///
10
ООД /понастоящем Далсия Елвеко ЕООД/ редовно и на конкретна дата са
изготвяли изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна
енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна
енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за процесния
период е налице изравнена сума за „доплащане“ в размер на 4,23 лева, която следва
да бъде прибаване към общия размер на стойността на доставена до процесния
имот топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че абонатната
станция в сградата етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден
имот е била в експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане
и/или нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери,
както и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от
отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните
изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа експертиза
е установено в производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 3062,16 лева.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че с решение на Министерски съвет от
м.07.2022 г., ДДС на топлинна енергия е намален от 20 % на 9%, поради което от
общата дължима сума за потребената топлинна енергия в процесния имот, следва
да се намали със 6,66 лева, т.е. установява се, че през процесния период, за
топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо
3055,50 лева, като всяка от ответниците следва да отговаря за по 1/3 част от тази
сума или за сума в размер на 1018,50 лева.
От ответниците не са представени доказателства, нито са наведени твърдения
за извършени плащания на суми, представляващи стойност на доставена и
потребена в процесния топлоснабден имот топлинна енергия, през процесния
период.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът за
главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия срещу ответника И.
11
Я. К., ЕГН ********** е основателен и доказан до размера от 1018,50 лева и за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и следва да бъде уважен за тези период и
размер, като за разликата над уважената сума до пълния предявен размер от
1728,50 лева, искът следва да се отхвърли /по делото се установи, че ответницата
И. Я. К., следва да отговаря за 1/3 част от сумите за цена на доставена и потребена
топлинна енергия/.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /09.05.2024 г./ до окончателното й изплащане.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът за
главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия срещу ответника А.
В. К., ЕГН ********** е основателен и доказан до пълния предявен размер от
432,12 лева и за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и следва да бъде уважен за
тези период и размер /по делото се установи, че ответницата А. В. К., ЕГН
**********, следва да отговаря за 1/3 част от сумите за цена на доставена и
потребена топлинна енергия, т.е. за сумата от 1018,50 лева, но доколкото от същата
се претендира сума в по-нисък размер и с оглед спазване принципа диспозитивното
начало в гражданския процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът
следва да присъди сумата, претендирана от ищеца, макар и по делото да се
установява, че ответникът е останал задължен в полза на ищеца за сума в по-голям
размер/.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /09.05.2024 г./ до окончателното й изплащане.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът за
главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия срещу ответника М.
В. К., ЕГН ********** е основателен и доказан до пълния предявен размер от
432,12 лева и за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и следва да бъде уважен за
тези период и размер /по делото се установи, че ответницата М. В. К., ЕГН
**********, следва да отговаря за 1/3 част от сумите за цена на доставена и
потребена топлинна енергия, т.е. за сумата от 1018,50 лева, но доколкото от същата
се претендира сума в по-нисък размер и с оглед спазване принципа диспозитивното
начало в гражданския процес, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът
следва да присъди сумата, претендирана от ищеца, макар и по делото да се
установява, че ответникът е останал задължен в полза на ищеца за сума в по-голям
размер/.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
12
депозиране на исковата молба в съда /09.05.2024 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо
449,15 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2021 г. – 17.04.2024 г. върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „---“ ЕАД на клиенти в гр. ///, приети с Решение по Протокол № 7
от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “---” ЕАД и одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016 г.
Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Ответникът И. Я. К., ЕГН ********** е изпаднала в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от общо 1018,50 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.07.2021 г. до 17.04.2024 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2021 г. – 17.04.2024
г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответникът И. Я. К., ЕГН **********
дължи лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък период, която
съдът определя в размер на 302,75 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез
13
използване на лихвен калкулатор/. Доколкото от ищеца се претендира сума в по-
нисък размер, то предявеният иск за лихва за забава върху главницата за цена на
доставена и потребена топлинна енергия, се явява основателен и доказан по
размер.
От името на ответника И. Я. К., ЕГН ********** не са представени
доказателства или наведени твърдения за извършени плащания на сумите за лихва
за забава върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника И. Я. К., ЕГН ********** да заплати в полза на ---
ЕАД сума, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен
и доказан за периода 15.09.2021 г. – 17.04.2024 г. и за размер от 299,43 лева и следва
да бъде уважен.
Ответникът А. В. К., ЕГН ********** е изпаднала в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от общо 432,12 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.07.2021 г. до 17.04.2024 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2021 г. – 17.04.2024
г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответникът А. В. К., ЕГН **********
дължи лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък период, която
съдът определя в размер на 128,45 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез
използване на лихвен калкулатор/. Доколкото от ищеца се претендира сума в по-
нисък размер, то предявеният иск за лихва за забава върху главницата за цена на
доставена и потребена топлинна енергия, се явява основателен и доказан по
размер.
От името на ответника А. В. К., ЕГН ********** не са представени
доказателства или наведени твърдения за извършени плащания на сумите за лихва
за забава върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника А. В. К., ЕГН ********** да заплати в полза на ---
ЕАД сума, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен
и доказан за периода 15.09.2021 г. – 17.04.2024 г. и за размер от 74,86 лева и следва
да бъде уважен.
Ответникът М. В. К., ЕГН ********** е изпаднала в забава за изпълнението
14
на задължението за заплащане на сумата от общо 432,12 лева и дължи лихва за
тази забава за периода от 16.07.2021 г. до 17.04.2024 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2021 г. – 17.04.2024
г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответникът М. В. К., ЕГН **********
дължи лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък период, която
съдът определя в размер на 128,45 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез
използване на лихвен калкулатор/. Доколкото от ищеца се претендира сума в по-
нисък размер, то предявеният иск за лихва за забава върху главницата за цена на
доставена и потребена топлинна енергия, се явява основателен и доказан по
размер.
От името на ответника М. В. К., ЕГН ********** не са представени
доказателства или наведени твърдения за извършени плащания на сумите за лихва
за забава върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за осъждането на ответника М. В. К., ЕГН ********** да заплати в полза на ---
ЕАД сума, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен
и доказан за периода 15.09.2021 г. – 17.04.2024 г. и за размер от 74,86 лева и следва
да бъде уважен.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от общо 18,27 лева за периода 01.03.2021 г. – 30.04.2023 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „---” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.03.2021 г. – 30.04.2023 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
15
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 18,27 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор
регистрационен индекс Д-0-74/09.06.2020 за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката,
сключен между --- ЕАД и /// ООД и представляващия Приложение № 2 към него
ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/.
Следователно за процесния период е дължима цена на предоставена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 18,27 лева, за което
заплащане следва да отговарят ответниците, като всяка следва да отговаря за по
1/3 част от горепосочената сума.
От ответниците не са представени доказателства, нито са наведени твърдения
за извършени плащания на суми, представляващи цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, през процесния период.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът за
главница за цена на услугата дялово разпределение срещу ответника И. Я. К., ЕГН
********** е основателен и доказан до размера от 6,09 лева и за периода
01.03.2021 г. – 30.04.2023 г. и следва да бъде уважен за тези период и размер, като
за разликата над уважената сума до пълния предявен размер от 12,19 лева, искът
следва да се отхвърли /по делото се установи, че ответницата И. Я. К., следва да
отговаря за 1/3 част от сумите за за цена на услугата дялово разпределение/.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /09.05.2024 г./ до окончателното й изплащане.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът за
главница за цена на услугата дялово разпределение срещу ответника А. В. К., ЕГН
********** е основателен и доказан до пълния предявен размер от 3,04 лева и за
периода 01.03.2021 г. – 30.04.2023 г. и следва да бъде уважен за тези период и
размер /по делото се установи, че ответницата А. В. К., ЕГН **********, следва да
отговаря за 1/3 част от сумите за цена на услугата дялово разпределение, т.е. за
сумата от 6,09 лева, но доколкото от същата се претендира сума в по-нисък размер
и с оглед спазване принципа диспозитивното начало в гражданския процес,
залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът следва да присъди сумата,
претендирана от ищеца, макар и по делото да се установява, че ответникът е
останал задължен в полза на ищеца за сума в по-голям размер/.
16
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /09.05.2024 г./ до окончателното й изплащане.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът за
главница за цена на услугата дялово разпределение срещу ответника М. В. К., ЕГН
********** е основателен и доказан до пълния предявен размер от 3,04 лева и за
периода 01.03.2021 г. – 30.04.2023 г. и следва да бъде уважен за тези период и
размер /по делото се установи, че ответницата М. В. К., ЕГН **********, следва да
отговаря за 1/3 част от сумите за за цена на услугата дялово разпределение, т.е. за
сумата от 6,09 лева, но доколкото от същата се претендира сума в по-нисък размер
и с оглед спазване принципа диспозитивното начало в гражданския процес,
залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът следва да присъди сумата,
претендирана от ищеца, макар и по делото да се установява, че ответникът е
останал задължен в полза на ищеца за сума в по-голям размер/.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /09.05.2024 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от общо 7,96 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 01.09.2022 г. – 17.04.2024 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС имат, както ищецът, така и ответниците в производството.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 331,12 лева; 2/
за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300,00 лева; 3/ за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство по гр. д. № 26197/2024 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав, което съдът определя в размер на 100,00 лева; 4/
17
за заплатена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5,00
лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
И. Я. К., ЕГН **********, с адрес: ---. В. К., ЕГН **********, с адрес: --- и М. В.
К., ЕГН **********, с адрес: ---, следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на
ищеца --- ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. ///, ///, сумата от
562,40 лева, представляваща разноски исковото производство по гр. д. №
26197/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
От името на ответниците И. Я. К., ЕГН **********, с адрес: ---. В. К., ЕГН
**********, с адрес: --- и М. В. К., ЕГН **********, с адрес: --- не се претендират
разноски в производството, като същевременно не са представени и доказателства
за действителното извършване на такива разноски.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – ///
ООД /понастоящем Далсия Елвеко ЕООД/ не са претендирани разноски в
настоящото производство, а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата
на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Я. К., ЕГН **********, с адрес: --- да заплати в полза на ---
ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. ///, /// на основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 1/
сумата от 1018,50 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ //, находящ се в ---, аб. № ---
за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 09.05.2024 г. до окончателното й изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 1018,50 лева до пълния предявен размер от 1728,50 лева.
ОСЪЖДА И. Я. К., ЕГН **********, с адрес: --- да заплати в полза на ---
ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. ///, /// на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 299,43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 15.09.2021 г. – 17.04.2024 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
18
ОСЪЖДА И. Я. К., ЕГН **********, с адрес: --- да заплати в полза на ---
ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. ///, /// на основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 6,09
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ //, находящ се в ---, аб. № --- за периода
01.03.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 09.05.2024 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 6,09 лева до
пълния предявен размер от 12,19 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от --- ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на
управление: гр. ///,/// против И. Я. К., ЕГН **********, с адрес: ---, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на И. Я. К., ЕГН ********** да заплати в
полза на --- ЕАД, ЕИК --- сумата от 5,31 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 01.09.2022 г. – 17.04.2024 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН **********, с адрес: --- да заплати в полза на ---
ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. ///, /// на основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 1/
сумата от 432,12 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ //, находящ се в ---, аб. № ---
за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 09.05.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН **********, с адрес: --- да заплати в полза на ---
ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. ///, /// на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 74,86 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2021 г. – 17.04.2024 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН **********, с адрес: ---да заплати в полза на ---
ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. ///, /// на основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 3,04
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ //, находящ се в ---, аб. № --- за периода
01.03.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 09.05.2024 г. до окончателното й изплащане.
19
ОТХВЪРЛЯ предявения от --- ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на
управление: гр. ///,/// против А. В. К., ЕГН **********, с адрес: ---, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на А. В. К., ЕГН ********** да заплати в
полза на --- ЕАД, ЕИК --- сумата от 1,33 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 01.09.2022 г. – 17.04.2024 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН **********, с адрес: --- да заплати в полза на ---
ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. ///, /// на основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 1/
сумата от 432,12 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ //, находящ се в ---, аб. № ---
за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 09.05.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН **********, с адрес: --- да заплати в полза на ---
ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. ///, /// на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 74,86 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2021 г. – 17.04.2024 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН **********, с адрес: --- да заплати в полза на ---
ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. ///, /// на основание чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 3,04
лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ //, находящ се в ---, аб. № --- за периода
01.03.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 09.05.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от --- ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес на
управление: гр. ///,/// против М. В. К., ЕГН **********, с адрес: ---, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на М. В. К., ЕГН ********** да заплати в
полза на --- ЕАД, ЕИК --- сумата от 1,32 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 01.09.2022 г. – 17.04.2024 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА И. Я. К., ЕГН **********, с адрес: ---. В. К., ЕГН **********, с
адрес: --- и М. В. К., ЕГН **********, с адрес: --- да заплатят в полза на --- ЕАД,
ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. ///, ///, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 562,40 лева, представляваща разноски исковото производство по
20
гр. д. № 26197/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-
помагач - „///” ООД /понастоящем Далсия Елвеко ЕООД/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21